Юлий Цезар поддържал наличности от нея в държавната хазна, а

Юлий Цезар поддържал наличия от нея в държавната хазна, а гърците даже я изобразили на парите си. Струвала е колкото злато, само че никой не знае дали към момента съществува.

Преди доста време в античния гръцки град Кирена е имало билка, наречена Силфиум (Silphium). Тя не изглеждала като множеството билки – била със здрави корени, дебели листа и гроздове дребни жълти цветчета. Но бликала от мирис, който бил толкоз прелестен и потребен, че растението в последна сметка си коствало тежестта си в злато.

Изброяването на употребите на силфиума би било безкрайна задача. Неговите хрупкави стъбла били печени, сотирани или варени и употребявани като зарзават. Корените му се ядели пресни, потопени в оцет. Той бил отличен консервант за леща, а когато с него хранели овцете, месото им ставало възхитително нежно. Стъблото му била изсушавано и настъргвано щедро върху ястия от мозък, до задушено фламинго. Подправката е била толкоз фундаментална за римската висша кухня, колкото и храненето в хоризонтално състояние в роба.

Растението също имало и медицински приложения. Силфиумът е бил същинска чудна билка, панацея за всевъзможен тип болести, в това число израстъци на ануса и ухапвания от диви кучета (просто се втривал в засегнатата област).

От деликатните му цветове извличали парфюм. И най-после, силфиумът намирал място и в спалнята, където сокът му се пиел като афродизиак или се ползвал „ за пречистване на матката “. Може да е бил първият в действителност ефикасен надзор на раждаемостта. Смята се, че неговите сърцевидни семена са повода да свързваме признака с романтиката и до през днешния ден.

Наистина, римляните са обичали силфиума толкоз доста, че са споменавали обичаната си билка в стихове и песни и са я записали във велики литературни творби. В продължение на епохи локалните крале държали монопол върху растението, което трансформирало град Кирена, в най-богатия град. Преди да го предадат на римляните, гръцките поданици даже го поставили на парите си. Юлий Цезар стигнал толкоз надалеч, че съхранявал тайник от 680 кг в формалната съкровищница.

Но през днешния ден силфиумът е липсващ – може би единствено от района, може би напълно от нашата планета. Плиний написа, че през живота му е намерено единствено едно клонче. Било е откъснато и изпратено на император Нерон поради любознание някъде към 54-68 година сл. Хр. Само с няколко стилизирани изображения и разкази на антични натуралисти, същинската идентичност на обичаната билка на римляните е тайнственост. Някои считат, че е доведена до изгубване, други, че към момента се крие на видно място като средиземноморски бурен. Как се случило това? И можем ли да я върнем?

Легендата споделя, че силфиумът е открит за първи път след „ черен “ дъжд, излял източното крайбрежие на Либия преди повече от две и половина хилядолетия. Оттогава нататък билката пуска необятните си корени все по-нашироко, растейки буйно по тучни хълмове и горски ливади. Може да звучи необичайно, в края на краищата Северна Африка надали се слави със своята зеленина, само че това е Киренайка, земя с многослойни планини с обилие от вода. Известно е, че през днешния ден там падат до 850 мм дъжд (34 инча) годишно, което е съвсем толкоз влажно, колкото Англия. Регионът в началото е бил заселен от гърците и анексиран от римляните през 96 година пр.н.е., последван от Кирена няколко десетилетия по-късно. Почти незабавно запасите от силфиум почнали да понижават с тревожна скорост. В рамките на 100 години той липсващ изцяло.

Работата е там, че капризното растение пораства единствено в този район. Целият му обсег се състоял от тясна линия земя - към 201 км на 40 м. Колкото и да се опитвали, нито гърците, нито римляните можели да измислят по какъв начин да го отглеждат в плен. Вместо това силфиумът се събирал от дивата природа и макар че имало строги правила за това какъв брой може да се добива, имало преуспяващ черен пазар. Тя се продавала по улиците на стремглави цени.

Смята се, че силфиум е бил непосредствен родственик на Асафетидата (Asafoetida). Подправката е известна през днешния ден в Индия и Централна Азия, където придава своите чеснови нотки на разнообразни ястия. Но в този момент, както и в класическите времена, тя е известна най-вече със мощната си сярна миризма. Латинското и име значи „ воняща дъвка “. Римляните считали асафетидата за рационален сурогат, въпреки и по-трудна за преглъщане.

Централно място в тази ботаническа мистерия е фактът, че силфиумът не може да се отглежда. Но за какво?

Билката спънала даже най-ентусиазирания фанатик на растенията - Теофраст. Широко прочут като бащата на ботаниката, този гръцки създател е бил най-хубав другар с различен колос – Аристотел, бащата на биологията, и е писал доста за характерностите на растенията. Въпреки че не разбирал за какво не може да се култивира, той отбелязал, че билката пораства най-добре на земя, която е била изкопана предходната година. Според модерни учени повода може да е в семената. Някои семена би трябвало да бъдат изложени на светлина, с цел да порастват. Без нея те просто ще седят там, до момента в който не бъдат изядени или стартират да гният. Поради тази причина такива растения израстват на нарушена земя, където светлината може да проникне в празнини в почвата, като да вземем за пример след война или естествено злополучие.

Има и други пояснения. Съвременните ботаници считат, че отговорът се крие в естествената им среда. Растенията, растящи в даден регион, могат да окажат огромно въздействие върху химичния състав на почвата, а земеделието неизбежно трансформира салдото на детайли като магнезий в почвата, тъй че някои растения в никакъв случай няма да порастват добре на обработваема земя.

Но има и трета опция: силфиумът е бил хибрид. Кръстосването на два обособени типа може да има вкусни или потребни резултати. Но казусът е, че хибгридите от второ потомство нормално не носят белезите на тези от първо, когато се отглеждат от семена. Ако силфиумът е бил хибрид, когато гърците се пробвали да го отгледат от семена, резултатът щял да бъде едвам различим. Интересно е, че това се вписва в антични известия за силфиум от Мидия (северозападен Иран), Сирия и Партия (североизточен Иран), който е доста по-малко скъп в сравнение с в Кирена. Като се имат поради свободните размени на античните пазари, допустимо е тези артикули въобще да не са били силфиум – само че може би, просто може би, те са били плевелни потомци на хибрид.

Има доктрина, че находището може да е било оградено, с цел да не бъде изядено от овцете на месните, само че те се разбунтували и съборили оградите, с цел да усилят цената на месото на овцете си. Друга доктрина гласи, че за изгубването на билката е отговорно огромното търсене. Въпреки че имало правила за събирането ѝ, процъфтявала и нейната търговия „ на черно ”.

Историята за упадъка на силфиума през днешния ден е потискащо позната. Лечебните билки са промишленост за милиарди долари и се разраства. Много от тях са застрашени от изменението на климата и развиването на човечеството и за жалост, болшинството се събират от дивата природа.

Но има искрица вяра. Има единствено няколко изследвания върху растителното многообразие в Либия - даже и няколко растения да са избягали от лапите на римляните, те към момента могат да бъдат открити. Но към този момент учените към момента не са разкрили семена на силфиум, само че имат някои насоки.

Теофраст разказва растенията с дебели корени, покрити с черна кора. Те били екстравагантно дълги; в случай че би трябвало да държите един до човешкото тяло, той ще бъде към дистанцията от лакътя до върха на междинния пръст (древна мерна единица, известна като лакът). Той споделя, че има кухо стъбълце, малко сходно на копър, и златни листа, които наподобяват на тези на целина.

Древните монети, които носят неговото изображение, демонстрират растение с цвеове, подредени в това, което ботаниците назовават „ огромен сенник ".

Теофраст го съпоставя с друга билка, Magydaris pastinacea, която пораства в Сирия и по скатовете на планината Парнас покрай гръцкия град Делфи. Той има вяра, че и двете са свързани с копъра. Сега учените считат, че сходно на асафетидта, силфиумът може да е принадлежал към група растения, сходни на резенето - Ferula. Те в действителност са свързани с морковите и порастват диви като бурени в Северна Африка и Средиземноморието. Невероятно, само че две от тези растения – великански танжерски копър и великански копър – към момента съществуват в Либия през днешния ден. Възможно е един от тях да е силфиумът.

Може ли силфиумът да се завърне? Според учените, даже и билката да не е изчезнала, евентуално няма да дава отговор на актуалния усет – най-малко в западния свят. Всъщност римската кухня въобще не приличала на италианската. Всичко било обвързвано с контрастирането на сладкото със соленото и киселото. Може да се съпостави със актуалната китайска храна. Римляните ядели всичко, което им попаднело, даже фламинго и папагали.

Може в никакъв случай да не научим същинската еднаквост на силфиума, само че можем да се поучим от неговия крах. Последното изследване на Кирена демонстрира, че доста типове бързо изчезват, защото земята се е трансформирала в пустиня и още веднъж има несъразмерна паша. Римската империя може от дълго време да е изчезнала – само че наподобява, че повтаряме същите неточности.