„Джеймс Уеб разкрива нови подробности за атмосферата на Юпитер
Юпитер е една от първите цели, следени от галактическия телескоп " Джеймс Уеб ", когато той в началото насочва инфрачервения си взор към вселената през юли 2022 година След като снима зашеметяващи изображения, които надминават упованията на астрономите, в този момент галактическата обсерватория разкрива невиждана до момента специфичност в атмосферата на газовия колос, оповестява CNN.
Изследователите употребяват близката инфрачервена камера на галактическата обсерватория, или NIRCam, с цел да създадат серия от фотоси на Юпитер с период от 10 часа, като ползват четири разнообразни филтъра, с цел да открият промени в атмосферата на планетата. Инфрачервената светлина е невидима за човешкото око, а невижданите благоприятни условия на телескопа „ Джеймс Уеб “ са употребявани, с цел да се видят доста нови галактически обекти като мегакупове от млади звезди и непредвидени двойки планетоподобни обекти.
Астрономите виждат високоскоростен реактивен поток в долната стратосфера на Юпитер - атмосферен пласт на към 40 км над облаците. Струйният поток, който се намира над екватора на планетата, е необятен повече от 4 800 километра и се движи със скорост 515 километра в час, или два пъти по-бързо, в сравнение с се регистрира при вихър от категория 5 на Земята.
Резултатите от проучването, които станават вероятни с помощта на телескопа, хвърлят светлина върху динамичните взаимоотношения в бурната атмосфера на Юпитер.
" Това е нещо, което изцяло ни изненада ", споделя в изказване Рикардо Уесо, водещ създател на проучването, оповестено на 19 октомври в списание Nature Astronomy. Уесо е учител по физика в University of the Basque Country в Билбао, Испания.
" Това, което постоянно сме виждали като размазани мъгли в атмосферата на Юпитер, в този момент наподобява като ясни черти, които можем да проследим дружно с бързото въртене на планетата ", показва той.
Дивата атмосфера на Юпитер
Юпитер е най-голямата планета в нашата Слънчева система и е формирана от газове, тъй че няма по какъв начин да бъде по-различна от Земята. Но сходно на нашата планета, Юпитер има многопластова атмосфера. Тези турбулентни пластове са следени от предходни задачи и телескопи, които се пробват да схванат по-добре по какъв начин другите елементи на атмосферата си взаимодействат една с друга. Слоевете съдържат и метеорологични модели, в това число продължаващите епохи стихии.
Докато други задачи проникват по-дълбоко в завихрящите се облаци на Юпитер, като употребяват разнообразни дължини на светлинните талази, с цел да надникнат под тях, „ Джеймс Уеб “ е в неповторима позиция да учи пластовете от по-голяма височина, на към 25 до 50 километра над облаците, и да проучва невиждани до момента елементи.
" Въпреки че разнообразни наземни телескопи, галактически апарати като " Джуно " и " Касини " на НАСА и галактическият телескоп " Хъбъл " са следили изменящите се метеорологични модели, „ Джеймс Уеб “ надгражда, като дава нови данни за пръстените, спътниците и атмосферата на Юпитер ", споделя съавторът на проучването Имке де Патер, почетен професор по астрономия, науки за Земята и планетите в University of California.
Разкрития за реактивните потоци
Изследователите съпоставят ветровете, засечени от „ Джеймс Уеб “ на огромни височини, с тези в долните пластове, уловени от „ Хъбъл “, и наблюдават измененията в скоростта напразно. И двете галактически обсерватории са били нужни за откриването на струйното течение, защото първият е забелязал дребни облаци, а вторият е дал взор върху екваториалната атмосфера, в това число бурите. Двата телескопа дружно дават по-широк взор върху комплицираната атмосфера на Юпитер и процесите, протичащи в нейните пластове.
" Знаехме, че другите дължини на вълните на „ Джеймс Уеб “ и „ Хъбъл “ ще разкрият триизмерната конструкция на буреносните облаци, само че също по този начин успяхме да използваме данните, с цел да забележим какъв брой бързо се развиват бурите ", споделя в изказване съавторът на проучването Майкъл Уонг, планетарен академик от University of California, който управлява обвързваните с „ Хъбъл “ наблюдения.
Бъдещите наблюдения на Юпитер благодарение на телескопа „ Джеймс Уеб “ се чака да разкрият повече информация за струйното течение, да вземем за пример дали скоростта и височината му се трансформират с времето, както и други детайлности.
" За мен е изумително, че след години следене на облаците и ветровете на Юпитер от многочислени обсерватории, към момента имаме какво да научим за планетата, а характерности като тази бликам е било допустимо да останат скрити от погледа ни, до момента в който тези нови изображения от NIRCam не бяха направени през 2022 година ", споделя на собствен ред съавторът на проучването Лий Флетчър, професор по планетарни науки в University of Leicester в Обединеното кралство. " Юпитер има комплициран, само че повтарящ се модел на ветрове и температури в екваториалната си стратосфера, високо над ветровете в облаците и мъглите, измерени при тези дължини на вълните. Ако силата на тази нова бликам е обвързвана с този осцилиращ стратосферен модел, можем да чакаме, че тя ще варира доста през идващите 2 до 4 години - ще бъде в действителност вълнуващо да проверим тази доктрина “.
Изследователите употребяват близката инфрачервена камера на галактическата обсерватория, или NIRCam, с цел да създадат серия от фотоси на Юпитер с период от 10 часа, като ползват четири разнообразни филтъра, с цел да открият промени в атмосферата на планетата. Инфрачервената светлина е невидима за човешкото око, а невижданите благоприятни условия на телескопа „ Джеймс Уеб “ са употребявани, с цел да се видят доста нови галактически обекти като мегакупове от млади звезди и непредвидени двойки планетоподобни обекти.
Астрономите виждат високоскоростен реактивен поток в долната стратосфера на Юпитер - атмосферен пласт на към 40 км над облаците. Струйният поток, който се намира над екватора на планетата, е необятен повече от 4 800 километра и се движи със скорост 515 километра в час, или два пъти по-бързо, в сравнение с се регистрира при вихър от категория 5 на Земята.
Резултатите от проучването, които станават вероятни с помощта на телескопа, хвърлят светлина върху динамичните взаимоотношения в бурната атмосфера на Юпитер.
" Това е нещо, което изцяло ни изненада ", споделя в изказване Рикардо Уесо, водещ създател на проучването, оповестено на 19 октомври в списание Nature Astronomy. Уесо е учител по физика в University of the Basque Country в Билбао, Испания.
" Това, което постоянно сме виждали като размазани мъгли в атмосферата на Юпитер, в този момент наподобява като ясни черти, които можем да проследим дружно с бързото въртене на планетата ", показва той.
Дивата атмосфера на Юпитер
Юпитер е най-голямата планета в нашата Слънчева система и е формирана от газове, тъй че няма по какъв начин да бъде по-различна от Земята. Но сходно на нашата планета, Юпитер има многопластова атмосфера. Тези турбулентни пластове са следени от предходни задачи и телескопи, които се пробват да схванат по-добре по какъв начин другите елементи на атмосферата си взаимодействат една с друга. Слоевете съдържат и метеорологични модели, в това число продължаващите епохи стихии.
Докато други задачи проникват по-дълбоко в завихрящите се облаци на Юпитер, като употребяват разнообразни дължини на светлинните талази, с цел да надникнат под тях, „ Джеймс Уеб “ е в неповторима позиция да учи пластовете от по-голяма височина, на към 25 до 50 километра над облаците, и да проучва невиждани до момента елементи.
" Въпреки че разнообразни наземни телескопи, галактически апарати като " Джуно " и " Касини " на НАСА и галактическият телескоп " Хъбъл " са следили изменящите се метеорологични модели, „ Джеймс Уеб “ надгражда, като дава нови данни за пръстените, спътниците и атмосферата на Юпитер ", споделя съавторът на проучването Имке де Патер, почетен професор по астрономия, науки за Земята и планетите в University of California.
Разкрития за реактивните потоци
Изследователите съпоставят ветровете, засечени от „ Джеймс Уеб “ на огромни височини, с тези в долните пластове, уловени от „ Хъбъл “, и наблюдават измененията в скоростта напразно. И двете галактически обсерватории са били нужни за откриването на струйното течение, защото първият е забелязал дребни облаци, а вторият е дал взор върху екваториалната атмосфера, в това число бурите. Двата телескопа дружно дават по-широк взор върху комплицираната атмосфера на Юпитер и процесите, протичащи в нейните пластове.
" Знаехме, че другите дължини на вълните на „ Джеймс Уеб “ и „ Хъбъл “ ще разкрият триизмерната конструкция на буреносните облаци, само че също по този начин успяхме да използваме данните, с цел да забележим какъв брой бързо се развиват бурите ", споделя в изказване съавторът на проучването Майкъл Уонг, планетарен академик от University of California, който управлява обвързваните с „ Хъбъл “ наблюдения.
Бъдещите наблюдения на Юпитер благодарение на телескопа „ Джеймс Уеб “ се чака да разкрият повече информация за струйното течение, да вземем за пример дали скоростта и височината му се трансформират с времето, както и други детайлности.
" За мен е изумително, че след години следене на облаците и ветровете на Юпитер от многочислени обсерватории, към момента имаме какво да научим за планетата, а характерности като тази бликам е било допустимо да останат скрити от погледа ни, до момента в който тези нови изображения от NIRCam не бяха направени през 2022 година ", споделя на собствен ред съавторът на проучването Лий Флетчър, професор по планетарни науки в University of Leicester в Обединеното кралство. " Юпитер има комплициран, само че повтарящ се модел на ветрове и температури в екваториалната си стратосфера, високо над ветровете в облаците и мъглите, измерени при тези дължини на вълните. Ако силата на тази нова бликам е обвързвана с този осцилиращ стратосферен модел, можем да чакаме, че тя ще варира доста през идващите 2 до 4 години - ще бъде в действителност вълнуващо да проверим тази доктрина “.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ