Археолозите от НИМ се връщат на полуострова на Спасителя
Южното Черноморие от дълго време е известна дестинация и въпреки всичко даже там още има забавни места, за които се знае малко. Сред тях е полуостров Хрисосотира или Червенка, сбито маркиран в уикипедията като „ вилна зона на три километра южно от град Черноморец, …има десетина улици, хубави къщи и чудесни скали за плаж “. А таман в този регион археологически екип на Националния исторически музей направи поредност открития през 2014-2017 година
Вече е потвърдено, че късноантичната крепостна стена, непокътната в североизточната и западна част на полуострова, загражда повърхност от почти 63 дка и е разполагала с четири кули. Намерени са фрагменти от мраморни колони на огромен християнски храм, разкрити са основите на 15 жилищни здания и на резиденция, населявана от върховен имперски служител, боен пълководец или духовно лице. Това лято археолозите се канят да продължат с изследванията на ранновизантийския град на полуострова, чието име идва от „ сотирос “ – избавител.
Начело на екипа в Хрисосотира още веднъж ще е проф. доктор Иван Христов, зам.-директор на Националния исторически музей. „ Не съумях да открия входа на крепостта откъм сушата в интервала 2014 – 2017 година, има и още доста друга работа на обекта – разяснява археологът. – Надявам се да продължим през новия сезон, стига да получим финансова поддръжка от Министерството на културата. “
Разкопките на Хрисосотира ще продължат това лято
Той възнамерява още една експедиция по Южното Черноморие, само че към този момент пази детайлностите в загадка. Издава единствено, че на обекта има остаряло светилище, още от времето на ранните траки. Затова пък е подготвен да показа всичко научено до момента около опита си на приморски и подводен проучвател в новата книга „ Mare Ponticum: Крайбрежни замъци и пристанищни зони в провинция Хемимонт, V-VII век “.
Експедициите на НИМ са в основата на тома, в който професорът обобщава най-интересната и най-важната археологическа информация за селищата на юг от Обзор. Двуезичното издание ще излезе до края на април на български и на британски, а задачата не е единствено да улесни експертите. Книгата ще може да се употребява и като гид от туристите, които биха желали да опознаят старините на пешеходно разстояние от плажа.
„ Mare Ponticum “ включва 38 обекта на територията на тогавашната провинция Хемимонт, извадена от рамките на провинция Тракия в края на III в. при император Диоклециан. Освен за градове и за замъци, в нея става дума и за корабите в преходния интервал сред Късната древност и Средновековието. Авторът споделя увлекателно, тъй като персонално е проучвал Атия, Вромос, Акра, Хрисосотира. Така към изследваните от генерации експерти Анхиало, Месемврия, Аполония се прибавят и нови данни за територии с стеснен достъп, до неотдавна строго охранявани като военни зони.
Акра
Вече е потвърдено, че късноантичната крепостна стена, непокътната в североизточната и западна част на полуострова, загражда повърхност от почти 63 дка и е разполагала с четири кули. Намерени са фрагменти от мраморни колони на огромен християнски храм, разкрити са основите на 15 жилищни здания и на резиденция, населявана от върховен имперски служител, боен пълководец или духовно лице. Това лято археолозите се канят да продължат с изследванията на ранновизантийския град на полуострова, чието име идва от „ сотирос “ – избавител.
Начело на екипа в Хрисосотира още веднъж ще е проф. доктор Иван Христов, зам.-директор на Националния исторически музей. „ Не съумях да открия входа на крепостта откъм сушата в интервала 2014 – 2017 година, има и още доста друга работа на обекта – разяснява археологът. – Надявам се да продължим през новия сезон, стига да получим финансова поддръжка от Министерството на културата. “
Разкопките на Хрисосотира ще продължат това лято
Той възнамерява още една експедиция по Южното Черноморие, само че към този момент пази детайлностите в загадка. Издава единствено, че на обекта има остаряло светилище, още от времето на ранните траки. Затова пък е подготвен да показа всичко научено до момента около опита си на приморски и подводен проучвател в новата книга „ Mare Ponticum: Крайбрежни замъци и пристанищни зони в провинция Хемимонт, V-VII век “.
Експедициите на НИМ са в основата на тома, в който професорът обобщава най-интересната и най-важната археологическа информация за селищата на юг от Обзор. Двуезичното издание ще излезе до края на април на български и на британски, а задачата не е единствено да улесни експертите. Книгата ще може да се употребява и като гид от туристите, които биха желали да опознаят старините на пешеходно разстояние от плажа.
„ Mare Ponticum “ включва 38 обекта на територията на тогавашната провинция Хемимонт, извадена от рамките на провинция Тракия в края на III в. при император Диоклециан. Освен за градове и за замъци, в нея става дума и за корабите в преходния интервал сред Късната древност и Средновековието. Авторът споделя увлекателно, тъй като персонално е проучвал Атия, Вромос, Акра, Хрисосотира. Така към изследваните от генерации експерти Анхиало, Месемврия, Аполония се прибавят и нови данни за територии с стеснен достъп, до неотдавна строго охранявани като военни зони.
Акра
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ