Юлиан Вергов е един от малобройните български съвременни актьори, на

Юлиан Вергов е един от малобройните български модерни артисти, на които имаме вяра всякога. В постановки („ Чайка “, „ Ромео и Жулиета “, „ Крадецът на праскови “), сериали („ Той и тя “, „ Стъклен дом “, „ Откраднат живот “) и филми („ Мисия Лондон “, „ Маймуна “). Вярваме на героя му, на всичко, което споделя и прави, съчувстваме му, ненавиждаме го, смеем се, тъжно ни е, само че в действителност – не ни е оставял безразлични. Преди броени дни Вергов чества рожден ден и сме удовлетворени, че си поговорихме, с цел да разберем дали може да се гледа в огледалото, какво прави с текстовете в главата си и кой е холивудският му двойник.
По какво се различаваше отпразнуването на този ти рожден ден от когато си чествал на 29? А по какъв начин си представяш, че ще премине 79-ият?
На 29 нямам доста мемоари от купона, което значи, че е бил безпаметен. Този в този момент бе сложен, тъй като се пробвах да се аклиматизирам след извънредно натоварващия сезон. А на 79 се надявам да прегърна всички живи мои другари. 
Какво хубаво резервира и какво се промени в теб с годините?
Все още вардя пламъка и се пробвам да се рея.
Умееш ли да си откровен към себе си?
О, да. Успявам да се виждам в огледалото, което е от голямо значение за мен.
Кога и защо последно се излъга самичък?
Излъгах се неотдавна в преценката си за сътрудници и другари и това ме поразклати задоволително.
При какви условия би отказал роля?
Липсата на добър сюжет, респективно драматургия. Разминаване в естетическите възгледи. И не на последно място, отсъствието на добър екип.
Има ли в главата ти всевъзможни пасажи от всевъзможни представления, филми? Какво ги правиш с времето?
Пасажите са заели трайно място в съзнанието ми, което е обикновено, поради специалността ми. Обикновено им се любувам, тъй като те ми оказват помощ да съзнавам какво съм правил и да не се дублирам. Не ги търкам, те сами изчезват с времето или биват изместени от нови такива.
А по какъв начин чуваш своя глас сред останалите?
Гласът ти постоянно би трябвало да се чува, в противоположен случай избледняваш.

Има ли нещо, в което дамите са по-добри актриси от мъжете и противоположното?
Половете не играят никаква роля в този случай. “Си ” или “не си ”, а не дали си мъж, жена или друго.
Ясно. Кой е холивудският Вергов?
Роко Сифреди.
Ха-ха. Нямаше да се сетим. Кой от задграничните ти филми, в които участваш, и за които казваш, че са бози, въпреки всичко би ни предложил?
Нито един не бих, те са единствено за мен. Научиха ме на доста неща от киното, които нямаше къде другаде да науча. Възпитаха ме в професионално отношение и ме срещнаха с изключителни хора.
Блатечки един път загатна нещо в смисъл, че холивудските не са по-добри от българските артисти, разликата била единствено в заплащането. Ти по какъв начин мислиш? И по този начин не се ли настройват хората против българското кино? Все отново виждаме по какъв начин български артисти рецитират и ни е мъчно да им повярваме, до момента в който ги гледаме във филма/сериала, вместо да ни оказват помощ да се потопим в историята.
Не си падам по обобщенията - “тези ” или “онези ”. В България внезапно хората стават артисти. Вече няма никакво значение дали си учил за това. Едно сериалче, някакъв сходен на нещо формат, интернет сензация и… актьорът/актрисата са подготвени. За някои споделят, че рецитират или “театралничат ”, само че в случай че се поразровиш, виждаш, че те точно доста рядко са стъпвали на театрална сцена или даже по никакъв начин и е обикновено да желаят да се изявят. Лошото е, че след такива изяви, някои от тях пък се пробват да изригнат и на театралната сцена. Липсата на органика е по-скоро разследване на големия блян към себеизява, а не предпочитание просто да разкажеш една история. Или както споделят в чужбина “less is more ”.
А по какъв начин по този начин от време на време виждаме еднакъв артист да играе неприятно, а различен път – съвършено. Това от режисьора ли е или по какъв начин?
От режисьора, от стилистиката, от продуцента… само че най-много от самият артист, който е позволил това да се случи.
Коя е най-оригиналната измислица за теб в медиите?
Да са една и две, да им обърнем внимание. Нямам табиет да легитимирам простаци.
Имаш щерка тийнейджърка. Как се справяш с общуването с нея? Мъчно ли ти е, в случай че я чувстваш по-дистанцирана поради възрастта, в която е?
Общувам като с най-хубавия ми другар. Нямаме отдалеченост.

На какво те научи тя?
Давай, пък след това ще му мислим. Не е толкоз ужасно, пробвай.
Имал ли си интервали на мрак, в които не ти е било до нищо и си поставял под подозрение смисъла на всичко?
Рядко и за малко, пък и обичам да се боря. Зареждащо е. Особено, в случай че победиш.
Има ли някой, на който дължиш опрощение и би желал да му се извиниш?
В този аспект, в никакъв случай не оставам задължен.
Кога си най-вече себе си?
Май през множеството време.
Нещо, което би желал да споделиш най-после?
“Да искаш това, което правиш и да правиш това, което искаш, това е... изкуство. ”
 
Интервю на  Милен Антиохов