Юрки Катайнен, заместник-председател на Европейската комисия, застана пред камерата на

...
Юрки Катайнен, заместник-председател на Европейската комисия, застана пред камерата на
Коментари Харесай

Заместник-председателят на ЕК Юрки Катайнен в специално интервю за БНТ

Юрки Катайнен, заместник-председател на Европейската комисия, застана пред камерата на " Бизнес.БГ ", с цел да разяснява къде се намира България при усвояването на средства от проекта " Юнкер ", какво е кръгова стопанска система, какви са тактиките на Европейски Съюз при битката със замърсяването и обработването на пластмаса, какво е положението на европейската стопанска система и с какво е друго финландското обучение.

Господин Катайнен, по какъв начин бихте оценили резултатите от осъществяването на капиталовия проект за Европа, прочут още като проекта Юнкер, смятате ли, че бяха изпълнени в началото поставените цели? Трябва ли в България да бъдем удовлетворени, отчитайки обстоятелството, че неотдавна беше открит нов цех, финансиран по този проект?
Юрки Катайген, зам.-председател на Европейска комисия: Планът Юнкер е сполучлива история. Ние вършим всичко по силите си да достигнем задачата от активизирането на 500 милиарда евро от фонда. Сума, която наближаваме. Също по този начин, персонално аз съм удовлетворен, че съвсем 1 млн. дребни и междинни предприятия към този момент получиха своето финансиране посредством фонда. Затова ние чакаме да бъдат основани огромен брой работни места в Европа. Искам да поздравя България, защото вашата страна е 4-тия максимален адресат на финансиране от фонда Юнкер. Например, вашата държава-съседка Румъния, е 22-ра. Затова желая да благодаря на държавните институции, само че и най-много на частния бранш и банките, които направиха допустимо 10 хиляди дребни компании да получат финансиране. С една дума, България се оправя извънредно добре.
Кръговата стопанска система е част от вашите отговорности. Бихте ли обяснили на известен език за необятната аудитория какво съставлява това разбиране? Вероятно от позиция на чиновниците на Европейската комисия е триумф, че проектът за деяние беше регистриран като изпълнен, само че какви са действителните резултати от напъните на Европейската комисия?
Юрки Катайген, зам.-председател на Европейска комисия: С една дума, кръговата стопанска система значи, че взаимоотношенията сред обособените бизнес модели са непрестанно циркулиращи, посредством преработване. Ще ви дам няколко съответни образеца за кръгова стопанска система. Първо - производството на пластмаса и най-много методът, по който тя се създава. Този артикул е извънредно нужен, тъй като с пластмаса опаковаме храна, като по този метод я съхраняваме за по-дълги интервали. Но би трябвало да бъдем виновни по какъв начин консумираме пластмасата. Тъй като се създава от нефт, няма никаква логичност приложението ѝ да е еднократно. Затова Европейски Съюз желае да промени регулациите по подобен метод, по който пластмасовите боклуци биват рециклирани още веднъж и още веднъж. Така ще бъдат спестени пари от вноса на нефт и ще бъде опазена околната среда. Вторият образец е обвързван с електронните боклуци. Ако вземете един кг златна руда и един кг мобилни телефони, ще откриете, че има по-голямо количество злато в телефоните, в сравнение с в рудата. Затова посредством кръгова стопанска система, ние можем да разглобим електронните боклуци, да вземем скъпите материали и те циркулират още веднъж в производството.
Споменахте пластмасата - в Брюксел имате тактика за пластмасите.Въпреки амбициозните цели съществува огромна разлика сред търсене и предложение на този пазар, какви са действителните благоприятни условия за запълване на тази дупка?
Юрки Катайген, зам.-председател на Европейска комисия: Може да бъде запълнена. Всъщност, преди време ние поканихме група от обособени компании, участващи в производството на пластмаса. Поставихме им задача да намерят метод, по който да можем да консумираме 10 хиляди мегатона рециклирана пластмаса до 2025 година. И към този момент получаваме резултати от групата. Макар и да са нужни многочислени законови промени по отношение на рециклираната пластмаса, по този начин ще бъдат привлечени нови вложения. Много потребители изискват по-продължителен метод на използването на пластмаса и фирмите естествено се преценяват с желанията на клиентите си.
Основната част от вложенията на Европейския фонд за защита отиват за високотехнологични разработки за войска, която е радикално друга от в този момент познатите ни. Ще успее ли Европа да се трансформира в водач в използването на новаторски технологии в защитата?
Юрки Катайген, зам.-председател на Европейска комисия: В момента доста европейски страни купуват огромни количества американска отбранителна техника и съгласно мен това статукво няма да се промени в скоро време. Но това, което влиза в нашето полезрение е съдействието сред европейските отбранителни компании. Ние желаем всички те да влязат в партньорски взаимоотношения и комбинират техните, както човешки, по този начин и финансови запаси, и да стартират взаимно произвеждане. Проблемът в Европа в границите на тази сфера е, че доста от военните компании основани в обособените страни-членки оперират независимо. Нужна ни е същинска конкуренция в тази сфера както на европейско, по този начин и на интернационално равнище.
Как ще оцени конкурентноспособността на европейската стопанска система като цяло и на развитите стопански системи в Европа по отношение на Съединени американски щати и Китай?
Юрки Катайген, зам.-председател на Европейска комисия: Пазарът на Европейски съюз е най-големият и най-проспериращият в света. Поради единния пазар, в случай че желаете да продадете нещо в България, същото нещо можете да продаде и във Финладния. Когато става въпрос за търговски договаряния, мисля, че сме задоволително сполучливи в това отношение. Комисията съумя да завърши 15 разнообразни търговски съглашения с 30 страни. Причината за това е, че тези страни имат интерес да търгуват с нас, заради мащаба на европейския пазар - 500 млн. потребители. Най-голямото ни предимство е размера и единния пазар.
Европа си слага за цел стопанска система с въглеродна индиферентност. Приложимо ли е това за по-бедните страни като България? Например, българският министър на енергетиката неотдавна разгласи, че страната ще направи всичко допустимо да запази централите на въглища.
Юрки Катайген, зам.-председател на Европейска комисия: Най-важното нещо е енергийният бранш на всички страни да се движи в по-екосъобразна посока. Иначе няма да бъде допустимо да достигнем заложените цели в международните съглашения. Единственият механизъм, който може да помогне за достигането на тези цели е кръговата стопанска система. Тя би трябвало да бъде вградена като бизнес модел най-много при тези предприятия, които употребяват замърсяващи околната среда първични материали, като да вземем за пример нефт. Също по този начин, би трябвало да бъде прегледана енергийната успеваемост и регулации. В някои държави-членки, законодателството задължава да бъдат спазени избрани условия за енергийна успеваемост преди да бъде стартират градеж на жилищни здания. Затова, въпреки и частният бранш да е " магическата пръчка ", съответните законодателни органи са тези, които би трябвало да подсигурят опазването на околната среда. Според мен, въглеродно-неутрална стопанска система е допустима, само че с цел да стане действителност са нужни доста промени.
Смятате ли, че има задоволително ясни сигнали за настъпваща криза и до каква степен дълбока ще бъде тя?
Юрки Катайген, зам.-председател на Европейска комисия: Не бих приказвал за криза. Това, което икономическите данни демонстрират за момента е, че влизаме в интервал на по-бавен стопански напредък. Всички се надяваме, че комерсиалната война САЩ-Китай няма да дестабилизира напълно пазара и да сътвори нов стопански ужас. Ако тези две неща бъдат контролирани по метод, целящ резистентност, не мисля че ще стигне до криза или финансова рецесия. Но както и вие знаете, сега живеем в непредсказуемо време и е мъчно нещо да бъде казано сигурно.
Съединени американски щати вкараха мита за някои европейски артикули. Трябва ли да преглеждаме този факт като знак за комерсиална война, сходна на тази сред Съединени американски щати и Китай?
Юрки Катайген, зам.-председател на Европейска комисия: Преди няколко месеца държавното управление на Съединени американски щати повиши митата на европейската стомана и алуминий и това решение беше взето от Вашингтон без никакви възражения от Конгреса. От наша страна ние отговорихме като покачихме митата на някои американски артикули. Ние желаеме всички цени да отпаднат, тъй като по никакъв метод не оказват помощ на търговията. Новият американски цени ни тормози, само че това не значи, че не сме готови. За жал, когато стане въпрос за договаряния с администрацията на американския президент, нашите възгледи се разграничават на фундаментно равнище.
Напоследък в България имаме един доста сензитивен въпрос - по какъв начин оценявате съвсем сигурното решение на Фолксваген да отвори новия си цех в Турция? Не нарушава ли Турция споразуменията с Европейския съюз за митнически облекчения, като дава държавна помощ
Юрки Катайген, зам.-председател на Европейска комисия: Ако би трябвало да бъда почтен, не съм осведомен с този случай толкоз добре, по тази причина не мисля, че е подходящо да го разясня. Но това което мога да кажа е, че Европа е континент, където законите за даване на държавна помощ са извънредно прецизни. Причината по тази причина е, че не желаем да бъде разрушавана конкуренцията сред фирмите в другите европейски страни. Това, което Комисията си е сложила за цел сега е законите за държавно подкрепяне да включват и трети страни.
Вие сте бил министър председател на вашата страна - Финландия. Наскоро ми попадна доста забавен филм на Майкъл Мур за образованието във Финландия. Каква е тайната на Вашето обучение и смятате ли, че сходен модел е използван за нации с различен нрав и просвета?
Юрки Катайген, зам.-председател на Европейска комисия: Тайната за положителните резултати на финладнското обучение е високото качество на образованието на учителите. При нас всички учители имат тапия от университет и самата специалност е обект на почитание. Например, аз имам две дъщери - едната е на 10, другата на 13 години, като аз съм в непрестанен контакт с техните учители, както и те с мен. Разбира се, съществуват и културни разлики. Другата отличителна характерност на образованието във Финландия е високото качество на общинските библиотеки, които разрешават на хората да се образоват и след учебно заведение. Мисля, че тези две неща могат да бъдат копирани и от други страни. Именно това беше препоръчано преди време и от Комисията.
Източник: bnt.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР