Когато загубите самоконтрол пред детето
„...За Бога, Петя, отново закъснявам поради теб, писна ми към този момент от мотането ти! Веднага се обувай и тръгвай, толкоз си мудна! “
Петя е едвам на три годинки и надали виновността е единствено нейна, само че вие сте тази, която отново загубихте надзор. А преди две седмици си обещахте, че в никакъв случай повече няма да избухвате пред детето. Истината е, че всеки родител го прави, в това отношение безгрешни няма - на всеки се е случвало да излезе отвън овладяното си, добре възпитано Аз, цялостно с положителни планове.
Причините за експлоадирането могат да бъдат разнообразни, само че най-често са свързани с разхвърляната стая, облекла и играчки, бавенето при подготвяне за излизане, детските прищявки...каквито и да са аргументите, гневът надали може да бъде оневинен, в случай че си дадем сметка, че ние сме тези, които дирижираме времето и отговорностите им, а те постоянно се оказват пришпорени, без да имат особена виновност. Добрата вест е, че гневните експлоадирания няма да навредят на детската душeвност, в случай че не се повтаря в действителност постоянно и не ескалират с времето. Ако изблиците на яд станат прекомерно чести и бурни, могат да се отразят на детето, създавайки у него възприятие за виновност, за непълноценност, ниско самочувствие и подтисната експанзия.
“Психолози и педагози настояват, че в случай че от време на време ни се случи да избухнем пред детето, само че случаите са единични и изолирани, това даже би могло да има образователен резултат върху дребния човек, стига ние да извлечем позитивното от тази обстановка. ”
Грешките имат свойството да сближават хората - това важи и за конфигурацията дете-родител. Виждайки, че мама и баща също позволяват неточности, детето се научава, че няма нищо съдбовно в това от време на време да сгрешиш. Осъзнава, че даже да се скараш с някого, това не значи, че не се обичате и цените. Важно е и родителят да постъпи съответно в миг, в който осъзнае, че си е изпуснал нервите пред детето. Ако и вие почувствате, че сте прекалили, най-правилното нещо, което можете да извършите, е да кажете на детето: „ Съжалявам! “.Тази думичка има надалеч по-голяма мощ от думата „ Извинявай “, тъй като демонстрира осъзнатата неточност и демонстрира на детето, че даже и мама може да постъпи неуместно.
Детското схващане е задоволително гъвкаво, с цел да разбере и одобри моментите на уязвимост в родителите си, само че в случай че те станат всекидневие, това може да докара до сериозна цепнатина в връзките ви. Не си позволявайте, съжаляващи за изблика на гняв, да плачете пред детето и да го молите за опрощение - това автоматизирано ще рефлектира върху вас и вашия престиж, а показаната виновност ще му разреши да ви манипулира. За малчуганите е от особена значимост да усещат сигурност и непоклатимост в родителите си, тъй че сцената с крещяща мама, която след това плаче и моли за амнистия, не е най-хубавият модел на държание.
Обяснете на детето обстановката през вашите очи, откакто сте се успокоили всички, а когато имате време направете дружно анализ на събитията и му обяснете защо тъкмо съжалявате. Нека то е наясно за какво се е стигнало до тази обстановка и да разбере източника на гнева ви. По този метод ще му бъде ясно, че вие не се гневите на него самото, а на съответно негово или ваше деяние в даден миг, което не ви е харесало, на цялата обстановка. Тъй като не е целесъобразно непрестанно да стискате зъби и да отсъпвате пред желанията на детето, в миг в който и вие и то сте спокойни и не бързате за на никое място, ясно му обяснете какво тъкмо желаете от него и за какво, да вземем за пример, заран не може да си играе колкото желае.
Постарайте се дружно да извършите нещата такива, че да не се стига до обстановки на яд от ваша страна. Не възлагайте прекалено много задания на детето. Ако то не може да се оправи единствено с тоалета си заран, помогнете му. Приготвяйте дружно дрешките от вечерта, с цел да не се стига до моменти с тръшкане за тъкмо избрана блузка, която е в коша с мръсно пране, нерви от ваша страна и да се получи обаян кръг. Предвиждайте задоволително време за всичко, което лишава на детето време - обуване на чорапи, връзване на обувки, ресане на косата. В същото време не вършете това вместо него " за по-бързо ". То би трябвало да познава отговорностите си и те да бъдат добре и трайно разпределени сред вас.
Опитайте да следвате прецизно разпоредбите, които сте сложили пред детето и не се отклонявайте от тях, с цел да не го обърквате. Ако през днешния ден позволите нещо, което по принцип сте забранили, не се учудвайте, че детето ще се опита и на следващия ден да пристъпи разпоредбите - тогава няма по какъв начин да го вините и да оправдавате това, че сте изгубили надзор поради нещо, което сякаш сте прецизирали към този момент.
Ако въпреки всичко усещате надигащия се яд, пробвайте със златното предписание - броенето до 10 с надълбоко дишане и се питайте през това време - " Ще помогне ли това, че крещя, какво ще промени. " Понякога се отнасяме с непознати по-любезно, в сравнение с със личните си деца, а следствията несъмнено са надалеч по-трайни за тях, в сравнение с за нас.
Петя е едвам на три годинки и надали виновността е единствено нейна, само че вие сте тази, която отново загубихте надзор. А преди две седмици си обещахте, че в никакъв случай повече няма да избухвате пред детето. Истината е, че всеки родител го прави, в това отношение безгрешни няма - на всеки се е случвало да излезе отвън овладяното си, добре възпитано Аз, цялостно с положителни планове.
Причините за експлоадирането могат да бъдат разнообразни, само че най-често са свързани с разхвърляната стая, облекла и играчки, бавенето при подготвяне за излизане, детските прищявки...каквито и да са аргументите, гневът надали може да бъде оневинен, в случай че си дадем сметка, че ние сме тези, които дирижираме времето и отговорностите им, а те постоянно се оказват пришпорени, без да имат особена виновност. Добрата вест е, че гневните експлоадирания няма да навредят на детската душeвност, в случай че не се повтаря в действителност постоянно и не ескалират с времето. Ако изблиците на яд станат прекомерно чести и бурни, могат да се отразят на детето, създавайки у него възприятие за виновност, за непълноценност, ниско самочувствие и подтисната експанзия.
“Психолози и педагози настояват, че в случай че от време на време ни се случи да избухнем пред детето, само че случаите са единични и изолирани, това даже би могло да има образователен резултат върху дребния човек, стига ние да извлечем позитивното от тази обстановка. ”
Грешките имат свойството да сближават хората - това важи и за конфигурацията дете-родител. Виждайки, че мама и баща също позволяват неточности, детето се научава, че няма нищо съдбовно в това от време на време да сгрешиш. Осъзнава, че даже да се скараш с някого, това не значи, че не се обичате и цените. Важно е и родителят да постъпи съответно в миг, в който осъзнае, че си е изпуснал нервите пред детето. Ако и вие почувствате, че сте прекалили, най-правилното нещо, което можете да извършите, е да кажете на детето: „ Съжалявам! “.Тази думичка има надалеч по-голяма мощ от думата „ Извинявай “, тъй като демонстрира осъзнатата неточност и демонстрира на детето, че даже и мама може да постъпи неуместно.
Детското схващане е задоволително гъвкаво, с цел да разбере и одобри моментите на уязвимост в родителите си, само че в случай че те станат всекидневие, това може да докара до сериозна цепнатина в връзките ви. Не си позволявайте, съжаляващи за изблика на гняв, да плачете пред детето и да го молите за опрощение - това автоматизирано ще рефлектира върху вас и вашия престиж, а показаната виновност ще му разреши да ви манипулира. За малчуганите е от особена значимост да усещат сигурност и непоклатимост в родителите си, тъй че сцената с крещяща мама, която след това плаче и моли за амнистия, не е най-хубавият модел на държание.
Обяснете на детето обстановката през вашите очи, откакто сте се успокоили всички, а когато имате време направете дружно анализ на събитията и му обяснете защо тъкмо съжалявате. Нека то е наясно за какво се е стигнало до тази обстановка и да разбере източника на гнева ви. По този метод ще му бъде ясно, че вие не се гневите на него самото, а на съответно негово или ваше деяние в даден миг, което не ви е харесало, на цялата обстановка. Тъй като не е целесъобразно непрестанно да стискате зъби и да отсъпвате пред желанията на детето, в миг в който и вие и то сте спокойни и не бързате за на никое място, ясно му обяснете какво тъкмо желаете от него и за какво, да вземем за пример, заран не може да си играе колкото желае.
Постарайте се дружно да извършите нещата такива, че да не се стига до обстановки на яд от ваша страна. Не възлагайте прекалено много задания на детето. Ако то не може да се оправи единствено с тоалета си заран, помогнете му. Приготвяйте дружно дрешките от вечерта, с цел да не се стига до моменти с тръшкане за тъкмо избрана блузка, която е в коша с мръсно пране, нерви от ваша страна и да се получи обаян кръг. Предвиждайте задоволително време за всичко, което лишава на детето време - обуване на чорапи, връзване на обувки, ресане на косата. В същото време не вършете това вместо него " за по-бързо ". То би трябвало да познава отговорностите си и те да бъдат добре и трайно разпределени сред вас.
Опитайте да следвате прецизно разпоредбите, които сте сложили пред детето и не се отклонявайте от тях, с цел да не го обърквате. Ако през днешния ден позволите нещо, което по принцип сте забранили, не се учудвайте, че детето ще се опита и на следващия ден да пристъпи разпоредбите - тогава няма по какъв начин да го вините и да оправдавате това, че сте изгубили надзор поради нещо, което сякаш сте прецизирали към този момент.
Ако въпреки всичко усещате надигащия се яд, пробвайте със златното предписание - броенето до 10 с надълбоко дишане и се питайте през това време - " Ще помогне ли това, че крещя, какво ще промени. " Понякога се отнасяме с непознати по-любезно, в сравнение с със личните си деца, а следствията несъмнено са надалеч по-трайни за тях, в сравнение с за нас.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ