Проф. Пламен Киров: БСП има и друг ход за Истанбулската конвенция - да сезира Конституционния съд
Юридически спор в чистата му форма във връзка с Истанбулската спогодба и нейните правила не беше извършен, сподели Пламен Киров, някогашен парламентарен арбитър и учител по конституционно право. Той дефинира дебатът към Конвенцията като много разконцентриран. От правна позиция нещата са ясни. Въпросът е по какъв начин правните заключения ще бъдат поднесени на българското общество и по какъв начин ще се употребяват като един смокинов лист на българските политици, с цел да гласоподават и да ратифицират Конвенцията, уточни Киров пред БНР.
Това е доста огромна политическа неточност, бих споделил политически гаф на две министърки в настоящия кабинет и сега аз се слагам и в ролята на министър-председателя, и на ръководителя на парламентарната група на най-голямата политическа партия в Народното събрание – те сега се чудят по какъв начин да излязат от тази обстановка, разяснява проф. Киров.
Като напомни, че Конвенцията е от 2011 година, а е подписана от българския правосъден министър през 2016-а, Пламен Киров посочи, че не е било належащо таман на старта на Българското председателство да се занимаваме с въпрос като Истанбулската спогодба, който е могъл да се отсрочи най-малко с година
Българска социалистическа партия употребява политическия миг и с настояването за народен референдум издига нещата на национално равнище, счита Киров:
Но те имат още един ход, който най-вероятно ще употребяват – ще се извърнат към Конституционния съд и ще изискат съдът да се произнесе преди ратификацията на Конвенцията дали нейният текст не влиза в несъгласие с конституционните правила. За мен това е по-чистият вид, тъй като обмислям от позицията на правото, а не от позицията на политиката.
Това е доста огромна политическа неточност, бих споделил политически гаф на две министърки в настоящия кабинет и сега аз се слагам и в ролята на министър-председателя, и на ръководителя на парламентарната група на най-голямата политическа партия в Народното събрание – те сега се чудят по какъв начин да излязат от тази обстановка, разяснява проф. Киров.
Като напомни, че Конвенцията е от 2011 година, а е подписана от българския правосъден министър през 2016-а, Пламен Киров посочи, че не е било належащо таман на старта на Българското председателство да се занимаваме с въпрос като Истанбулската спогодба, който е могъл да се отсрочи най-малко с година
Българска социалистическа партия употребява политическия миг и с настояването за народен референдум издига нещата на национално равнище, счита Киров:
Но те имат още един ход, който най-вероятно ще употребяват – ще се извърнат към Конституционния съд и ще изискат съдът да се произнесе преди ратификацията на Конвенцията дали нейният текст не влиза в несъгласие с конституционните правила. За мен това е по-чистият вид, тъй като обмислям от позицията на правото, а не от позицията на политиката.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ