Доц. Йосиф Аврамов: Над 2 млн. българи трудно ще оцелеят през зимата
Йосиф Аврамов е доцент, лекар по стопанска система и преподава дисциплини по финансов инженеринг, европейски планове, финанси и банковото дело в Нов български университет. Работил е в Българска народна банка, в Министерството на финансите, както и като шеф на ръководство “Финанси и вложения ” в Министерството на науката и висшето обучение и като старши консултант в Икономическата комисия на 36-то Народно заседание. С доцент Йосиф Аврамов беседваме за проектите на ръководещите за влизането ни в еврозоната, за рисковете и плюсовете от прекосяване към еврото и допустимо ли е да се стигне до неконтролируеми разходи. Питаме го и за бюджета за идната година, както и за опциите за повишение на най-ниските приходи на работещи и пенсионери.
- Кое постанова бързането ни за еврозоната на фона на задаваща се криза?
Повечето от маастрихтските критерии за участие в еврозоната България ги е изпълнила. Най-голямо е неизпълнението им при премерване на нивото на инфлация, само че такава има и в останалите 19 страни-членки в Клуба на еврото, а в някои от тях като прибалтийските страни инфлацията е към 25% или с 7-8% над българската. Със сигурност през идната година равнището на инфлацията след взетите ограничения на държавното управление за компенсиране на бизнеса за цените на електричеството и природния газ, както и след приемането на проектозакона за цените на горивата, у нас ще намалее и моите упования тя за 2023 година да е не повече от 7-8%. Толкова почти понастоящем е междинната инфлация в страните от еврозоната. Бюджетният недостиг също е допустимо да бъде редуциран до към 3%, колкото е позволен в критериите от Маастрихт, като се редуцират разноските за капитални инвестиции от над 10 милиарда лева до към 4 милиарда лева или единствено за най-належащите потребности, а обезщетенията за най-малко 1/3 от предприятията, преобладаващо -износители, в т. ч. и на тези компании, които са от сферата на произвеждане и търговия с горива - да се канцелират. Новото държавно управление, което евентуално ще има България още при започване на идната година, най-сетне следва да реализира от дълго време отлаганите структурни промени. България по принцип „ не бърза " никога за участие в еврозоната, а извършва начертания проект от 2020 т., когато станахме членки на Банковия съюз и се присъединихме към Валутния механизъм ERM 2. Според мен е изключено да се „ отметне " българското държавно управление от поетия преди повече от две години ангажимент за участие в еврозоната от 01.01.2024 година и това е недопустимо от всякаква позиция: икономическа, политическа и обществена. При състояние, че на 01.01.2024 година не станем членове на еврозоната, то до края на това десетилетие през 2030 година надали ще ни се удаде такава опция и България ще остане в така наречен Б-отбор на страните от Европейски Съюз.
- Прави ли са критиците на влизането ни в еврозоната, че това ще развърже ръцете на опреден кръг от хора да харчат неразумно?
Напротив. Точно противоположното. ЕЦБ, Екофин (министрите на финансите на страните от ЕС) и на Еврогрупата (министрите на финансите на страните от еврозоната) през последните няколко години държат на доста строга финансова дисциплинираност в страните - членки на еврозоната. След изпадането в тежка дългова рецесия на Гърция и в по-малка степен на: Португалия, Испания и Италия преди десетина години, те са изключително внимателни във връзка с непотребните разходи на обособените страни и подтикват спестовното и рационално бюджетиране в тях. Еврогрупата нормално заседава един път в месеца, директно преди съвещанието на Съвета по стопански и финансови въпроси (Ecofin). На процедура най-важните решения в региона на стопанската система и финансите в Европейски Съюз се вземат от Еврогрупата и тези решения се оферират директно на Европейска комисия и по-късно се свеждат за осъществяване на останалите страни членки, в т. ч. и на България. Нашата страна на процедура е изолирана от вземането на тези решения, само че е задължена да ги категорично да ги извършва, затова и да се подчинява на тях. Досега относително малко е коментирано събитието, че излъчванията на еврооблигации на страните от еврозоната се изкупуват от ЕЦБ, несъмнено при избрани условия. В подобен случай след влизането на България в еврозоната, то тя няма да има проблем с разпространение на българските еврооблигации, както бе преди към месец и половина, когато част от българската облигационна емисия не бе изкупена от вложителите, след издаването u.
- Обяснете, какъв съгласно вас беше казусът с разбора на Българска народна банка, изпратен до депутатите?
Този разбор не е прегледан от УС на Българска народна банка и гуверньорът на централната ни банка се разграничи от него. На този всекидневен разбор не следва въобще да се обръща огромно внимание. Българска народна банка ще изготви нов формален разбор, одобрен от УС, в който ще се регистрира и мнението по редица основни въпроси по отношение на присъединението ни към еврозоната. Вероятно тази всекидневен разбор е изпратен в Народното събрание, освен това единствено на една от парламентарните групи, с оглед да се тества част от публичното мнение?!? Според мен това деяние с визирания неофициалния разбор сякаш на Българска народна банка е меко казано много чудноват метод и е належащо този служител, който е позволил този гаф, да бъде съответно осъден. Официалната позиция на Българска народна банка бе изразена от гуверньора u по време на специфичното съвещание на Народното събрание и тя бе твърдо за съблюдаване на датата 01.01.2024 година за присъединение на България към еврозоната. Българският парламент одобри Решение по отношение на приемане на еврото в Република България от 27.10.2022 година с целева дата 01. януари 2024 година
- Защо съгласно вас в Българска народна банка имат запаси към въвеждането на еврото?
Резерви сякаш от страна на Българска народна банка са налице само във визирания всекидневен разбор, който УС на централната банка го разгласи за нелегитимен. Официалната позиция на управлението на Българска народна банка за приемане на еврото от 01.01.2024 година е изразявана неведнъж и през последните няколко години. Същевременно управленията на Българска народна банка и на Министерството на финансите следва да бъдат порицани, поради забавянето на Информационната акция по отношение на въвеждането на еврото у нас. Според мен е извънредно време Българска народна банка да разгласи покана за конкурс за националната страна на 8-те купюра на българските евромонети. Положително би било най-хубавите пет или 10 от показаните в Българска народна банка плана да се подложат на публично разискване и едвам тогава, т. е. след взимане на мнението на експерти по финанси и нумизматика, както и на елементарни български жители, УС на Българска народна банка да вземе решение на кой от тези планове да присъди първа премия в състезанието.
- Кога ще забележим разбор с подписите на управлението на Българска народна банка за плюсовете и минусите от въвеждането на еврото?
Смятам, че подобен към този момент формален разбор, признат от УС на Българска народна банка, като се регистрира и мнението на Министерството на финансите, ще бъде показан до края на 2022 година Не изключвам управлението на Българска народна банка да изчаква избирането на постоянен състав на Министерски съвет с оглед да вземе мнението не на длъжностен министър, а на титулярен министър на финансите. В този разбор наложително би трябвало да се изясни: „ Защо не следва да се организира референдум за приемането в България на еврото? ". При подписването на контракта през 2004 година за присъединение на България към Европейски Съюз е налице експлицитна уговорка, че когато е подготвена и бъде поканена нашата страна ще се причисли към еврозоната. При съществуването на такава уговорка, то въпросът за възможен референдум е ненужен.
- Необходимо ли е 48-ото Народно събрание да гласоподава нов бюджет, в случай че няма постоянно държавно управление?
При състояние, че няма постоянно държавно управление, то опциите са две и те са:
Първата е да се продължи бюджета за 2022 година и през идната 2023 година, до избирането на ново постоянно държавно управление, което да създаде и внесе нов проектобюджет. Точно това стори служебното държавно управление, което внесе в Народно събрание такова предложение за продължение на бюджета за тази година и през 2023 година, само че в него липсват варианти за преструктуриране на Бюджет 2022, с цел да са вероятни и спомагателни разноски при започване на 2023 година Това е допустимо да стане с нова негова актуализация, която следва да бъде импортирана до края на месец ноември т. година
Втората опция, която от позиция на спазването на Закона за обществените финанси е вярна, е служебното държавно управление да внесе до десетина дни в Народното събрание така наречен базов проектобюджет за 2023 година За тази цел служебният министър на финансите следва да организира диалози с политическите сили, показани в Народното събрание и с тях да контракти главните макроикономически индикатори, като бюджетен недостиг, който съгласно мен е допустимо да не надвишава избрания с критериите от Маастрихт 3%, МРЗ, валутен курс, размер на Брутният вътрешен продукт, размер на инфлацията и други След избирането на ново постоянно държавно управление то параметрите на този базов бюджет е допустимо леко да бъдат поправени с следваща негова актуализация напролет на 2023 година По принцип аз подкрепям мнението за приемане на така наречен базов бюджет, само че с експлицитното изискване парламентарните партии да не стартират така наречен предизборно „ наддаване ", както стана при последната актуализация на Бюджет 2022. Възможно е 7-те партии, показани в Народно събрание, да подпишат авансово съглашение в тази тенденция и то преди разглеждането на проектобюджета за 2023 година в парламентарните комисии.
- Реалистични ли са сметките на Асен Василев за Брутният вътрешен продукт 180 милиарда лева за 2023 година?
Асен Василев не е измежду най-хубавите български министри на финансите, защото без значение от Харвардската му тапия, то с правене и ръководство на държавен бюджет се е занимавал по-малко от една година и всяка прогноза от него предстои на подозрение и на следваща инспекция. През 2023 година Брутният вътрешен продукт на България надали ще надвиши 170 милиарда лева Моите упования за актуалната 2022 година Брутният вътрешен продукт да не е по-висок от 150 или най-вече - 155 милиарда лева Основание за това е забавянето на растежа на повишаване през третото тримесечие на 2022 година, през което брутният вътрешен артикул (БВП) на България нараства с 3,2 на 100 по отношение на третото тримесечие на миналата година и едвам с 0,6 на 100 по отношение на второто тримесечие на 2022 година Според експресните оценки на Национален статистически институт за третото тримесечие на 2022 година Брутният вътрешен продукт в номинално изражение доближава 44, 539 милиарда лв.. Реализираната добавена стойност през третото тримесечие на 2022 година е 39,337 милиарда лв.. По детайли на крайното потребление максимален дял в Брутният вътрешен продукт заема крайното ползване със 75,6 на 100, което в стойностно изражение възлиза на 33,668 милиарда лв.. През третото тримесечие на 2022 година бруто капиталообразуването е 9,781 милиарда лева и заема 22 на 100 условен дял в Брутният вътрешен продукт. Външнотърговското салдо е позитивно. Повод за свръхоптимизма на Асен Василев са поправените данни за Брутният вътрешен продукт за миналата 2021 година Всяка година през месец октомври се прави проверка на данните за предходната година и за 2021 година Брутният вътрешен продукт на България е 139 милиарда лева, а действителният напредък е с 7,5%, което е връх от началото на това столетие.
- Трябва ли да се подвигат пенсии и заплати, в случай че покачването им постанова изтегляне на нови заеми?
По принцип е допустимо да се направи известно нарастване от началото на идната година, само че единствено на минималните пенсии (до 800 лева.) и на минималната работна заплата. МРЗ е допустимо през 2023 година да се увеличи на два пъти, както следва: от 01.01.2023 година до 800 лева и от 01.07.2023 година до 850 лева По този метод ще се извърши и директивата на Европейска комисия МРЗ да е 50% от междинната РЗ. Парите за това нарастване ще дойдат от по-високата събираемост на приходите, което се дължи на първо място на по-високите данъчни приходи в бюджета, дължащи се на по-големите равнища на инфлация у нас и в по-малка степен на известно усъвършенстване на работата на Национална агенция за приходите при новото му управление през последните три месеца. Възможно е покачване на бюджетните доходи с по-голямата част от финансовите разноски, заложени в тази годишния бюджет (поне с 6 милиарда лева от заложените над 10 милиарда лева.) и с предстоящото преизпълнение на приходите, в резултат на инфлацията, която нагледно казано „ помпа и бюджетните приходи ". Също е допустимо да се заложи нарастване от Нова година с 50% или с 6% от плануваното от 01.07.2023 т. 12-процентно нарастване на пенсиите, само че не всички, а единствено тези до 800 лева, т. е. единствено за тези пенсии, които са до размера на МРЗ. През зимата предстоят огромни заплащания на семействата за енергоносители. Над половин милион българи, които получават МРЗ и над 1 млн. пенсионери, които получават минималната пенсия от 457 лева и още няколкостотин хиляди, които получават пенсии до 800 лева без нарастване на приходите им мъчно ще оцелеят. От средата на идната година следва МРЗ да нарасне на 850 лева, за което упорстват синдикатите, а минималната пенсия и всички останали пенсии да се усилят с 12%, като за пенсиите до 800 лева се регистрира повишаването с 6% през януари 2023 т. Възможно е да се потърсят запаси в Бюджет 2023 и пенсиите от 01.07.2023 година да получат и в допълнение нарастване от към 4-5%. Новите заеми следва да са в границите на бюджетен недостиг от 3%. Емитирането на нови задължения следва да става рационално от МФ, да се наблюдават от близко международните финансови пазари и да се излиза на тях единствено в подобаващ миг, само когато българските бондове съставляват интерес за вложителите.
- Ще се стигне ли до повдигане на налози поради неразумна финансова политика?
Според мен в интервал на задаваща се криза в част от страните в еврозоната, които в същото време са съществени външнотърговски сътрудници на България, то у нас налози не следва да се покачват. Тази мярка е последна, а в сегашния миг не е нужна и даже рискова за българските компании, които изпитват усложнения при засилената инфлация (особено на енергоносителите и горивата) и са възнамерявали своя бюджет при настоящето равнище на налозите у нас. Ето за какво до края на актуалната година и през 2023 година не следва да се трансформира данъчната ни система.
- Кое постанова бързането ни за еврозоната на фона на задаваща се криза?
Повечето от маастрихтските критерии за участие в еврозоната България ги е изпълнила. Най-голямо е неизпълнението им при премерване на нивото на инфлация, само че такава има и в останалите 19 страни-членки в Клуба на еврото, а в някои от тях като прибалтийските страни инфлацията е към 25% или с 7-8% над българската. Със сигурност през идната година равнището на инфлацията след взетите ограничения на държавното управление за компенсиране на бизнеса за цените на електричеството и природния газ, както и след приемането на проектозакона за цените на горивата, у нас ще намалее и моите упования тя за 2023 година да е не повече от 7-8%. Толкова почти понастоящем е междинната инфлация в страните от еврозоната. Бюджетният недостиг също е допустимо да бъде редуциран до към 3%, колкото е позволен в критериите от Маастрихт, като се редуцират разноските за капитални инвестиции от над 10 милиарда лева до към 4 милиарда лева или единствено за най-належащите потребности, а обезщетенията за най-малко 1/3 от предприятията, преобладаващо -износители, в т. ч. и на тези компании, които са от сферата на произвеждане и търговия с горива - да се канцелират. Новото държавно управление, което евентуално ще има България още при започване на идната година, най-сетне следва да реализира от дълго време отлаганите структурни промени. България по принцип „ не бърза " никога за участие в еврозоната, а извършва начертания проект от 2020 т., когато станахме членки на Банковия съюз и се присъединихме към Валутния механизъм ERM 2. Според мен е изключено да се „ отметне " българското държавно управление от поетия преди повече от две години ангажимент за участие в еврозоната от 01.01.2024 година и това е недопустимо от всякаква позиция: икономическа, политическа и обществена. При състояние, че на 01.01.2024 година не станем членове на еврозоната, то до края на това десетилетие през 2030 година надали ще ни се удаде такава опция и България ще остане в така наречен Б-отбор на страните от Европейски Съюз.
- Прави ли са критиците на влизането ни в еврозоната, че това ще развърже ръцете на опреден кръг от хора да харчат неразумно?
Напротив. Точно противоположното. ЕЦБ, Екофин (министрите на финансите на страните от ЕС) и на Еврогрупата (министрите на финансите на страните от еврозоната) през последните няколко години държат на доста строга финансова дисциплинираност в страните - членки на еврозоната. След изпадането в тежка дългова рецесия на Гърция и в по-малка степен на: Португалия, Испания и Италия преди десетина години, те са изключително внимателни във връзка с непотребните разходи на обособените страни и подтикват спестовното и рационално бюджетиране в тях. Еврогрупата нормално заседава един път в месеца, директно преди съвещанието на Съвета по стопански и финансови въпроси (Ecofin). На процедура най-важните решения в региона на стопанската система и финансите в Европейски Съюз се вземат от Еврогрупата и тези решения се оферират директно на Европейска комисия и по-късно се свеждат за осъществяване на останалите страни членки, в т. ч. и на България. Нашата страна на процедура е изолирана от вземането на тези решения, само че е задължена да ги категорично да ги извършва, затова и да се подчинява на тях. Досега относително малко е коментирано събитието, че излъчванията на еврооблигации на страните от еврозоната се изкупуват от ЕЦБ, несъмнено при избрани условия. В подобен случай след влизането на България в еврозоната, то тя няма да има проблем с разпространение на българските еврооблигации, както бе преди към месец и половина, когато част от българската облигационна емисия не бе изкупена от вложителите, след издаването u.
- Обяснете, какъв съгласно вас беше казусът с разбора на Българска народна банка, изпратен до депутатите?
Този разбор не е прегледан от УС на Българска народна банка и гуверньорът на централната ни банка се разграничи от него. На този всекидневен разбор не следва въобще да се обръща огромно внимание. Българска народна банка ще изготви нов формален разбор, одобрен от УС, в който ще се регистрира и мнението по редица основни въпроси по отношение на присъединението ни към еврозоната. Вероятно тази всекидневен разбор е изпратен в Народното събрание, освен това единствено на една от парламентарните групи, с оглед да се тества част от публичното мнение?!? Според мен това деяние с визирания неофициалния разбор сякаш на Българска народна банка е меко казано много чудноват метод и е належащо този служител, който е позволил този гаф, да бъде съответно осъден. Официалната позиция на Българска народна банка бе изразена от гуверньора u по време на специфичното съвещание на Народното събрание и тя бе твърдо за съблюдаване на датата 01.01.2024 година за присъединение на България към еврозоната. Българският парламент одобри Решение по отношение на приемане на еврото в Република България от 27.10.2022 година с целева дата 01. януари 2024 година
- Защо съгласно вас в Българска народна банка имат запаси към въвеждането на еврото?
Резерви сякаш от страна на Българска народна банка са налице само във визирания всекидневен разбор, който УС на централната банка го разгласи за нелегитимен. Официалната позиция на управлението на Българска народна банка за приемане на еврото от 01.01.2024 година е изразявана неведнъж и през последните няколко години. Същевременно управленията на Българска народна банка и на Министерството на финансите следва да бъдат порицани, поради забавянето на Информационната акция по отношение на въвеждането на еврото у нас. Според мен е извънредно време Българска народна банка да разгласи покана за конкурс за националната страна на 8-те купюра на българските евромонети. Положително би било най-хубавите пет или 10 от показаните в Българска народна банка плана да се подложат на публично разискване и едвам тогава, т. е. след взимане на мнението на експерти по финанси и нумизматика, както и на елементарни български жители, УС на Българска народна банка да вземе решение на кой от тези планове да присъди първа премия в състезанието.
- Кога ще забележим разбор с подписите на управлението на Българска народна банка за плюсовете и минусите от въвеждането на еврото?
Смятам, че подобен към този момент формален разбор, признат от УС на Българска народна банка, като се регистрира и мнението на Министерството на финансите, ще бъде показан до края на 2022 година Не изключвам управлението на Българска народна банка да изчаква избирането на постоянен състав на Министерски съвет с оглед да вземе мнението не на длъжностен министър, а на титулярен министър на финансите. В този разбор наложително би трябвало да се изясни: „ Защо не следва да се организира референдум за приемането в България на еврото? ". При подписването на контракта през 2004 година за присъединение на България към Европейски Съюз е налице експлицитна уговорка, че когато е подготвена и бъде поканена нашата страна ще се причисли към еврозоната. При съществуването на такава уговорка, то въпросът за възможен референдум е ненужен.
- Необходимо ли е 48-ото Народно събрание да гласоподава нов бюджет, в случай че няма постоянно държавно управление?
При състояние, че няма постоянно държавно управление, то опциите са две и те са:
Първата е да се продължи бюджета за 2022 година и през идната 2023 година, до избирането на ново постоянно държавно управление, което да създаде и внесе нов проектобюджет. Точно това стори служебното държавно управление, което внесе в Народно събрание такова предложение за продължение на бюджета за тази година и през 2023 година, само че в него липсват варианти за преструктуриране на Бюджет 2022, с цел да са вероятни и спомагателни разноски при започване на 2023 година Това е допустимо да стане с нова негова актуализация, която следва да бъде импортирана до края на месец ноември т. година
Втората опция, която от позиция на спазването на Закона за обществените финанси е вярна, е служебното държавно управление да внесе до десетина дни в Народното събрание така наречен базов проектобюджет за 2023 година За тази цел служебният министър на финансите следва да организира диалози с политическите сили, показани в Народното събрание и с тях да контракти главните макроикономически индикатори, като бюджетен недостиг, който съгласно мен е допустимо да не надвишава избрания с критериите от Маастрихт 3%, МРЗ, валутен курс, размер на Брутният вътрешен продукт, размер на инфлацията и други След избирането на ново постоянно държавно управление то параметрите на този базов бюджет е допустимо леко да бъдат поправени с следваща негова актуализация напролет на 2023 година По принцип аз подкрепям мнението за приемане на така наречен базов бюджет, само че с експлицитното изискване парламентарните партии да не стартират така наречен предизборно „ наддаване ", както стана при последната актуализация на Бюджет 2022. Възможно е 7-те партии, показани в Народно събрание, да подпишат авансово съглашение в тази тенденция и то преди разглеждането на проектобюджета за 2023 година в парламентарните комисии.
- Реалистични ли са сметките на Асен Василев за Брутният вътрешен продукт 180 милиарда лева за 2023 година?
Асен Василев не е измежду най-хубавите български министри на финансите, защото без значение от Харвардската му тапия, то с правене и ръководство на държавен бюджет се е занимавал по-малко от една година и всяка прогноза от него предстои на подозрение и на следваща инспекция. През 2023 година Брутният вътрешен продукт на България надали ще надвиши 170 милиарда лева Моите упования за актуалната 2022 година Брутният вътрешен продукт да не е по-висок от 150 или най-вече - 155 милиарда лева Основание за това е забавянето на растежа на повишаване през третото тримесечие на 2022 година, през което брутният вътрешен артикул (БВП) на България нараства с 3,2 на 100 по отношение на третото тримесечие на миналата година и едвам с 0,6 на 100 по отношение на второто тримесечие на 2022 година Според експресните оценки на Национален статистически институт за третото тримесечие на 2022 година Брутният вътрешен продукт в номинално изражение доближава 44, 539 милиарда лв.. Реализираната добавена стойност през третото тримесечие на 2022 година е 39,337 милиарда лв.. По детайли на крайното потребление максимален дял в Брутният вътрешен продукт заема крайното ползване със 75,6 на 100, което в стойностно изражение възлиза на 33,668 милиарда лв.. През третото тримесечие на 2022 година бруто капиталообразуването е 9,781 милиарда лева и заема 22 на 100 условен дял в Брутният вътрешен продукт. Външнотърговското салдо е позитивно. Повод за свръхоптимизма на Асен Василев са поправените данни за Брутният вътрешен продукт за миналата 2021 година Всяка година през месец октомври се прави проверка на данните за предходната година и за 2021 година Брутният вътрешен продукт на България е 139 милиарда лева, а действителният напредък е с 7,5%, което е връх от началото на това столетие.
- Трябва ли да се подвигат пенсии и заплати, в случай че покачването им постанова изтегляне на нови заеми?
По принцип е допустимо да се направи известно нарастване от началото на идната година, само че единствено на минималните пенсии (до 800 лева.) и на минималната работна заплата. МРЗ е допустимо през 2023 година да се увеличи на два пъти, както следва: от 01.01.2023 година до 800 лева и от 01.07.2023 година до 850 лева По този метод ще се извърши и директивата на Европейска комисия МРЗ да е 50% от междинната РЗ. Парите за това нарастване ще дойдат от по-високата събираемост на приходите, което се дължи на първо място на по-високите данъчни приходи в бюджета, дължащи се на по-големите равнища на инфлация у нас и в по-малка степен на известно усъвършенстване на работата на Национална агенция за приходите при новото му управление през последните три месеца. Възможно е покачване на бюджетните доходи с по-голямата част от финансовите разноски, заложени в тази годишния бюджет (поне с 6 милиарда лева от заложените над 10 милиарда лева.) и с предстоящото преизпълнение на приходите, в резултат на инфлацията, която нагледно казано „ помпа и бюджетните приходи ". Също е допустимо да се заложи нарастване от Нова година с 50% или с 6% от плануваното от 01.07.2023 т. 12-процентно нарастване на пенсиите, само че не всички, а единствено тези до 800 лева, т. е. единствено за тези пенсии, които са до размера на МРЗ. През зимата предстоят огромни заплащания на семействата за енергоносители. Над половин милион българи, които получават МРЗ и над 1 млн. пенсионери, които получават минималната пенсия от 457 лева и още няколкостотин хиляди, които получават пенсии до 800 лева без нарастване на приходите им мъчно ще оцелеят. От средата на идната година следва МРЗ да нарасне на 850 лева, за което упорстват синдикатите, а минималната пенсия и всички останали пенсии да се усилят с 12%, като за пенсиите до 800 лева се регистрира повишаването с 6% през януари 2023 т. Възможно е да се потърсят запаси в Бюджет 2023 и пенсиите от 01.07.2023 година да получат и в допълнение нарастване от към 4-5%. Новите заеми следва да са в границите на бюджетен недостиг от 3%. Емитирането на нови задължения следва да става рационално от МФ, да се наблюдават от близко международните финансови пазари и да се излиза на тях единствено в подобаващ миг, само когато българските бондове съставляват интерес за вложителите.
- Ще се стигне ли до повдигане на налози поради неразумна финансова политика?
Според мен в интервал на задаваща се криза в част от страните в еврозоната, които в същото време са съществени външнотърговски сътрудници на България, то у нас налози не следва да се покачват. Тази мярка е последна, а в сегашния миг не е нужна и даже рискова за българските компании, които изпитват усложнения при засилената инфлация (особено на енергоносителите и горивата) и са възнамерявали своя бюджет при настоящето равнище на налозите у нас. Ето за какво до края на актуалната година и през 2023 година не следва да се трансформира данъчната ни система.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ