Честваме паметта на света мъченица, ето коя
Юлиания била щерка на знатни и заможни родители езичници. Живели в края на ІІІ век в област Витиния, Мала Азия.
Още от дребна тя била сгодена за млад мъж на име Елевсий, също по този начин от благороден жанр и богохулник. Но когато пораснала, тя имала опцията да се запознае с вярата в единия същински Бог и се отказала да свърже ориста си с идолопоклонник. Затова декларирала на своя избраник, че в случай че той не повярва в Иисус Христос като нея, тя няма да се омъжи за него.
Елевсий съобщил за това на родителите й и дружно почнали да я убеждават да се отхвърли от вярата си в разпнатия Христос. Но за младата християнка, която от няколко години с наслада живеела със избавителната религия, това бил съдбоносен избор и никакви просби и убеждавания не били в положение да я склонят да отстъпи от вярата, посредством която намерила смисъла на своя живот. Баща й, ядосан до прекаленост от нейното държание, се отнесъл към девойката със зверска свирепост. Безпощадно я бил и най-сетне я предал да я съди самичък Елевсий, който в това време бил назначен за шеф.
Но нито молбите, нито безчовечните изтезания могли да победят безстрашната християнка. Привързана с въжета, тя била бита, бесена за косата и вечерта едвам жива я хвърлили в тюрма. На другия ден траяли да мъчат Юлиания с нови изтезания.
Народът, който следил обществените мъчения, бил изумен от духовната мощ, с която мъченицата понасяла страданията и болките. По време на мъченията на Юлиания повярвали към 630 души и декларирали пред шефа, че са християни. Войниците незабавно ги заловили и всички били избити, като приели по този начин кръщение посредством своята кръв. Най-после и Юлиания била обезглавена. Това станало в 290 година Тялото й било заровено от християните и над гроба й по-късно била издигната черква.
Още от дребна тя била сгодена за млад мъж на име Елевсий, също по този начин от благороден жанр и богохулник. Но когато пораснала, тя имала опцията да се запознае с вярата в единия същински Бог и се отказала да свърже ориста си с идолопоклонник. Затова декларирала на своя избраник, че в случай че той не повярва в Иисус Христос като нея, тя няма да се омъжи за него.
Елевсий съобщил за това на родителите й и дружно почнали да я убеждават да се отхвърли от вярата си в разпнатия Христос. Но за младата християнка, която от няколко години с наслада живеела със избавителната религия, това бил съдбоносен избор и никакви просби и убеждавания не били в положение да я склонят да отстъпи от вярата, посредством която намерила смисъла на своя живот. Баща й, ядосан до прекаленост от нейното държание, се отнесъл към девойката със зверска свирепост. Безпощадно я бил и най-сетне я предал да я съди самичък Елевсий, който в това време бил назначен за шеф.
Но нито молбите, нито безчовечните изтезания могли да победят безстрашната християнка. Привързана с въжета, тя била бита, бесена за косата и вечерта едвам жива я хвърлили в тюрма. На другия ден траяли да мъчат Юлиания с нови изтезания.
Народът, който следил обществените мъчения, бил изумен от духовната мощ, с която мъченицата понасяла страданията и болките. По време на мъченията на Юлиания повярвали към 630 души и декларирали пред шефа, че са християни. Войниците незабавно ги заловили и всички били избити, като приели по този начин кръщение посредством своята кръв. Най-после и Юлиания била обезглавена. Това станало в 290 година Тялото й било заровено от християните и над гроба й по-късно била издигната черква.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ