По стъпките на Ангела на смъртта: „Менгеле” от Дейвид Маруел
Йозеф Менгеле е вероятно най-известният военнопрестъпник на всички времена. Разкритията за неговите чудовищни опити в Аушвиц го трансформират в злокобен знак на жестокостта и безмилостната успеваемост на нацистката идеология. Садистичните опити му печелят прозвището „ Ангела на смъртта” , а неуспехът в залавянето му продължава да хвърля тъмна сянка върху опита за налагане на правдивост след края на Втората международна война.
В своето впечатляващо проучване американският историк Дейвид Маруел потегля по стъпките на мъжа, който в края на войната съумява сполучливо да избегне наказване и дружно с доста други нацистки нарушители да избяга в Южна Америка . Но за разлика от мнозина от тях, като да вземем за пример Айхман, Менгеле съумява да се укрие до края на живота си.
През 1985 година Маруел става началник на екип в Службата за специфични следствия към Министерството на правораздаването на Съединени американски щати, натоварени със случая „ Менгеле”. За пръв път професионални историци вземат участие като щатни членове в юридически екип, употребявайки своите познания и умения, с цел да подкрепят правосъдните производства, а разкритията, до които стигат, наблюдават в смайващи елементи живота на немския академик, подчинил работата си на нацистката идеология .
В изданието историкът се стопира на изненадващи условия и детайлности за образованието и научните му ползи преди войната, присъединяване във военни дейности като част от виновната за всеобщи кланета SS дивизия „ Викинг “, назначението на управителен пост в Аушвиц и последвалото сполучливо бягство в хаоса след капитулацията на Германия.
Донякъде карикатурният облик на Менгеле, основан от книги и филми, като типизиран знак на злото, е добре прочут. Много по-малко се знае за неговата персона и още по-малко за тайния живот на Менгеле в Южна Америка, връзките с околните му и изключително с неговия наследник, контактите с Айхман и други нацистки нарушители , избегнали правораздаването най-малко за известно време.
Маруел е част и от екипа, който изследва хипотетичните остатъци на Менгеле, открити в бразилско гробище . Какво е да държиш костите на индивида, който е решавал кой ще живее и кой ще почине в газовите камери? Историкът не икономисва нито един подробност от проучванията, които би трябвало да потвърдят, че десетилетното търсене на Ангела на гибелта е завършило. И да дадат въпреки и незадоволителна разтуха на жертвите му и техните близки.
Ciela
В своето впечатляващо проучване американският историк Дейвид Маруел потегля по стъпките на мъжа, който в края на войната съумява сполучливо да избегне наказване и дружно с доста други нацистки нарушители да избяга в Южна Америка . Но за разлика от мнозина от тях, като да вземем за пример Айхман, Менгеле съумява да се укрие до края на живота си.
През 1985 година Маруел става началник на екип в Службата за специфични следствия към Министерството на правораздаването на Съединени американски щати, натоварени със случая „ Менгеле”. За пръв път професионални историци вземат участие като щатни членове в юридически екип, употребявайки своите познания и умения, с цел да подкрепят правосъдните производства, а разкритията, до които стигат, наблюдават в смайващи елементи живота на немския академик, подчинил работата си на нацистката идеология .
В изданието историкът се стопира на изненадващи условия и детайлности за образованието и научните му ползи преди войната, присъединяване във военни дейности като част от виновната за всеобщи кланета SS дивизия „ Викинг “, назначението на управителен пост в Аушвиц и последвалото сполучливо бягство в хаоса след капитулацията на Германия.
Донякъде карикатурният облик на Менгеле, основан от книги и филми, като типизиран знак на злото, е добре прочут. Много по-малко се знае за неговата персона и още по-малко за тайния живот на Менгеле в Южна Америка, връзките с околните му и изключително с неговия наследник, контактите с Айхман и други нацистки нарушители , избегнали правораздаването най-малко за известно време.
Маруел е част и от екипа, който изследва хипотетичните остатъци на Менгеле, открити в бразилско гробище . Какво е да държиш костите на индивида, който е решавал кой ще живее и кой ще почине в газовите камери? Историкът не икономисва нито един подробност от проучванията, които би трябвало да потвърдят, че десетилетното търсене на Ангела на гибелта е завършило. И да дадат въпреки и незадоволителна разтуха на жертвите му и техните близки.
Ciela Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ