Йозеф Рот следва философия и германистика в Лемберг (днес Лвов)

Йозеф Рот следва философия и германистика в Лемберг (днес Лвов) и Виена. През 1916 година – в разгара на Първата международна война – Рот се записва доброволец в австро-унгарската войска и попада в съветски плен. През 1918 година става публицист във Виена и по-късно в Берлин, а през 1924 година е редактор на „ Франкфуртер цайтунг “. След възшествието на националсоциализма в 1933 година книгите му са неразрешени и писателят емигрира през Австрия във Франция, където изпада в надълбоко обезсърчение, става пияч и умира в Париж в подслон за бездомници.
Романите и разказите на Йозеф Рот обрисуват в традицията на виенския обществен разказ бита на носталгични несретници и отхвърлени от обществото хора в остарялата Австро-Унгария и след нейната съсипия, с цел да се откроят непреходните полезности в човешкия живот. По-важните му творби са романите „ Паяковата мрежа “ (1923), „ Хотел Савой “ (1924), „ Бунтът “ (1924), „ Ципер и неговият татко “ (1928), „ Иов “ (1930), сборникът с есета „ Паноптикум “ (1930), романите „ Радецки марш “ (1932), „ Стоте дни “ (1936), „ Изповед на един палач “ (1936), „ Капуцинската гробница “ (1938), „ Приказка от хиляда и втората нощ “ (1939), сборникът с прозаичност „ Легенда за светия алкохолик “ (1939) и посмъртно издадените – новелата „ Левиатан “ (1940) и романът от 1929 година „ Немият оракул “ (1965).
В чест на писателя през 1987 година е учредена премията за интернационална журналистика „ Йозеф Рот “.