Йордановден е един от най-големите християнски празници в българския календар.

Йордановден е един от най-големите християнски празници в българския календар. На този ден св. Йоан Кръстител е кръстил Божия наследник в река Йордан. Българинът има вяра, че както тогава небето се отваря и Господ извършва стремежи. По същия метод вярвали и предците езичници, когато на същия ден се молели на Дажбог, който извършва стремежи, в същата нощ.
Ритуалите на Йордановден в обичайния фолклор са свързани с кръщенето и освещаването на водата и кръста, по тази причина и на доста места този празник се назовава Водици.
На този ден се прави празнична Богоявленска литургия, освещава се вода и по-късно свещениците отиват до водоем (море, река, езеро), където хвърлят кръста, а този измежду мъжете, който го хване, ще бъде здрав през цялата година, напомня БГНЕС.
В Калофер на този ден се организира и извънредно зрелищното мъжко хоро във водите на река Тунджа като се има вяра, че всеки влезнал в януарските ледени води, ще бъде защитаван надалеч от заболявания през цялата година.
С кръщаването на водата светът придобива нова полезност и мощ, става по-безопасно място за живеене. Свършват така наречен мръсни дни, т.е. злите сили са победени и прогонени.
Светото кръщение пък е едно от седемте тайнства на вярата (другите са миропомазване, евхаристия, смирение, свещенство, брак, елеосвещение), при което човек се очиства от греховете.
Според поверията на старите българи в среднощ в нощта на празника реките стопират да текат и стават лековити. Вярва се и че водата на този ден има свещени свойства и по тази причина се пази през цялата година, като се употребява за лекарство.
През нощта против празника, когато “небето се отвори” се има вяра, че всяко предпочитание се извършва, стига човек да изрече това, което желае на глас.
Според православната традиция пък на този ден във всеки храм се прави водосвет като водата също се пази през цялата година и се има вяра, че има лечебна мощ. Интересен факт е, че тази светена вода не се смесва с други светени води, а се държи настрана
Според националната традиция с осветената вода се ръси домът, дворът, хамбарите и домовете и оборите с животни, с цел да бъдат здрави и “осветени” през годината. Всеки член на фамилията пък бива посипан със светена вода - също за здраве.
На доста места има и традиция свещениците да минават през домовете на хората и да ръсят със светена вода за здраве и освещаване.
Пак национална традиция е момите да измиват с вода лицата си, с цел да са бели и румени лицата им. На реката се носят елементи от ралото, които се топят, с цел да е бяло житото, а три тресчици от бъдника се хвърлят в реката, с цел да изтече всяко зло.
Със светената вода пък се замесва пита, от водата се поставя и във виното и зелевия сок, като по този начин се има вяра, че няма да се скапват. На този празник се събира и пепелта от огнището като също се счита, че тя има лечебна мощ.
В някои краища на страната откакто се върнат от черква хората поставят секира с острието нагоре като всеки я прескача, с цел да се спрат заболяванията и всяко зло.
В югозападна България обредът за къпане с вода на този ден се назовава Мъжки водици, а в Родопите го назовават Хаскане.
На този празник се вършат и разнообразни гадания. Например гадае се по бръшляна за здраве и дълъг живот. Освен това за неомъжените в югозападните елементи на страната се гадае по пръстени коя мома за кого ще се омъжи.
Има поверие, че в случай че на този ден замръзне китката, с която ръси светена вода свещеника, то годината ще бъде здрава и плодотворна, в случай че пък на самия ден е топло - житото ще бъде гъсто, а в случай че и в дните преди празника е меко времето, то годината няма да е хубава. Вярва се също, че в случай че на този ден духа вятър, цялата година ще бъде ветровита.