БСП с дискусия за образованието във Велико Търново
“За част от политиците е комфортно българският народ да е некултурен и неграмотен, с цел да могат да си купуват гласовете. " Това съобщи по време на спор за българското учебно заведение Лидия Прокопова - историк с над 30 години стаж като преподавател и претендент за депутат в листата на “БСП за България " във Велико Търново, оповестяват от партията.
“Честит първи образователен ден на нашите деца! Да са любопитни и търсещи! Честит и на първолаците, през днешния ден те потеглят по най-важния път в живота си, който ще ги направи същински хора и българи! Кураж и самообладание и на родителите - без нашата грижа семената на знанието няма да покълнат. Поклон пред учителите ни - в техните ръце е бъдещето на страната ни! " С тези думи лидерът на листата Явор Божанков стартира втория от серията диспути, които “БСП за България " провежда с присъединяване на младежи от цялата област и претендентите за народни представители. Темата, която провокира доста въпроси и полемики, беше образованието.
“Преходът у нас стартира със промяна на учебниците. И, с цел да не са идейно украсени, в тях към този момент не се говореше за национализъм. Не се говореше и за образование. " Така очерта изначалния проблем в българското учебно заведение Лидия Прокопова. Според нея, до момента в който образованието не влезе като идея, като тактика за развиване в политиката на страната, България няма да просперира. Защото единствено посредством образованието и възпитанието, ще се построи гражданско общество, което ще бъде задоволително кадърно, умно и знаещо, с цел да избере най-достойните да ни ръководят.
Сред ограниченията, които Лидия Прокопова предложи, са въвеждането на механизъм за отговорно родителство и обвързване на триумфа на учениците с оценка за държание.
Полемика провокира изказванието ѝ, че би трябвало да се забранят мобилните устройства в час. “Вниманието на едно дете може да бъде ангажирано за не повече от 5 минути. Ако то е непрестанно в интернет, това няма по какъв начин да стане ", стимулира се тя.
“Ние живеем в 21 век, светът се трансформира и ние би трябвало да се променяме дружно с него, тъй като в противоположен случай нашето обучение остава на назад във времето “, сподели 16-ият в листата Красин Каракоцев. " За мен добър преподавател е този, който може да вгради в образователния развой техническите достижения на 21-ви век. Когато съм преподавал, аз постоянно сполучливо съм употребявал мобилните устройства на учениците в час. Когато това става ловко и забавно за децата, то може единствено да усъвършенства просветителния развой. Затова не би трябвало да се плашим от новото. Затова е радостно, че има от ден на ден млади учители в българското учебно заведение ", приключи той.
“Ние, в българското обучение, за жалост, не сме атрактивни за децата, тъй като не сме съответни на нашето съвремие ", беше тезата и на Десислава Симеонова. Тя е на 28 години - преподавател, съавтор на учебник по география, докторант и хоноруван учител в катедра " География “ на Великотърновския университет. И е с преференция 114 в листата на “БСП за България ". Мотивите ѝ за този извод са безконечните промени “на парче ", които към този момент 30 години се вършат в българското обучение: “Няма цялостна визия по какъв начин във всеки един клас сред обособените предмети да има съгласуваност. Затова множеството от децата не схващат какво учат, губят интерес. "
Делегираните бюджети, които следват ученика, а не качественото обучение, убиват ограниченията против неприятната дисциплинираност и пречат на същинското приобщаващо обучение за деца със специфични просветителни потребности, също бяха тематика на полемиката.
Възпитанието и образованието вървят ръка за ръка. Около този извод се сплотиха участниците в полемиката и припомниха какъв брой е значимо за младите фамилии, че детските градини, по предложение на “БСП за България " към този момент са безвъзмездни в цялата страна, тъй като предучилищната е основа за цялото обучение нататък. Те упорстват учебниците до 12-и клас да станат безвъзмездни, а наличието им да възпитава същински българи и персони.
Дискусията приключи с думите на Красин Каракоцев: “Учител не е единствено специалност! Това е нещо доста по-голямо! "
“Честит първи образователен ден на нашите деца! Да са любопитни и търсещи! Честит и на първолаците, през днешния ден те потеглят по най-важния път в живота си, който ще ги направи същински хора и българи! Кураж и самообладание и на родителите - без нашата грижа семената на знанието няма да покълнат. Поклон пред учителите ни - в техните ръце е бъдещето на страната ни! " С тези думи лидерът на листата Явор Божанков стартира втория от серията диспути, които “БСП за България " провежда с присъединяване на младежи от цялата област и претендентите за народни представители. Темата, която провокира доста въпроси и полемики, беше образованието.
“Преходът у нас стартира със промяна на учебниците. И, с цел да не са идейно украсени, в тях към този момент не се говореше за национализъм. Не се говореше и за образование. " Така очерта изначалния проблем в българското учебно заведение Лидия Прокопова. Според нея, до момента в който образованието не влезе като идея, като тактика за развиване в политиката на страната, България няма да просперира. Защото единствено посредством образованието и възпитанието, ще се построи гражданско общество, което ще бъде задоволително кадърно, умно и знаещо, с цел да избере най-достойните да ни ръководят.
Сред ограниченията, които Лидия Прокопова предложи, са въвеждането на механизъм за отговорно родителство и обвързване на триумфа на учениците с оценка за държание.
Полемика провокира изказванието ѝ, че би трябвало да се забранят мобилните устройства в час. “Вниманието на едно дете може да бъде ангажирано за не повече от 5 минути. Ако то е непрестанно в интернет, това няма по какъв начин да стане ", стимулира се тя.
“Ние живеем в 21 век, светът се трансформира и ние би трябвало да се променяме дружно с него, тъй като в противоположен случай нашето обучение остава на назад във времето “, сподели 16-ият в листата Красин Каракоцев. " За мен добър преподавател е този, който може да вгради в образователния развой техническите достижения на 21-ви век. Когато съм преподавал, аз постоянно сполучливо съм употребявал мобилните устройства на учениците в час. Когато това става ловко и забавно за децата, то може единствено да усъвършенства просветителния развой. Затова не би трябвало да се плашим от новото. Затова е радостно, че има от ден на ден млади учители в българското учебно заведение ", приключи той.
“Ние, в българското обучение, за жалост, не сме атрактивни за децата, тъй като не сме съответни на нашето съвремие ", беше тезата и на Десислава Симеонова. Тя е на 28 години - преподавател, съавтор на учебник по география, докторант и хоноруван учител в катедра " География “ на Великотърновския университет. И е с преференция 114 в листата на “БСП за България ". Мотивите ѝ за този извод са безконечните промени “на парче ", които към този момент 30 години се вършат в българското обучение: “Няма цялостна визия по какъв начин във всеки един клас сред обособените предмети да има съгласуваност. Затова множеството от децата не схващат какво учат, губят интерес. "
Делегираните бюджети, които следват ученика, а не качественото обучение, убиват ограниченията против неприятната дисциплинираност и пречат на същинското приобщаващо обучение за деца със специфични просветителни потребности, също бяха тематика на полемиката.
Възпитанието и образованието вървят ръка за ръка. Около този извод се сплотиха участниците в полемиката и припомниха какъв брой е значимо за младите фамилии, че детските градини, по предложение на “БСП за България " към този момент са безвъзмездни в цялата страна, тъй като предучилищната е основа за цялото обучение нататък. Те упорстват учебниците до 12-и клас да станат безвъзмездни, а наличието им да възпитава същински българи и персони.
Дискусията приключи с думите на Красин Каракоцев: “Учител не е единствено специалност! Това е нещо доста по-голямо! "
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ