ДВ: Китай разединява ЕС
За американците знаем, че преглеждат Китай като опасност. Но мощното въздействие на Китай стартира да тревожи също и Европейски Съюз, който протяга ръка към “аварийната спирачка ”. Проблемът: не всички страни-членки са единни по този въпрос.
Всяка страна-членка на Европейски Съюз има личен взор върху света. А това в множеството случаи е обвързвано с вътрешната ѝ политика. Италианската стопанска система крета и 11 години след финансовата рецесия. Безработицата е висока. Страната е затънала до гуша в задължения. Организацията за икономическо сътрудничество и раз предвижда, че икономическият растеж на Италия ще се свие през настоящата година с към 0,2 %. Затова италианското държавно управление приветства предлагането на Китай да влага в Италия, в случай че италианците се причислят към самодейността “Нов път на коприната ” – без значение какво мисли по въпроса Европейски Съюз. Италианският министър председател Джузепе Конте може да подпише съответната декларация за планове по време на визитата на Си Цзинпин в края на март.
За по-твърд метод към Китай
Италия не е единствената европейска страна, която желае да се причисли към самодейността “Нов път на коприната ”. Португалия, България, Хърватия, Чехия, Гърция, Полша, Словакия, Словения, Унгария, Малта и трите балтийски страни към този момент договориха капиталови съглашения с Пекин. Но Италия е от различен диаметър – приказваме за страната с четвъртата най-силна стопанска система в Европейски Съюз и осмата в света. Решението на Италия обаче пристигна в доста несъответствуващ миг: предишния вторник Европейски Съюз оповести собствен стратегически документ, с който се задължава да втвърди метода си към Китай.
В документа се показва, че Китай е “партньор за съдействие ”, който обаче би трябвало да се придържа към интернационалните правила. Разбирайте – разпоредбите, писани от Запада. В случая става въпрос за това да няма дискриминация, за равнопоставеност и отворени системи. В този смисъл Европа би трябвало да ускори личната си вътрешна политика и индустриална база. Но Европа може да успее единствено в случай че е единна – в противоположен случай ще се провали. За Брюксел нещата са ясни: посредством самодейността “Нов път на коприната ” Пекин се пробва да разшири въздействието си и да задълбочи разцеплението в Европейски Съюз. Китай примамва бедните страни с евтини заеми и капиталови обещания и ги прави подвластни. Един образец: преди време Гърция и Унгария блокираха с несъгласие общи европейски заявления за човешките права в Китай.
Това плаши американците
Вашингтон гледа на нещата по същия метод. И то не откогато Тръмп е на власт. Говорителят на Съвета за национална сигурност на Съединени американски щати Гарет Маркиз назова самодейността “Нов път на коприната ” – “суетен план ”. Съединени американски щати се притесняват, че Китай като хегемон в Азия, Африка и Европа може да ограничи въздействието на Съединени американски щати – този техен боязън има дълбоки корени. Заради това и американският дипломат в Рим Люис Ейзенбърг на няколко пъти предизвести италианците да не подписват съглашението с Китай.
Брюксел също не знае какво да прави и в този момент моли за европейска взаимност. Страните-членки носят отговорност за това, тяхната китайска политика да “съответства на европейските закони, правила и политическа линия ”, четем в стратегическия документ. Брюксел обаче не може да ги принуди да следват неговата линия.
Рим се надява посредством “Новия път на коприната ” да съживи износа си. Стоките “Made in Italy ” са доста известни в Китай. Китай пък, от своя страна, желае посредством пристанищата в Триест, Палермо и Генуа да си обезпечи по-добър достъп до Европа. “Тук съществува голям капацитет, който към този момент употребяват другите страни ”, споделя държавният секретар Микеле Герачи, който е работил дълго като икономист в Китай и владее съвършено китайски език. “Познавам Китай доста добре и знам, че ние можем по-добре от другите да разпознаем рисковете ”, споделя той. Няма значение дали той се надценява или не. Факт е, че Китай сега предлага най-привлекателната опция за страните от Европейски Съюз със стагнираща стопанска система.
Принудата не е тактика
Съществува заплаха новият европейски стратегически документ да потъне в някое чекмедже. Да принуждаваш страните-членки да редуцират икономическите си връзки с Китай не може да бъде дълготрайна тактика. Освен това те няма да се подчинят. Китай знае това доста добре и ловко изиграва козовете си. Миналия петък китайският външен министър Ван И прикани държавното управление в Рим да не се поддава на натиска на Европейски Съюз. “Италия е самостоятелна страна и ние имаме вяра, че тя ще държи на своето без значение решение ”, съобщи той.
Все отново Рим даде малко на заден ход, обявявайки, че става въпрос за необвързваща декларация за планове. Уточнено беше, че ще продължат и диалозите по този въпрос с Вашингтон. В последна сметка Рим ще отстъпи единствено в случай че получи нещо в подмяна от Брюксел. А времето напредва: на 21 март ще се организира следващата среща на върха на Европейски Съюз, в дневния ред на която е включена и тематиката за Китай. На идващия ден китайският държавен и партиен началник Си Цзинпин ще дойде на посещаване в Рим. /БГНЕС
———-
Франк Зирен, “Дойче веле ”.
Всяка страна-членка на Европейски Съюз има личен взор върху света. А това в множеството случаи е обвързвано с вътрешната ѝ политика. Италианската стопанска система крета и 11 години след финансовата рецесия. Безработицата е висока. Страната е затънала до гуша в задължения. Организацията за икономическо сътрудничество и раз предвижда, че икономическият растеж на Италия ще се свие през настоящата година с към 0,2 %. Затова италианското държавно управление приветства предлагането на Китай да влага в Италия, в случай че италианците се причислят към самодейността “Нов път на коприната ” – без значение какво мисли по въпроса Европейски Съюз. Италианският министър председател Джузепе Конте може да подпише съответната декларация за планове по време на визитата на Си Цзинпин в края на март.
За по-твърд метод към Китай
Италия не е единствената европейска страна, която желае да се причисли към самодейността “Нов път на коприната ”. Португалия, България, Хърватия, Чехия, Гърция, Полша, Словакия, Словения, Унгария, Малта и трите балтийски страни към този момент договориха капиталови съглашения с Пекин. Но Италия е от различен диаметър – приказваме за страната с четвъртата най-силна стопанска система в Европейски Съюз и осмата в света. Решението на Италия обаче пристигна в доста несъответствуващ миг: предишния вторник Европейски Съюз оповести собствен стратегически документ, с който се задължава да втвърди метода си към Китай.
В документа се показва, че Китай е “партньор за съдействие ”, който обаче би трябвало да се придържа към интернационалните правила. Разбирайте – разпоредбите, писани от Запада. В случая става въпрос за това да няма дискриминация, за равнопоставеност и отворени системи. В този смисъл Европа би трябвало да ускори личната си вътрешна политика и индустриална база. Но Европа може да успее единствено в случай че е единна – в противоположен случай ще се провали. За Брюксел нещата са ясни: посредством самодейността “Нов път на коприната ” Пекин се пробва да разшири въздействието си и да задълбочи разцеплението в Европейски Съюз. Китай примамва бедните страни с евтини заеми и капиталови обещания и ги прави подвластни. Един образец: преди време Гърция и Унгария блокираха с несъгласие общи европейски заявления за човешките права в Китай.
Това плаши американците
Вашингтон гледа на нещата по същия метод. И то не откогато Тръмп е на власт. Говорителят на Съвета за национална сигурност на Съединени американски щати Гарет Маркиз назова самодейността “Нов път на коприната ” – “суетен план ”. Съединени американски щати се притесняват, че Китай като хегемон в Азия, Африка и Европа може да ограничи въздействието на Съединени американски щати – този техен боязън има дълбоки корени. Заради това и американският дипломат в Рим Люис Ейзенбърг на няколко пъти предизвести италианците да не подписват съглашението с Китай.
Брюксел също не знае какво да прави и в този момент моли за европейска взаимност. Страните-членки носят отговорност за това, тяхната китайска политика да “съответства на европейските закони, правила и политическа линия ”, четем в стратегическия документ. Брюксел обаче не може да ги принуди да следват неговата линия.
Рим се надява посредством “Новия път на коприната ” да съживи износа си. Стоките “Made in Italy ” са доста известни в Китай. Китай пък, от своя страна, желае посредством пристанищата в Триест, Палермо и Генуа да си обезпечи по-добър достъп до Европа. “Тук съществува голям капацитет, който към този момент употребяват другите страни ”, споделя държавният секретар Микеле Герачи, който е работил дълго като икономист в Китай и владее съвършено китайски език. “Познавам Китай доста добре и знам, че ние можем по-добре от другите да разпознаем рисковете ”, споделя той. Няма значение дали той се надценява или не. Факт е, че Китай сега предлага най-привлекателната опция за страните от Европейски Съюз със стагнираща стопанска система.
Принудата не е тактика
Съществува заплаха новият европейски стратегически документ да потъне в някое чекмедже. Да принуждаваш страните-членки да редуцират икономическите си връзки с Китай не може да бъде дълготрайна тактика. Освен това те няма да се подчинят. Китай знае това доста добре и ловко изиграва козовете си. Миналия петък китайският външен министър Ван И прикани държавното управление в Рим да не се поддава на натиска на Европейски Съюз. “Италия е самостоятелна страна и ние имаме вяра, че тя ще държи на своето без значение решение ”, съобщи той.
Все отново Рим даде малко на заден ход, обявявайки, че става въпрос за необвързваща декларация за планове. Уточнено беше, че ще продължат и диалозите по този въпрос с Вашингтон. В последна сметка Рим ще отстъпи единствено в случай че получи нещо в подмяна от Брюксел. А времето напредва: на 21 март ще се организира следващата среща на върха на Европейски Съюз, в дневния ред на която е включена и тематиката за Китай. На идващия ден китайският държавен и партиен началник Си Цзинпин ще дойде на посещаване в Рим. /БГНЕС
———-
Франк Зирен, “Дойче веле ”.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ