Добре дошли в Андите: как колоезденето променя своята георгафия
Южна Америка е новият център на колоезденето. Това демонстрираха първите две огромни обиколки за годината в спорта, които бяха извоювани от представители на четвъртия по величина континент на земята – еквадорецът Ричард Карапас победи в Джиро д’Италия, а Еган Бернал завоюва преди седмица Тур дьо Франс.
Успехите на двамата млади южноамериканци накара доста хора да се замислят трансформира ли се географията на колоезденето и какво прави състезателите от този континент толкоз специфични. Победите на Карапас и Бернал на това равнище не са инцидентни, откакто в последните години точно южноамериканците са най-търсените от всички тимове в света.
В момента в 18-те тима от Световния тур има 20 колоездачи от Колумбия и Еквадор, които са разпределени в седем от тимовете. От сбор регистрирани малко над 300 състезатели в първото равнище, това прави 6%, които са южноамериканци.
Победите на двамата колоездачи през 2019 година затвърдиха напредъка на южноамериканското колоездене в последното десетилети. Първо пътят проправи Ригоберто Уран, записал три подиума в огромните обиколки, само че към момента без победа. След това Найро Кинтана завоюва Джирото през 2014 година и Вуелтата две години по-късно.
Карапас стана първият еквадорец, спечелил огромна обиколка и получи статут на народен воин в своята татковина. Бернал пък на едвам 22 години е най-младият победител в Тура от 110 години насам и третият най-млад в цялата история.
Успехите на южноамериканците разумно доведоха до все по-голям интерес от публиката и спонсорите, като в календара към този момент има две надпревари в Колумбия.
Разликите с Европа
" В южноамериканското колоездене всичко е доста друго от това в Европа. Не приказвам единствено за релефа, който имаме главно в Колумбия, където са съсредоточени доста от конкуренциите. При нас се кара с доста високо движение от началото до края, непрекъснато се нападна. В Европа във възрастова група, с дребни изключения, сюжетът постоянно е отделяне и оформяне на съществена група ", споделя Раул Меса, един от най-опитните шефове в Колумбия с 46-годишна кариера като началник.
Според Меса и Луис Фернандо Салдариага, който управлява колумбийския тим " Мансана ", това оказва помощ на колоездачите на континента да израстват по-бързо. Неслучайно в последните години южноамериканците доближават пика си по-бързо.
" Примерът е с Найро (Кинтана), който на 22-23 години се бореше за успеха в Тура, а Еган завоюва на тази възраст ", изяснява Салдариага.
© RCS Sport
Ричард Карапас завоюва Джирото след ослепително показване в трите седмици.
Не всеки обаче има късмет да стане експерт и не всеки е от шампионско тесто. Специалистите изясняват, че мястото, което " изковава " първенци е планината Линеа. На тежкото нанагорнище се вижда кои могат и кои не могат. То е дълго над 22 километра, само че по-впечатляващото е, еч стартира от 1819 метра надморска височина, с цел да бъде преодоляно на 3264 метра.
" Това е височината, на която се появи Лучо Ерера и сподели, че е специфичен колоездач. След това всички млади колумбийци и еквадорци минават тест тук ", изяснява Меса.
Ерера е първият,който проправя път на южноамериканците. Той печели Обиколката на Испания през 1987 година, както и става най-хубав катерач в Тура два пъти, и един път в Джирото.
Отгледани на огромна надморска височина
" Най-високият Тур дьо Франс ", по този начин шефът на обиколката Кристиан Прюдом дефинира надпреварата през 2019 година още преди неговото начало. С три финала на над 2000 метра надморска височина за пръв път в историята и общо шест изкачвания, които надвишават тази височина, беше ясно, че конкуренцията ще бъде от най-тежките.
Всичко това даваше преимущество на хартия на колумбийците, считани за любимци преди надпреварата. Именно в планинските стадии, където надморската височина играеше роля, те направиха своя удар. Найро Кинтана завоюва 18-ия стадий с офанзива на Кол дю Галибие (2642 метра), а Еган Бернал се откъсна от своите противници за жълтата фланелка. Ден по-късно колоездачът на " Инеос " нападна на Кол дю л’Изеран (2770 метра), а в последния стадий нямаше проблеми и на Вал Торен (2365 метра).
Голяма част от южноамериканските колоездачи са родени в селца на огромна надморска височина. Карапас идва от местността Ел Кармело, като е роден на 2980 метра. Логично еквадорецът нямаше никакви проблем в два от тежките стадии в Джирото, където колоната се качи до 2300 метра.
© Reuters
Еган Бернал е третият най-млад първенец в Тура.
Прекарали целия си живот на огромна надморска височина колоездачите от Южна Америка имат организми богати на червени кръвни телца, поради разредения въздух. Това, което останалите пробват да компенсират с престояване на високопланински лагери, готвейки се за огромните обиколки, южноамериканците имат заложено генетично.
Физическата специфичност оказва помощ в изкачванията, само че единствено над една височина.
" Над 2000 метра това дава преимущество, само че не значи, че автоматизирано Бернал или Карапас, или някой различен сигурно ще е по-добър. Формата и чувството в даден ден също имат огромно значение ", изяснява Луис Фернандо Салдариага.
Златната епоха
Настоящият интервал е именуван от някои Златната епоха на южноамериканското колоездене, откакто Карапас и Бернал завоюваха по една огромна обиколка през годината. Те двамата обаче не са единствените, като непрекъснато от континента излизат нови и нови колоездачи.
Южна Америка от години има и други евентуални спечелили в надпревари като Джирото и Тура. Колумбиецът Мигел Анхел Лопес е водач на " Астан " и има две трети места в Джирото и Вуелтата през 2018 година Той е считан и за един от главните любимци в идната Обиколка на Испания. Естебан Чавес също има два подиума в кариерата си (Джирото и Вуелтата през 2018 г.), а на 29 и 32 години надлежно Кинтана и Уран вярвар, че имат още шансове пред себе си.
Бернал и Найро Кинтана по време на пробега Париж-Ница.
Сред най-големите откриватели на гении от този континент е италианецът Джани Савио, който е притежател на про-континенталния тим " Андрони ". 70-годишният управител има нюх към гениите и в своя тим даде път на Бернал и неговия сегашен съотборник в " Инеос " Иван Рамиро Соса.
" Имам положителни контакти във Венецуела, Еквадор и Колумбия от години. Имам доста другари там, които ми помогнаха да открия и подпиша с гении. Но в днешно време с Интернет, всеки се предлага, по тази причина би трябвало да се изследва по-внимателно ", изяснява Савио,който завоюва милиони от прехвърлянето на Бернал в " Инеос ".
" Тепърва от този континент ще излизат още колоездачи, не знам дали ще са още по-добри, тъй като равнището на Бернал и другите е доста високо. Спокойно можем да кажем, че в този момент е ерата на южноамериканското колоездене ".
А южноамериканците към този момент мечтаят за Вуелтата. Те желаят да повторят историята от предходната година, когато трите огромни обиколки бяха извоювани от трима британци (Крис Фрум, Герант Томас и Саймън Йейтс). Защо 2019 година да не бъде годината на Южна Америка.
Южноамериканците и родните им места
Ричард Карапас (Еквадор) 2980 метра
Мигел Анхел Лопес (Колумбия) 2858 м
Найро Кинтана (Колумбия) 2825 м
Еган Бернал (Колумбия) 2640 м
Естебан Чавес (Колумбия) 2640 м
Даниел Мартинес (Колумбия) 2640 м
Иван Рамиро Соса (Колумбия) 2180 м
Успехите на двамата млади южноамериканци накара доста хора да се замислят трансформира ли се географията на колоезденето и какво прави състезателите от този континент толкоз специфични. Победите на Карапас и Бернал на това равнище не са инцидентни, откакто в последните години точно южноамериканците са най-търсените от всички тимове в света.
В момента в 18-те тима от Световния тур има 20 колоездачи от Колумбия и Еквадор, които са разпределени в седем от тимовете. От сбор регистрирани малко над 300 състезатели в първото равнище, това прави 6%, които са южноамериканци.
Победите на двамата колоездачи през 2019 година затвърдиха напредъка на южноамериканското колоездене в последното десетилети. Първо пътят проправи Ригоберто Уран, записал три подиума в огромните обиколки, само че към момента без победа. След това Найро Кинтана завоюва Джирото през 2014 година и Вуелтата две години по-късно.
Карапас стана първият еквадорец, спечелил огромна обиколка и получи статут на народен воин в своята татковина. Бернал пък на едвам 22 години е най-младият победител в Тура от 110 години насам и третият най-млад в цялата история.
Успехите на южноамериканците разумно доведоха до все по-голям интерес от публиката и спонсорите, като в календара към този момент има две надпревари в Колумбия.
Разликите с Европа
" В южноамериканското колоездене всичко е доста друго от това в Европа. Не приказвам единствено за релефа, който имаме главно в Колумбия, където са съсредоточени доста от конкуренциите. При нас се кара с доста високо движение от началото до края, непрекъснато се нападна. В Европа във възрастова група, с дребни изключения, сюжетът постоянно е отделяне и оформяне на съществена група ", споделя Раул Меса, един от най-опитните шефове в Колумбия с 46-годишна кариера като началник.
Според Меса и Луис Фернандо Салдариага, който управлява колумбийския тим " Мансана ", това оказва помощ на колоездачите на континента да израстват по-бързо. Неслучайно в последните години южноамериканците доближават пика си по-бързо.
" Примерът е с Найро (Кинтана), който на 22-23 години се бореше за успеха в Тура, а Еган завоюва на тази възраст ", изяснява Салдариага.
© RCS Sport
Ричард Карапас завоюва Джирото след ослепително показване в трите седмици.
Не всеки обаче има късмет да стане експерт и не всеки е от шампионско тесто. Специалистите изясняват, че мястото, което " изковава " първенци е планината Линеа. На тежкото нанагорнище се вижда кои могат и кои не могат. То е дълго над 22 километра, само че по-впечатляващото е, еч стартира от 1819 метра надморска височина, с цел да бъде преодоляно на 3264 метра.
" Това е височината, на която се появи Лучо Ерера и сподели, че е специфичен колоездач. След това всички млади колумбийци и еквадорци минават тест тук ", изяснява Меса.
Ерера е първият,който проправя път на южноамериканците. Той печели Обиколката на Испания през 1987 година, както и става най-хубав катерач в Тура два пъти, и един път в Джирото.
Отгледани на огромна надморска височина
" Най-високият Тур дьо Франс ", по този начин шефът на обиколката Кристиан Прюдом дефинира надпреварата през 2019 година още преди неговото начало. С три финала на над 2000 метра надморска височина за пръв път в историята и общо шест изкачвания, които надвишават тази височина, беше ясно, че конкуренцията ще бъде от най-тежките.
Всичко това даваше преимущество на хартия на колумбийците, считани за любимци преди надпреварата. Именно в планинските стадии, където надморската височина играеше роля, те направиха своя удар. Найро Кинтана завоюва 18-ия стадий с офанзива на Кол дю Галибие (2642 метра), а Еган Бернал се откъсна от своите противници за жълтата фланелка. Ден по-късно колоездачът на " Инеос " нападна на Кол дю л’Изеран (2770 метра), а в последния стадий нямаше проблеми и на Вал Торен (2365 метра).
Голяма част от южноамериканските колоездачи са родени в селца на огромна надморска височина. Карапас идва от местността Ел Кармело, като е роден на 2980 метра. Логично еквадорецът нямаше никакви проблем в два от тежките стадии в Джирото, където колоната се качи до 2300 метра.
© Reuters
Еган Бернал е третият най-млад първенец в Тура.
Прекарали целия си живот на огромна надморска височина колоездачите от Южна Америка имат организми богати на червени кръвни телца, поради разредения въздух. Това, което останалите пробват да компенсират с престояване на високопланински лагери, готвейки се за огромните обиколки, южноамериканците имат заложено генетично.
Физическата специфичност оказва помощ в изкачванията, само че единствено над една височина.
" Над 2000 метра това дава преимущество, само че не значи, че автоматизирано Бернал или Карапас, или някой различен сигурно ще е по-добър. Формата и чувството в даден ден също имат огромно значение ", изяснява Луис Фернандо Салдариага.
Златната епоха
Настоящият интервал е именуван от някои Златната епоха на южноамериканското колоездене, откакто Карапас и Бернал завоюваха по една огромна обиколка през годината. Те двамата обаче не са единствените, като непрекъснато от континента излизат нови и нови колоездачи.
Южна Америка от години има и други евентуални спечелили в надпревари като Джирото и Тура. Колумбиецът Мигел Анхел Лопес е водач на " Астан " и има две трети места в Джирото и Вуелтата през 2018 година Той е считан и за един от главните любимци в идната Обиколка на Испания. Естебан Чавес също има два подиума в кариерата си (Джирото и Вуелтата през 2018 г.), а на 29 и 32 години надлежно Кинтана и Уран вярвар, че имат още шансове пред себе си.
Бернал и Найро Кинтана по време на пробега Париж-Ница.
Сред най-големите откриватели на гении от този континент е италианецът Джани Савио, който е притежател на про-континенталния тим " Андрони ". 70-годишният управител има нюх към гениите и в своя тим даде път на Бернал и неговия сегашен съотборник в " Инеос " Иван Рамиро Соса.
" Имам положителни контакти във Венецуела, Еквадор и Колумбия от години. Имам доста другари там, които ми помогнаха да открия и подпиша с гении. Но в днешно време с Интернет, всеки се предлага, по тази причина би трябвало да се изследва по-внимателно ", изяснява Савио,който завоюва милиони от прехвърлянето на Бернал в " Инеос ".
" Тепърва от този континент ще излизат още колоездачи, не знам дали ще са още по-добри, тъй като равнището на Бернал и другите е доста високо. Спокойно можем да кажем, че в този момент е ерата на южноамериканското колоездене ".
А южноамериканците към този момент мечтаят за Вуелтата. Те желаят да повторят историята от предходната година, когато трите огромни обиколки бяха извоювани от трима британци (Крис Фрум, Герант Томас и Саймън Йейтс). Защо 2019 година да не бъде годината на Южна Америка.
Южноамериканците и родните им места
Ричард Карапас (Еквадор) 2980 метра
Мигел Анхел Лопес (Колумбия) 2858 м
Найро Кинтана (Колумбия) 2825 м
Еган Бернал (Колумбия) 2640 м
Естебан Чавес (Колумбия) 2640 м
Даниел Мартинес (Колумбия) 2640 м
Иван Рамиро Соса (Колумбия) 2180 м
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ