За близо година около мен се разпаднаха три дългогодишни връзки.

За близо година към мен се разпаднаха три дългогодишни връзки. Които бяха обречени, сякаш, да продължат до края на вечността – толкоз укрепени бяха по всички вероятни точки. Една разлъка може да е мъчителна, може да е плевел вихър от болежка и яд, може да е безшумно отчуждаване. Но, когато има дете, нещата са надалеч по- комплицирани от нашите драми.

Много хора през днешния ден живеят на фамилни начала или в брак, поделят домакинство, всекидневие, грижа за децата и дома, финансите. Често са младежи, без необикновен житейски опит, които съзнателно или когато детето е реалност, вземат решение, че то ще съобщи спомагателна компактност на връзката – „ Защо не? ” Прибързано даже се женят от време на време, само че скоро схващат, че не всичко е по този начин, както са си го представяли и вземат решение да се разделят. Пътищата им поемат в разнообразни направления, както е редът. Обикновено, без решение на съда, както би било при подписан брак, детето остава при майката, бащата го взима по предварителна спогодба.

Едната ми другарка, към този момент известно време необвързана, ми показа, какъв брой е мъчно да потърси и откри нов мъж в живота си. В такова състояние и дума не може да става за секс за една нощ. Дори и да излезе сама вечерта, след ангажименти с баби и приятелки, които да гледат тригодишния й наследник, до дългогодишен флирт с наклонност за обвързване доста мъчно се стига.

“Защо е по този начин, запитвам се аз? Защо една още млада и привлекателна жена, жадуваща обич и обвързаност, да не ги срещне въпреки всичко? Отново. Само детето ли е спънка? ”

Причината е в нея. Някои дами като че ли непринудено се затварят в себе си. Освен страхът да не бъдат още веднъж засегнати, който е доста действителен и крепко държи юздите на емоционалността им, има и още нещо. Техните условия също доста са се повишили. Предвид предходния живот, действително фамилен, те надали към този момент търсят целувки в мрака и замръкване в непознати кревати. Искат сигурност, уталоженост, същински живот, тъй като знаят, че това е, от което има потребност и детето. От друга страна съществува рискът от изпадането в крайности. Много дами изпадат в някаква изкривена жертвоготовност в името на детето, мъжество, посвещаване напълно на неговите потребности. Така без да желаят, го слагат в състояние на жертва, сами залепват етикета: „ изоставеното от баща дете ”. Това мъжество им пречи да се срещат с мъже и даже въобще да търсят връзка. А детето получава страховито възприятие за виновност: " Мама е сама и нещастна, тъй като е длъжна да се грижи за мен ".

Причината е в детето. По- огромните деца осъзнават какво се случва, че мама и баща не живеят дружно, а мама върви вечер или през деня по срещи, приказва с непознати, усмихва се, както едно време с тати. Реално едно дете на разграничени родители си е дете на разграничени родители, без значение, дали има дело за бракоразвод или един ден просто единият се изнася. Ревност, боязън от занемаряване, неустановеност, има го всичко това. Повечето майки се стремят да пазят възприятията на детето си и не бързат да се обвързват отначало. Изчакват до момента в който двамата се стабилизират връзките си и тези с таткото, тъй че детето да почувства още веднъж някакъв ред и смисъл в ситуацията си.

Причината е в него ( възможният нов мъж ). Най- постоянно срещаната. Нека погледнем една вечер в бара. Момче среща момиче, има привличане, има химия, тя обаче отблъсква опитите му за бързи дейности, което го заинтригува. След среща- две, тя му признава или той самичък схваща, че тя има дете. От неангажиращ на този стадий флирт, това на него му се коства като увесване на въжето непосредствено за пред Обредния дом. Така наподобява за множеството мъже. Силен е оня инстинкт, съгласно който един мъж не може да търпи носители на непознати гени. В природата това въобще не се толерира. Изисква се доста храброст и зрялост да приемеш непознато дете, да го гледаш като свое, а от самото начало да таиш вярата, че общо дете въпреки всичко ще има. Малко са мъжете, изключително по- младите, които се осмеляват да се впишат в този полуготов към този момент живот. Освен всичко друго, този нов мъж в живота на дамата би трябвало да одобри и наличието на бащата на детето, в случай че той е деен в тази роля. А това поражда и нова вълна неустановеност – „ Ами, в случай че те се съберат? Кой тогава ще е простакът? ”

Причината е в някогашния мъж. Много мъже също мъчно претърпяват раздялата. Независимо, чия и виновността и дали такава въобще има. Тези с по- мощно его споделят: " Не е моя, само че няма да е на никой различен " и отхвърлят да освободят прочувствено дамата. Търсят я по телефона, държат й сметка с кого излиза и по кое време се прибира. Много постоянно има и такива подлеци, които удрят по болното място на всяка жена - детето. И я карат непрекъснато да се пита: " Добра майка ли съм, в случай че желая да имам нов мъж в живота си ". Тези връзки могат да са доста комплицирани - някогашен, предстоящ мъж и една самотна и уплашена жена посред им.

Причината е в „ какво ще кажат другите ”. Да, обществото малко мъчно приема тези небивалици. Мъж взима жена с дете. В огромните градове може би не е кой знае какво, само че за стоманения морал на по- дребните това си е табу. Какво да си мисли майката на мъжа – ерген с всички свободни благоприятни условия на младостта си се влюбва в жена с провалена връзка, надали е във екстаз. Приятелите му упорстват той да се позабавлява или бързо да бяга, да не стане този, който припламва остарели, само че непознати усеща. Разбира се, че щом се отнася за обич, би трябвало да забравим всички угризения – тя побеждава всички и всичко опустошава по пътя си.

В началото на новата връзка

Наистина ли сме уверени, че желаеме връзка. Понякога съкрушителното възприятие от раздялата поражда такава голяма вълна от самотност, че в устрема си да я преодолеем, сме подготвени на доста самозаблуди. Готови сме, разбираме нормално, когато срещнем някой специфичен.

Тогава – по кое време да кажем истината? " Незабавно " е единственият правилен отговор. Не бива да играем игрички и да бъдем ненужно жестоки към мъжа. С някакъв въвеждащ диалог е добре да му разбираем, в каква обстановка се намираме, колкото и да е комплицирано или да е показана едностранно. Мъжете ценят женската откровеност доста високо.

Ако той няма нищо срещу обстоятелството, че имаме дете от различен, значи можем да се отдадем изяло на новите усеща. Да, само че дано не подценяваме детето. Еуфорията може да е грандиозна, да има фойерверки и романтика, само че в името на новата обич постоянно, въпреки и единствено за малко, оставяме детето на назад във времето. Което може да съдбовно във връзката ви с него.

Кога е редно да ги срещнем. От възрастта зависи, какъв брой и по какъв начин може то да схване новата обстановка, само че откровеността е нужна във всички връзки, най- към този момент в тези с децата. Те би трябвало да знаят, че никой не може да замести татко им, че нищо не може да заплаши любовта на мама и че предстоят положителни времена за всички. И въпреки всичко – дано бъдем в действителност уверени, че този мъж може да показа живота ни. Да не вдъхваме напразни очаквания и на детето. Не бива и да притискаме новия мъж в живота ни - едвам тогава, когато той самият прояви откровено предпочитание, може да организираме една такава среща.

Голямата среща. Не бива да се напрягаме, децата усещат напрежението. Нека всички се усещат колкото се може по- комфортно. Ние сме тези, които би трябвало да ги разположим един към различен, да им подаване доброволно общи тематики. Нужно е и да подготвим мъжа, какво харесва детето и какво - не, в случай че той желае да е част живота ни, ще би трябвало да се преценява и с това. Необходимо е доста деликатно да дирижираме диалога и да го оставим в един миг да поеме по своя посока.

След срещата, дано се поинтересуваме какво мисли детето за новия мъж. Ако имаме добра връзка, то ще може почтено да ни показа терзанията си. Не бива да разчитаме на чудеса, възприятията на децата след първата намира се движат сред открита злост и стаена неприязън, даже експанзия към нас самите. С времето, в случай че всички имаме предпочитание, нещата ще се развиват по- положително.

Самотният родител може неимоверно мъчно да срещне още веднъж любовта, само че това не е невероятно. Много значимо е сами да не се затваряме за нея, да бъдем почтени със себе си и с другите. Понякога сами си слагаме най- високите бариери. Но както споделя моята другарка: „ Дали, в случай че знаех, че ще бъде толкоз мъчно да съм самотна майка, бих върнала нещо – изрично не! ” Тя е уверена, че има време за обич, „ единствено да си стъпи малко на краката. ” И да срещне най-малко един самоуверен мъж, който да понесе задоволително героично обстоятелството, че има дете от различен.