Международен ден в памет на жертвите на робството
ЮНЕСКО афишира 23 август за Международен ден в памет на жертвите на робството и неговата възбрана (по мотив въстанието на робите в Санто Доминго, 22-23 август, 1791 г.).
Робството е социално-икономическа система, при която на избрана персона - наречена плебей - се лишава персоналната независимост и му се постанова насилствен труд. Робът се третира като движимост и благосъстоятелност на неговия собственик.
Понякога терминът " иго " се употребява по идеологически съображения тук-там, където историческите или актуалните условия не оправдават тази приложимост. Въпреки че публично робството е отстранено и неразрешено във всички страни в света, то приема модерни форми посредством незаконния трафик на хора, насилствената проституция и насилствения тежък физически труд.
В Древен Рим с формалното си освобождение робът е получавал всички цивилен права, като се изключи правото да заема държавна служба. Децата на освободения плебей получават статут на пълноправни жители. Парламентът на Британската империя не разрешава робството в съвсем всички свои територии през 1833 година. В Съединени американски щати възбраната влиза в действие през 1865 година.
Днес се навършват и 138 години от борбата на Шипка, дала началото на освобождението на България от турско иго. Събитието е влезнало в историята като Шипченската епопея. Тя включва боевете, които са се разиграли на най-високите точки на Шипченския проход, където са върховете – Свети Никола, Орлово гнездо, Шипка и други: завладяването на прохода от съветски елементи първа борба при Шипка, решителните боеве 9 - 11 август 1877 година втора борба при Шипка и Стоенето на Шипка.Българското опълчение, XXXVI- Орловски Пехотен полк и XXXV- Брянски Пехотен полк отблъскват 27-хилядна постоянна турска армия, като включително не са включени башибозушките орди. Шипченският отряд под командването на генерал-майор Николай Столетов се е състояла от 7500 боеца и 27 оръдия. Саможертвата на българските опълченци изиграва решителна роля в Руско-турската война по пътя за освобождението на България от турско иго.
Събития от датата
1244 година — Турската войска завладява Йерусалим. 1305 година — Екзекутиран е шотландския народен воин Уилям Уолъс. 1328 година — Състои се коронацията на Филип VI. 1382 година — Руската армия употребява за първи път артилерия при защитата на Москва от татарите. 1514 година — Османските войски побеждават сефевидите в Битката при Чалдиран и получават надзор над източна Мала Азия и северен Ирак. 1572 година — Късно вечерта в Париж стартира всеобщ разгром на хугеноти, прочут като Вартоломеевата нощ. 1770 година — Джеймс Кук афишира Австралия за колония на Англия. 1799 година — Наполеон напуща Египет и се завръща във Франция. 1839 година — Обединеното кралство анексира Хонконг. 1866 година — Австро-пруската война завършва с подписването на Пражки контракт, според който Венеция е предадена на Италия. 1877 година — Руско-турска война (1877-1878): Води се най-тежкият пердах по време на Шипченскатата борба (11 август остарял стил). 1914 година — Първата международна война: Япония афишира война на Германия и бомбардира Циндао в Китай. 1921 година — Файсал I е коронован за крал на Ирак. 1924 година — Разстоянието сред Земята и Марс е минимум — за финален път е било такова през 10 век. 1927 година — Никола Сако и Бартоломео Ванцети са екзекутирани на електрически стол в Масачузетс. 1935 година — На кулите на Кремъл са сложени рубинови петолъчки. 1939 година — Втора международна война: Нацистка Германия и Съюз на съветските социалистически републики подписват Пакт за ненападение в Москва. В секретно допълнение Балтийските страни, Финландия и Полша са поделени сред двете страни. 1940 година — Втора международна война: Германия стартира бомбардировки над Лондон. 1942 година — Втора международна война: Започва Битката при Сталинград, траяла шест месеца. 1943 година — Втората международна война: С победа на Червената войска приключва борбата при Курската дъга — най-голямата танкова борба в историята. 1943 година — След вечеря в италианското посолство в София, Цар Борис III е открит на сутринта в безсъзнание след мощно повръщане. 1944 година — Втора международна война: Освободена е Марсилия. 1944 година — Втора международна война: Министър-председателят на Румъния Йон Антонеску е задържан и е открито ново правителство; Румъния излиза от войната против Русия и се причислява към Съюзниците. 1960 година — В Екваториална Гвинея е хваната най-голямата жаба (3,3 kg). 1979 година — Балетистът от Болшой спектакъл Александър Годунов получава политическо леговище в Съединени американски щати. 1989 година — Пеещата гражданска война: Приблизително 2 милиона жители на Литва, Латвия и Естония се хващат за ръце на пътя Вилнюс - Талин и образуват 600 км жива верига на свободата, в митинг на 50-годишнината от включването им в Съюз на съветските социалистически републики след съветско-нацисткия Пакт за ненападение. 1990 година — Армения афишира своята самостоятелност от Съюз на съветските социалистически републики. 1990 година — Източна Германия и Западна Германия афишират, че ще се обединят на 3 октомври същата година. 1990 година — Саддам Хюсеин се появява по иракската национална телевизия със западни " посетители " (всъщност заложници), в опит да предотврати Войната в Залива. 1991 година — Борис Елцин афишира, че Комунистическа партия на Съветския съюз престава да съществува като политическа партия и се стопира издаването на вестник Правда. 2006 година — Левски (София) става първият български тим, влезнал в групите на Шампионската лига. 2007 година — Тим Хенман афишира на конференция в Ню Йорк, че ще се откаже от професионалния тенис.
Родени
686 година — Карл Мартел, франкски майордом († 741 г.) 1740 година — Иван VI, император на Русия († 1764 г.) 1741 година — Жан-Франсоа Лаперуз, френски откривател († 1788 г.) 1754 година — Луи XVI, крал на Франция († 1793 г.) 1766 година — Йохан Центуриус декор Хофмансег, немски биолог († 1849 г.) 1769 година — Жорж Кювие, френски биолог († 1832 г.) 1776 година — Хьоне Вронски, полски мъдрец и математик († 1853 г.) 1777 година — Аделаид Орлеанска, френска принцеса († 1847 г.) 1780 година — Вартоломей Копитар, словенски лингвист и библиограф († 1844 г.) 1803 година — Гюстав Вапер, белгийски художник († 1874 г.) 1851 година — Алоис Ирасек, чешки публицист († 1930 г.) 1852 година — Арнълд Тойнби, английски обществен икономист († 1883 г.) 1856 година — Леонтий Бенуа, съветски проектант († 1928 г.) 1863 година — Филип Чакъров, български революционер(† 1936 г.) 1864 година — Елевтериос Венизелос, министър-председател на Гърция († 1936 г.) 1868 година — Пол Отле, белгийски библиограф († 1944 г.) 1869 година — Едгар Ли Мастърс, американски стихотворец († 1950 г.) 1870 година — Йордан Пиперката, български бунтовник (†? г.) 1880 година — Александър Грин, съветски публицист († 1932 г.) 1887 година — Алвин Хансен, американски икономист († 1975 г.) 1896 година — Владимир Бъчваров, български доктор († 1955 г.) 1896 година — Жак Рюеф, френски икономист († 1978 г.) 1899 година — Албер Клод, белгийски биохимик, Нобелов лауреат през 1974 година († 1983 г.) 1910 година — Джузепе Меаца, италиански футболист(† 1979 г.) 1912 година — Джийн Кели, американски танцьор(† 1996 г.) 1921 година — Кенет Ароу, американски икономист, Нобелов лауреат 1922 година — Иван Джуренов, български писател 1923 година — Пейо Бербенлиев, български проектант,професор († 1999 г.) 1924 година — Робърт Солоу, американски икономист, Нобелов лауреат през 1987 г. 1925 година — Дончо Дончев (писател), български писател 1925 година — Сулхан Цинцадзе, грузински композитор († 1991 г.) 1929 година — Вера Майлс, американска актриса 1930 година — Димитър Канушев, български сценичен критик († 1993 г.) 1930 година — Мишел Рокар, министър-председател на Франция 1931 година — Хамилтън Смит, американски микробиолог, Нобелов лауреат през 1978 г. 1932 година — Хуари Бумедиен, президент на Алжир († 1978 г.) 1933 година — Йордан Хаджиев, български писател 1934 година — Дора Смедовска, българска актриса 1940 година — Николай Колев, български етнолог 1944 година — Георги Стоилов, български политик 1945 година — Исаяс Флорендо Бегония, филипински дипломат 1945 година — Рита Павоне, италианска певица 1946 година — Кейт Мун, английски рок музикант от The Who († 1978 г.) 1951 година — Ахмад Кадиров, президент на Чечения († 2004 г.) 1956 година — Андреас Фльор, немски математик († 1991 г.) 1965 година — Илия Троянов, българо-германски писател 1966 година — Чарли Бурман, британски актьор 1968 година — Людмила Радкова, певица 1970 година — Ривър Финикс, американски артист († 1993 г.) 1971 година — Деметрио Албертини, италиански футболист 1978 година — Весела, българска поп-фолк певица 1978 година — Георги Чиликов, български футболист 1978 година — Коби Брайънт, американски баскетболист 1981 година — Кармен Лувана, американска порно актриса 1984 година — Глен Джонсън, британски футболист 1988 година — Олга Говорцова, беларуска тенисистка
Починали
93 година — Гней Юлий Агрикола, римски сенатор († 40 г.) 634 година — Абу Бакр, арабски халиф (* ок. 573 г.) 1103 година — Магнус III, крал на Норвегия (* 1073 г.) 1305 година — Уилям Уолъс, шотландски народен воин (* ок. 1270) 1387 година — Олав IV, крал на Дания и Норвегия (* 1370 г.) 1507 година — Жан Молине, френски публицист (* 1435 г.) 1628 година — Джордж Вилиърз, британски общественик († 1592 г.) 1806 година — Шарл дьо Кулон, френски физик (* 1736 г.) 1832 година — Йохан Георг Ваглер, немски зоолог (* 1800 г.) 1846 година — Вилхелм Кюхелбекер, съветски публицист — декабрист (* 1797 г.) 1863 година — Михаил Шчепкин, съветски трагичен артист (* 1788 г.) 1900 година — Кийотака Курода, министър-председател на Япония (* 1840 г.) 1923 година — Лазар Ванков, български геолог (* 1867 г.) 1926 година — Рудолфо Валентино, италиански киноактьор (* 1895 г.) 1927 година — Саад Заглул Паша, египетски общественик (* 1860 г.) 1944 година — Абдул Меджид II, османски халиф (* 1868 г.) 1948 година — Иван Миларов, български публицист и драматург (* 1850 г.) 1953 година — Васил Ангелов, български бунтовник (* 1882 г.) 1979 година — Стефан Пейчев, български артист (* 1905 г.) 1980 година — Герхард Ханапи, австрийски футболист (* 1929 г.) 1982 година — Алберто Кавалканти, бразилски режисьор и продуцент (* 1897 г.) 1982 година — Стандфорд Мур, американски биохимик, Нобелов лауреат през 1972 година (* 1913 г.) 1987 година — Дидие Пирони, френски водач от Ф1 (* 1952 г.) 1989 година — Роналд Лейнг, шотландски психиатър (* 1927 г.) 1999 година — Андрей Чапразов, български трагичен и киноактьор (* 1920 г.) 2005 година — Чудомир Начев, български доктор (* 1936 г.) 2006 година — Иван Абаджиев, български политик (* 1930 г.) 2009 година — Александър Божков, български политик (* 1951 г.) 2012 година — Максим Бурханларски, български математик - модернист (* 1935 г.)
Празници
ЮНЕСКО — Международен ден в памет на жертвите на робството и неговата възбрана (по мотив въстанието на робите в Санто Доминго, 22-23 август, 1791 г.) Европейски съюз — Европейски ден за възпоменание на жертвите на сталинизма и нацизма Латвия — Ден на черните ленти (по мотив пакта Рибентроп-Молотов от 1939 г.) Румъния — Ден на освобождението от фашизма (1944 г.; до 1989 година денят е народен празник) Украйна — Ден на националния байрак
Източник: Уикипедия
Obekti.bg
Робството е социално-икономическа система, при която на избрана персона - наречена плебей - се лишава персоналната независимост и му се постанова насилствен труд. Робът се третира като движимост и благосъстоятелност на неговия собственик.
Понякога терминът " иго " се употребява по идеологически съображения тук-там, където историческите или актуалните условия не оправдават тази приложимост. Въпреки че публично робството е отстранено и неразрешено във всички страни в света, то приема модерни форми посредством незаконния трафик на хора, насилствената проституция и насилствения тежък физически труд.
В Древен Рим с формалното си освобождение робът е получавал всички цивилен права, като се изключи правото да заема държавна служба. Децата на освободения плебей получават статут на пълноправни жители. Парламентът на Британската империя не разрешава робството в съвсем всички свои територии през 1833 година. В Съединени американски щати възбраната влиза в действие през 1865 година.
Днес се навършват и 138 години от борбата на Шипка, дала началото на освобождението на България от турско иго. Събитието е влезнало в историята като Шипченската епопея. Тя включва боевете, които са се разиграли на най-високите точки на Шипченския проход, където са върховете – Свети Никола, Орлово гнездо, Шипка и други: завладяването на прохода от съветски елементи първа борба при Шипка, решителните боеве 9 - 11 август 1877 година втора борба при Шипка и Стоенето на Шипка.Българското опълчение, XXXVI- Орловски Пехотен полк и XXXV- Брянски Пехотен полк отблъскват 27-хилядна постоянна турска армия, като включително не са включени башибозушките орди. Шипченският отряд под командването на генерал-майор Николай Столетов се е състояла от 7500 боеца и 27 оръдия. Саможертвата на българските опълченци изиграва решителна роля в Руско-турската война по пътя за освобождението на България от турско иго.
Събития от датата
1244 година — Турската войска завладява Йерусалим. 1305 година — Екзекутиран е шотландския народен воин Уилям Уолъс. 1328 година — Състои се коронацията на Филип VI. 1382 година — Руската армия употребява за първи път артилерия при защитата на Москва от татарите. 1514 година — Османските войски побеждават сефевидите в Битката при Чалдиран и получават надзор над източна Мала Азия и северен Ирак. 1572 година — Късно вечерта в Париж стартира всеобщ разгром на хугеноти, прочут като Вартоломеевата нощ. 1770 година — Джеймс Кук афишира Австралия за колония на Англия. 1799 година — Наполеон напуща Египет и се завръща във Франция. 1839 година — Обединеното кралство анексира Хонконг. 1866 година — Австро-пруската война завършва с подписването на Пражки контракт, според който Венеция е предадена на Италия. 1877 година — Руско-турска война (1877-1878): Води се най-тежкият пердах по време на Шипченскатата борба (11 август остарял стил). 1914 година — Първата международна война: Япония афишира война на Германия и бомбардира Циндао в Китай. 1921 година — Файсал I е коронован за крал на Ирак. 1924 година — Разстоянието сред Земята и Марс е минимум — за финален път е било такова през 10 век. 1927 година — Никола Сако и Бартоломео Ванцети са екзекутирани на електрически стол в Масачузетс. 1935 година — На кулите на Кремъл са сложени рубинови петолъчки. 1939 година — Втора международна война: Нацистка Германия и Съюз на съветските социалистически републики подписват Пакт за ненападение в Москва. В секретно допълнение Балтийските страни, Финландия и Полша са поделени сред двете страни. 1940 година — Втора международна война: Германия стартира бомбардировки над Лондон. 1942 година — Втора международна война: Започва Битката при Сталинград, траяла шест месеца. 1943 година — Втората международна война: С победа на Червената войска приключва борбата при Курската дъга — най-голямата танкова борба в историята. 1943 година — След вечеря в италианското посолство в София, Цар Борис III е открит на сутринта в безсъзнание след мощно повръщане. 1944 година — Втора международна война: Освободена е Марсилия. 1944 година — Втора международна война: Министър-председателят на Румъния Йон Антонеску е задържан и е открито ново правителство; Румъния излиза от войната против Русия и се причислява към Съюзниците. 1960 година — В Екваториална Гвинея е хваната най-голямата жаба (3,3 kg). 1979 година — Балетистът от Болшой спектакъл Александър Годунов получава политическо леговище в Съединени американски щати. 1989 година — Пеещата гражданска война: Приблизително 2 милиона жители на Литва, Латвия и Естония се хващат за ръце на пътя Вилнюс - Талин и образуват 600 км жива верига на свободата, в митинг на 50-годишнината от включването им в Съюз на съветските социалистически републики след съветско-нацисткия Пакт за ненападение. 1990 година — Армения афишира своята самостоятелност от Съюз на съветските социалистически републики. 1990 година — Източна Германия и Западна Германия афишират, че ще се обединят на 3 октомври същата година. 1990 година — Саддам Хюсеин се появява по иракската национална телевизия със западни " посетители " (всъщност заложници), в опит да предотврати Войната в Залива. 1991 година — Борис Елцин афишира, че Комунистическа партия на Съветския съюз престава да съществува като политическа партия и се стопира издаването на вестник Правда. 2006 година — Левски (София) става първият български тим, влезнал в групите на Шампионската лига. 2007 година — Тим Хенман афишира на конференция в Ню Йорк, че ще се откаже от професионалния тенис.
Родени
686 година — Карл Мартел, франкски майордом († 741 г.) 1740 година — Иван VI, император на Русия († 1764 г.) 1741 година — Жан-Франсоа Лаперуз, френски откривател († 1788 г.) 1754 година — Луи XVI, крал на Франция († 1793 г.) 1766 година — Йохан Центуриус декор Хофмансег, немски биолог († 1849 г.) 1769 година — Жорж Кювие, френски биолог († 1832 г.) 1776 година — Хьоне Вронски, полски мъдрец и математик († 1853 г.) 1777 година — Аделаид Орлеанска, френска принцеса († 1847 г.) 1780 година — Вартоломей Копитар, словенски лингвист и библиограф († 1844 г.) 1803 година — Гюстав Вапер, белгийски художник († 1874 г.) 1851 година — Алоис Ирасек, чешки публицист († 1930 г.) 1852 година — Арнълд Тойнби, английски обществен икономист († 1883 г.) 1856 година — Леонтий Бенуа, съветски проектант († 1928 г.) 1863 година — Филип Чакъров, български революционер(† 1936 г.) 1864 година — Елевтериос Венизелос, министър-председател на Гърция († 1936 г.) 1868 година — Пол Отле, белгийски библиограф († 1944 г.) 1869 година — Едгар Ли Мастърс, американски стихотворец († 1950 г.) 1870 година — Йордан Пиперката, български бунтовник (†? г.) 1880 година — Александър Грин, съветски публицист († 1932 г.) 1887 година — Алвин Хансен, американски икономист († 1975 г.) 1896 година — Владимир Бъчваров, български доктор († 1955 г.) 1896 година — Жак Рюеф, френски икономист († 1978 г.) 1899 година — Албер Клод, белгийски биохимик, Нобелов лауреат през 1974 година († 1983 г.) 1910 година — Джузепе Меаца, италиански футболист(† 1979 г.) 1912 година — Джийн Кели, американски танцьор(† 1996 г.) 1921 година — Кенет Ароу, американски икономист, Нобелов лауреат 1922 година — Иван Джуренов, български писател 1923 година — Пейо Бербенлиев, български проектант,професор († 1999 г.) 1924 година — Робърт Солоу, американски икономист, Нобелов лауреат през 1987 г. 1925 година — Дончо Дончев (писател), български писател 1925 година — Сулхан Цинцадзе, грузински композитор († 1991 г.) 1929 година — Вера Майлс, американска актриса 1930 година — Димитър Канушев, български сценичен критик († 1993 г.) 1930 година — Мишел Рокар, министър-председател на Франция 1931 година — Хамилтън Смит, американски микробиолог, Нобелов лауреат през 1978 г. 1932 година — Хуари Бумедиен, президент на Алжир († 1978 г.) 1933 година — Йордан Хаджиев, български писател 1934 година — Дора Смедовска, българска актриса 1940 година — Николай Колев, български етнолог 1944 година — Георги Стоилов, български политик 1945 година — Исаяс Флорендо Бегония, филипински дипломат 1945 година — Рита Павоне, италианска певица 1946 година — Кейт Мун, английски рок музикант от The Who († 1978 г.) 1951 година — Ахмад Кадиров, президент на Чечения († 2004 г.) 1956 година — Андреас Фльор, немски математик († 1991 г.) 1965 година — Илия Троянов, българо-германски писател 1966 година — Чарли Бурман, британски актьор 1968 година — Людмила Радкова, певица 1970 година — Ривър Финикс, американски артист († 1993 г.) 1971 година — Деметрио Албертини, италиански футболист 1978 година — Весела, българска поп-фолк певица 1978 година — Георги Чиликов, български футболист 1978 година — Коби Брайънт, американски баскетболист 1981 година — Кармен Лувана, американска порно актриса 1984 година — Глен Джонсън, британски футболист 1988 година — Олга Говорцова, беларуска тенисистка
Починали
93 година — Гней Юлий Агрикола, римски сенатор († 40 г.) 634 година — Абу Бакр, арабски халиф (* ок. 573 г.) 1103 година — Магнус III, крал на Норвегия (* 1073 г.) 1305 година — Уилям Уолъс, шотландски народен воин (* ок. 1270) 1387 година — Олав IV, крал на Дания и Норвегия (* 1370 г.) 1507 година — Жан Молине, френски публицист (* 1435 г.) 1628 година — Джордж Вилиърз, британски общественик († 1592 г.) 1806 година — Шарл дьо Кулон, френски физик (* 1736 г.) 1832 година — Йохан Георг Ваглер, немски зоолог (* 1800 г.) 1846 година — Вилхелм Кюхелбекер, съветски публицист — декабрист (* 1797 г.) 1863 година — Михаил Шчепкин, съветски трагичен артист (* 1788 г.) 1900 година — Кийотака Курода, министър-председател на Япония (* 1840 г.) 1923 година — Лазар Ванков, български геолог (* 1867 г.) 1926 година — Рудолфо Валентино, италиански киноактьор (* 1895 г.) 1927 година — Саад Заглул Паша, египетски общественик (* 1860 г.) 1944 година — Абдул Меджид II, османски халиф (* 1868 г.) 1948 година — Иван Миларов, български публицист и драматург (* 1850 г.) 1953 година — Васил Ангелов, български бунтовник (* 1882 г.) 1979 година — Стефан Пейчев, български артист (* 1905 г.) 1980 година — Герхард Ханапи, австрийски футболист (* 1929 г.) 1982 година — Алберто Кавалканти, бразилски режисьор и продуцент (* 1897 г.) 1982 година — Стандфорд Мур, американски биохимик, Нобелов лауреат през 1972 година (* 1913 г.) 1987 година — Дидие Пирони, френски водач от Ф1 (* 1952 г.) 1989 година — Роналд Лейнг, шотландски психиатър (* 1927 г.) 1999 година — Андрей Чапразов, български трагичен и киноактьор (* 1920 г.) 2005 година — Чудомир Начев, български доктор (* 1936 г.) 2006 година — Иван Абаджиев, български политик (* 1930 г.) 2009 година — Александър Божков, български политик (* 1951 г.) 2012 година — Максим Бурханларски, български математик - модернист (* 1935 г.)
Празници
ЮНЕСКО — Международен ден в памет на жертвите на робството и неговата възбрана (по мотив въстанието на робите в Санто Доминго, 22-23 август, 1791 г.) Европейски съюз — Европейски ден за възпоменание на жертвите на сталинизма и нацизма Латвия — Ден на черните ленти (по мотив пакта Рибентроп-Молотов от 1939 г.) Румъния — Ден на освобождението от фашизма (1944 г.; до 1989 година денят е народен празник) Украйна — Ден на националния байрак
Източник: Уикипедия
Obekti.bg
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ