България изглежда зле от Елхово, но не и от София и Бургас
Йосиф Аврамов е лекар по стопанска система. Член е на УС на Българската търговско-промишлена палата (БТПП) и е съпредседател на Съвета по нововъведения и развиване на технологиите при БТПП. Работил е като кредитен контрольор в Българска народна банка, основен експерт по налози и такси в Министерството на финансите, шеф на ръководство " Финанси и вложения " в просветното министерство и други
- Господин Аврамов, за какво България не съумява да се възползва от парите по проекта " Юнкер ", докато Франция санира здания, а Англия си купи " умни " уреди за доклад на тока, водата и газа?
- В последно време и у нас има известно оживление на инвестициите по проекта " Юнкер ". Истината е, че българското държавно управление още в началото направи грешка и всички планове, които бяха изостанали от стратегия " Регионално развиване ", бяха пренасочени към този проект. Те обаче не могат да се изплатят - нито тунела под " Петрохан ", нито други сходни огромни планове. Там имаше един план, който можеше да носи облага - това беше модернизацията на електроенергийната ни система, която е от тридесет-четиридесет години, че и по-стара. За страдание нито един от тези планове не бе утвърден.
Сега има прочут напредък и към този момент няколко компании получиха финансиране, като измежду тях има и такива, които се занимават с IТ бизнес. За това в известна степен помогна и председателството на България на Европейски Съюз, колкото и необичайно да звучи. Тук пристигнаха няколко десетки хиляди задгранични посетители и видяха, че в България не е толкоз неприятно да се прави бизнес. Факт е, че в бизнес парка сега с изключение на българи работят италианци, французи, португалци, доста чехи, поляци, украинци, и то с доста прилични заплати и даже някои от тях си купуват и жилища в София.
- Но някой би споделил, че става въпрос единствено за прът центрове?
- Не. Става въпрос на първо място за компании, които изготвят програмен продукт. Вярно е, че го вършат на правилото на франчайзинг, само че въпреки всичко работят в България и заплатите, които дават, към този момент са сходни с тези в част от другите европейски страни. Това приказва, че в някои клонове на българската промишленост към този момент има значителен прогрес и IТ технологиите са част от тях.
- Какво ще кажете на тези, които настояват, че в България няма произвеждане?
- България, погледната от Елхово, от Алфатар или от град Грамада, Видинска област, наподобява зле. Но погледната от София, Пловдив, Бургас, Стара Загора и Варна, по никакъв начин не наподобява зле и българската стопанска система е в относително задоволително състояние по растеж на БВП, който стигна 116 милиарда лева, а в продуктовата гама за износа ни към този момент доминират високотехнологичните артикули. Все още изнасяме и непреработени рудни изкопаеми, които могат да се преработват и у нас. Факт е, че закрихме най-големия цех за черна металургия и това донесе реципрочно огромен импорт на сходни произведения извън, които преди се произвеждаха в " Кремиковци ".
Но картината в земеделието е доста отрицателна. Ние изнасяме главно зърно, слънчоглед и други маслодайни култури, които можем да преработваме тук, да изнасяме скотски артикули или консервирани плодове и зеленчуци, които са доста по-скъпи. За да имаме конкурентно земеделие, дотациите на нашите фермери би трябвало да бъдат изравнени с тези на сътрудниците им от Белгия, Франция, Германия и други развити страни.
- Но парите за земеделие и сега не са по никакъв начин малко, нали?
- Финансирането в селското стопанство в действителност е огромно, само че ние взимаме около 40 - 45% от дотацията на фермерите в развитите страни в Западна Европа. Субсидиите би трябвало да бъдат изравнени. Сега сме пред европейски избори и българските евродепутати също могат да спомогнат – те направиха каквото можаха за водачите, само че за селското стопанство малко се приказва. Нищо не се приказва и за това, че плащаме няколкостотин милиона лв. от бюджета за парникови излъчвания за въглищните централи. Това е доста ужасно, тъй като към този момент се заплаща от бюджета, само че това е нерегламентирана държавна помощ. И когато това влезе в цените на тока, хората по никакъв начин няма да са удовлетворени. Изобщо кабинетът има доста задания за решение, като субсидиите и заплащането на излъчванията са единствено част от тях. А разноските ще ги плащаме, тъй като има европейска инструкция. Поляците да вземем за пример направиха някаква дерогация, а ние - както при превоза, сме проспали момента за реакция.
- На какво отдавате това - на недовиждане, на небрежност или просто липса на потенциал?
- На всичко това. Не изключвам да има и една друга причина - поведението на част от договарящите екипи, които работят не за български, а за непознати ползи. За страдание това го имаше и в предприсъединителния интервал, когато без да има потребност затворихме трети и четвърти реактор на АЕЦ " Козлодуй ", които можеха да работят най-малко още двадесетина години.
- Реално усвоените пари по европрограмите към този момент са едвам 30%. Пак ли ще се наваксва на финала?
- Не обичам думата " асимилиране ", тъй като ми звучи като " заграбване ". Ние ще осъществим оползотворяването на фондовете някъде към 95 - 98%. Да, ние сме получили 30%, само че сме договорили над 90% от европарите. Не считам, че ще има проблем. В този интервал, за разлика от предходния, важи правилото n+3, тъй че ние можем да харчим пари до края на 2023 година Тоест има задоволително време и мисля, че ще се оправим. Ако обаче приказваме за финансовите принадлежности, там нещата са малко по-зле. До бизнеса са стигнали действително под 10% от плануваните 777 млн. евро за финансови принадлежности. Фондът на фондовете, който ги ръководи, реално стартира работа едвам предишното лято и това забави нещата. Процедурите обаче са оповестени и считам, че и там до края на 2023 година изоставането ще се компенсира.
- Как може да се избегне финансирането на безсмислени планове?
- През годините бяхме очевидци на разнообразни парадокси. А някои от тях даже влязоха в така наречен " Черна книга " за корупцията, издавана от фондация " Фридрих Науман ". Веднага се сещам за случай от 2012 - 2013 година, при който две села, едно до друго - Чупрене и Дреновец, се снабдиха със игрища, нищо че преобладаващото население е със междинна възраст над 70 година Единият стадион е за 2000 души, а другият - за 3000. Дори всички поданици на двете села да се съберат, те не могат да изпълнят стадионите. А най-страшното е, че сега кметовете нямат пари да ги поддържат. Затова и се заприказва, че на едното място извеждат на паша козите, а на другия - кравите. Неслучайно в този момент кметът на община Чупрене е обвинен, защото е продал скъпи горски масиви без постоянен търг на компания на собствен родственик.
- Има ли такива образци и в този момент?
- Тези образци понижиха, само че някои от противоречивите вложения се помнят и в този момент. Като например с пари от инициативата " Джесика " финансиране получи магическият палат на Астор. Интересно е друго - през предишния програмен интервал за финансови принадлежности бяха заделени 2 - 3% от общия бюджет на оперативните стратегии. В този са заделени към 10%. А в този момент се приказва, че в идващия интервал финансовите принадлежности ще бъдат сред 40 и 50%. Ако това финансиране минава през банките, те няма да позволен парите да отидат в кмета на еди-коя си община, който да ги даде на братовчед си за поправяне на улиците да вземем за пример.
- Защо концепцията банките да вземат участие в одобряването на планове замря?
- Нищо не стана и е ясно за какво - поради съпротивата от страна на държавната администрация. Просто тъй като банките не биха позволили настоящия размер на отклонение на средства. Не желая да споделям думата " кражба ", само че тя е близка до отклонение, нали по този начин?
- Веднага се сещам за харченето на пари за реклама под формата на топки, шапки, чадъри, очила...
- Това също е проблем. Във всяка оперативна стратегия има пари за така наречен " меки ограничения " като писане на тактики, анализи, образования, семинари, тийм билдинги, кръгли маси и други и ние не можем да се преборим с това. Тези пари обаче може да се харчат рационално, а не докладите или представянето на плановете да става в петзвездни хотели или в интернационалните курорти. Част от тези пари могат да бъдат ориентирани към привличане на младежи, които един ден ще се занимават с това. Те би трябвало да имат визия що са европари и по какъв начин става финансирането. Това се прави в други страни от Европейски Съюз, само че за жалост у нас се избира да се работи по различен метод. Като да вземем за пример да се поръча обяд за 100 индивида, да дойдат 60 и парите се разделят сред притежателя на ресторанта и някой от изпълняващите плана. Така се действа и при отчитането на мними нощувки и други разходи. С други думи романът на Гогол " Мъртви души " е претворен и при " усвояването " на европарите, освен това доста сполучливо. Усвоили сме тези " хватки " до съвършенство.
- Господин Аврамов, за какво България не съумява да се възползва от парите по проекта " Юнкер ", докато Франция санира здания, а Англия си купи " умни " уреди за доклад на тока, водата и газа?
- В последно време и у нас има известно оживление на инвестициите по проекта " Юнкер ". Истината е, че българското държавно управление още в началото направи грешка и всички планове, които бяха изостанали от стратегия " Регионално развиване ", бяха пренасочени към този проект. Те обаче не могат да се изплатят - нито тунела под " Петрохан ", нито други сходни огромни планове. Там имаше един план, който можеше да носи облага - това беше модернизацията на електроенергийната ни система, която е от тридесет-четиридесет години, че и по-стара. За страдание нито един от тези планове не бе утвърден.
Сега има прочут напредък и към този момент няколко компании получиха финансиране, като измежду тях има и такива, които се занимават с IТ бизнес. За това в известна степен помогна и председателството на България на Европейски Съюз, колкото и необичайно да звучи. Тук пристигнаха няколко десетки хиляди задгранични посетители и видяха, че в България не е толкоз неприятно да се прави бизнес. Факт е, че в бизнес парка сега с изключение на българи работят италианци, французи, португалци, доста чехи, поляци, украинци, и то с доста прилични заплати и даже някои от тях си купуват и жилища в София.
- Но някой би споделил, че става въпрос единствено за прът центрове?
- Не. Става въпрос на първо място за компании, които изготвят програмен продукт. Вярно е, че го вършат на правилото на франчайзинг, само че въпреки всичко работят в България и заплатите, които дават, към този момент са сходни с тези в част от другите европейски страни. Това приказва, че в някои клонове на българската промишленост към този момент има значителен прогрес и IТ технологиите са част от тях.
- Какво ще кажете на тези, които настояват, че в България няма произвеждане?
- България, погледната от Елхово, от Алфатар или от град Грамада, Видинска област, наподобява зле. Но погледната от София, Пловдив, Бургас, Стара Загора и Варна, по никакъв начин не наподобява зле и българската стопанска система е в относително задоволително състояние по растеж на БВП, който стигна 116 милиарда лева, а в продуктовата гама за износа ни към този момент доминират високотехнологичните артикули. Все още изнасяме и непреработени рудни изкопаеми, които могат да се преработват и у нас. Факт е, че закрихме най-големия цех за черна металургия и това донесе реципрочно огромен импорт на сходни произведения извън, които преди се произвеждаха в " Кремиковци ".
Но картината в земеделието е доста отрицателна. Ние изнасяме главно зърно, слънчоглед и други маслодайни култури, които можем да преработваме тук, да изнасяме скотски артикули или консервирани плодове и зеленчуци, които са доста по-скъпи. За да имаме конкурентно земеделие, дотациите на нашите фермери би трябвало да бъдат изравнени с тези на сътрудниците им от Белгия, Франция, Германия и други развити страни.
- Но парите за земеделие и сега не са по никакъв начин малко, нали?
- Финансирането в селското стопанство в действителност е огромно, само че ние взимаме около 40 - 45% от дотацията на фермерите в развитите страни в Западна Европа. Субсидиите би трябвало да бъдат изравнени. Сега сме пред европейски избори и българските евродепутати също могат да спомогнат – те направиха каквото можаха за водачите, само че за селското стопанство малко се приказва. Нищо не се приказва и за това, че плащаме няколкостотин милиона лв. от бюджета за парникови излъчвания за въглищните централи. Това е доста ужасно, тъй като към този момент се заплаща от бюджета, само че това е нерегламентирана държавна помощ. И когато това влезе в цените на тока, хората по никакъв начин няма да са удовлетворени. Изобщо кабинетът има доста задания за решение, като субсидиите и заплащането на излъчванията са единствено част от тях. А разноските ще ги плащаме, тъй като има европейска инструкция. Поляците да вземем за пример направиха някаква дерогация, а ние - както при превоза, сме проспали момента за реакция.
- На какво отдавате това - на недовиждане, на небрежност или просто липса на потенциал?
- На всичко това. Не изключвам да има и една друга причина - поведението на част от договарящите екипи, които работят не за български, а за непознати ползи. За страдание това го имаше и в предприсъединителния интервал, когато без да има потребност затворихме трети и четвърти реактор на АЕЦ " Козлодуй ", които можеха да работят най-малко още двадесетина години.
- Реално усвоените пари по европрограмите към този момент са едвам 30%. Пак ли ще се наваксва на финала?
- Не обичам думата " асимилиране ", тъй като ми звучи като " заграбване ". Ние ще осъществим оползотворяването на фондовете някъде към 95 - 98%. Да, ние сме получили 30%, само че сме договорили над 90% от европарите. Не считам, че ще има проблем. В този интервал, за разлика от предходния, важи правилото n+3, тъй че ние можем да харчим пари до края на 2023 година Тоест има задоволително време и мисля, че ще се оправим. Ако обаче приказваме за финансовите принадлежности, там нещата са малко по-зле. До бизнеса са стигнали действително под 10% от плануваните 777 млн. евро за финансови принадлежности. Фондът на фондовете, който ги ръководи, реално стартира работа едвам предишното лято и това забави нещата. Процедурите обаче са оповестени и считам, че и там до края на 2023 година изоставането ще се компенсира.
- Как може да се избегне финансирането на безсмислени планове?
- През годините бяхме очевидци на разнообразни парадокси. А някои от тях даже влязоха в така наречен " Черна книга " за корупцията, издавана от фондация " Фридрих Науман ". Веднага се сещам за случай от 2012 - 2013 година, при който две села, едно до друго - Чупрене и Дреновец, се снабдиха със игрища, нищо че преобладаващото население е със междинна възраст над 70 година Единият стадион е за 2000 души, а другият - за 3000. Дори всички поданици на двете села да се съберат, те не могат да изпълнят стадионите. А най-страшното е, че сега кметовете нямат пари да ги поддържат. Затова и се заприказва, че на едното място извеждат на паша козите, а на другия - кравите. Неслучайно в този момент кметът на община Чупрене е обвинен, защото е продал скъпи горски масиви без постоянен търг на компания на собствен родственик.
- Има ли такива образци и в този момент?
- Тези образци понижиха, само че някои от противоречивите вложения се помнят и в този момент. Като например с пари от инициативата " Джесика " финансиране получи магическият палат на Астор. Интересно е друго - през предишния програмен интервал за финансови принадлежности бяха заделени 2 - 3% от общия бюджет на оперативните стратегии. В този са заделени към 10%. А в този момент се приказва, че в идващия интервал финансовите принадлежности ще бъдат сред 40 и 50%. Ако това финансиране минава през банките, те няма да позволен парите да отидат в кмета на еди-коя си община, който да ги даде на братовчед си за поправяне на улиците да вземем за пример.
- Защо концепцията банките да вземат участие в одобряването на планове замря?
- Нищо не стана и е ясно за какво - поради съпротивата от страна на държавната администрация. Просто тъй като банките не биха позволили настоящия размер на отклонение на средства. Не желая да споделям думата " кражба ", само че тя е близка до отклонение, нали по този начин?
- Веднага се сещам за харченето на пари за реклама под формата на топки, шапки, чадъри, очила...
- Това също е проблем. Във всяка оперативна стратегия има пари за така наречен " меки ограничения " като писане на тактики, анализи, образования, семинари, тийм билдинги, кръгли маси и други и ние не можем да се преборим с това. Тези пари обаче може да се харчат рационално, а не докладите или представянето на плановете да става в петзвездни хотели или в интернационалните курорти. Част от тези пари могат да бъдат ориентирани към привличане на младежи, които един ден ще се занимават с това. Те би трябвало да имат визия що са европари и по какъв начин става финансирането. Това се прави в други страни от Европейски Съюз, само че за жалост у нас се избира да се работи по различен метод. Като да вземем за пример да се поръча обяд за 100 индивида, да дойдат 60 и парите се разделят сред притежателя на ресторанта и някой от изпълняващите плана. Така се действа и при отчитането на мними нощувки и други разходи. С други думи романът на Гогол " Мъртви души " е претворен и при " усвояването " на европарите, освен това доста сполучливо. Усвоили сме тези " хватки " до съвършенство.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ