До 2030 г. населението на България ще намалее с 1 450 000 души
За 30 години - от 2001 до 2030 година, популацията в България ще намалее с 1 450 000 души, планува демографска прогноза от разбора "Хоризонт 2030: Демографски трендове в България ", направен от специалистите по демография доцент Георги Бърдаров и доцент доктор Надежда Илиева. Той беше показан през днешния ден от учените в Националния пресклуб на Българска телеграфна агенция.
Според демографската прогноза през 2030 година 42 % от популацията в страната ще бъде концентрирано в шест града - София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе и Стара Загора. Прогнозира се също през 2030 година 20 % от обитаемоте места у нас да бъдат без население и да бъдат обезлюдени, а през 2001 година са били едвам 2 %. Заради процесите на понижение на популацията прогнозата на учените към 2030 година е 60 % от територията на страната да се трансформира в "демографска пустиня ".
Доц. Бърдаров уточни, че в последните години за демография у нас се приказва с две клишета и те са свързани с ниската раждаемост и с намаляването на популацията в "абсолютни бройки ".
"В България няма ниска раждаемост, само че в съпоставяне със 100, 200 или 1000 години раждаемостта ни е по-ниска, тогава обаче детската смъртност е била извънредно висока ", разяснява доцент Бърдаров. Той означи, че при започване на второто хилядолетие цялото население на Земята би се подбрало в една модерна страна и това е Съединени американски щати - 300 милиона души. Днес популацията в света е 7 милиарда души, а до края на века ще доближи 10 милиарда, предвижда ученият.
Доц. Бърдаров заключи тезата си, че България няма ниска раждаемост и има естествена раждаемост за европейска страна, само че разяснява, че страната ни има също "уникално висок негативен натурален приръст. България е единствената страна в света, която в продължение на 30 години не е излязла от "тройката " на страните с висок негативен натурален приръст ". Половината от тези 30 години страната ни е на печалното първо място по натурален приръст - с минус 6,5 промила, само че повода не е в раждаемостта, а е в извънредно високата смъртност у нас - 15,5 промила, сподели ученият.
По думите на доцент Бърдаров в този момент "България е преди всичко в Европа по обща смъртност ". У нас има общини, като Макреш, Ружинци, и Чупрене в Северозападна България, както и други, в които общата смъртност надвишава 30 промила. "Такава смъртност имат единствено райони, които са във боен спор или са изумени от болестна пандемия ", разяснява ученият.
Според доцент Бърдаров притеснителни са процесите, които настъпват в етническата и във възрастовата конструкция на популацията у нас. Ромите с висше обучение у нас са 0,5 %, със приблизително обучение са 9 % или над 90 % от ромите са с по-ниско от междинното обучение, сподели ученият. По думите на доцент Бърдаров този проблем е "по-решим " и е обвързван с образованието, само че доста по-проблемна е възрастовата конструкция на популацията в България.
У нас има най-ниската междинна дълготрайност на живота в Европа - 74,8 години, само че и имаме и най-застарялото население, така доста младежи напущат България, заключи доцент Георги Бърдаров. Той сподели, че преди 10 години на 100 излизащи българи в пенсионна възраст други 124 българи са влизали в дейна възраст. Този коефициент през днешния ден е 100 на 62, само че във Видин, Габрово и Смолян е към 100 на 40.Доц. Надежда Илиева предвижда, че единствено след 12 години 20 % от обитаемоте места в България ще са без трудоспособно население. Затова съгласно нея до 2030 година би трябвало да бъде направена времева и пространствена прогноза на популацията в България.
Може да се вземат трайни решения, с цел да може тази демографска наклонност да бъде обърната и те са свързани с това да задържим младежите в България, само че и да върнем повече младежи в страната, които са отпътували да учат или работят в чужбина, разяснява доцент Георги Бърдаров.
Доц. Георги Бърдаров е заместник-декан на Геолого-географския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски " и е специалист по демография, а доцент доктор Надежда Илиева е началник на секцията "Икономическа и обществена география " на Департамента "География в Националния институт по геофизика, геодезия и география при Българска академия на науките.
Според демографската прогноза през 2030 година 42 % от популацията в страната ще бъде концентрирано в шест града - София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе и Стара Загора. Прогнозира се също през 2030 година 20 % от обитаемоте места у нас да бъдат без население и да бъдат обезлюдени, а през 2001 година са били едвам 2 %. Заради процесите на понижение на популацията прогнозата на учените към 2030 година е 60 % от територията на страната да се трансформира в "демографска пустиня ".
Доц. Бърдаров уточни, че в последните години за демография у нас се приказва с две клишета и те са свързани с ниската раждаемост и с намаляването на популацията в "абсолютни бройки ".
"В България няма ниска раждаемост, само че в съпоставяне със 100, 200 или 1000 години раждаемостта ни е по-ниска, тогава обаче детската смъртност е била извънредно висока ", разяснява доцент Бърдаров. Той означи, че при започване на второто хилядолетие цялото население на Земята би се подбрало в една модерна страна и това е Съединени американски щати - 300 милиона души. Днес популацията в света е 7 милиарда души, а до края на века ще доближи 10 милиарда, предвижда ученият.
Доц. Бърдаров заключи тезата си, че България няма ниска раждаемост и има естествена раждаемост за европейска страна, само че разяснява, че страната ни има също "уникално висок негативен натурален приръст. България е единствената страна в света, която в продължение на 30 години не е излязла от "тройката " на страните с висок негативен натурален приръст ". Половината от тези 30 години страната ни е на печалното първо място по натурален приръст - с минус 6,5 промила, само че повода не е в раждаемостта, а е в извънредно високата смъртност у нас - 15,5 промила, сподели ученият.
По думите на доцент Бърдаров в този момент "България е преди всичко в Европа по обща смъртност ". У нас има общини, като Макреш, Ружинци, и Чупрене в Северозападна България, както и други, в които общата смъртност надвишава 30 промила. "Такава смъртност имат единствено райони, които са във боен спор или са изумени от болестна пандемия ", разяснява ученият.
Според доцент Бърдаров притеснителни са процесите, които настъпват в етническата и във възрастовата конструкция на популацията у нас. Ромите с висше обучение у нас са 0,5 %, със приблизително обучение са 9 % или над 90 % от ромите са с по-ниско от междинното обучение, сподели ученият. По думите на доцент Бърдаров този проблем е "по-решим " и е обвързван с образованието, само че доста по-проблемна е възрастовата конструкция на популацията в България.
У нас има най-ниската междинна дълготрайност на живота в Европа - 74,8 години, само че и имаме и най-застарялото население, така доста младежи напущат България, заключи доцент Георги Бърдаров. Той сподели, че преди 10 години на 100 излизащи българи в пенсионна възраст други 124 българи са влизали в дейна възраст. Този коефициент през днешния ден е 100 на 62, само че във Видин, Габрово и Смолян е към 100 на 40.Доц. Надежда Илиева предвижда, че единствено след 12 години 20 % от обитаемоте места в България ще са без трудоспособно население. Затова съгласно нея до 2030 година би трябвало да бъде направена времева и пространствена прогноза на популацията в България.
Може да се вземат трайни решения, с цел да може тази демографска наклонност да бъде обърната и те са свързани с това да задържим младежите в България, само че и да върнем повече младежи в страната, които са отпътували да учат или работят в чужбина, разяснява доцент Георги Бърдаров.
Доц. Георги Бърдаров е заместник-декан на Геолого-географския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски " и е специалист по демография, а доцент доктор Надежда Илиева е началник на секцията "Икономическа и обществена география " на Департамента "География в Националния институт по геофизика, геодезия и география при Българска академия на науките.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ