За 14 лв на ден редникът може да се засити

...
За 14 лв на ден редникът може да се засити
Коментари Харесай

Какво яде армията?

За 14 лева дневно редникът може да се засити хем богато, хем вкусно


Изненадващо декември се оказа парещ за армията. Окото на бурята този път се концентрира върху храненето на войската. Откровено казано медийният резонанс на абсурда се размина фрапантно с казуса – по същина, и в детайлите.

Вдигнатата пушилка не разкри основното, само че се опита да бори следствието вместо повода. А там е заровено кучето. Военните от дълго време не ядат в казармите. От 10 години, откакто премахнахме наборната работа. Известно време в гарнизоните бе прибавен опит с фирменото хранене. Тогава медиите бодро облъчваха с репортажи, че кетърингът навлиза и в армията. Но случката претърпя крушение. Сега редови войник Петров, който е наемник, като се разсъни, пие кафе, закусва, целува жена си и отива на работа. През обедната отмора го кара на домакински сандвич или отскача до най-близкото улично капанче до портала. Стане ли 17 ч., си отива у дома. Така е и с лейтенант Иванов, с майор Драганов и с полковник Георгиев. С всеки средностатистически еднообразен в защитата. Армията ни е професионална и никой не е длъжен да храни някого. Няма ги към този момент артелните, няма ги готвачите, няма ги столовите. Затова не влагайте в „ храненето на армията “ смисъла „ повсеместност. “

В абсурда иде тирада за напълно друго. Учудвам се, че не се схваща. Тук не става дума за ежедневното хранене на строя, а само, когато боецът, сержантът и офицерът са на занимание или полево обучение повече от 24 ч. Тоест- не са си вкъщи. Само тогава, наблягам го дебело, и в никакви други обстановки. Само в този случай на военния би трябвало да му бъдат обезпечени безвъзмездна храна и ободряващи питиета. И когато е денонощен наряд или дава часовой. Именно това е закрепено в член 224 на военния закон. Откъде произтича въпросът? В закона е записано, че в случай че е наряд, на военния му се поставя безвъзмездна храна или левовата равноценност. А тя му се изплаща, когато за далечен часовой или високопланински пост не е рентабилно да се кара чорба, първо, второ и трето. Имаше такива опити, само че през зимата до такава степен баките пристигаха вкочанени. Затова е общопризнат соломоновският принцип – ето ти парите и си купи каквото ти се яде.

В закона в частта за занятия, учения, тренировки и лагери обаче не е включен терминът „ левова равноценност “. Всъщност го имаше, само че през 2016 година ръководещите го махнаха. Което ще рече, че в тези случаи войската би трябвало да се храни наложително. Може обещано формирование да излезе един път или два пъти в годината на полеви лагер, само че бойците би трябвало да се нахранят гратис. Ето тук е разковничето. Военните упорстват правилото за парите да важи и за ученията. Тоест да се ползва и в тези случаи при нужда – на правилото или или. А за какво желаят това? Да го разбираем простичко. Ако караулът или денонощният наряд е от десетина души, полевите лагери и тренировки са минимум 10 пъти по толкоз. За всички дадена компания би трябвало да обезпечи артикули. Прав е министър Красимир Каракачанов като споделя, че поръчките се взимат най-често от една и съща. Явяват се нормално няколко любимеца, само че печелившият е постоянно добре прочут. А това са компании прекупвачи. Като завоюва единият, другите апелират, тъй като става дума за 29 млн. лева Сериозна пара. Така се блокира целият развой. Тъй като законът не разрешава да се дават пари, се анулират учения. Имало е такива прецеденти. Каракачанов е прав и в изказванието, че тези компании доставят войската с некачествени артикули, даже с „ китайски отпадъци “. Има аргумент и в логиката му централизираните поръчки да се разбият на лотове и снабдяването да става от локални производители, които подсигуряват прясна и свежа продукция.

В армията са пресметнали, че когато е на полево занимание, манджата на войник за ден коства към 14 лева Да речем аз съм боец и не мога да получа тези пари, законът не разрешава, а би трябвало да хапвам. Подписвам декларация, че се отхвърлям от тях – за два, за три дни, колкото е учението. Така постъпват всички- в ротата, батальона. Тиловакът ги взима, пали зила и купува на едро със обилни отстъпки артикули от известна комерсиална верига. Което излиза доста на ниска цена. После полевата кухня стартира да дими на цялостни обороти. Става бързо, елементарно и вкусно- съвсем като по рецептите на Ути Бъчваров. Но той е бутиков занаятчия, готви за камерен състав. Друго е да нахраниш 300 или 3000 души. „ Оказва се, че когато ние си пазарим, менюто е толкоз богато,че не може да се изяде. И е толкоз вкусно – облизваме си пръстите. “, това призна пълководец на бойно формирование. А ето признанието и на военачалник за централизираното доставяне от компаниите. По това време работех в различен вестник, абсурдът отново избухна и бях натиснат от тогавашен шеф да напиша публикация и да защитя бизнеса на една от тях. Разбира се, отхвърлих и звъннах на генерала, с който сме служили дружно. Ето какво ми отговори: „ Евгени, за какво да купуваме от тях, като ни излиза скъпо и некачествено. “ Обясних на шефа си и той ме разбра. Когато тиловакът купува непосредствено от магазина артикули за храна за 14 лева те в действителност костват 14 лева Нали се сещате, че посредством централизирани фирмени доставки въпросните пари към този момент няма да са 14 лева Защото фирмаджията би трябвало да си удържи разноски за превоз, за заплати на дистрибутурите, за служителите, които работят по доставката, даже и за своята. И по този начин боецът, когато е на обучение, вместо да похапне щедро за 14 лева е заставен да се засити с 10 лева Това е образцов план, основан на действителността. Ако логистичните служби на съответното формирование, директно се доставят от локални контрагенти, каквато е концепцията на управлението на МО, ще се спести много от това ненужно разсипничество.

Нека погледнем на абсурда и от по-друг ракурс. Генезисът на казуса се крие обратно във времето. В не толкоз далечните години на прехода. Когато падна оня прославен член 1 на Конституцията. Въпросният член падна и започнахме да „ демократизираме “ по български всичко. Войската бе най-потърпевша. Демократите от зората на прехода махнаха политическия надзор на Българска комунистическа партия върху армията и го замениха с цивилен. Който, дано сме почтени, нерядко се изражда в диктат. Бях близо 30 година като офицер в армията. Службата ми мина 50:50. Тоест 15 година преди 10 ноември и 15 година по-късно. В това „ по-късно “ съм бил очевидец на събития, които в случай че опиша, вестникарските страници ще почервенеят от позор. Тогава бе общопризнат правилото, че политиците, респективно цивилното управление на МО, ще обезпечава всички запаси за войската – от копчетата до бомбите. На нея оставиха единственото обвързване да тренира и да стреля. Страхът от войската бе огромен. По концепция на дама от една новоизлюпена политическа мощ бе закрита танковата бригада в Горна Баня. Опасенията бяха, че танковете, „ в случай че тръгнат от Княжево, могат да ни смъкват от власт “. София е може би единствената европейска столица без сухопътно прикритие. А бригадата имаше предопределение да прикрива и едно друго направление. Но каквото било- било. Принципът на разделяне: цивилните обезпечават и доставят, а военните единствено употребяват, бе облечен и в солидна правна бумащина. А истината е прекомерно транспарантна. Политиците пъргаво проумяха, че армията е най-големият потребител в страната и най-сигурният длъжник. Затова взеха решение: ние ще доставяме. Сега, в случай че нещо липсва, командирът ще ви каже: не е моя грижа. Така е към този момент съвсем 30 година

Преди някой старшина най-вече да открадне палка колбас от артелната и незабавно го анатемосваха. Разжалваха и съдеха. Познавах доста военен военачалник, господ да го елементарни, чиито работен кабинет бе полигонът. Той бюро не признаваше. По време на занятия отиваше при полевата кухня, викаше готвача и го изпитваше какъв брой грама фасул в чорбата на боец би трябвало да има по таблицата за изхранване. След това взимаше листата с числеността на ротата. И заповядаше: „ старшина, изсипвай водата дето ври. “ И започваше да мери грамажа на зърната. Ако сметките не излизаха, сваляше му колана и го вкарваше в ареста. Такива бяха мащабите на „ корупцията “ с прехраната на войската преди. Гениалният Наполеон бе споделил, че един тиловак, като стартира службата, на петата година може да го вкараш в пандиза. Той си знае за какво. Сталин е бил по-краен. Той е считал, че може умерено да го да гръмнеш.

Голямото плячкосване в армията стартира с порочния механизъм, който абсолютизира властта на цивилните в защитата. Говорим за корупция във всички сфери на бранша, освен в прехраната. Тя е най-безобидната.

Преди няколко години компания от южен град, благосъстоятелност на деятел от ръководещата по това време партия, печелеше търговете за доставяне на всички ведомствени почивни бази на армията в цяла България с храни и питиета. Партията сдаде властта, пристигна друга, смени се и компанията. Кръгът си се върти омагьосано. А Наполеон и Сталин звучат демоде…
Източник: trud.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР