Вписаха в ЮНЕСКО високото пеене от селата Долен и Сатовча
ЮНЕСКО призна високото пеене от благоевградските села Долен и Сатовча за културно завещание на човечеството.
То бе вписано в Представителния лист на ЮНЕСКО на детайлите на нематериалното културно завещание, където преди него са записани още пет наши гордости - Бистришките баби (2008), Нестинарството (2009), Традицията на чипровското килимарство (2014), Народния празник Сурва в Пернишко (2015) и Първомартенските културни практики, които са взаимна кандидатура със Северна Македония, Румъния и Молдова от 2017 година.
Решението за високото пеене бе взето на съвещание в границите на 16-ата сесия на Междуправителствения комитет за запазване на нематериалното културно завещание на ЮНЕСКО, която се организира в Париж и онлайн.
Кандидатурата за високото пеене е готова от специалистите от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българската академия на науките проф. Лозанка Пейчева, доцент Николай Вуков и доктор Лина Гергова.
Високото пеене или пеенето на високо е обичайно многогласно пеене, неповторимо за селата Долен и Сатовча. В предишното песните „ на високо “ са били известни като летни песни. Те са били изпълнявани навън от дамите, до момента в който копаели или жънели, като сред пеенето дамите се извикват – от една равнища една група „ ика ”, от друга равнища друга група отвръща.
Днес главните изпълнителки на високо са дамите и девойките от певческите групи в двете села, като традицията в село Долен е мощно застрашена и повлияна от обезлюдяването му.
Изследователите от Института за етнология и фолклористика изясняват по какъв начин локалните назовават високото пеене - „ рукане ”, „ кряскане ”, „ икане ”. Характерни са три вида многогласни песни: на ниско, на високо, комбинирани сред ниско и високо, като комбинирането сред ниско и високо многогласно пеене се назовава четиригласно. То съчетава бурдонираща (архаична многогласна форма) двугласна ария и ария на високо. На територията на България сходна особена композиция сред бурдонна полифония и афективни провиквания е неповторимо локално музикално събитие.
Пеенето на високо не за пръв път получава интернационално самопризнание. През 1988 година певиците от Сатовча стават лауреати на влиятелната Хердерова премия.
То бе вписано в Представителния лист на ЮНЕСКО на детайлите на нематериалното културно завещание, където преди него са записани още пет наши гордости - Бистришките баби (2008), Нестинарството (2009), Традицията на чипровското килимарство (2014), Народния празник Сурва в Пернишко (2015) и Първомартенските културни практики, които са взаимна кандидатура със Северна Македония, Румъния и Молдова от 2017 година.
Решението за високото пеене бе взето на съвещание в границите на 16-ата сесия на Междуправителствения комитет за запазване на нематериалното културно завещание на ЮНЕСКО, която се организира в Париж и онлайн.Кандидатурата за високото пеене е готова от специалистите от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българската академия на науките проф. Лозанка Пейчева, доцент Николай Вуков и доктор Лина Гергова.
Високото пеене или пеенето на високо е обичайно многогласно пеене, неповторимо за селата Долен и Сатовча. В предишното песните „ на високо “ са били известни като летни песни. Те са били изпълнявани навън от дамите, до момента в който копаели или жънели, като сред пеенето дамите се извикват – от една равнища една група „ ика ”, от друга равнища друга група отвръща.
Днес главните изпълнителки на високо са дамите и девойките от певческите групи в двете села, като традицията в село Долен е мощно застрашена и повлияна от обезлюдяването му.
Изследователите от Института за етнология и фолклористика изясняват по какъв начин локалните назовават високото пеене - „ рукане ”, „ кряскане ”, „ икане ”. Характерни са три вида многогласни песни: на ниско, на високо, комбинирани сред ниско и високо, като комбинирането сред ниско и високо многогласно пеене се назовава четиригласно. То съчетава бурдонираща (архаична многогласна форма) двугласна ария и ария на високо. На територията на България сходна особена композиция сред бурдонна полифония и афективни провиквания е неповторимо локално музикално събитие.
Пеенето на високо не за пръв път получава интернационално самопризнание. През 1988 година певиците от Сатовча стават лауреати на влиятелната Хердерова премия.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ