Ефектът от отрицателните лихви ще е негативен
Йохан Тейс е основен изпълнителен шеф на белгийската финансова група KBC, която има една от най-големите български банки - ОББ, както и един от най-големите български застрахователи - ДЗИ. Money.bg се срещна с мениджъра по време на откриването на центъра за услуги на компанията във Варна, с цел да разбере упованията му за развиването на европейската стопанска система, както и мнението му за паричната политика, която ЕЦБ организира.
Г-н Тейс, всички приказват за криза. Какво е Вашето виждане за развиването на стопанската система на Европейския съюз (ЕС) през идващите две-три години?
Труден въпрос. Има доста фактори, които въздействат. Европейската централна банка прави всичко допустимо, с цел да предотврати рецесията. Със своята експанзионистична политика, която не е наложително да е доста скъпа, ЕЦБ се пробва да предотврати навлизането в криза. Това е единият фактор, който има доста огромно въздействие върху процесите.
Другият фактор е Brexit. За мен той е доста значим и ще е от голямо значение освен за английската стопанска система, само че и за целия Европейски съюз.
Третият фактор е въздействието на икономическата война сред Съединени американски щати и Китай. Но в този подтекст аз доста повече се безпокоя от заплахата една сходна конкуренция да се придвижи във взаимоотношенията сред Съединени американски щати и Европейския съюз.
Има и други фактори като районната непоклатимост. Но съгласно мен вероятността да влезем в криза е покрай 50%, което е много висок риск.
Възникването на имотни балони (б.р. в Европа) е изцяло действително.Тази заплаха обаче не се отнася за България.
Според Вас допустимо ли е икономическите и финансови провокации, пред които е изправен Европейски Съюз и най-много страните от Еврозоната, да бъдат решени със средствата на паричната политика?
Това, което прави ЕЦБ сега, не мисля, че оказва помощ доста за решение на провокациите пред Европейски Съюз. Паричната политика на ЕЦБ бе добра при започване на рецесията и оказа помощ доста за превъзмогването ѝ. Но сега ограниченията, които подхваща ЕЦБ, не мисля, че са доста продуктивни.
Последните ограничения, които преди седмици ЕЦБ предприе, съгласно мен ще имат лимитирано въздействие. Те не могат да имат удобно трайно влияние, в случай че не са придружени с цялостен комплекс от ограничения в други области, да вземем за пример във връзка с бюджетната политика. Ако погледнем Германия, където има бюджетен остатък, потреблението му за поощряване на стопанската система би имало доста по-голямо позитивно влияние върху икономическия напредък от сегашната паричната политика на ЕЦБ.
Как поредната политика на ЕЦБ за намаление на лихвените равнища въздейства върху бизнеса на банките и на тяхната непоклатимост?
Дългосрочният негативен лихвен марж има непосредствено отрицателно влияние върху финансовите институции. Въпросът е до каква степен икономическият растеж, който тази политика на негативни лихви подтиква, ще може да компенсира нейното непосредствено негативно влияние върху банките. Опасявам се, че тази отплата няма да е огромна. Затова считам, че общият резултат от негативните лихви ще е отрицателен.
Вероятността да влезем в криза е покрай 50%
С последното си решение ЕЦБ обаче предприе компенсираща мярка, като освободи от негативни лихви част от свръх запасите, които банките държат при нея. Какво ще е въздействието на това изобретение?
То ще помогне, само че за малко. В дълготраен проект това облекчение няма да реши проблемите.
Тази политика на негативни лихви не е ли самобитен квази налог за вложителите?
Отрицателните лихви и квази налозите са две напълно разнообразни неща. Тази политика на негативни лихви цели да увеличи инфлацията. А събираемостта на налозите не въздейства на инфлацията. Ниските лихви в действителност разрешават на държавните управления да рефинансират своите отговорности и да влагат в инфраструктура и в други планове, което би трябвало да има позитивен резултат.
Отрицателните лихвени проценти не пораждат ли опасности за възникването на разнообразни пазарни балони, като да вземем за пример на цените на недвижимите парцели?
Трябва да сме доста деликатни в това отношение, тъй като се притеснявам, че сега не се обръща задоволително внимание на този въпрос. Възникването на имотни балони е изцяло действително. Активите се усилват, ликвидността е огромна и хората търсят всевъзможни способи да получат приходи от своите пари. Така че засилените вложения в недвижимости крият риск от основаване на балон. Тази заплаха обаче не се отнася за България.
Г-н Тейс, всички приказват за криза. Какво е Вашето виждане за развиването на стопанската система на Европейския съюз (ЕС) през идващите две-три години?
Труден въпрос. Има доста фактори, които въздействат. Европейската централна банка прави всичко допустимо, с цел да предотврати рецесията. Със своята експанзионистична политика, която не е наложително да е доста скъпа, ЕЦБ се пробва да предотврати навлизането в криза. Това е единият фактор, който има доста огромно въздействие върху процесите.
Другият фактор е Brexit. За мен той е доста значим и ще е от голямо значение освен за английската стопанска система, само че и за целия Европейски съюз.
Третият фактор е въздействието на икономическата война сред Съединени американски щати и Китай. Но в този подтекст аз доста повече се безпокоя от заплахата една сходна конкуренция да се придвижи във взаимоотношенията сред Съединени американски щати и Европейския съюз.
Има и други фактори като районната непоклатимост. Но съгласно мен вероятността да влезем в криза е покрай 50%, което е много висок риск.
Възникването на имотни балони (б.р. в Европа) е изцяло действително.Тази заплаха обаче не се отнася за България.
Според Вас допустимо ли е икономическите и финансови провокации, пред които е изправен Европейски Съюз и най-много страните от Еврозоната, да бъдат решени със средствата на паричната политика?
Това, което прави ЕЦБ сега, не мисля, че оказва помощ доста за решение на провокациите пред Европейски Съюз. Паричната политика на ЕЦБ бе добра при започване на рецесията и оказа помощ доста за превъзмогването ѝ. Но сега ограниченията, които подхваща ЕЦБ, не мисля, че са доста продуктивни.
Последните ограничения, които преди седмици ЕЦБ предприе, съгласно мен ще имат лимитирано въздействие. Те не могат да имат удобно трайно влияние, в случай че не са придружени с цялостен комплекс от ограничения в други области, да вземем за пример във връзка с бюджетната политика. Ако погледнем Германия, където има бюджетен остатък, потреблението му за поощряване на стопанската система би имало доста по-голямо позитивно влияние върху икономическия напредък от сегашната паричната политика на ЕЦБ.
Как поредната политика на ЕЦБ за намаление на лихвените равнища въздейства върху бизнеса на банките и на тяхната непоклатимост?
Дългосрочният негативен лихвен марж има непосредствено отрицателно влияние върху финансовите институции. Въпросът е до каква степен икономическият растеж, който тази политика на негативни лихви подтиква, ще може да компенсира нейното непосредствено негативно влияние върху банките. Опасявам се, че тази отплата няма да е огромна. Затова считам, че общият резултат от негативните лихви ще е отрицателен.
Вероятността да влезем в криза е покрай 50%
С последното си решение ЕЦБ обаче предприе компенсираща мярка, като освободи от негативни лихви част от свръх запасите, които банките държат при нея. Какво ще е въздействието на това изобретение?
То ще помогне, само че за малко. В дълготраен проект това облекчение няма да реши проблемите.
Тази политика на негативни лихви не е ли самобитен квази налог за вложителите?
Отрицателните лихви и квази налозите са две напълно разнообразни неща. Тази политика на негативни лихви цели да увеличи инфлацията. А събираемостта на налозите не въздейства на инфлацията. Ниските лихви в действителност разрешават на държавните управления да рефинансират своите отговорности и да влагат в инфраструктура и в други планове, което би трябвало да има позитивен резултат.
Отрицателните лихвени проценти не пораждат ли опасности за възникването на разнообразни пазарни балони, като да вземем за пример на цените на недвижимите парцели?
Трябва да сме доста деликатни в това отношение, тъй като се притеснявам, че сега не се обръща задоволително внимание на този въпрос. Възникването на имотни балони е изцяло действително. Активите се усилват, ликвидността е огромна и хората търсят всевъзможни способи да получат приходи от своите пари. Така че засилените вложения в недвижимости крият риск от основаване на балон. Тази заплаха обаче не се отнася за България.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ