Йордан Марков пред в. "ШОУ": Микрофонът на Лили Иванова ми носи късмет!
Йордан Марков е квалифициран магистър по поп и джаз пеене в консерваторията в класа на Стефка Оникян. Печели премия след премия с хубавата българска музика, която прави. Често го показват като „ Новия Веско Маринов ”, само че това не го нервира. Напротив – даже го смята за комплимент към гения си. Данчо е от хората, които не пестят нито обстоятелства, нито имена, изключително когато става дума за музикални правила. След като предходната година направи сполучлив кавър на емблематичната „ Старата обич ” на легендата на поп музиката Васил Найденов, в този момент изненадва с изцяло друг по звучене, парещ, летен шлагер. Но мотивът да поговорим не е единствено песента, само че и серия от персонални откровения, които Йордан Марков прави по традиция само пред „ ШОУ ”! - Данчо, имаш чисто нов летен шлагер – бърз, деятелен, шеговит, който контрастира доста с досегашните ти песни. Кой те въодушеви за него?
- „ Лято е”, по този начин се споделя песента. Тя е свежа, готина, лятна и с латино звучене. Още когато я чух и ме сграбчи. Да, не съм имал такава ария до момента в своя репертоар, с поп звучене е, не е характерният за мен шлагер. Разказва се за едно лятно запознанство и една обич, за една инцидентна среща сред двама души. Този път я записах с един млад екип – композитора Мартин Антонов, мой сътрудник от Консерваторията, Карина Миланова и аранжимент Пламен Велинов, с който работя през цялото време. Режисьор е Радостин Събев-Шошо. Снимахме в Созопол, на Смокиня, река Ропотамо, Дюни – едно в действителност необикновено шоу, един ваучър, който заснехме и се трансформира в доста веселяшки клип. Нищо претенциозно. Нищо свръхлуксозно, каквото сме привикнали да виждаме – лъскави здания, дупета и така нататък
- Има ли песента проекция в действителния ти живот, тъй като знам, че да вземем за пример „ Старата любов” – шлагерът на Васил Найденов, която ти изпълняваш, фактически свързваш със своя остаряла обич в живота, която към този момент е в миналото…
- Така е, да, добре си запомнила от предходни наши диалози. Тази ария също е проекция на едно действително за мен лятно запознанство – може да се каже, че тя е по автентичен случай (усмихва се). И да, фактически става по този начин, че всичко, което извършвам, е минало през живота ми, и през сърцето ми.
- Успя ли да преболедуваш тази остаряла обич в живота си, която е към този момент минало? Помня, че беше много разочарован…
- Да ти кажа няма по какъв начин да се прекара. Всяка обич си е самостоятелна. Появила се е в живота ти и те е научила на нещо. Предала е своите уроци. Така е трябвало да стане тогава. Тя си е тръгнала, с цел да освободи място за идната. Ето въодушевила ме е да направя една ария, която е балада, а в този момент се е отворило място за различен човек, за друга страст, за нещо по-весело.
- Докато правеше „ Старата любов”, се запознаваш и с легендата Васил Найденов, за който си ми споделял, че е образец за земно отношение за теб. Още ли е по този начин?
- Вдъхнових се от него, несъмнено. Но истината е, че освен от него, само че и от Веселин Маринов, от Георги Христов, от тези наши шлагерни реализатори, тъй като съм израснал с тяхната музика. Сега имам в репертоара си доста песни – и на Васил Найденов, и на Веселин Маринов, и на дует „ Ритон”, на Панайот Панайотов и други.
- Теб непрекъснато те показват като „ младия Веселин Маринов” или „ младия Орлин Горанов”. Как ти въздейства това?
- (смее се) Да, това е по този начин. Наистина едни ме сравнят с Веско Маринов, други – с Панайот Панайотов, трети с Орлин Горанов. Тази година, когато трябваше да се приготвяме за държавния изпит, който е осъществяване на няколко песни с оркестър и по време на една от подготовките в залата влиза Рут Колева (която от дълго време не бяхме виждали, тъй като пътува по кораби) и вика:
“Ееех, тъпо, изгубих баса! Мислех си, че Орлин Павлов пее”
(смее се). Всеки ме дефинира, на който му наподобявам, а аз съм си аз – не подражавам никого, имам свое звучене и визия. Вървя си по пътя, не мога да се боря с това. Не бих споделил, че тези съпоставения ме нервират, тъй като в действителност те са с едни от най-големите музикални експерти в България.
- Добре, откакто имаш толкоз забавен глас, който може да прозвучи като доста други и разнообразни гласове, би ли взел участие, да вземем за пример, в някое музикално риалити от вида на „ Като две капки вода”?
- Не съм получил такава покана (усмихва се), само че за какво не. По принцип съм доста срещу музикалните формати от вида на „ X Factor”, „ Гласът на България”, само че в „ Като две капки вода” бих взел участие.
- А за какво си срещу останалите? Нали за тях постоянно се споделя, че са сходно на фабрика за гласове…
- Правилно – споделя се, но дали е така… Реалността е друга. Имам доста сътрудници, които минаха по този път и се убедиха защо става въпрос. Лично аз в никакъв случай не съм взел участие и постоянно съм бил срещу. В началото и мои другари ме гледат малко скептично поради това, явяват се, вземат участие и след това, когато завърши всичко, идват с думите „ Еее, прав беше!” В такива формати се основава една подправена действителност на голяма част от участниците. Дори не се сещам за един млад реализатор, който да е напуснал въпросната компания и да е имал албум зад тила си, някаква популярност и да се е възползвал от нея, да е траял напред. Не желая да загатвам имена, само че образците за такива, които сякаш бяха фактор в музиката, откакто завоюваха сходни формати, към този момент никой нищо не чува за тях.
- А Невена Цонева не е ли подобен образец? Тя завоюва формат, след което напусна продуцентската компания, сътвори своя и продължава по този метод в музиката…
- Да вземем и един Рафи Бохосян, който в действителност пее ужасно, прави шоу. Много добър подражател и реализатор.
Но какво се случи с него, откакто напусна “Вирджиния рекърдс”?
Някой да чува нещо за него? Докато беше в компанията, песните му в Ютуб имаха милиони гледания, а предходната година, когато пусна независимата си ария, тя имаше към 40-50 000 гледания. Драстична разлика! Имаше и едно момиче, което завоюва „ Гласът на България” – Стелиана Христова. И на нея й издадоха албум. Какво се случва с нея? Много са образците. А Невена Цонева се опълчи на въпросната компания, да, само че добре, че живее с барабаниста на „ Ку-ку бенд”, с цел да се случват нещата.
Понеже не виждам телевизия, тъй като пътувам съвсем непрекъснато, оня ден по случайност имах тази опция, пущам и виждам Невена на мястото на Цветелина Грахич. Грахич напуснала, щяла да прави независима кариера. Лошо няма, всеки самичък избира пътя, по който да върви.
- И различен път си ми споделял, че за младите реализатори през днешния ден, които желаят да пробият и да се задържат на родната музикална сцена, е изключително мъчно, с изключение на в случаите, когато нямат гръб… Как се справяш ти?
- О, да. И още го настоявам. Как се оправям ли? С хиляди километри, с десетки пренебрежения и обиди, с безсънни нощи и ограничения. Лишавам се от това, което изкарвам като доходи от участия, с цел да вложа още веднъж в себе си, в името си, в реклами. Сам съм избрал този път, не се окайвам.
- За какви обиди и пренебрежения приказваш?
- Знаем, че този жанр не е от най-предпочитаните в днешно време, тъй като ни заливат доста други англоезични. Но съм ужасно благополучен, че хората търсят и тази музика. Дори преди няколко дни, когато пях на Синдиката на българските учители, видях по какъв начин тези хора просто бяха жадни за такава музика. И по спогодба трябваше да пея половин час, а аз пях час и половина, а те желаеха още, и още, и още. Пееха по-силно и от мен.
- Е, в случай че българите не тачат достоверната българска музика като благозвучност и ритмика, кой?!
- Е да, само че по този начин мислим малко на брой. Видял съм доста обиди. Например от компании, с които е трябвало да беседвам по отношение на музика, с участия – даже не съм допускан да вляза до шефа. Просто една секретарка застава и си е наумила, че през днешния ден, ей по този начин, ще ни направи гадно. После се усеща удовлетворена, че си е придала значимост и е победила над мен. Но аз съм млад, упорит, занапред ще се развъртвам и ще върша песни. Ще мина и без тях. Ще отида на друго място и отново ще намеря хора.
- Не чакам обаче да те видя в комерсиалната музика, от която се печелят бързите пари и бързата популярност?!
- Не, няма. Комерсиалното е една подправена история – скъпи коли, курорти, лъскави здания. Един разкош, който 15 % от популацията на България може да си разреши, а при мен е тъкмо противоположното – в моите фрагменти желая хората да откриват себе си, да могат да си ги разрешат и те.
- Не отстъпваш от правилата си, с което ми напомняш на огромната Лили Иванова! Дано да изградиш и нейния издръжливост в годините…
- Ооо, благодаря! Лили Иванова държи на посланието и наличието на песните си. Защо и останалите не могат да държат по този начин на посланието?!
Не се познавам персонално с нея, само че забавното е, че съм печелил Гран при на неин конкурс в родния й град Кубрат – „ Медни гласчета”. А премията ми беше един професионален безжичен микрофон, с който пея и до ден-днешен. И несъмнено ми е на шанс. Нищо инцидентно няма.
Интервю на Анелия ПОПОВА
- „ Лято е”, по този начин се споделя песента. Тя е свежа, готина, лятна и с латино звучене. Още когато я чух и ме сграбчи. Да, не съм имал такава ария до момента в своя репертоар, с поп звучене е, не е характерният за мен шлагер. Разказва се за едно лятно запознанство и една обич, за една инцидентна среща сред двама души. Този път я записах с един млад екип – композитора Мартин Антонов, мой сътрудник от Консерваторията, Карина Миланова и аранжимент Пламен Велинов, с който работя през цялото време. Режисьор е Радостин Събев-Шошо. Снимахме в Созопол, на Смокиня, река Ропотамо, Дюни – едно в действителност необикновено шоу, един ваучър, който заснехме и се трансформира в доста веселяшки клип. Нищо претенциозно. Нищо свръхлуксозно, каквото сме привикнали да виждаме – лъскави здания, дупета и така нататък
- Има ли песента проекция в действителния ти живот, тъй като знам, че да вземем за пример „ Старата любов” – шлагерът на Васил Найденов, която ти изпълняваш, фактически свързваш със своя остаряла обич в живота, която към този момент е в миналото…
- Така е, да, добре си запомнила от предходни наши диалози. Тази ария също е проекция на едно действително за мен лятно запознанство – може да се каже, че тя е по автентичен случай (усмихва се). И да, фактически става по този начин, че всичко, което извършвам, е минало през живота ми, и през сърцето ми.
- Успя ли да преболедуваш тази остаряла обич в живота си, която е към този момент минало? Помня, че беше много разочарован…
- Да ти кажа няма по какъв начин да се прекара. Всяка обич си е самостоятелна. Появила се е в живота ти и те е научила на нещо. Предала е своите уроци. Така е трябвало да стане тогава. Тя си е тръгнала, с цел да освободи място за идната. Ето въодушевила ме е да направя една ария, която е балада, а в този момент се е отворило място за различен човек, за друга страст, за нещо по-весело.
- Докато правеше „ Старата любов”, се запознаваш и с легендата Васил Найденов, за който си ми споделял, че е образец за земно отношение за теб. Още ли е по този начин?
- Вдъхнових се от него, несъмнено. Но истината е, че освен от него, само че и от Веселин Маринов, от Георги Христов, от тези наши шлагерни реализатори, тъй като съм израснал с тяхната музика. Сега имам в репертоара си доста песни – и на Васил Найденов, и на Веселин Маринов, и на дует „ Ритон”, на Панайот Панайотов и други.
- Теб непрекъснато те показват като „ младия Веселин Маринов” или „ младия Орлин Горанов”. Как ти въздейства това?
- (смее се) Да, това е по този начин. Наистина едни ме сравнят с Веско Маринов, други – с Панайот Панайотов, трети с Орлин Горанов. Тази година, когато трябваше да се приготвяме за държавния изпит, който е осъществяване на няколко песни с оркестър и по време на една от подготовките в залата влиза Рут Колева (която от дълго време не бяхме виждали, тъй като пътува по кораби) и вика:
“Ееех, тъпо, изгубих баса! Мислех си, че Орлин Павлов пее”
(смее се). Всеки ме дефинира, на който му наподобявам, а аз съм си аз – не подражавам никого, имам свое звучене и визия. Вървя си по пътя, не мога да се боря с това. Не бих споделил, че тези съпоставения ме нервират, тъй като в действителност те са с едни от най-големите музикални експерти в България.
- Добре, откакто имаш толкоз забавен глас, който може да прозвучи като доста други и разнообразни гласове, би ли взел участие, да вземем за пример, в някое музикално риалити от вида на „ Като две капки вода”?
- Не съм получил такава покана (усмихва се), само че за какво не. По принцип съм доста срещу музикалните формати от вида на „ X Factor”, „ Гласът на България”, само че в „ Като две капки вода” бих взел участие.
- А за какво си срещу останалите? Нали за тях постоянно се споделя, че са сходно на фабрика за гласове…
- Правилно – споделя се, но дали е така… Реалността е друга. Имам доста сътрудници, които минаха по този път и се убедиха защо става въпрос. Лично аз в никакъв случай не съм взел участие и постоянно съм бил срещу. В началото и мои другари ме гледат малко скептично поради това, явяват се, вземат участие и след това, когато завърши всичко, идват с думите „ Еее, прав беше!” В такива формати се основава една подправена действителност на голяма част от участниците. Дори не се сещам за един млад реализатор, който да е напуснал въпросната компания и да е имал албум зад тила си, някаква популярност и да се е възползвал от нея, да е траял напред. Не желая да загатвам имена, само че образците за такива, които сякаш бяха фактор в музиката, откакто завоюваха сходни формати, към този момент никой нищо не чува за тях.
- А Невена Цонева не е ли подобен образец? Тя завоюва формат, след което напусна продуцентската компания, сътвори своя и продължава по този метод в музиката…
- Да вземем и един Рафи Бохосян, който в действителност пее ужасно, прави шоу. Много добър подражател и реализатор.
Но какво се случи с него, откакто напусна “Вирджиния рекърдс”?
Някой да чува нещо за него? Докато беше в компанията, песните му в Ютуб имаха милиони гледания, а предходната година, когато пусна независимата си ария, тя имаше към 40-50 000 гледания. Драстична разлика! Имаше и едно момиче, което завоюва „ Гласът на България” – Стелиана Христова. И на нея й издадоха албум. Какво се случва с нея? Много са образците. А Невена Цонева се опълчи на въпросната компания, да, само че добре, че живее с барабаниста на „ Ку-ку бенд”, с цел да се случват нещата.
Понеже не виждам телевизия, тъй като пътувам съвсем непрекъснато, оня ден по случайност имах тази опция, пущам и виждам Невена на мястото на Цветелина Грахич. Грахич напуснала, щяла да прави независима кариера. Лошо няма, всеки самичък избира пътя, по който да върви.
- И различен път си ми споделял, че за младите реализатори през днешния ден, които желаят да пробият и да се задържат на родната музикална сцена, е изключително мъчно, с изключение на в случаите, когато нямат гръб… Как се справяш ти?
- О, да. И още го настоявам. Как се оправям ли? С хиляди километри, с десетки пренебрежения и обиди, с безсънни нощи и ограничения. Лишавам се от това, което изкарвам като доходи от участия, с цел да вложа още веднъж в себе си, в името си, в реклами. Сам съм избрал този път, не се окайвам.
- За какви обиди и пренебрежения приказваш?
- Знаем, че този жанр не е от най-предпочитаните в днешно време, тъй като ни заливат доста други англоезични. Но съм ужасно благополучен, че хората търсят и тази музика. Дори преди няколко дни, когато пях на Синдиката на българските учители, видях по какъв начин тези хора просто бяха жадни за такава музика. И по спогодба трябваше да пея половин час, а аз пях час и половина, а те желаеха още, и още, и още. Пееха по-силно и от мен.
- Е, в случай че българите не тачат достоверната българска музика като благозвучност и ритмика, кой?!
- Е да, само че по този начин мислим малко на брой. Видял съм доста обиди. Например от компании, с които е трябвало да беседвам по отношение на музика, с участия – даже не съм допускан да вляза до шефа. Просто една секретарка застава и си е наумила, че през днешния ден, ей по този начин, ще ни направи гадно. После се усеща удовлетворена, че си е придала значимост и е победила над мен. Но аз съм млад, упорит, занапред ще се развъртвам и ще върша песни. Ще мина и без тях. Ще отида на друго място и отново ще намеря хора.
- Не чакам обаче да те видя в комерсиалната музика, от която се печелят бързите пари и бързата популярност?!
- Не, няма. Комерсиалното е една подправена история – скъпи коли, курорти, лъскави здания. Един разкош, който 15 % от популацията на България може да си разреши, а при мен е тъкмо противоположното – в моите фрагменти желая хората да откриват себе си, да могат да си ги разрешат и те.
- Не отстъпваш от правилата си, с което ми напомняш на огромната Лили Иванова! Дано да изградиш и нейния издръжливост в годините…
- Ооо, благодаря! Лили Иванова държи на посланието и наличието на песните си. Защо и останалите не могат да държат по този начин на посланието?!
Не се познавам персонално с нея, само че забавното е, че съм печелил Гран при на неин конкурс в родния й град Кубрат – „ Медни гласчета”. А премията ми беше един професионален безжичен микрофон, с който пея и до ден-днешен. И несъмнено ми е на шанс. Нищо инцидентно няма.
Интервю на Анелия ПОПОВА
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ