150 милиона коли изгубени в трафика
Юлиан Попов: Още мръсни коли идват от Запад Дани Каназирева: Трафикът се трансформира в проблем №1 на Пловдив
Трафикът в Пловдив става все по-лош и от това страдаме всички. Проблемът се задълбочава, а локалната власт се държи като че ли не живее в този град. Всъщност прави, като троши едни пари за официални поправки и планове. За 7 години общината похарчи 110 млн. лв., без да построи нито едно основно оборудване от пътната инфраструктура.
Откъде пристигнаха парите:
* 30 млн. заем от Европейската банка за развиване /за ремонт на Коматевско шосе, бул. " Руски " и " Шести септември " и първия стадий от построяването на бул. " Северен " /
* 15 млн. - целева държавна помощ /за ремонта на моста на бул. " В. Априлов ", надлез Скобелева майка, първия стадий на реконструкцията на бул. " В. Априлов " и в този момент за подлеза на " Гладстон " /
* 65 млн. лева от локалната хазна
Парите са изхарчени главно за промяна на паважа с асфалт, създаване на първия стадий на новия бул. " Северен ", ремонт на ремонтите и едно неефективно кръгово до Водната палата. Като прибавим неприятно осъществения Транспортен план, финансиран с 44 млн. европейски средства, изхарчените пари набъбват до над 150 млн. И с тях обаче колите в Пловдив стигат все по-бавно от точка А до точка Б, бълвайки мръсни газове по кръстовищата с „ умните светофари “. В същото време колите в Пловдив стават от ден на ден, а общината по този начин и не прави опити да даде действителни други възможности и ограничения, които да подтикват хората да слязат от персоналните си коли и да употребяват публичния превоз или построената мрежа от велоалеи. Местната власт не е изключително дейна и във взаимоотношението си с страната, когато става дума за опитите да се решат проблемите на трафика. Само тази година
Община Варна получи 85 млн. лв. държавна дотация, с цел да построи бързо трасе, което да изведе придвижването от магистрата „ Хемус “ към Аспаруховия мост, без колите и камионите да минават през същинската градска част. Същото с държавни пари преди време направи и Бургас, с цел да изведе трафика от Автомагистрала „ Тракия “ към Южното Черноморие. В Пловдив сходен добър образец имаше преди 10 години, когато с държавни средства бе напълно ремонтиран бул. „ България “. През последните 2 мандата обаче подобен план под тепетата не е осъществен. Сега очакванията са, че като част от многомилионния план на НКЖИ ще бъдат построени пробивът под Централна гара и естакада за жп линията по бул. „ Копривщица “, която да отстрани прелезите, превръщащи в призрачен сън връзката на регион „ Западен “ с центъра. При разгорялата се неотдавна полемика към двата плана на националната компания се оказа, че общината няма подготвеност да обезпечи средства и чисти терени за създаване на пътните връзки с бъдещия пробив под гарата, а не е подготвила жителите и за това, което ги чака след събарянето на Бетонния мост.
Задълбочаващите се проблеми с трафика и нуждата от нови решения в градската инфраструктура са на дневен ред измежду специалистите от няколко десетилетия. Така в предходни години бяха построени Коматевският транспортен възел, надлез „ Родопи “ и разширението на моста на Герджика.
През 2007-а бе признат и новият Общ организационен проект, който би трябвало да задава философията и политиките за развиване на града за 15-20 години напред. Той обаче не се съблюдава от локалната власт. Вместо да го осъществя, последният кметски екип заложи на ефектни, само че неефективни решения за развиване на градската инфраструктура, като на процедура не продуцира нито една основна концепция в вероятност, в случай че не броим бул. „ Северен “, чийто край обаче не се вижда в обозримо бъдеще. При пътните поправки, в които през последните години общината похарчи над 65 млн. лв. от градската хазна за асфалтиране и кръпки, без да реализира действителни разширения и увеличение на пропускателната дарба на главните пътни артерии. В същото време броят на колите в Пловдив непрестанно пораства, а кошмарът по пловдивските улици води до разправии сред водачите, преразход на гориво и все по този начин замърсен въздух.
Таблица 1
Кой за какъв брой пари ремонтира пътища, улици и тротоари в Пловдив
Фирмасума
1. Щрабаг 30 млн.
2. Драгиев и Ко27,6 млн.
3. Пътища АД и Агромах 27 млн.
4. Пътинженеринг 23,7 млн.
5. ИПС 6 млн.
6. ИСА 2000 5 млн.
Заб.: В сумите не са включени парите за създаване на велоалеите по Транспортния план, в които са вложени 11,6 млн. лв. без ДДС
Трафикът в Пловдив става все по-лош и от това страдаме всички. Проблемът се задълбочава, а локалната власт се държи като че ли не живее в този град. Всъщност прави, като троши едни пари за официални поправки и планове. За 7 години общината похарчи 110 млн. лв., без да построи нито едно основно оборудване от пътната инфраструктура.
Откъде пристигнаха парите:
* 30 млн. заем от Европейската банка за развиване /за ремонт на Коматевско шосе, бул. " Руски " и " Шести септември " и първия стадий от построяването на бул. " Северен " /
* 15 млн. - целева държавна помощ /за ремонта на моста на бул. " В. Априлов ", надлез Скобелева майка, първия стадий на реконструкцията на бул. " В. Априлов " и в този момент за подлеза на " Гладстон " /
* 65 млн. лева от локалната хазна
Парите са изхарчени главно за промяна на паважа с асфалт, създаване на първия стадий на новия бул. " Северен ", ремонт на ремонтите и едно неефективно кръгово до Водната палата. Като прибавим неприятно осъществения Транспортен план, финансиран с 44 млн. европейски средства, изхарчените пари набъбват до над 150 млн. И с тях обаче колите в Пловдив стигат все по-бавно от точка А до точка Б, бълвайки мръсни газове по кръстовищата с „ умните светофари “. В същото време колите в Пловдив стават от ден на ден, а общината по този начин и не прави опити да даде действителни други възможности и ограничения, които да подтикват хората да слязат от персоналните си коли и да употребяват публичния превоз или построената мрежа от велоалеи. Местната власт не е изключително дейна и във взаимоотношението си с страната, когато става дума за опитите да се решат проблемите на трафика. Само тази година
Община Варна получи 85 млн. лв. държавна дотация, с цел да построи бързо трасе, което да изведе придвижването от магистрата „ Хемус “ към Аспаруховия мост, без колите и камионите да минават през същинската градска част. Същото с държавни пари преди време направи и Бургас, с цел да изведе трафика от Автомагистрала „ Тракия “ към Южното Черноморие. В Пловдив сходен добър образец имаше преди 10 години, когато с държавни средства бе напълно ремонтиран бул. „ България “. През последните 2 мандата обаче подобен план под тепетата не е осъществен. Сега очакванията са, че като част от многомилионния план на НКЖИ ще бъдат построени пробивът под Централна гара и естакада за жп линията по бул. „ Копривщица “, която да отстрани прелезите, превръщащи в призрачен сън връзката на регион „ Западен “ с центъра. При разгорялата се неотдавна полемика към двата плана на националната компания се оказа, че общината няма подготвеност да обезпечи средства и чисти терени за създаване на пътните връзки с бъдещия пробив под гарата, а не е подготвила жителите и за това, което ги чака след събарянето на Бетонния мост.
Задълбочаващите се проблеми с трафика и нуждата от нови решения в градската инфраструктура са на дневен ред измежду специалистите от няколко десетилетия. Така в предходни години бяха построени Коматевският транспортен възел, надлез „ Родопи “ и разширението на моста на Герджика.
През 2007-а бе признат и новият Общ организационен проект, който би трябвало да задава философията и политиките за развиване на града за 15-20 години напред. Той обаче не се съблюдава от локалната власт. Вместо да го осъществя, последният кметски екип заложи на ефектни, само че неефективни решения за развиване на градската инфраструктура, като на процедура не продуцира нито една основна концепция в вероятност, в случай че не броим бул. „ Северен “, чийто край обаче не се вижда в обозримо бъдеще. При пътните поправки, в които през последните години общината похарчи над 65 млн. лв. от градската хазна за асфалтиране и кръпки, без да реализира действителни разширения и увеличение на пропускателната дарба на главните пътни артерии. В същото време броят на колите в Пловдив непрестанно пораства, а кошмарът по пловдивските улици води до разправии сред водачите, преразход на гориво и все по този начин замърсен въздух.
Таблица 1
Кой за какъв брой пари ремонтира пътища, улици и тротоари в Пловдив
Фирмасума
1. Щрабаг 30 млн.
2. Драгиев и Ко27,6 млн.
3. Пътища АД и Агромах 27 млн.
4. Пътинженеринг 23,7 млн.
5. ИПС 6 млн.
6. ИСА 2000 5 млн.
Заб.: В сумите не са включени парите за създаване на велоалеите по Транспортния план, в които са вложени 11,6 млн. лв. без ДДС
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ