Йоханес Артинян: Галерия Капана е непригодна за модерно...
Йоханес Артинян е един от участниците в група " 7+1 ". Това е единственото артистично съдружие в България, което от десетилетия работи с действителна обща идея. „ Не участваме с обособени работи. Ние сме профилирани в региона на скулптурната апаратура ”, споделя Артинян. Групата 7+1 е един от участниците в Седмицата на модерното изкуство, която стартира в Пловдив на 1 септември. В нея ще забележим Бил Виола с последната му видеоинсталация, филм за най-скъпата жива художничка - японката Яйой Кусама.
Йоханес Артинян, а и други художници, подлагат на критика реализирането на плана за изложба „ Капана ” в някогашния Детмаг и новата изложба на „ Гладстон ”.
Г-н Артинян, у нас по остаряла балканска традиция трима души към този момент са чета с изменник. А вие сте осем и десетилетия наред работи дружно. Как се реализира това?
Случва се от единствено себе си. Причината е, че сме приключили академията в границите на 2 години. Приятели сме от ученическите години. Ние сме от последните випуски на проф. Величко Минеков и проф. Крум Дамянов. Когато излязохме от академията, се оказа, че против нас има една много нападателна среда. Причината да се обединим е като тази при първобитните хора - злите мамути. Един път като тръгне по този начин, човек стартира да изпитва удоволствието, че преодолява с лекост огромните трудности.
Теди Ушев написа след гибелта на Светлин Русев, че годините в академията са " най-пропилените " в живота му и че мястото е „ мракобесно ”?
Нещата са разнообразни - това е много извънредно. При Теди може да е било по този начин. Аз съм приключил в годините след 10 ноември - през 1995 година. Не бих споделил, че мястото е „ мракобесно ”. Системата бе остаряла, само че свободата, която ни даваха, бе цялостна. Проблемът у нас постоянно е бил със основаването на обичаи.
Това е било мъчно след Освобождението, мъчно е и в този момент. Ние се опитваме да градим обичаи върху нещо, което не съществува. Примерът е основаването на Художествената академия преди 130 години. Вместо тогава тя да черпи хрумвания от най-адекватните и напредничави учебни заведения в света, взима модела на остарелия академизъм, който към този момент е бил мъртъв.
Допитаха ли се до художниците преди градежа на галерията на „ Гладстон ” и „ Капана ”?
Не знам дали са се допитвали, или не. В „ Гладстон ” не съм влизал, познавам единствено изложба „ Капана ” в Детмаг. Според мен това не е пространство за модерно изкуство. То е прекомерно интензивно - има огромни контрасти.
Имате бели стени и черни тавани. Има едно осветяване, което единствено по себе си може да е скулптурна апаратура. Проблемът е, че и то е доста интензивно.
Доброто пространство за излагане е изцяло неутрално - по този начин наречената „ бяла кутия ”. Само в него може да се демонстрира изкуство. Там даже контакти няма по стените. Как споделят за театъра - черна кутия. Представете си тази кутия да не е черна. Как ще вършиме изкуство там! В някогашния Детмаг са създали нещо, което е било хубаво преди 50 години.
Тоест дали сме пари за нещо, което е остаряло, преди да се роди?
Точно по този начин. Просто в изложба „ Капана ” не може да се прави модерно изкуство. Аз съм израснал до Детмаг - ходехме всеки ден да гледаме играчки. Мисълта ми е, че преди реконструкцията там беше по-добре. Нещата, които се вършат, са някакъв опит да се основава безсмислена традиция - да се прави нещо, правено преди доста време. По същия метод бе направено пространството в Градската градина към пеещите фонтани. При толкоз доста образци за модерно озеленяване, те се хванаха за нещо, което е било доста хубаво, само че преди 100 години.
Тези павилиони, колонади са неща от отминало време.
Защо малко хора схващат и ценят актуалното изкуство?
Защото го свързват безусловно с някаква нова технология. А актуалното изкуство е нещо, което употребява безусловно всяка технология, в това число и техниките на класическата живопис. Акцентът на това, което в целия свят се назовава модерно изкуство, е, че художниците имат някаква дейна обществена или политическа позиция. По-скоро посланието е значимо, а не толкоз техниката. Когато преди 10-15 години се появи нетарт - изкуство основано на интернет като медия, се очакваше то надали не да покрие безусловно всичко. А нищо такова не става. Дори в този момент неарт е нещо, което звучи смешно.
Аз нямам доверие, че изкуството може да промени света. Но то може да накара човек, гледайки, да стартира да мисли. Чак по-късно се трансформира светът. Големият проблем е, че по някакъв метод заканите за актуалния свят вкарват в нас една огромна тревога, а тя ни трансформира в глупави потребители. Това е най-голямата заплаха. Неслучайно доста от художниците са рискови. Те търсят някакъв потрес.
Йоханес Артинян, а и други художници, подлагат на критика реализирането на плана за изложба „ Капана ” в някогашния Детмаг и новата изложба на „ Гладстон ”.
Г-н Артинян, у нас по остаряла балканска традиция трима души към този момент са чета с изменник. А вие сте осем и десетилетия наред работи дружно. Как се реализира това?
Случва се от единствено себе си. Причината е, че сме приключили академията в границите на 2 години. Приятели сме от ученическите години. Ние сме от последните випуски на проф. Величко Минеков и проф. Крум Дамянов. Когато излязохме от академията, се оказа, че против нас има една много нападателна среда. Причината да се обединим е като тази при първобитните хора - злите мамути. Един път като тръгне по този начин, човек стартира да изпитва удоволствието, че преодолява с лекост огромните трудности.
Теди Ушев написа след гибелта на Светлин Русев, че годините в академията са " най-пропилените " в живота му и че мястото е „ мракобесно ”?
Нещата са разнообразни - това е много извънредно. При Теди може да е било по този начин. Аз съм приключил в годините след 10 ноември - през 1995 година. Не бих споделил, че мястото е „ мракобесно ”. Системата бе остаряла, само че свободата, която ни даваха, бе цялостна. Проблемът у нас постоянно е бил със основаването на обичаи.
Това е било мъчно след Освобождението, мъчно е и в този момент. Ние се опитваме да градим обичаи върху нещо, което не съществува. Примерът е основаването на Художествената академия преди 130 години. Вместо тогава тя да черпи хрумвания от най-адекватните и напредничави учебни заведения в света, взима модела на остарелия академизъм, който към този момент е бил мъртъв.
Допитаха ли се до художниците преди градежа на галерията на „ Гладстон ” и „ Капана ”?
Не знам дали са се допитвали, или не. В „ Гладстон ” не съм влизал, познавам единствено изложба „ Капана ” в Детмаг. Според мен това не е пространство за модерно изкуство. То е прекомерно интензивно - има огромни контрасти.
Имате бели стени и черни тавани. Има едно осветяване, което единствено по себе си може да е скулптурна апаратура. Проблемът е, че и то е доста интензивно.
Доброто пространство за излагане е изцяло неутрално - по този начин наречената „ бяла кутия ”. Само в него може да се демонстрира изкуство. Там даже контакти няма по стените. Как споделят за театъра - черна кутия. Представете си тази кутия да не е черна. Как ще вършиме изкуство там! В някогашния Детмаг са създали нещо, което е било хубаво преди 50 години.
Тоест дали сме пари за нещо, което е остаряло, преди да се роди?
Точно по този начин. Просто в изложба „ Капана ” не може да се прави модерно изкуство. Аз съм израснал до Детмаг - ходехме всеки ден да гледаме играчки. Мисълта ми е, че преди реконструкцията там беше по-добре. Нещата, които се вършат, са някакъв опит да се основава безсмислена традиция - да се прави нещо, правено преди доста време. По същия метод бе направено пространството в Градската градина към пеещите фонтани. При толкоз доста образци за модерно озеленяване, те се хванаха за нещо, което е било доста хубаво, само че преди 100 години.
Тези павилиони, колонади са неща от отминало време.
Защо малко хора схващат и ценят актуалното изкуство?
Защото го свързват безусловно с някаква нова технология. А актуалното изкуство е нещо, което употребява безусловно всяка технология, в това число и техниките на класическата живопис. Акцентът на това, което в целия свят се назовава модерно изкуство, е, че художниците имат някаква дейна обществена или политическа позиция. По-скоро посланието е значимо, а не толкоз техниката. Когато преди 10-15 години се появи нетарт - изкуство основано на интернет като медия, се очакваше то надали не да покрие безусловно всичко. А нищо такова не става. Дори в този момент неарт е нещо, което звучи смешно.
Аз нямам доверие, че изкуството може да промени света. Но то може да накара човек, гледайки, да стартира да мисли. Чак по-късно се трансформира светът. Големият проблем е, че по някакъв метод заканите за актуалния свят вкарват в нас една огромна тревога, а тя ни трансформира в глупави потребители. Това е най-голямата заплаха. Неслучайно доста от художниците са рискови. Те търсят някакъв потрес.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ