Пясъкът - изчезващ, но съществен ресурс, за който се борят индустрия и мафия
Южноафрикански бизнесмен е убит през септември, двама индийски селяни починаха в спор, мексикански природозащитник е погубен през юни. Макар и разграничени от хиляди километри, тези убийства с вързани, това са най-скорошните жертви в възходящата вълна от принуждение, провокирана от битката за една от най-важните, само че минимум оценени артикули, елементарен пясък, написа БиБиСи.
Може да наподобява банално, само че пясъкът е сериозна съставна част за нашия живот. Това е главната суровина, с която се строят актуалните градове. Бетонът, употребен за създаване на търговски центрове, офиси и блокове с жилища, дружно с асфалта, който използваме за построяването на пътища, са значително единствено пясък и трошляк. Стъклото на всеки прозорец, предното стъкло и интелигентният екран на телефона ви са от разтопен пясък. И даже силиконовите чипове в нашите телефони и компютри - дружно с съвсем всяко друго парче електронно съоръжение във вашия дом - са направени от пясък.
И какъв е казусът, може да попитате? Нашата планета е покрита с пясък. Огромните пустини от Сахара до Аризона са с огромни дюни от това нещо. Плажовете по крайбрежните линии по света са с пясък. Дори можем да си купим торбички с него в локалния магазин и то за стотинки.
Вярвате или не, светът е изправен пред дефицит на пясък. Как може да не ни доближава това, което се намира съвсем във всяка страна и което наподобява всъщност безгранично?
Източник:
Пясъкът обаче е най-използваният естествен запас на планетата, с изключение на водата. Хората употребяват към 50 милиарда тона всяка година. Това е повече от задоволително, с цел да покрие цялото Обединено кралство.
Проблемът е във типа на пясъка, който използваме. Пустинният пясък е значително ненужен за нас. По-голямата част от пясъка, който добиваме, отива за бетон и за тази цел пустинните пясъчни зърна са несъответствуващи. Ерозирали от вятър, а не от вода, те са прекомерно гладки и закръглени, с цел да се слепват дружно и да образуват постоянен бетон.
Пясъкът, от който се нуждаем, е с ъгли, среща се в коритата, крайбрежията и заливите на реките, както и в езерата и на морския бряг. Търсенето на този материал е толкоз интензивно, че по целия свят, речните корита и плажовете се унищожават, а земеделските земи и гори се разравят, с цел да се придобият скъпоценните зърна. В възходящ брой страни, незаконните банди се насочват към тази търговия, създавайки постоянно гибелен черен пазар на пясък.
" Проблемът с пясъка е изненада за мнозина, а не би трябвало. Не можем да извлечем 50 милиарда тона годишно от материал, без това да докара до големи въздействия върху планетата и по този метод върху живота на хората ", разяснява Паскал Педуци, откривател от Програмата на Организация на обединените нации за околната среда.
Основният мотор на тази рецесия е бързата урбанизация. Всяка година на планетата има от ден на ден хора, като все по-голям брой от тях минават от селските региони в градове, изключително в развиващия се свят. В цяла Азия, Африка и Латинска Америка градовете се уголемяват с темпове и мащаби, доста по-големи от всички времена в човешката история.
Броят на хората, живеещи в градските региони, се е нараснал повече от четири пъти от 1950 година до 4,2 милиарда през днешния ден, а Организация на обединените нации планува още 2,5 милиарда да се причислят към тях през идващите три десетилетия. Това е еквивалент на прибавяне на осем града с размерите на Ню Йорк всяка година.
Източник:
Строителството на здания за всички тези хора, дружно с пътищата, изисква големи количества пясък. В Индия количеството употребен пясък годишно, се е утроило от 2000 година и към момента бързо нараства. Само Китай евентуално е употребявал повече пясък през това десетилетие, в сравнение с Съединени американски щати през целия 20-ти век. Има толкоз доста търсене на някои типове пясък, че Дубай, който е на ръба на голяма пустиня, внася пясък от Австралия. Точно по този начин: експортьорите в Австралия безусловно продават пясък на арабите.
Но пясъкът не се употребява единствено за здания и инфраструктура - от ден на ден се употребява и за производството на самата земя под тях. От Калифорния до Хонконг все по-големи и по-мощни кораби събират милиони тонове пясък от морското дъно всяка година, трупайки го в крайбрежните региони, с цел да основат земя, където до момента няма такава. Дубайските острови с форма на палмово дърво са може би най-известните изкуствени масиви на земята, които са издигнати от нулата през последните години.
Лагос, най-големият град в Нигерия, прибавя градско уголемение от 2400 акра към своята брегова линия на Атлантическия океан. Китай, четвъртата по величина страна на Земята във връзка с естествено срещаща се земя, добави стотици километри до крайбрежията си и построи цели острови.
Тези нови недвижими парцел са скъпи, само че постоянно против спорна цена. Океанското драгиране унищожава коралови рифове в Кения, Персийския залив и Флорида. То раздира морските местообитания и калните води с пясъчни струи, които могат да повлияят на водния живот надалеч. Рибарите в Малайзия и Камбоджа виждат, по какъв начин поминъкът им е намалял от драгирането. В Китай, рекултивацията на земи унищожава крайбрежните влажни зони, унищожава местообитанията за риби и морски птици и усили замърсяването на водата.
И ето го и Сингапур, международен водач в рекултивацията на земя. За да сътвори повече пространство за своите близо шест милиона поданици, градът разшири своята територия с спомагателни 130 кв. км земя през последните 40 години, съвсем цялата с пясък, импортиран от други страни. Съпътстващите екологични вреди са толкоз крайни, че прилежащите Индонезия, Малайзия, Виетнам и Камбоджа лимитират износа на пясък за Сингапур.
Според холандска изследователска група, от 1985 година хората са добавили 13 653 кв. км изкуствена земя по международните крайбрежия - повърхност, огромна колкото Ямайка. По-голямата част е построена с великански количества пясък.
Източник:
Добивът на пясък за бетон и други промишлени цели е още по-разрушително. Пясъкът за строителство най-често се добива от реки. Лесно е да се употребяват всмукателни помпи или даже кофи и е елементарно да се транспортира. Но драгирането на речно корито може да унищожи местообитанията, заети от организмите, обитаващи дъното. Утайка може да замърси водата, задушава рибата и блокира слънчевата светлина, която поддържа подводната растителност.
Добивът на речен пясък способства за бавното изгубване на делтата на Меконг във Виетнам. Районът е дом на 20 милиона души и е източник на половината от цялата храна на страната и огромна част от ориза, който храни останалата част от Югоизточна Азия. Повишаването на морското ниво е една от аргументите, делтата да губи еквивалент на футболно игрище и половина всеки ден. Другата, съгласно учените е, че хората безусловно унищожават делтата, взимайки пясъка й.
От епохи делтата се цялостни с наслойка от планините на Централна Азия, пренесена от река Меконг. Но през последните години във всяка от няколкото страни по нейното корито, миньори добиват големи количества пясък. Според изследване от 2013 година на трима френски откриватели, единствено през 2011 година са извлечени към 50 милиона тона пясък - задоволително, с цел да покрият Денвър с два сантиметра пясък. Междувременно 5 огромни язовира са издигнати през последните години по Меконг, а други 12 са планувани за строителство в Китай, Лаос и Камбоджа. Язовирите в допълнение понижават притока на наслойка към делтата.
С други думи, до момента в който естествената ерозия на делтата продължава, естественото й попълване, не. Изследователи по програмата " Голям Меконг " от WWF имат вяра, че с този ритъм съвсем половината делта ще бъде заличена до края на този век.
Източник:
За да се утежняване още поевече на обстановката, драгирането на Меконг и други водни пътища в Камбоджа и Лаос води до сриване на речните крайбрежия, повличайки ниви с посеви и даже къщи. Земеделските производители в Мианмар оповестяват, че същото се случва и по поречието на река Аярвади.
Добивът на пясък от реки предизвиква вреди за милиони долари на инфраструктурата по целия свят. Разбърканата наслойка запушва водоснабдителното съоръжение. Премахването на целия този материал от речните крайбрежия поврежда основите на мостовете, изложени и без отбрана. В Гана миньорите са изкопали толкоз доста пясък, че са разкрили основите на постройките на рид и са пред риск от сриване. Това не е просто научен риск. Добивът на пясък докара до сриване на мост в Тайван през 2000 година, а на идната година в Португалия, тъкмо когато рейс минаваше над него, починаха 70 души.
Търсенето на висококачествени силициеви пясъци, които се употребяват за изработката на стъкло, както и високотехнологични артикули като слънчеви панели и компютърни чипове, също нараства. Американската възходяща фракинг промишленост също се нуждае от извънредно издръжливи зърна с висока непорочност. Резултатът: декари аграрни земи и гори в Уисконсин, в които има доста от тези скъпоценни пясъци, се унищожават.
Конкуренцията за пясък нараства толкоз интензивно, че на доста места незаконните банди навлизат в търговията, като копаят на всички места, с цел да продават на черния пазар. В някои елементи на Латинска Америка и Африка, съгласно правозащитните групи, деца са принудени да работят като плебеи в пясъчни мини. На бандите им се разминава с всичко това по същия метод, както проведената престъпност на всички места - като заплащат на корумпирани служители на реда и държавни чиновници, с цел да ги оставят на мира. И когато преценяват за належащо, като атакуват и убиват тези, които им пречат.
Източник:
Жозе Луис Алварес Флорес, природозащитник в южния мексикански щат Чиапас, който води акция против противозаконния рандеман на пясък в локална река е убит през юни. С тялото му е открита и записка, заплашваща фамилията му и други деятели. Два месеца по-късно по служители на реда в Раджастан, Индия, е стреляно, когато се пробват да спрат ескорт от трактори, пренасящи незаконно придобит пясък. При стрелбата са убити двама миньори, а двама служители на реда са приети в болница. В началото на тази година миньор в Южна Африка е убит седем пъти в спор за пясък с друга група миньори.
Това са единствено последните жертви. Насилието в търговията с пясък през последните години взима жертви в Кения, Гамбия и Индонезия. В Индия " пясъчните мафии ", както ги назовава локалната преса, раняват стотици и убиват десетки хора. Жертвите включват 81-годишен преподавател и 22-годишен деятел, които са пребити до гибел, а журналистът е изгорял жив, минимум трима служители на реда са убити, прегазени от камиони с пясък.
Осъзнаването на вредите, породени от пристрастяването ни към пясъка, нараства. Редица учени работят върху способи за подмяна на пясък в бетон с други материали, в това число пепел, материал, оставен от електроцентралите, работещи с въглища; настъргана пластмаса; и даже смачкани маслени палмови черупки и оризови люспи. Други създават бетон, който изисква по-малко пясък, до момента в който откривателите преглеждат и по-ефективни способи за мелене и преработване на бетон.
В доста западни страни добивът на речен пясък в огромна степен е преустановен. Въпреки това, да накарате останалия свят да последва този образеца ще е много мъчно. " Предотвратяването или намаляването на евентуалните вреди за реките ще изисква строителната промишленост да бъде отбита от елементи от речни източници ", оповестява отчет WWF, за световната пясъчна промишленост.
Мете Бендиксен, крайбрежен географ в Университета на Колорадо, е един от все множеството учени, призоваващи Организация на обединените нации и Световната комерсиална организация, да създадат повече, с цел да лимитират вредите, породени от рандеман на пясък. " Трябва да имаме стратегия за мониторинг. Необходимо е повече ръководство, тъй като сега въобще не се ръководи. "
В момента никой даже не знае тъкмо какъв брой пясък се добива от земята, нито къде, нито при какви условия. Голяма част от него е недокументирана. " Просто знаем, че колкото повече хора има, толкоз повече потребността пясък се усилва ", изяснява Бендиксен.
Източник:
Може да наподобява банално, само че пясъкът е сериозна съставна част за нашия живот. Това е главната суровина, с която се строят актуалните градове. Бетонът, употребен за създаване на търговски центрове, офиси и блокове с жилища, дружно с асфалта, който използваме за построяването на пътища, са значително единствено пясък и трошляк. Стъклото на всеки прозорец, предното стъкло и интелигентният екран на телефона ви са от разтопен пясък. И даже силиконовите чипове в нашите телефони и компютри - дружно с съвсем всяко друго парче електронно съоръжение във вашия дом - са направени от пясък.
И какъв е казусът, може да попитате? Нашата планета е покрита с пясък. Огромните пустини от Сахара до Аризона са с огромни дюни от това нещо. Плажовете по крайбрежните линии по света са с пясък. Дори можем да си купим торбички с него в локалния магазин и то за стотинки.
Вярвате или не, светът е изправен пред дефицит на пясък. Как може да не ни доближава това, което се намира съвсем във всяка страна и което наподобява всъщност безгранично?
Източник:
Пясъкът обаче е най-използваният естествен запас на планетата, с изключение на водата. Хората употребяват към 50 милиарда тона всяка година. Това е повече от задоволително, с цел да покрие цялото Обединено кралство.
Проблемът е във типа на пясъка, който използваме. Пустинният пясък е значително ненужен за нас. По-голямата част от пясъка, който добиваме, отива за бетон и за тази цел пустинните пясъчни зърна са несъответствуващи. Ерозирали от вятър, а не от вода, те са прекомерно гладки и закръглени, с цел да се слепват дружно и да образуват постоянен бетон.
Пясъкът, от който се нуждаем, е с ъгли, среща се в коритата, крайбрежията и заливите на реките, както и в езерата и на морския бряг. Търсенето на този материал е толкоз интензивно, че по целия свят, речните корита и плажовете се унищожават, а земеделските земи и гори се разравят, с цел да се придобият скъпоценните зърна. В възходящ брой страни, незаконните банди се насочват към тази търговия, създавайки постоянно гибелен черен пазар на пясък.
" Проблемът с пясъка е изненада за мнозина, а не би трябвало. Не можем да извлечем 50 милиарда тона годишно от материал, без това да докара до големи въздействия върху планетата и по този метод върху живота на хората ", разяснява Паскал Педуци, откривател от Програмата на Организация на обединените нации за околната среда.
Основният мотор на тази рецесия е бързата урбанизация. Всяка година на планетата има от ден на ден хора, като все по-голям брой от тях минават от селските региони в градове, изключително в развиващия се свят. В цяла Азия, Африка и Латинска Америка градовете се уголемяват с темпове и мащаби, доста по-големи от всички времена в човешката история.
Броят на хората, живеещи в градските региони, се е нараснал повече от четири пъти от 1950 година до 4,2 милиарда през днешния ден, а Организация на обединените нации планува още 2,5 милиарда да се причислят към тях през идващите три десетилетия. Това е еквивалент на прибавяне на осем града с размерите на Ню Йорк всяка година.
Източник:
Строителството на здания за всички тези хора, дружно с пътищата, изисква големи количества пясък. В Индия количеството употребен пясък годишно, се е утроило от 2000 година и към момента бързо нараства. Само Китай евентуално е употребявал повече пясък през това десетилетие, в сравнение с Съединени американски щати през целия 20-ти век. Има толкоз доста търсене на някои типове пясък, че Дубай, който е на ръба на голяма пустиня, внася пясък от Австралия. Точно по този начин: експортьорите в Австралия безусловно продават пясък на арабите.
Но пясъкът не се употребява единствено за здания и инфраструктура - от ден на ден се употребява и за производството на самата земя под тях. От Калифорния до Хонконг все по-големи и по-мощни кораби събират милиони тонове пясък от морското дъно всяка година, трупайки го в крайбрежните региони, с цел да основат земя, където до момента няма такава. Дубайските острови с форма на палмово дърво са може би най-известните изкуствени масиви на земята, които са издигнати от нулата през последните години.
Лагос, най-големият град в Нигерия, прибавя градско уголемение от 2400 акра към своята брегова линия на Атлантическия океан. Китай, четвъртата по величина страна на Земята във връзка с естествено срещаща се земя, добави стотици километри до крайбрежията си и построи цели острови.
Тези нови недвижими парцел са скъпи, само че постоянно против спорна цена. Океанското драгиране унищожава коралови рифове в Кения, Персийския залив и Флорида. То раздира морските местообитания и калните води с пясъчни струи, които могат да повлияят на водния живот надалеч. Рибарите в Малайзия и Камбоджа виждат, по какъв начин поминъкът им е намалял от драгирането. В Китай, рекултивацията на земи унищожава крайбрежните влажни зони, унищожава местообитанията за риби и морски птици и усили замърсяването на водата.
И ето го и Сингапур, международен водач в рекултивацията на земя. За да сътвори повече пространство за своите близо шест милиона поданици, градът разшири своята територия с спомагателни 130 кв. км земя през последните 40 години, съвсем цялата с пясък, импортиран от други страни. Съпътстващите екологични вреди са толкоз крайни, че прилежащите Индонезия, Малайзия, Виетнам и Камбоджа лимитират износа на пясък за Сингапур.
Според холандска изследователска група, от 1985 година хората са добавили 13 653 кв. км изкуствена земя по международните крайбрежия - повърхност, огромна колкото Ямайка. По-голямата част е построена с великански количества пясък.
Източник:
Добивът на пясък за бетон и други промишлени цели е още по-разрушително. Пясъкът за строителство най-често се добива от реки. Лесно е да се употребяват всмукателни помпи или даже кофи и е елементарно да се транспортира. Но драгирането на речно корито може да унищожи местообитанията, заети от организмите, обитаващи дъното. Утайка може да замърси водата, задушава рибата и блокира слънчевата светлина, която поддържа подводната растителност.
Добивът на речен пясък способства за бавното изгубване на делтата на Меконг във Виетнам. Районът е дом на 20 милиона души и е източник на половината от цялата храна на страната и огромна част от ориза, който храни останалата част от Югоизточна Азия. Повишаването на морското ниво е една от аргументите, делтата да губи еквивалент на футболно игрище и половина всеки ден. Другата, съгласно учените е, че хората безусловно унищожават делтата, взимайки пясъка й.
От епохи делтата се цялостни с наслойка от планините на Централна Азия, пренесена от река Меконг. Но през последните години във всяка от няколкото страни по нейното корито, миньори добиват големи количества пясък. Според изследване от 2013 година на трима френски откриватели, единствено през 2011 година са извлечени към 50 милиона тона пясък - задоволително, с цел да покрият Денвър с два сантиметра пясък. Междувременно 5 огромни язовира са издигнати през последните години по Меконг, а други 12 са планувани за строителство в Китай, Лаос и Камбоджа. Язовирите в допълнение понижават притока на наслойка към делтата.
С други думи, до момента в който естествената ерозия на делтата продължава, естественото й попълване, не. Изследователи по програмата " Голям Меконг " от WWF имат вяра, че с този ритъм съвсем половината делта ще бъде заличена до края на този век.
Източник:
За да се утежняване още поевече на обстановката, драгирането на Меконг и други водни пътища в Камбоджа и Лаос води до сриване на речните крайбрежия, повличайки ниви с посеви и даже къщи. Земеделските производители в Мианмар оповестяват, че същото се случва и по поречието на река Аярвади.
Добивът на пясък от реки предизвиква вреди за милиони долари на инфраструктурата по целия свят. Разбърканата наслойка запушва водоснабдителното съоръжение. Премахването на целия този материал от речните крайбрежия поврежда основите на мостовете, изложени и без отбрана. В Гана миньорите са изкопали толкоз доста пясък, че са разкрили основите на постройките на рид и са пред риск от сриване. Това не е просто научен риск. Добивът на пясък докара до сриване на мост в Тайван през 2000 година, а на идната година в Португалия, тъкмо когато рейс минаваше над него, починаха 70 души.
Търсенето на висококачествени силициеви пясъци, които се употребяват за изработката на стъкло, както и високотехнологични артикули като слънчеви панели и компютърни чипове, също нараства. Американската възходяща фракинг промишленост също се нуждае от извънредно издръжливи зърна с висока непорочност. Резултатът: декари аграрни земи и гори в Уисконсин, в които има доста от тези скъпоценни пясъци, се унищожават.
Конкуренцията за пясък нараства толкоз интензивно, че на доста места незаконните банди навлизат в търговията, като копаят на всички места, с цел да продават на черния пазар. В някои елементи на Латинска Америка и Африка, съгласно правозащитните групи, деца са принудени да работят като плебеи в пясъчни мини. На бандите им се разминава с всичко това по същия метод, както проведената престъпност на всички места - като заплащат на корумпирани служители на реда и държавни чиновници, с цел да ги оставят на мира. И когато преценяват за належащо, като атакуват и убиват тези, които им пречат.
Източник:
Жозе Луис Алварес Флорес, природозащитник в южния мексикански щат Чиапас, който води акция против противозаконния рандеман на пясък в локална река е убит през юни. С тялото му е открита и записка, заплашваща фамилията му и други деятели. Два месеца по-късно по служители на реда в Раджастан, Индия, е стреляно, когато се пробват да спрат ескорт от трактори, пренасящи незаконно придобит пясък. При стрелбата са убити двама миньори, а двама служители на реда са приети в болница. В началото на тази година миньор в Южна Африка е убит седем пъти в спор за пясък с друга група миньори.
Това са единствено последните жертви. Насилието в търговията с пясък през последните години взима жертви в Кения, Гамбия и Индонезия. В Индия " пясъчните мафии ", както ги назовава локалната преса, раняват стотици и убиват десетки хора. Жертвите включват 81-годишен преподавател и 22-годишен деятел, които са пребити до гибел, а журналистът е изгорял жив, минимум трима служители на реда са убити, прегазени от камиони с пясък.
Осъзнаването на вредите, породени от пристрастяването ни към пясъка, нараства. Редица учени работят върху способи за подмяна на пясък в бетон с други материали, в това число пепел, материал, оставен от електроцентралите, работещи с въглища; настъргана пластмаса; и даже смачкани маслени палмови черупки и оризови люспи. Други създават бетон, който изисква по-малко пясък, до момента в който откривателите преглеждат и по-ефективни способи за мелене и преработване на бетон.
В доста западни страни добивът на речен пясък в огромна степен е преустановен. Въпреки това, да накарате останалия свят да последва този образеца ще е много мъчно. " Предотвратяването или намаляването на евентуалните вреди за реките ще изисква строителната промишленост да бъде отбита от елементи от речни източници ", оповестява отчет WWF, за световната пясъчна промишленост.
Мете Бендиксен, крайбрежен географ в Университета на Колорадо, е един от все множеството учени, призоваващи Организация на обединените нации и Световната комерсиална организация, да създадат повече, с цел да лимитират вредите, породени от рандеман на пясък. " Трябва да имаме стратегия за мониторинг. Необходимо е повече ръководство, тъй като сега въобще не се ръководи. "
В момента никой даже не знае тъкмо какъв брой пясък се добива от земята, нито къде, нито при какви условия. Голяма част от него е недокументирана. " Просто знаем, че колкото повече хора има, толкоз повече потребността пясък се усилва ", изяснява Бендиксен.
Източник:
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ