Само в "ШОУ"! "Наследникът" на Веско Маринов - Йордан Марков направи шокираща изповед
Йордан Марков е квалифициран магистър по поп и джаз пеене в консерваторията в класа на Стефка Оникян. Печели премия след премия с хубавата българска музика, която прави. Често го показват като „ Новия Веско Маринов ”, само че това не го нервира. Напротив – даже го смята за комплимент към гения си. Данчо е от хората, които не пестят нито обстоятелства, нито имена, изключително когато става дума за музикални правила. По традиция на страниците на националното издание Йордан Марков с лекост подава своите откровения.
- Данчо, ще те върна не доста обратно във времето, към участията ти на фестивала „ Пирин фолк”, с който свързваш доста страсти. И на идното му издание в този момент, и на предходното обаче, ти не присъстваше. Защо?
- Знаеш, че съм взел участие няколко години поред на „ Пирин фолк”, да, три от които бях притежател на „ Награда на публиката”, която е и най-ценната за един реализатор. От няколко години насам обаче, фестивалът се провежда от едни хора, които съгласно мен не се оправят добре. Нещата се случват, единствено с цел да се случат, малко през просото. Толкова доста години „ Пирин фолк” се организираше от Валентин Пензов, чийто опит и нюх са безспорни. Помня по какъв начин още първия път, когато отидох в Сандански с моето семейство, толкоз доста се влюбихме в този град, че даже се шегувахме, че някой ден, като имаме повече благоприятни условия, ще си купим апартамент там. Просто цареше едно голямо другарство. В рамките на единствено една седмица този град се преобразява около фестивала, хората даже по този начин си проведоха летните почивки, че да могат да се съобразят с него. Дълги години той се организираше постоянно първата събота и неделя на септември, а откогато пристигнаха новите уредници, го дръпнаха да е в последния уикенд от август. Не можеш да променяш една към този момент 20-годишна традиция, с която хората постоянно са се съобразявали.
Всеки един реализатор има своя път. „ Пирин фолк” е бил едно ходило от моето създаване, защото аз не съм фолклорен реализатор. Песните, които съм изпълнявал там, са били на фолклорна основа, само че с очебийно мелодично и естрадно-шлагерно звучене. Имал съм и поканата, и опцията да направя и своя рецитал на церемония вечерта на фестивала. Година по-късно, за голямо страдание, трябваше да се разделим с огромния стихотворец Евтим Евтимов. Тогава Тончо Русев беше доста зле от тази загуба. И имахме една ария на име „ Наздравица”, по стихове на Евтим Евтимов, които той е писал може би през 60-те години. Та новите уредници ме бяха помолили, като за първа година, да извърша тъкмо тази ария. А аз обясних, че постоянно съм подлагал на критика тези реализатори, които 15 години и повече всяка година вземат участие на едни и същи фестивали и обират премиите. Трябва
да се дава късмет и на по-младите артисти, не може все едни и същи
Но с 300 зора и молби се съгласих да вземам участие още веднъж, единствено поради Тончо Русев и Евтим Евтимов. И ми звъни един ден въпросният уредник с думите: „ Вижте какво, аз желая песента да се промени, да се направи еди по какъв начин си…”. Онемях! Отвърнах, че аз съм просто реализатор, а песента си има именити създатели. Същият преди този момент бе приказвал и с Тончо Русев, както и с създателя на аранжимента Пламен Велинов, които изрично му отказали смяна на песента, единствено тъй като на него нещо не му харесвало. Тъй като му обясних, че нямам право да трансформирам ария, също така в този тип тя доста ми харесва, той стартира да ми държи звук. Направо ми се скара с добавката – знам ли аз кой бил той?!
Все едно Майкъл Джексън е слязъл от небето!
Много неприятно усещане ми направи! И спря песента за фестивала, остави я първа или втора запаса. Чувствам се напряко омерзен от тази история. Но… всякакви хора, всякакви идеали.
- При теб точно отсъствието на всякаква форма на комерсиалност е доста присъща. Това ли те построи и като темперамент?
- Мисля, че доста тъкмо го изрази. Да! Самите песни, стиховете им, са нещо, което в никакъв случай не бих заменил. В „ Наздравица”, да вземем за пример, се пее за „ от дълго време на земята е прието, от елементарни и божествени виновност, най-хубаво е виното, когато – човек го пие с влюбена жена”. Страшно доста залагам на текста. Миналата година доста пътувах по отношение на едно независимо турне, в което представях първия си независим албум „ Живот на кръстопът”. Бях с огромен фолклорен танцов отбор, с балет „ Дежа вю”, с които направихме 6-7 концерта из страната, които персонално проведох. А тази година още веднъж сме на турне – „ Любов и приятелство”, от което към този момент минаха 7-8 концерта. То е взаимно с „ Тоника Домини” – Краси и Вили Гюлмезови и Ева Найденова. Предстоят и още огромни концерти – на 27 и 28 август в Летните театри на Бургас и Варна, а на 31 август сме в Каварна. И, пътувайки по тези концерти, знаеш ли какъв брой доста неща ми вършат усещане. Например, когато бяхме в Плевен, пристигна една жена след концерта и ми споделя:
„ Аз съм се отказала от любовта, само че посредством вашата музика и песни разбрах, че тя не се е отказала от мен”
Винаги съм търсел това – стиховете да са такива, че да може всеки един човек да може да се открие сред редовете и в историята. Около 90% от песните, които съм правил до момента, са по действителна история, тъй като когато си откровен, публиката го усеща. Не можеш да скриеш или да се преструваш. И се веселя, че имам опцията и щастието да съм единственият млад реализатор, който продължава традициите на българската известна шлагерна ария! Единственият! Пътувайки из страната, виждам какъв брой огромна нужда имат хората от тази музика и просвета.
- Приемствеността ли е тази, която генерира в теб хъса да продължаваш по този метод, макар компликациите в музикалния отрасъл?
- Аз израснах през 90-те години, в тези времена, в които не бяха съвременни днешните технологии. Спомням си по какъв начин от магнетофон на лента сме записвали на касетка, по-късно от касетка на диск и така нататък От концертите, на които съм участвал – на Веселин Маринов, на Васил Найденов, Лили Иванова и други, се заплених толкоз – от самата история на песните, шоу стратегиите, цялостната атмосфера. Именно това ме е възпитало и формирало като темперамент. Като сбъдната фантазия ми е!
- Предполагам, че по един или различен метод музиката ти е помогнала да преодолееш и някакви свои вътрешни страхове или настройки?
- Много ми е помогнала в действителност. Винаги съм казвал, че каквото и да се случва, аз си имам музиката. Тя е един катализатор, отдушник на проблеми. Винаги е с мен, изключително когато пътувам, а аз пътувам непрекъснато из страната. Пускам си музика в колата, мисля си за всякакви неща, пея си. Наскоро дори прочетох следната мисъл – че когато си радостен, слушаш мелодията на песента, а когато си печален обръщаш внимание на текста. Не на вятъра и моят първи албум се споделя „ Живот на кръстопът”, тъй като съм минал през ужасно доста компликации.
Израснах в един дребен и доста хубав град Силистра, далечен от динамичната действителност. В нормално семейство с обичаи и морал, на което постоянно ще бъда признателен, че са ме възпитали по този метод, и са ми предали тези полезности, с цел да съм този, който съм през днешния ден. Не съм имал хора в музикалния отрасъл, които да ме бутат или стартират. Нямам вуйчо епископ, както се споделя. Всичко реализирано е с помощта на труда, полаган през годините, безсънните нощи, хилядите изминати километри, хилядите проблеми. Човек би трябвало да се бори. Да не стопира да работи. Даже неотдавна се шегувахме с един другар – питаме едни сътрудници от Консерваторията какво вършат, пеят ли, свирят ли, накъде са, тъй като сме приключили към този момент от две години, а отговорът е: „ Ами чакаме. Седим у дома и чакаме… някой да се обади, да пристигна, да предложи…”. Какво чакаш, бе?! Не тръгнеш ли да се бориш самичък, да правиш, да организираш нещо,
няма кой да пристигна, да те хване за ръката, да ти провежда кариерата
Израснал съм по различен метод и друго виждам живота. Повечето младежи обаче са по този начин. Мен напряко бяс ме хваща, като ми каже някой, когато му звънна да го запитвам по какъв начин е и какво прави: „ Ами почивам си…”. От какво си почиваш??? Ти си на 25, на 35, на 38 години… от какво си почиваш?! От какво се измори тъкмо! В едно течение са се оставили младежите, не знам за какво по този начин. В същото време, като ме видят, споделят – еее, добре си ти, концерти, аудитория, аплодисменти, единствено че никой не вижда цялата организация в профил. Това, че да вземем за пример единствено за един концерт съм ходил 7 пъти до Велико Търново, с цел да може той да се случи.
- Интензивно се обрисува и това лято за теб май?
- Много дори. Предстоят ми доста концерти. Имам и частни участия. Много ще пътувам. А след средата на август имам покана и голямата опция да пътувам до Рига, Латвия, където ще се проведат два концерта – с песните на един от най-големите композитори в Съветския съюз Раймонд Паулс. Канят реализатори от целия свят да изпеят негови песни и аз единствен от България имам поканата да се включа. В края на годината ми следва и огромен концерт в София. Така че – все на път. Пътуваме 25 индивида екип, със седем коли и един камион с техника. Никак не е елементарно, когато не виждаш единствено светлините на прожекторите, блясъка и славата. А аз съм единствено на 25 години (смее се).
Интервю на Анелия ПОПОВА, в. " ШОУ "
- Данчо, ще те върна не доста обратно във времето, към участията ти на фестивала „ Пирин фолк”, с който свързваш доста страсти. И на идното му издание в този момент, и на предходното обаче, ти не присъстваше. Защо?
- Знаеш, че съм взел участие няколко години поред на „ Пирин фолк”, да, три от които бях притежател на „ Награда на публиката”, която е и най-ценната за един реализатор. От няколко години насам обаче, фестивалът се провежда от едни хора, които съгласно мен не се оправят добре. Нещата се случват, единствено с цел да се случат, малко през просото. Толкова доста години „ Пирин фолк” се организираше от Валентин Пензов, чийто опит и нюх са безспорни. Помня по какъв начин още първия път, когато отидох в Сандански с моето семейство, толкоз доста се влюбихме в този град, че даже се шегувахме, че някой ден, като имаме повече благоприятни условия, ще си купим апартамент там. Просто цареше едно голямо другарство. В рамките на единствено една седмица този град се преобразява около фестивала, хората даже по този начин си проведоха летните почивки, че да могат да се съобразят с него. Дълги години той се организираше постоянно първата събота и неделя на септември, а откогато пристигнаха новите уредници, го дръпнаха да е в последния уикенд от август. Не можеш да променяш една към този момент 20-годишна традиция, с която хората постоянно са се съобразявали.
Всеки един реализатор има своя път. „ Пирин фолк” е бил едно ходило от моето създаване, защото аз не съм фолклорен реализатор. Песните, които съм изпълнявал там, са били на фолклорна основа, само че с очебийно мелодично и естрадно-шлагерно звучене. Имал съм и поканата, и опцията да направя и своя рецитал на церемония вечерта на фестивала. Година по-късно, за голямо страдание, трябваше да се разделим с огромния стихотворец Евтим Евтимов. Тогава Тончо Русев беше доста зле от тази загуба. И имахме една ария на име „ Наздравица”, по стихове на Евтим Евтимов, които той е писал може би през 60-те години. Та новите уредници ме бяха помолили, като за първа година, да извърша тъкмо тази ария. А аз обясних, че постоянно съм подлагал на критика тези реализатори, които 15 години и повече всяка година вземат участие на едни и същи фестивали и обират премиите. Трябва
да се дава късмет и на по-младите артисти, не може все едни и същи
Но с 300 зора и молби се съгласих да вземам участие още веднъж, единствено поради Тончо Русев и Евтим Евтимов. И ми звъни един ден въпросният уредник с думите: „ Вижте какво, аз желая песента да се промени, да се направи еди по какъв начин си…”. Онемях! Отвърнах, че аз съм просто реализатор, а песента си има именити създатели. Същият преди този момент бе приказвал и с Тончо Русев, както и с създателя на аранжимента Пламен Велинов, които изрично му отказали смяна на песента, единствено тъй като на него нещо не му харесвало. Тъй като му обясних, че нямам право да трансформирам ария, също така в този тип тя доста ми харесва, той стартира да ми държи звук. Направо ми се скара с добавката – знам ли аз кой бил той?!
Все едно Майкъл Джексън е слязъл от небето!
Много неприятно усещане ми направи! И спря песента за фестивала, остави я първа или втора запаса. Чувствам се напряко омерзен от тази история. Но… всякакви хора, всякакви идеали.
- При теб точно отсъствието на всякаква форма на комерсиалност е доста присъща. Това ли те построи и като темперамент?
- Мисля, че доста тъкмо го изрази. Да! Самите песни, стиховете им, са нещо, което в никакъв случай не бих заменил. В „ Наздравица”, да вземем за пример, се пее за „ от дълго време на земята е прието, от елементарни и божествени виновност, най-хубаво е виното, когато – човек го пие с влюбена жена”. Страшно доста залагам на текста. Миналата година доста пътувах по отношение на едно независимо турне, в което представях първия си независим албум „ Живот на кръстопът”. Бях с огромен фолклорен танцов отбор, с балет „ Дежа вю”, с които направихме 6-7 концерта из страната, които персонално проведох. А тази година още веднъж сме на турне – „ Любов и приятелство”, от което към този момент минаха 7-8 концерта. То е взаимно с „ Тоника Домини” – Краси и Вили Гюлмезови и Ева Найденова. Предстоят и още огромни концерти – на 27 и 28 август в Летните театри на Бургас и Варна, а на 31 август сме в Каварна. И, пътувайки по тези концерти, знаеш ли какъв брой доста неща ми вършат усещане. Например, когато бяхме в Плевен, пристигна една жена след концерта и ми споделя:
„ Аз съм се отказала от любовта, само че посредством вашата музика и песни разбрах, че тя не се е отказала от мен”
Винаги съм търсел това – стиховете да са такива, че да може всеки един човек да може да се открие сред редовете и в историята. Около 90% от песните, които съм правил до момента, са по действителна история, тъй като когато си откровен, публиката го усеща. Не можеш да скриеш или да се преструваш. И се веселя, че имам опцията и щастието да съм единственият млад реализатор, който продължава традициите на българската известна шлагерна ария! Единственият! Пътувайки из страната, виждам какъв брой огромна нужда имат хората от тази музика и просвета.
- Приемствеността ли е тази, която генерира в теб хъса да продължаваш по този метод, макар компликациите в музикалния отрасъл?
- Аз израснах през 90-те години, в тези времена, в които не бяха съвременни днешните технологии. Спомням си по какъв начин от магнетофон на лента сме записвали на касетка, по-късно от касетка на диск и така нататък От концертите, на които съм участвал – на Веселин Маринов, на Васил Найденов, Лили Иванова и други, се заплених толкоз – от самата история на песните, шоу стратегиите, цялостната атмосфера. Именно това ме е възпитало и формирало като темперамент. Като сбъдната фантазия ми е!
- Предполагам, че по един или различен метод музиката ти е помогнала да преодолееш и някакви свои вътрешни страхове или настройки?
- Много ми е помогнала в действителност. Винаги съм казвал, че каквото и да се случва, аз си имам музиката. Тя е един катализатор, отдушник на проблеми. Винаги е с мен, изключително когато пътувам, а аз пътувам непрекъснато из страната. Пускам си музика в колата, мисля си за всякакви неща, пея си. Наскоро дори прочетох следната мисъл – че когато си радостен, слушаш мелодията на песента, а когато си печален обръщаш внимание на текста. Не на вятъра и моят първи албум се споделя „ Живот на кръстопът”, тъй като съм минал през ужасно доста компликации.
Израснах в един дребен и доста хубав град Силистра, далечен от динамичната действителност. В нормално семейство с обичаи и морал, на което постоянно ще бъда признателен, че са ме възпитали по този метод, и са ми предали тези полезности, с цел да съм този, който съм през днешния ден. Не съм имал хора в музикалния отрасъл, които да ме бутат или стартират. Нямам вуйчо епископ, както се споделя. Всичко реализирано е с помощта на труда, полаган през годините, безсънните нощи, хилядите изминати километри, хилядите проблеми. Човек би трябвало да се бори. Да не стопира да работи. Даже неотдавна се шегувахме с един другар – питаме едни сътрудници от Консерваторията какво вършат, пеят ли, свирят ли, накъде са, тъй като сме приключили към този момент от две години, а отговорът е: „ Ами чакаме. Седим у дома и чакаме… някой да се обади, да пристигна, да предложи…”. Какво чакаш, бе?! Не тръгнеш ли да се бориш самичък, да правиш, да организираш нещо,
няма кой да пристигна, да те хване за ръката, да ти провежда кариерата
Израснал съм по различен метод и друго виждам живота. Повечето младежи обаче са по този начин. Мен напряко бяс ме хваща, като ми каже някой, когато му звънна да го запитвам по какъв начин е и какво прави: „ Ами почивам си…”. От какво си почиваш??? Ти си на 25, на 35, на 38 години… от какво си почиваш?! От какво се измори тъкмо! В едно течение са се оставили младежите, не знам за какво по този начин. В същото време, като ме видят, споделят – еее, добре си ти, концерти, аудитория, аплодисменти, единствено че никой не вижда цялата организация в профил. Това, че да вземем за пример единствено за един концерт съм ходил 7 пъти до Велико Търново, с цел да може той да се случи.
- Интензивно се обрисува и това лято за теб май?
- Много дори. Предстоят ми доста концерти. Имам и частни участия. Много ще пътувам. А след средата на август имам покана и голямата опция да пътувам до Рига, Латвия, където ще се проведат два концерта – с песните на един от най-големите композитори в Съветския съюз Раймонд Паулс. Канят реализатори от целия свят да изпеят негови песни и аз единствен от България имам поканата да се включа. В края на годината ми следва и огромен концерт в София. Така че – все на път. Пътуваме 25 индивида екип, със седем коли и един камион с техника. Никак не е елементарно, когато не виждаш единствено светлините на прожекторите, блясъка и славата. А аз съм единствено на 25 години (смее се).
Интервю на Анелия ПОПОВА, в. " ШОУ "
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ