За България все още важи механизмът за сътрудничество и проверка

За България към момента важи механизмът за съдействие и инспекция и престои към момента работа, която държавното управление би трябвало да свърши, преди той да бъде вдигнат, съобщи през днешния ден заместник-председателят на Европейската комисия за полезностите и прозрачността Вера Йоурова при представянето на отчетите по новия водоравен механизъм за върховенството на закона в страните-членки.

За да поддържа думите си, еврокомисар Йоурова се базира на резултатите от постоянните социологически изследвания в страната ни:

" След всяко изследване постоянно е имало доста явен сигнал от българския народ, че доверието в правосъдната система и институциите е доста ниско и на въпроса дали Европейски Съюз би трябвало да продължи с натиска посредством Механизма за съдействие и инспекция за прогрес в промените, поддръжката на хората постоянно е била доста мощна. В момента ние продължаваме с механизма, като вършим справедлива картина на положението в България било за битката с корупцията, било за положението на медиите. Мисля, че българското държавно управление и парламент би трябвало да се оправят с тези проблеми. И те би трябвало да одобряват това доста съществено, тъй като, откакто хората показват такова неодобрение и съмнение и възприятие, че не е допустимо да получат правораздаване от страната, то това е сериозен проблем, който да бъде стихотворец от националните управляващи ".

Йоурова добави, че това не е нова рецензия и че Комисията постоянно е предложила помощ на България в тази тенденция, като сега също е в подготвеност да го направи.

В сходен дух бе и изказването на еврокомисаря по правораздаването Дидие Рейндерс:

" Ние декларирахме, че ще продължим да подчертаваме върху нуждата от продължение на промените в някои страни-членки. За България един от инструментите за тази цел е механизмът за съдействие и инспекция. И в предходните документи по механизма беше казано доста ясно, че въпреки да има прочут прогрес през миналите години, има сериозна нужда от реформиране на разнообразни браншове от публичните организации, изключително в правосъдната система и битката с корупцията ".

Критиките към България в оповестения през днешния ден отчет по новия водоравен механизъм за върховенството на закона са за неналичието на бистрота при собствеността на медиите, все по-чести закани против публицисти от всевъзможен тип и провокации в битката против корупцията.

В България се оказва, че собствеността на някои медии е непосредствено обвързвана с политически настоящи лица, даже и те самите да не ги имат публично, се споделя в отчета. Много публицисти дефинират политическата интервенция в медиите като " нещо всекидневно " и " необятно практикувано ", се прибавя в документа. В него се добавя, че в страни като България, Хърватия, Унгария, Словения и Испания, кореспонденти все по-често се изправят пред закани и набези - физически и онлайн, свързани с техни изявления и това се прави под друга форма.

Като образци се дават, с изключение на физическите закани и закани за изправяне пред съд, кибертормозът, изключително за дамите в специалността, акции за оклеветяване, заплашване и закани с политически темперамент. Има и безпокойствие за успеваемостта от дейностите на някои национални управляващи, виновни за медиите, като се имат поради ресурсите, с които разполагат и тук като проблематични страни се показват България, Гърция, Люксембург, Румъния и Словения, а за страната ни се има поради Съвет за електронни медии.

За първи път в отчет за върховенството на закона публично се регистрира положението на медиите в страните-членки .

По отношение на битката с корупцията се споделя, че към момента пред България стоят значими провокации преди тя да реализира сериозна известност за безпристрастност, обективност и самостоятелност на правосъдните органи. " Необходим е сериозен брой на окончателните присъди за корупция по високите етажи на властта ", се споделя в отчета. Допълва се, че би трябвало да бъдат приключени процедурите, които да подсигуряват ефикасна отчетност от страна на основния прокурор, както и че съставът и действието на Висшия правосъден съвет и инспекторатът към него към момента са обект на безпокойствие. Отбелязва се също по този начин, че след присъединението си към Европейски Съюз през 2007-ма година, България е направила промени в правосъдната система и за битката против корупцията, които Комисията е следила в границите на механизма за съдействие и инспекция.

Предстои Съветът да вземе дефинитивно решение дали мониторингът над България и Румъния ще отпадне . В днешния отчет се акцентира, че промените, свързани с битката с корупцията в някои страни, измежду които и нашата, би трябвало да бъдат задействани дейно, с цел да има прогрес в това отношение. " В България нов план за регламентирането на прозрачността за задграничното финансиране на НПО-тата провокира рецензии поради вероятно отрицателно въздействие върху гражданското общество ", се споделя още в отчета.