От в. "Шоу" - Народната певица Йорданка Варджийска пред в. "Шоу": Мислех, че ще стана конен състезател!
Йорданка Варджийска е композиция от гений, човешка топлота и нюх към духовното. Има невероятни фенове, които през годините нееднократно са й потвърждавали това. Народната музика е нейна сбъдната фантазия, а с помощта на сладкопойния си глас тя е печелила всички вероятни награди на фестивала за авторски песни „ Пирин фолк ”. Интересно е изявлението на историка проф. Андрей Пантев, който споделя: „ В света на имитациите, в които живеем, нейният глас ни води към глъбините на българската душа. В света на пошлостта, в който живеем, ние се опияняваме от нейния вокален финес. В света на злоба, в който живеем, нейното достойнство прочиства като планински въздух нашите измъчени и изтерзани души. Това е Йорданка Варджийска, неподражаема актриса, потвърдила пред света великата симбиоза сред обаяние, гений, разум и лъчение ”. - През март следва неповторимо фолклорно турне „ Вечните песни на България”, в което участвате и вие. И е хубаво, че макар забързаното време, в което живеем, където господстват всевъзможни съвременни ритми, достоверната българска музика се извисява уместно!
- Да, ще бъде в действителност неповторимо това европейско турне, което следва. Мотото му е „ Да съхраним българското”. Първият концерт е в Мюнстер, Германия. Слава Богу, има хора, които се пробват да запазят българското и да оставят жива тази прелестна музика. Освен това дружно с „ БГ Мюзик къмпани” и Владислав Славов издадохме и албума „ Йорданка Варджийска с ария мераклийска”, който е самобитна Златна сбирка македонски национални песни. Съдържа 20 песни, четири от които са авторски и с малко по-забавно звучене. Има и песни, които са напълно по мой текст и музика, да вземем за пример „ Душата ми бленува”. Работя с едни от най-хубавите аранжори за национална музика – Валери Димчев, Димитър Динев, Благой Ранков-Баджо.
- Къде остава силата на националната ария в това материално време, чийто движещ фактор все се оказват парите?
- Вярно е, за жалост. Народната ария обаче няма по какъв начин да загине, тъй като всичко, което се прави, се черпи точно от нея, а тя е изворът. Ние си мислим, че измисляме нещо ново, а в действителност то е от дълго време измислено. Тази ария ще съществува постоянно, тъй като придвижва вековната мъдрост и както ние се учим от нея, по този начин и внуците ни ще съдят за нашето време по музиката, която звучи сега. Фолклорната ария е изворът, от който черпим вяра, зарежда ни с позитивни страсти и отразява нашия живот и обичай. Много съм радостна и от обстоятелството, че по време на концерти виждам доста младежи в публиката – те се връщат към тази ария, към това звучене, обичат я, пеят, играят хора. Колкото и да е цялостна залата, отново стават, играят, тъй като самата ария ги кара, повдига духа им.
Народната ария
е харесвана
навсякъде,
особено в чужбина
където българите по един или различен метод като че ли по-ревностно пазят своя корен. И посредством тази ария се отъждествяват като българи, и по този начин не престават напред, и с мисъл, че не би трябвало да се не помнят, където и да са. Много е свидно и благо. Имала съм доста концерти с българите в чужбина и срещите ми с тях постоянно са били доста вълнуващи. Там има дори към този момент и образувани групи по танци и то какви – национални хора (смее се)
- В родния нрав постоянно се е откроявала една особена специфичност – чуждопоклонничеството. Ние все копираме – дали съседите, дали американците, само че сякаш това среща много сериозен отпор във фолклора?!
- Абсолютно, факт! При нас нещата се случват доста мъчно, за разлика от практиките и ритъма по света. Малка страна сме и би трябвало да го има полето за изява – мястото, където да се представиш. Ще дам един напълно елементарен образец с песните – правиш една хубава ария, намираш добър композитор, текстописец, аранжор. И тази ария може на запад да стане цялостен шлагер, нещо велико, само че тук, в случай че нямаш опцията да я наложиш, да я пуснеш в медийното пространство (радиа, телевизия), тя няма по какъв начин да се случи. А в действителност точно песента е онази, която внася топлота в тези сложни времена, в моментите, когато нищо друго не е в положение да донесе наслада. Много, доста е мъчно в България.
- От доста места съм чувала, че вашата музика има лечебни свойства и това напълно не е пресилено изказване, тъй като получава своето удостоверение от много ваши почитатели…
- Самата аз не мога да настоявам това за музиката си, нямам искания, че мога да церя с музиката си, само че в действителност хора са ми казвали тези думи. Вярно е. Преди време една лечителка и екстрасенс ми сподели, че с моя ария е съумяла да излекува момиче от белодробна емболия. Аз не мога да го кажа, само че тя го твърди. Получила е някаква сила от песента, която във значим миг са пуснали по радиото. Това може в действителност единствено да ме радва. Аз самата в никакъв случай не съм очаквала, че може да има такава огромна любов. Да виждаш по какъв начин хора ти изписват името по стените на къщите си. Имам дори фенове, които са кръстили заведение на моя ария. Бившият кметът на с. Връв, община Брегово, Михаил Топоранов с една дребна пенсия от 80 лв. съумя да напише даже книга за мен. Трогващо е доста.
- Книгата, за която говорите, написана от някогашния кмет на с. Връв, се назовава „ Златната певица на България”, нали по този начин?
- Точно по този начин, да. Самата история към това написване е безпределно забавна. Една нощ Михаил Топоранов е бил доста болен с висока температура, сънувал е по какъв начин аз излизам от Дунава – боса, с разпилени коси, облечена в бяла риза за носия и пееща национални песни. Когато се събудил на сутринта, температурата му била спаднала. Тогава той се зарекъл да сътвори книга за мен. „ Аз бях здрав, излекувах се и по тази причина съм решил да направя книга за теб”, по този начин ми сподели, а аз бях доста сюрпризирана. Името на книгата даде поетът Евтим Евтимов.
- А по какъв начин се споделя песента, за която екстрасенс ви твърди, че е спомогнала да се излекува момиче от белодробна емболия?
- Казва се „ Цвете на нощта”. Жената им сподели, че по принцип пуска тиха музика по време на сеансите. И се е случило по този начин, че по времето, когато е лекувала това момиче, са пускали тази моя ария по радиото. И на екстрасенската й идвало необикновено ентусиазъм от нея.
- Познавате ли дамата, която е изписала датата ви на раждане на фасадата на къщата си? И доколкото знам, ви назовава „ Богиня на песните”…
- Аз не знаех за това досега, в който дамата не се обади в ефир при едно мое телевизионно посещение по „ Фолклор ТВ”. Страшно доста ме разчувства. Осъзнах, че има хора, които в действителност имат особено отношение към песните, които вършат, към мен самата. Имам една огромна почитателка в София, която се споделя Вили.
Тя е облепила
цяла стая с мои
снимки, плакати
изрезки от изявленията. Направила е оазис на творчеството ми. А аз самата съм давала подписи даже и върху стени на домове.
Помня и още една невероятна история – на един 28 февруари се прибирам сутринта от концерт и виждам на стълбите седи една жена, а към нея доста угарки, изпушени цигари. Дори беше ужасно да се види. Оказа се, че тя е седяла цяла нощ на стълбите, с цел да може на 1 март първа да ми даде мартеница и да се запознае с мен. Подари ми и една книга с 1011 стихотворения, отдадени на мен. Трябваше ми не малко време, до момента в който ги изчета всичките, вълнението беше необикновено.
- Излиза, че посредством музиката сте създали действителни доста чудеса за доста хора, само че забавно е във вашия персонален свят чудото намирало ли е своето място?
- Много персонални са тези истории, само че да… има. И имам вяра! Убедена съм, че нищо не е инцидентно на този свят. Убедена съм, че доста неща са се случвали и е трябвало да станат по тъкмо избран метод. Имала съм моменти, в които съм се тръшкала, плачела съм и съм се чудела по какъв начин нещо не се получава, в случай че съм вложила толкоз доста труд, сила, сърце?! И след време се оказва, че просто не е трябвало да стане. И даже да ми пристигна самата мисъл, да кажа: „ Бре, по-добро, че не е станало”.
Сякаш нещо ме
е пазело, с цел да не
се случи по този начин,
а другояче
Тази жена, за която ви описах – лечителката, която ми сподели, че е излекувала с моя ария момиче от белодробна емболия. Дълго време ме е издирвала, желала е да стигне до мен, да се срещнем. Разбрах, че тя лекувала и с картини. След едно мое изявление в националното радио, съумях да се срещна с нея, а тя ме предложения да отида на празник, отдаден на „ Свети Георги” в Трудовец. Оказа се, че точно тази лечителка е възстановила параклис, отдаден на него. Обади ми се даже и шефът на „ Пирин фолк”, високопоставени хора. Отговорих й: „ Ще дойда, ще го направя за вас, а и тъй като имам вяра, че Свети Георги ще ме закриля”. Когато дойдох в уречения ден,
тя ме посрещна
с думите: “Аз
знам, че ти се
страхуваш
да не би аз да те употребявам за някакви комерсиални подбуди. Но аз те диря за друго. Виждаш ли всички тези хора – някои от тях съм излекувала, други не преставам да церя. Събрала съм ги тук за откриването на параклиса. И желая ти да изпееш няколко песни, тъй като имам вяра, че имаш опцията с осъществяванията си да стигнеш до тях.” След това ме предложения да вляза в една стая, цялостна с икони, където се моли и не позволява никой различен. Искаше да ми покаже, че цени вярата и в действителност оказва помощ на хората. А аз внезапно започнах да рева неудържимо, без да знам защо. Нещо се случи…
- Сълзите от благополучие или от паника бяха?
- Не знам… Много особена обстановка, само че ще я помня цялостен живот. Лечителката ми сподели, че най-вероятно това е някакво пречистване на душата, което се е получило с мен.
- Винаги ли сте желали да станете това, което сте през днешния ден?
- Истината е, че в никакъв случай не съм си мислела, че ще ставам известна, още повече пък звезда. Но аз смятам за звезда не личността, а творчеството. Не съм си го и пожелавала, както да вземем за пример в този момент неотдавна, до момента в който образовах едно момиченце, тя възкликна: „ Много желая да стана звезда като еди- кой си”. И аз си споделих, че с цел да стане звезда „ като еди- кой си” и даже да го надмине, на първо място би трябвало да се научи да пее, да одобри специалността с доста любов, а не просто да се старае да стане доста известна. Аз започнах да се занимавам с музика от малко дете. И постоянно съм го правела, тъй като ми е харесвало и съм усещала тръпката, желанието. Чак по-късно музиката се трансформира и в моя специалност.
- Но сте приключили актьорско майсторство…
- Така е, да. Обичам театъра. В по-предишния сезон даже участвах в пиесата „ Двубой” на Иван Вазов в благоевградския трагичен спектакъл „ Никола Вапцаров”. Бях в основната роля на госпожа Трифкович. Получи се доста прекрасен и посетен театър, а аз играех на драго сърце. А с цел да бъда напълно почтена, като дребна постоянно съм си мислела, че желая да стана конен играч, тъй като доста обичам коне (смее се).
- А киното влече ли ви?
- Определено ме влече. Само че аз не съм от хората, които ще тръгнат да търсят разновидности. Ако някой се обади и ме предложения, както е ставало до момента, тогава е допустимо да се случат нещата. И нека постоянно по този начин ми се случва, тъй като е напълно друго, когато отидеш и потърсиш самичък метод. Има една такава приказка: Боже, дай ми шестица от тотото! – Добре, де, играй тото! (смее се) Аз не съм се явила на нито един кастинг за филм (смее се). Но има и друго нещо – знам, че
когато Господ
е отворил една
врата, не го е
направил току
така
Така, както се случи в театъра, по този начин мисля, че в случай че пристигна подобен миг, ще стане и с киното. Искрено се надявам.
- Има ли късмет да ви забележим в зала „ Арена Армеец” да вземем за пример?
- (смее се) Много би ми се желало да се докосна до сърцата на толкоз доста хора, само че е доста, доста мъчно. Всичко става с доста пари, освен в България. И зад тила си би трябвало да имаш огромни спонсори или хора, които се ангажират с организирането на подобен вид мероприятия.
- А има ли същински другарства в гилдията?
- Направо ме натиснахте по болната тема… (усмихва се). Как може да се задържи другарство там, където има конкуренция?! (смее се) Трудно е. Имам сътрудници, с които се разбираме и почитаме, несъмнено, само че чак другарство ми е мъчно да кажа. За мен другарството не е единствено да бъдеш с индивида, от който имаш някаква изгода или пък той от теб. Приятелството се потвърждава във времето и постоянно, непрекъснато. Неслучайно моят брачен партньор споделя: „ Предпочитам да оказа помощ на индивида в потъващия транспортен съд, да му подам ръка, да го извадя, а не да му демонстрирам какъв брой добър другар съм, когато той е на гребена на вълната”. Много съм научила от него и съумявам по някакъв метод да се придържам към тези напълно човешки настройки. Той ми е казвал също и, че доста позволявам хората до себе си, а по-късно те злоупотребяват с това. И е доста прав. И отново с помощта на него към този момент съумявам да селектирам своите запознанства. И се дистанцирам тъкмо от тези, които най-вече желаят да ги назовавам свои другари, тъй като разочарованието след това е доста огромно. Много е дребна крачката от другарството до измяната.
Интервю на Анелия ПОПОВА
- Да, ще бъде в действителност неповторимо това европейско турне, което следва. Мотото му е „ Да съхраним българското”. Първият концерт е в Мюнстер, Германия. Слава Богу, има хора, които се пробват да запазят българското и да оставят жива тази прелестна музика. Освен това дружно с „ БГ Мюзик къмпани” и Владислав Славов издадохме и албума „ Йорданка Варджийска с ария мераклийска”, който е самобитна Златна сбирка македонски национални песни. Съдържа 20 песни, четири от които са авторски и с малко по-забавно звучене. Има и песни, които са напълно по мой текст и музика, да вземем за пример „ Душата ми бленува”. Работя с едни от най-хубавите аранжори за национална музика – Валери Димчев, Димитър Динев, Благой Ранков-Баджо.
- Къде остава силата на националната ария в това материално време, чийто движещ фактор все се оказват парите?
- Вярно е, за жалост. Народната ария обаче няма по какъв начин да загине, тъй като всичко, което се прави, се черпи точно от нея, а тя е изворът. Ние си мислим, че измисляме нещо ново, а в действителност то е от дълго време измислено. Тази ария ще съществува постоянно, тъй като придвижва вековната мъдрост и както ние се учим от нея, по този начин и внуците ни ще съдят за нашето време по музиката, която звучи сега. Фолклорната ария е изворът, от който черпим вяра, зарежда ни с позитивни страсти и отразява нашия живот и обичай. Много съм радостна и от обстоятелството, че по време на концерти виждам доста младежи в публиката – те се връщат към тази ария, към това звучене, обичат я, пеят, играят хора. Колкото и да е цялостна залата, отново стават, играят, тъй като самата ария ги кара, повдига духа им.
Народната ария
е харесвана
навсякъде,
особено в чужбина
където българите по един или различен метод като че ли по-ревностно пазят своя корен. И посредством тази ария се отъждествяват като българи, и по този начин не престават напред, и с мисъл, че не би трябвало да се не помнят, където и да са. Много е свидно и благо. Имала съм доста концерти с българите в чужбина и срещите ми с тях постоянно са били доста вълнуващи. Там има дори към този момент и образувани групи по танци и то какви – национални хора (смее се)
- В родния нрав постоянно се е откроявала една особена специфичност – чуждопоклонничеството. Ние все копираме – дали съседите, дали американците, само че сякаш това среща много сериозен отпор във фолклора?!
- Абсолютно, факт! При нас нещата се случват доста мъчно, за разлика от практиките и ритъма по света. Малка страна сме и би трябвало да го има полето за изява – мястото, където да се представиш. Ще дам един напълно елементарен образец с песните – правиш една хубава ария, намираш добър композитор, текстописец, аранжор. И тази ария може на запад да стане цялостен шлагер, нещо велико, само че тук, в случай че нямаш опцията да я наложиш, да я пуснеш в медийното пространство (радиа, телевизия), тя няма по какъв начин да се случи. А в действителност точно песента е онази, която внася топлота в тези сложни времена, в моментите, когато нищо друго не е в положение да донесе наслада. Много, доста е мъчно в България.
- От доста места съм чувала, че вашата музика има лечебни свойства и това напълно не е пресилено изказване, тъй като получава своето удостоверение от много ваши почитатели…
- Самата аз не мога да настоявам това за музиката си, нямам искания, че мога да церя с музиката си, само че в действителност хора са ми казвали тези думи. Вярно е. Преди време една лечителка и екстрасенс ми сподели, че с моя ария е съумяла да излекува момиче от белодробна емболия. Аз не мога да го кажа, само че тя го твърди. Получила е някаква сила от песента, която във значим миг са пуснали по радиото. Това може в действителност единствено да ме радва. Аз самата в никакъв случай не съм очаквала, че може да има такава огромна любов. Да виждаш по какъв начин хора ти изписват името по стените на къщите си. Имам дори фенове, които са кръстили заведение на моя ария. Бившият кметът на с. Връв, община Брегово, Михаил Топоранов с една дребна пенсия от 80 лв. съумя да напише даже книга за мен. Трогващо е доста.
- Книгата, за която говорите, написана от някогашния кмет на с. Връв, се назовава „ Златната певица на България”, нали по този начин?
- Точно по този начин, да. Самата история към това написване е безпределно забавна. Една нощ Михаил Топоранов е бил доста болен с висока температура, сънувал е по какъв начин аз излизам от Дунава – боса, с разпилени коси, облечена в бяла риза за носия и пееща национални песни. Когато се събудил на сутринта, температурата му била спаднала. Тогава той се зарекъл да сътвори книга за мен. „ Аз бях здрав, излекувах се и по тази причина съм решил да направя книга за теб”, по този начин ми сподели, а аз бях доста сюрпризирана. Името на книгата даде поетът Евтим Евтимов.
- А по какъв начин се споделя песента, за която екстрасенс ви твърди, че е спомогнала да се излекува момиче от белодробна емболия?
- Казва се „ Цвете на нощта”. Жената им сподели, че по принцип пуска тиха музика по време на сеансите. И се е случило по този начин, че по времето, когато е лекувала това момиче, са пускали тази моя ария по радиото. И на екстрасенската й идвало необикновено ентусиазъм от нея.
- Познавате ли дамата, която е изписала датата ви на раждане на фасадата на къщата си? И доколкото знам, ви назовава „ Богиня на песните”…
- Аз не знаех за това досега, в който дамата не се обади в ефир при едно мое телевизионно посещение по „ Фолклор ТВ”. Страшно доста ме разчувства. Осъзнах, че има хора, които в действителност имат особено отношение към песните, които вършат, към мен самата. Имам една огромна почитателка в София, която се споделя Вили.
Тя е облепила
цяла стая с мои
снимки, плакати
изрезки от изявленията. Направила е оазис на творчеството ми. А аз самата съм давала подписи даже и върху стени на домове.
Помня и още една невероятна история – на един 28 февруари се прибирам сутринта от концерт и виждам на стълбите седи една жена, а към нея доста угарки, изпушени цигари. Дори беше ужасно да се види. Оказа се, че тя е седяла цяла нощ на стълбите, с цел да може на 1 март първа да ми даде мартеница и да се запознае с мен. Подари ми и една книга с 1011 стихотворения, отдадени на мен. Трябваше ми не малко време, до момента в който ги изчета всичките, вълнението беше необикновено.
- Излиза, че посредством музиката сте създали действителни доста чудеса за доста хора, само че забавно е във вашия персонален свят чудото намирало ли е своето място?
- Много персонални са тези истории, само че да… има. И имам вяра! Убедена съм, че нищо не е инцидентно на този свят. Убедена съм, че доста неща са се случвали и е трябвало да станат по тъкмо избран метод. Имала съм моменти, в които съм се тръшкала, плачела съм и съм се чудела по какъв начин нещо не се получава, в случай че съм вложила толкоз доста труд, сила, сърце?! И след време се оказва, че просто не е трябвало да стане. И даже да ми пристигна самата мисъл, да кажа: „ Бре, по-добро, че не е станало”.
Сякаш нещо ме
е пазело, с цел да не
се случи по този начин,
а другояче
Тази жена, за която ви описах – лечителката, която ми сподели, че е излекувала с моя ария момиче от белодробна емболия. Дълго време ме е издирвала, желала е да стигне до мен, да се срещнем. Разбрах, че тя лекувала и с картини. След едно мое изявление в националното радио, съумях да се срещна с нея, а тя ме предложения да отида на празник, отдаден на „ Свети Георги” в Трудовец. Оказа се, че точно тази лечителка е възстановила параклис, отдаден на него. Обади ми се даже и шефът на „ Пирин фолк”, високопоставени хора. Отговорих й: „ Ще дойда, ще го направя за вас, а и тъй като имам вяра, че Свети Георги ще ме закриля”. Когато дойдох в уречения ден,
тя ме посрещна
с думите: “Аз
знам, че ти се
страхуваш
да не би аз да те употребявам за някакви комерсиални подбуди. Но аз те диря за друго. Виждаш ли всички тези хора – някои от тях съм излекувала, други не преставам да церя. Събрала съм ги тук за откриването на параклиса. И желая ти да изпееш няколко песни, тъй като имам вяра, че имаш опцията с осъществяванията си да стигнеш до тях.” След това ме предложения да вляза в една стая, цялостна с икони, където се моли и не позволява никой различен. Искаше да ми покаже, че цени вярата и в действителност оказва помощ на хората. А аз внезапно започнах да рева неудържимо, без да знам защо. Нещо се случи…
- Сълзите от благополучие или от паника бяха?
- Не знам… Много особена обстановка, само че ще я помня цялостен живот. Лечителката ми сподели, че най-вероятно това е някакво пречистване на душата, което се е получило с мен.
- Винаги ли сте желали да станете това, което сте през днешния ден?
- Истината е, че в никакъв случай не съм си мислела, че ще ставам известна, още повече пък звезда. Но аз смятам за звезда не личността, а творчеството. Не съм си го и пожелавала, както да вземем за пример в този момент неотдавна, до момента в който образовах едно момиченце, тя възкликна: „ Много желая да стана звезда като еди- кой си”. И аз си споделих, че с цел да стане звезда „ като еди- кой си” и даже да го надмине, на първо място би трябвало да се научи да пее, да одобри специалността с доста любов, а не просто да се старае да стане доста известна. Аз започнах да се занимавам с музика от малко дете. И постоянно съм го правела, тъй като ми е харесвало и съм усещала тръпката, желанието. Чак по-късно музиката се трансформира и в моя специалност.
- Но сте приключили актьорско майсторство…
- Така е, да. Обичам театъра. В по-предишния сезон даже участвах в пиесата „ Двубой” на Иван Вазов в благоевградския трагичен спектакъл „ Никола Вапцаров”. Бях в основната роля на госпожа Трифкович. Получи се доста прекрасен и посетен театър, а аз играех на драго сърце. А с цел да бъда напълно почтена, като дребна постоянно съм си мислела, че желая да стана конен играч, тъй като доста обичам коне (смее се).
- А киното влече ли ви?
- Определено ме влече. Само че аз не съм от хората, които ще тръгнат да търсят разновидности. Ако някой се обади и ме предложения, както е ставало до момента, тогава е допустимо да се случат нещата. И нека постоянно по този начин ми се случва, тъй като е напълно друго, когато отидеш и потърсиш самичък метод. Има една такава приказка: Боже, дай ми шестица от тотото! – Добре, де, играй тото! (смее се) Аз не съм се явила на нито един кастинг за филм (смее се). Но има и друго нещо – знам, че
когато Господ
е отворил една
врата, не го е
направил току
така
Така, както се случи в театъра, по този начин мисля, че в случай че пристигна подобен миг, ще стане и с киното. Искрено се надявам.
- Има ли късмет да ви забележим в зала „ Арена Армеец” да вземем за пример?
- (смее се) Много би ми се желало да се докосна до сърцата на толкоз доста хора, само че е доста, доста мъчно. Всичко става с доста пари, освен в България. И зад тила си би трябвало да имаш огромни спонсори или хора, които се ангажират с организирането на подобен вид мероприятия.
- А има ли същински другарства в гилдията?
- Направо ме натиснахте по болната тема… (усмихва се). Как може да се задържи другарство там, където има конкуренция?! (смее се) Трудно е. Имам сътрудници, с които се разбираме и почитаме, несъмнено, само че чак другарство ми е мъчно да кажа. За мен другарството не е единствено да бъдеш с индивида, от който имаш някаква изгода или пък той от теб. Приятелството се потвърждава във времето и постоянно, непрекъснато. Неслучайно моят брачен партньор споделя: „ Предпочитам да оказа помощ на индивида в потъващия транспортен съд, да му подам ръка, да го извадя, а не да му демонстрирам какъв брой добър другар съм, когато той е на гребена на вълната”. Много съм научила от него и съумявам по някакъв метод да се придържам към тези напълно човешки настройки. Той ми е казвал също и, че доста позволявам хората до себе си, а по-късно те злоупотребяват с това. И е доста прав. И отново с помощта на него към този момент съумявам да селектирам своите запознанства. И се дистанцирам тъкмо от тези, които най-вече желаят да ги назовавам свои другари, тъй като разочарованието след това е доста огромно. Много е дребна крачката от другарството до измяната.
Интервю на Анелия ПОПОВА
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ