Родена е Йорданка Филаретова
Йорданка Филаретова е родена на 19 март 1843 година в град София. Дъщеря на видния софийски търговец Коце (Никола) Иванов и брачна половинка на Сава Филаретов.
Основава женско сдружение „ Майка “ и Женска гимназия (дн. Професионална гимназия по облекло „ Княгиня Мария-Луиза “) (1869). Преди това учебното заведение се е помещавало в постройка на улица „ Пьотър Алабин “ (дн. музей на МВР).
Йордана Хаджи Коцева Филаретова е родена на 19 март 1843 година в София в заможното семейство на видния търговец Коце (Никола) Иванов и брачната половинка му Зоя. Бащата подкрепя начинания, свързани с духовното развиване на българите през 60-те и 70-те години на XIX век. Младото момиче е възпитано в духа на това време и според нравите и обичаите на средата, в която пораства – да уважава родителите си, да извършва повелите им, да обича ближните и родината си, да оказва помощ на бедните. Атмосферата в дома и активността на татко ѝ оказват мощно влияние върху характера на Йорданка. От майка си научава по какъв начин да се грижи за дом и семейство. Едно не доближава на девойката – обучение. Липсата на учебни заведения по това време, изключително за млади девойки, оставя цели генерации българи необразовани. Но момичето прави всичко допустимо да поправи този минус. Жадна за познания, тя постъпва като една от първите ученички в новооткритото от възрожденския образован деятел Сава Филаретов девическо учебно заведение в София. Скоро, от ученичка, Йорданка се трансформира в обичана на учителя си и двамата се женят на 16 октомври 1860 година, когато тя е едвам 17-годишна. На идната година се ражда синът им Владимир.
Филаретов е съперник на гръцкото духовенство и поставя голямо усърдие да приготвя обществото за битка с него, откривайки доста всемирски учебни заведения по селата. Бдителното гръцко око следи всяка стъпка на своя деятелен противник, той е набеден пред турските управляващи и е заставен скрито да напусне София през 1861 година Младото семейство намира избавление в Русия, където години преди този момент Сава получава висшето си обучение. Там министерството на външните работи прави оценка качествата и познанията на националния поборник и той е назначен като секретар на съветското консулство в Одрин, а скоро по-късно в посолството на Русия в Цариград. Но Филаретов е към този момент прекомерно болен. Поради здравословното му положение е изпратен като вицеконсул в Кайро, където умира на 13 ноември 1863 година от туберкулоза.
Останала вдовица прекомерно млада, Йорданка се заема да продължи делото на своя брачен партньор. Известно време живее в чужбина, само че през 1869 година се завръща в родния си град. Тук я заварва революционното придвижване, в което се включва с голямо предпочитание и сили. Възползвайки се от високото си публично състояние и връзките си с всички видни софийски фамилии, Филаретова оказва помощ по всевъзможен метод. В интервала 1869 – 1877 година тя работи, с изключение на за патриотичната идея, също и за просветителското дело.
По това време Йорданка Филаретова е единствената жена в София, към която в символ на почитание се обръщат с „ Госпожа “. Всички знаели коя е „ Госпожата “, нямало потребност да се изяснява за кого става дума. След петвековно господство тя за първи път събира към себе си софийските гражданки и ги учи на полезностите, предадени ѝ от нейните родители и брачна половинка ѝ.
През 1869 година по нейна самодейност в София се основава женското сдружение „ Майка “, имащо за цел да подкрепя небогати деца, да отваря и поддържа учебни заведения, да държи сказки, да предизвиква и подкрепя искащите да се учат. Дълги години Филаретова е председателка и ръководителка на сдружението.
През 1870 година на посетители в дома на общественичката идва йеромонах Генадий – настоятел на Драгалевския манастир, родолюбец и остарял познайник на татко ѝ. Според някои сведения, със себе си той води един млад рус мъж, представящ се като търговец на кожи. Малко по-късно монахът разкрива същинската му идентичност – самият Васил Левски! Целта на идването му в София е събирането на членове за революционния комитет, а поради публичното си състояние, Госпожата изцяло отговаряла на критериите. Само за няколко дни Левски съумява да основе комитет и на Филаретова се пада достойнството да пази комитетския списък и да бъде великодушна дарителка. По-късно член на софийския комитет става и братът на Йорданка, търговецът Димитър Хаджикоцев. След години, на два пъти за малко, той става кмет на София.
През 1872 година е хванат Димитър Общи, асистент на Левски. Той разкрива Апостола и редица комитети, в това число този в София. Вследствие на това изменничество, съвсем всички членове на софийската организация са задържани. Сред предадените е и видната благодетелка. Спасена е с помощта на твърдостта на секретаря на комитета Христо Ковачев, който до последно отхвърля присъединяване ѝ.
Узнали, че Димитър Общи, разполагащ с портрет на Левски, е разкрил пред турските управляващи самоличността му, Филаретова и брат ѝ вземат решение да работят. Смелата жена саморъчно написа писмо до Найден Геров – по това време съветски консул в Пловдив, съобщавайки какво е станало и с молба да се предизвести Апостолът. Левски схваща за измяната малко преди приемане на писмото, само че това не омаловажава постъпката на Госпожата.
След гибелта на националния воин и трагичните събития през Априлското въстание, Йорданка продължава кореспонденцията си с Найден Геров. Донесенията ѝ за жестокостите на турските управляващи в София и Софийско влизат в формалните консулски отчети до Петербург и значително дефинират отношението на Русия към българските премеждия и вземането на решение за война.
След Освобождението през 1878 година Филаретова продължава своята социална активност. По време на Сръбско-българската война през 1885 година става милосърдна сестра. Тя е първата жена в България, наградена с почетния знак на Българския червен кръст – „ Голям червен кръст “, основан от княз Александър I Батенберг.
Отдава се на филантропия, изключително откакто синът ѝ Владимир, изпратен да учи в Русия, също като татко си, заболява от туберкулоза и умира. От този миг, до скърбящата майка не се разделя с черните облекла. Средствата, заделени за неговото обучение, просветителката подарява за градеж на учебно заведение. Така през 1893 година е намерено първото приблизително стопанско девическо учебно заведение „ Княгиня Мария-Луиза “ на ул. „ Лавеле “ (днес в постройката се обитава Музеят за история на МВР).
Учебното заведение е освен първото по рода си в страната, само че задава и стандартите във връзка с девическото стопанско обучение. В него учат девойки от цялата страна, а също деца на бежанци или на българи, живеещи в рамките на Европейска Турция. Бедните девойки са освободени от заплащането на такса за образованието, безвъзмездни за тях са и учебниците, храната, медикаментите.
След като през 1896 година Йорданка Филаретова придвижва в родината костите на мъжа си от Кайро, тя се отдръпва от публичния живот, завещава парцелите си на църквата „ Св. Неделя “ и заживява в Кремиковския манастир. През 1909 година основава благотворителното сдружение „ Всех скорбящих радость “. Първоначалната му цел е да се открие подслон за небогати и самотни възрастни хора. Теренът за построяването му е възложен безплатно от Софийската община. Приютът е публично открит на църковния празник Кръстов ден – 14 септември 1914 година
Успоредно с това, сдружението строи и така наречен Доходно здание на пл. „ Св. Неделя “, което да обезпечи издръжката на приюта. В зданието има магазини и адвокатски фирми, които се отдават чартърен и по този начин се набират средства.
В края на живота си, изтъкнатата общественичка се отдава на работа на Бога и прекарва дните си в пост и молебствия. Живее непретенциозно в постройката на приюта, където на 25 април 1915 година напуща този свят. Благодетелката оставя всичко свое за щедрост. За възмездие никой от нейните родственици не участва на погребението ѝ.
През 1924 година стартира градеж на по-голяма постройка на приюта, приключена през 1927 година След години постройката стартира да се употребява от Института за подготовка на медицински сестри (днешният Медицински колеж), носещ името на изтъкнатата българка.
Мечтата на Йорданка Филаретова да построи черква, е осъществена от почитателите на нейното дело. Към приюта е издигнат и през 1928 година осветлен храмът „ Покров Богородичен “. В двора му е гробът на дарителката и пренесените кости на брачна половинка ѝ.
Основава женско сдружение „ Майка “ и Женска гимназия (дн. Професионална гимназия по облекло „ Княгиня Мария-Луиза “) (1869). Преди това учебното заведение се е помещавало в постройка на улица „ Пьотър Алабин “ (дн. музей на МВР).
Йордана Хаджи Коцева Филаретова е родена на 19 март 1843 година в София в заможното семейство на видния търговец Коце (Никола) Иванов и брачната половинка му Зоя. Бащата подкрепя начинания, свързани с духовното развиване на българите през 60-те и 70-те години на XIX век. Младото момиче е възпитано в духа на това време и според нравите и обичаите на средата, в която пораства – да уважава родителите си, да извършва повелите им, да обича ближните и родината си, да оказва помощ на бедните. Атмосферата в дома и активността на татко ѝ оказват мощно влияние върху характера на Йорданка. От майка си научава по какъв начин да се грижи за дом и семейство. Едно не доближава на девойката – обучение. Липсата на учебни заведения по това време, изключително за млади девойки, оставя цели генерации българи необразовани. Но момичето прави всичко допустимо да поправи този минус. Жадна за познания, тя постъпва като една от първите ученички в новооткритото от възрожденския образован деятел Сава Филаретов девическо учебно заведение в София. Скоро, от ученичка, Йорданка се трансформира в обичана на учителя си и двамата се женят на 16 октомври 1860 година, когато тя е едвам 17-годишна. На идната година се ражда синът им Владимир.
Филаретов е съперник на гръцкото духовенство и поставя голямо усърдие да приготвя обществото за битка с него, откривайки доста всемирски учебни заведения по селата. Бдителното гръцко око следи всяка стъпка на своя деятелен противник, той е набеден пред турските управляващи и е заставен скрито да напусне София през 1861 година Младото семейство намира избавление в Русия, където години преди този момент Сава получава висшето си обучение. Там министерството на външните работи прави оценка качествата и познанията на националния поборник и той е назначен като секретар на съветското консулство в Одрин, а скоро по-късно в посолството на Русия в Цариград. Но Филаретов е към този момент прекомерно болен. Поради здравословното му положение е изпратен като вицеконсул в Кайро, където умира на 13 ноември 1863 година от туберкулоза.
Останала вдовица прекомерно млада, Йорданка се заема да продължи делото на своя брачен партньор. Известно време живее в чужбина, само че през 1869 година се завръща в родния си град. Тук я заварва революционното придвижване, в което се включва с голямо предпочитание и сили. Възползвайки се от високото си публично състояние и връзките си с всички видни софийски фамилии, Филаретова оказва помощ по всевъзможен метод. В интервала 1869 – 1877 година тя работи, с изключение на за патриотичната идея, също и за просветителското дело.
По това време Йорданка Филаретова е единствената жена в София, към която в символ на почитание се обръщат с „ Госпожа “. Всички знаели коя е „ Госпожата “, нямало потребност да се изяснява за кого става дума. След петвековно господство тя за първи път събира към себе си софийските гражданки и ги учи на полезностите, предадени ѝ от нейните родители и брачна половинка ѝ.
През 1869 година по нейна самодейност в София се основава женското сдружение „ Майка “, имащо за цел да подкрепя небогати деца, да отваря и поддържа учебни заведения, да държи сказки, да предизвиква и подкрепя искащите да се учат. Дълги години Филаретова е председателка и ръководителка на сдружението.
През 1870 година на посетители в дома на общественичката идва йеромонах Генадий – настоятел на Драгалевския манастир, родолюбец и остарял познайник на татко ѝ. Според някои сведения, със себе си той води един млад рус мъж, представящ се като търговец на кожи. Малко по-късно монахът разкрива същинската му идентичност – самият Васил Левски! Целта на идването му в София е събирането на членове за революционния комитет, а поради публичното си състояние, Госпожата изцяло отговаряла на критериите. Само за няколко дни Левски съумява да основе комитет и на Филаретова се пада достойнството да пази комитетския списък и да бъде великодушна дарителка. По-късно член на софийския комитет става и братът на Йорданка, търговецът Димитър Хаджикоцев. След години, на два пъти за малко, той става кмет на София.
През 1872 година е хванат Димитър Общи, асистент на Левски. Той разкрива Апостола и редица комитети, в това число този в София. Вследствие на това изменничество, съвсем всички членове на софийската организация са задържани. Сред предадените е и видната благодетелка. Спасена е с помощта на твърдостта на секретаря на комитета Христо Ковачев, който до последно отхвърля присъединяване ѝ.
Узнали, че Димитър Общи, разполагащ с портрет на Левски, е разкрил пред турските управляващи самоличността му, Филаретова и брат ѝ вземат решение да работят. Смелата жена саморъчно написа писмо до Найден Геров – по това време съветски консул в Пловдив, съобщавайки какво е станало и с молба да се предизвести Апостолът. Левски схваща за измяната малко преди приемане на писмото, само че това не омаловажава постъпката на Госпожата.
След гибелта на националния воин и трагичните събития през Априлското въстание, Йорданка продължава кореспонденцията си с Найден Геров. Донесенията ѝ за жестокостите на турските управляващи в София и Софийско влизат в формалните консулски отчети до Петербург и значително дефинират отношението на Русия към българските премеждия и вземането на решение за война.
След Освобождението през 1878 година Филаретова продължава своята социална активност. По време на Сръбско-българската война през 1885 година става милосърдна сестра. Тя е първата жена в България, наградена с почетния знак на Българския червен кръст – „ Голям червен кръст “, основан от княз Александър I Батенберг.
Отдава се на филантропия, изключително откакто синът ѝ Владимир, изпратен да учи в Русия, също като татко си, заболява от туберкулоза и умира. От този миг, до скърбящата майка не се разделя с черните облекла. Средствата, заделени за неговото обучение, просветителката подарява за градеж на учебно заведение. Така през 1893 година е намерено първото приблизително стопанско девическо учебно заведение „ Княгиня Мария-Луиза “ на ул. „ Лавеле “ (днес в постройката се обитава Музеят за история на МВР).
Учебното заведение е освен първото по рода си в страната, само че задава и стандартите във връзка с девическото стопанско обучение. В него учат девойки от цялата страна, а също деца на бежанци или на българи, живеещи в рамките на Европейска Турция. Бедните девойки са освободени от заплащането на такса за образованието, безвъзмездни за тях са и учебниците, храната, медикаментите.
След като през 1896 година Йорданка Филаретова придвижва в родината костите на мъжа си от Кайро, тя се отдръпва от публичния живот, завещава парцелите си на църквата „ Св. Неделя “ и заживява в Кремиковския манастир. През 1909 година основава благотворителното сдружение „ Всех скорбящих радость “. Първоначалната му цел е да се открие подслон за небогати и самотни възрастни хора. Теренът за построяването му е възложен безплатно от Софийската община. Приютът е публично открит на църковния празник Кръстов ден – 14 септември 1914 година
Успоредно с това, сдружението строи и така наречен Доходно здание на пл. „ Св. Неделя “, което да обезпечи издръжката на приюта. В зданието има магазини и адвокатски фирми, които се отдават чартърен и по този начин се набират средства.
В края на живота си, изтъкнатата общественичка се отдава на работа на Бога и прекарва дните си в пост и молебствия. Живее непретенциозно в постройката на приюта, където на 25 април 1915 година напуща този свят. Благодетелката оставя всичко свое за щедрост. За възмездие никой от нейните родственици не участва на погребението ѝ.
През 1924 година стартира градеж на по-голяма постройка на приюта, приключена през 1927 година След години постройката стартира да се употребява от Института за подготовка на медицински сестри (днешният Медицински колеж), носещ името на изтъкнатата българка.
Мечтата на Йорданка Филаретова да построи черква, е осъществена от почитателите на нейното дело. Към приюта е издигнат и през 1928 година осветлен храмът „ Покров Богородичен “. В двора му е гробът на дарителката и пренесените кости на брачна половинка ѝ.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ