Йордан Радичков е писател, за когото правилата в художествената литература

Йордан Радичков е публицист, за който разпоредбите в художествената литература губят своята обичайната роля. Той е създаващи други възможности създател. Затова и ползата към неговото творчество е толкоз огромен. Произведенията му са преведени на 37 езика и са издадени в 50 страни по света. Номиниран е 2 пъти за Нобеловата премия за литература.

Йордан Радичков е роден на 24 октомври 1929 година в с. Калиманица, Монтанско. През 1947 година приключва гимназия в Берковица.

Работи като сътрудник (1951) и редактор (1952-1954) във вестник „ Народна юноша “, редактор във вестник „ Вечерни вести “ (1954-1960) и в „ Българска кинематография “ (1960-1962), редактор и член на публицистичната гилдия на вестник „ Литературен фронт “ (1962-1969). От 1973 до 1986 година е консултант в Съвета за развиване на духовните полезности на обществото в Държавния съвет на Народна република България. От 1986 до 1989 година е заместник-председател на Съюза на българските писатели.

Любимите ни цитати от Йордан Радичков >>>

Радичков стартира да разгласява свои импресии, разкази и очерци от 1949 година През 1959 година издава първата си книга с разкази „ Сърцето бие за хората “. През 1966 година от щемпел излиза романът-пътепис „ Неосветените дворове “. С него и с издадените през 1968 година „ Вятърът на спокойствието “ (новели) и „ Ние, врабчетата “ (разкази) Радичков излиза от литературната традиция и постанова свои правила и правила на създател от нов вид.

По същото време написва сюжетите за игрални филми „ Горещо пладне “ (1966) и „ Привързаният балон “ (1967). Пак по това време основава и пиесата „ Суматоха “ (1967). Радичков постоянно продължава да развива привидно изчерпани сюжетни линии като трансферира към този момент известни герои от роман в роман и от книга в книга. Този прийом доближава своето съвършенство в сборника „ Барутен буквар “ (1969).

Любимите ни цитати от Йордан Радичков >>>

През 1970-те години разгласява романите си „ Всички и никой “ (1975) и „ Прашка “ (1977). Тогава основава и драматургичните си произведения „ Януари “ (1974), „ Лазарица “ (1979) и „ Опит за хвърчене “ (1979). Тези пиеси дружно със „ Суматоха “ са играни в Австрия, Югославия, Германия, Гърция, Швейцария, Дания, Полша, Русия, Унгария, Финландия, Чехия, Съединени американски щати, Румъния и други

През 1984 година излиза от щемпел сборникът с разкази и новели „ Верблюд “, а през 1988 година романът „ Ноев ковчег “. През последните години от живота си Радичков прибавя нови линии в творчеството си: излизат сборниците с разкази „ Хора и свраки “ (1990), „ Малки жабешки истории “ (1994), „ Мюре “ (1997), „ Умиване лицето на Богородица “ (1997), „ Автострадата “ (1999) и „ Пупаво време “ (2000) – с изключително заглавие, подигравателен поклон към предишното, когато в някои от диалектите „ пупа “ е значело стомах и типично по радичковски пренесена в съвременността, в нашето „ пупаво време “. През 2003 година излиза сборникът с изявленията на писателя „ Скитащи думи “.

Радичков е почетен с доста оценки и награди, както в България, по този начин и в чужбина. Удостоен е с влиятелната интернационална италианска премия „ Гринцане кавур “ за белетристика (1984) и с Кралския шведски медал „ Полярна звезда “ (1988). За книгата си „ Малки жабешки истории” е вписан в Почетния лист „ Ханс Кристиан Андерсен “ на Международния съвет на детската книга през 1996 година

Носител е на българските награди: огромна премия за литература „ Добри Чинтулов “ (1980), премия „ Аскеер “ (1996) за повсеместен принос в развиването на театралното изкуство, национална литературна премия „ Петко Славейков “ (1998), Голяма премия за литература на Софийския университет (2001). През 2000 година е почетен с медал „ Стара планина “ първа степен за повсеместен принос в българската просвета. През 2003 година е почетен и с Държавната премия „ Св. Паисий Хилендарски “. На писателя е наречен Радичков връх на остров Ливингстън в Антарктика.

Любимите ни цитати от Йордан Радичков >>>