За 54% от българите членството в Европейския съюз е нещо

За 54% от българите участието в Европейския съюз е нещо положително и 57% са уверени, че страната им е извлякла изгоди от участието си в съюза. Това демонстрират данните от изследване на Евробарометър, поръчано от Европейския парламент и оповестено една година преди европейските избори през май 2019 година, съобщи пресслужбата на институцията.

За България процентът на интервюираните, които считат, че техният глас се чува в Европейски Съюз, е 44%, което е доста нарастване - със седем процентни пункта, спрямо 2017 година

За пръв път през последното десетилетие болшинство от интервюираните (48%) имат вяра, че техният глас се чува в Европейски Съюз. Тенденцията сочи, че това позитивно развиване е почнало през втората половина на 2016 година, което евентуално е обвързвано с последствията от референдума за излизането на Обединеното кралство от Европейски Съюз.
Резултатите демонстрират, че съгласно приблизително 60% от жителите участието на тяхната страна в Европейски Съюз е нещо положително, а над две трети от интервюираните (67%) са уверени, че страната им е извлякла изгоди от участието си в Европейски Съюз. Това е най-високият резултат, измерен от 1983 година насам.

Водещите претенденти

Анкетираните в целия Европейски Съюз преглеждат процеса с водещите претенденти като извънредно значим за демократичния живот в Европейски Съюз. Европейските гласоподаватели имаха опция да вземат индиректно присъединяване в избора на ръководителя на Европейската комисия за пръв път през 2014 година (Повече за така наречен водещ претендент четете тук).

Половината от българите (50%) декларират, че процесът с водещите претенденти би ги насърчил да гласоподават на идните европейски избори. 65% от интервюираните чакат процесът да е съпроводен от действителен спор по европейските въпроси и бъдещето на Европейски Съюз, което би довело до по-голяма бистрота (55%), дава по-голяма легитимност на Европейската комисия (56%) и съставлява забележителен прогрес за европейската народна власт (56%).

Почти половината от жителите на ЕС-27 (49%) декларират, че този развой би ги насърчил да гласоподават на идните европейски избори. 70% от жителите имат вяра, че процесът има смисъл единствено в случай че е съпроводен от действителен спор по европейските въпроси и бъдещето на Европейски Съюз. Освен това множеството интервюирани показват единодушие, че процесът с водещите претенденти води до по-голяма бистрота (63%), съставлява забележителен прогрес за европейската народна власт (61%) и дава по-голяма легитимност на Европейската комисия (60%). От друга страна, по-малко от половината интервюирани считат, че този развой би попречил на националните държавни управления да изберат най-хубавия претендент (46%) или че няма действително влияние (45%).

Приоритетни тематики

За българите предпочитаните тематики в идващите европейски избори са стопанската система и растежът (57%), битката с тероризма (49%) и обществената отбрана на жителите (47%). След тях идват битката с младежката безработица (44%), отбраната на потребителите и сигурността на храните (37%) и имиграцията (35%).

По време на идната предизборна акция европейците чакат от политиците да предложат решения за сигурността в най-широк смисъл, в това число и във връзка с имиграцията. В същото време въпроси, свързани с персоналния разцвет и благоденствие, са еднообразно значими за дневния ред.

49% от европейците показват битката с тероризма като предпочитана тематика на акцията, следвана от битката с младежката безработица (48%), имиграцията (45%), стопанската система и растежа (42%). Около една трета от европейците дефинират като приоритет битката с изменението на климата и опазването на околната среда (35%). Насърчаването на правата на индивида и демокрацията, както и обществената отбрана на жителите на Европейски Съюз са значими тематики за 32% от интервюираните.

Значимост на демокрацията

За европейците демокрацията е съществена полезност както на ниво Европейски Съюз, по този начин и в личната им страна. Мнозинството от интервюираните не престават да са удовлетворени от метода, по който работи демократичният развой в Европейски Съюз (46%). Процентът на българите, които са удовлетворени от метода, по който действа демокрацията в съюза, е доста над междинния за Европейски Съюз (52%).

Нововъзникващи политически обединения

Между 2013 година и 2018 година в страните - членки на Европейски Съюз, се появиха над 70 нови партии и политически съюзи, някои от които организираха сполучливи акции против политическото статукво. Това развиване се възприема като позитивно от болшинството европейци.

Все отново 70% от интервюираните считат, че не може да се реализира усъвършенстване в политическата или икономическата област единствено с опълчване. В същото време половината от интервюираните в Европейски Съюз (50%) считат, че антисистемните партии или придвижвания не съставляват опасност за демокрацията, до момента в който малко повече от една трета (38%) са на противоположното мнение. 53% от жителите са съгласни с изказванието, че новите партии и придвижвания могат да намерят нови решения по-успешно от актуалните, а 56% имат вяра, че те могат да донесат действителни промени.

Данните за България са близки до тези в Европейски Съюз: 57% от интервюираните считат, че новите партии и придвижвания могат да донесат действителна смяна, а 52% са съгласни с изказванието, че те могат да намерят нови решения по-добре от сегашната политическа класа. По-ниски от междинните са стойностите при настройките на българите, че с опълчване може да се реализира усъвършенстване в политическата или икономическа обстановка (55%) и че антисистемните партии или придвижвания съставляват опасност за демокрацията (20%).

Пълното изследване можете да видите тук.

Пълните данни за България можете да намерите тук.