За българския национален отбор се получи като в онази притча

Затвърждаване или разваляне на добрите впечатления

За българския народен тим се получи като в онази алегория с чашата - за скептиците тя е празна, за оптимистите е цялостна. След над 15 години постни манджи изпосталялата българска аудитория е подготвена да приема всеки бълвоч. И да е удовлетворена от най-малките резултати. Петър Хубчев е огромен късметлия, че яхна тази нова вълна и черпи с цялостни шепи от националната обич. Защото хората всеобщо намират Петър Хубчев с изключение на за добър треньор и за огромен пич. И му се радват. Доволни са и от подопечните му, които съумяха през тази есен да завоюват три следващи победи и да са към момента на позиция за първо място и съответните последици. Допълнителен късмет за класиране през шампионата на нациите за европейското през 2020 година и прекосяване в надалеч по-представителното второ равнище на шампионата. Ако най-малко едно от двете неща бъде реализирано, ще се одобри с нечуван възторг, тъй като да не се не помни, че този тим не е правил нищо значително от доста време. Толкова време, че някои от последните, които играха на огромен конгрес, към този момент имат внуци.

Пламен Илиев и Кирил Десподов са може би най-хубавите футболисти на България, сподели селекционерът Хубчев

" Постигнахме нещо с този тим "

Остават обаче два решителни мача с Кипър и Словения. Двата безспорни новобранеца в групата, за които мъчно може да се допусна каква цел ще преследват. Защото отпадането може да се окаже по-примамливо от оставането. При сегашната формула на Лигата на нациите е ясно единствено едно, някой от първенците в групи от четвъртия поток ще играе на европейското през 2020 година. А името на този някой е Грузия, Македония, Беларус, Азербайджан, а за какво не Люксембург или Косово. Няма по какъв начин да не се съжалява, че България не попадна в четвъртия поток. Най-малкото в този момент щяхме да сме в цялостна футболна еуфория от откриващия се действителен късмет за присъединяване на Евро 2020.

Но ние сме в трети поток и възможностите за излизане са съвсем цялостна фантазия. В идващите три дни националният тим има ясна и близка цел. Първо място в групата с две победи против Кипър и Словения и възможна неверна стъпка на Норвегия, която най-малко на хартия има по-лоша стратегия от нас. Лошата стратегия се показва в гостуването им в Словения.

От показаното до момента норвежците несъмнено са най-хубавият тим в групата, само че не пък чак толкоз по-добри от българите. Разменените победи приказват за някакво видимо равнене. Какво би трябвало да се случи е ясно, постоянно обаче съм твърдял, че пo-важни са трендовете. Защото тези трендове демонстрират на какво може да се разчита през идната календарна година, когато ще се проведат същинските квалификации за европейско състезание. Дали България може да надгради над обичайното четвърто място, или картината ще е познатата. Невъзможно е това да се планува от шестте есенни мача, само че може да си изберем позицията на оптимиста и да забележим чашата цялостна. Хубчев построи боеспособен тим, има усъвършенстване в отбраната, основават се и голови положения. Лидерите на състава, доколкото такива изобщо има, са освободени от упования. Както и да играе Ивелин Попов, все сме удовлетворени от него, а и нали е запаса в Спартак Москва. По критерии мотивация, централизация, борбеност, дух, предпочитание сме сложили авансово цялостно 6. Друг е въпросът дали всичките тези " съставни елементи " имат някакво фундаментално значение в актуалния футбол. Не са ли най-важните неща като майсторство и гений. Но карай да върви, значимо е чувството за прогрес.

Да сме реалисти, това не е максимумът, то е повече от максимума при цялостната и необратима деградация на българския футбол в последните 15 години. При нас всичко е унищожено и въпреки всичко още могат да се съберат 22 момчета, които да играят с готовност за родината. Да ви кажа, никак не е малко! Който желае доказателства, да огледа титулярните сформира на водачите в класирането - Лудогорец, ЦСКА-София, Левски!