Явно е, че в Европа тръгва вълна от обществени настроения

Явно е, че в Европа потегля вълна от публични настроения за намаляване и даже последователно унищожаване на рестриктивните мерки пред стопанската система и за излизане от сковаващата човешката интензивност физическа изолираност.
Независимо че една част от медиците считат, че това е прибързано, политиците в Европа по принцип през последното десетилетие (най-вече) вървят след публичното мнание, вместо да са негови водачи, тъй че в случай че не се надигне ненадейно и шоково втора вълна на болестта, те ще правят отстъпка.

Да отбележим, че - в духа на последната книга на Насим Талеб " Да заложиш своята кожа " - политиците и елементарните хора имат друг залог в казуса. Отслабването на ограниченията не е директна опасност за политиците, тъй като те получават съвършено здравно обгрижване. Нима мислите, че грижите за английския и съветския министър председатели са същите като за английския и съветския елементарен човек?
Така че обществата притискат политиците за намаляване на ограниченията, политиците ще ги послушат, а след това, не дай Боже, обществата ще отнесат контрата.

Да предположим, че се осъществя ставащият прекомерно евентуален вид България да последва надигащата се европейска вълна за намаляване и унищожаване на рестриктивните мерки.

Първо, ние, елементарните жители би трябвало да засилим персоналните си ограничения за отбрана. Извънредните ограничения бяха форма на групова отбрана. Част от нашите грижи бяха трансферирани върху ограниченията. Сега грижата на всеки за себе си става първостепенна. Ние сме длъжни да мислим за всеки различен човек като за евентуален притежател на болестта. Маски, дезинфектанти, съблюдаване на отдалеченост, градски превоз, офиси, класни стаи, аудитории, зали, супермаркети - това всичко би трябвало да ни изпълва с нараснала зоркост.

Второ, ние, елементарните жители към този момент няма да имаме моралното право да пожелаваме от властта да се грижи за равнищата на пандемията. Мерките бяха ангажимент на властта и по тяхното съблюдаване се съдеше за нея, а тя, тъй като бе нарцистична, гледаше те да са оптимално строги и репресиращи. Сега към този момент тя си измива ръцете с дезинфектанта на снемането на отговорността.

Трето, ние, елементарните жители ще би трябвало по радикално друг метод да се отнасяме към числата, които ни се споделят. Ето, Италия въздъхва облекчено, че неприятното е минало и се готви за естествен живот. Затова се радва на 3000 инфектирани и 300 умряли за денонощие като на напълно естествени и допустими, позволяващи оптимизъм цифри. Тези цифри, съотнесени към България, значат да живеем с оптимизъм и предпочитание за релакс, в случай че ни оповестяват, че на денонощие се заразяват 350 българи и умират 35. Чуваме тия данни и продължаваме напред, както би казал(а) Кобрата.

Четвърто , ние, елементарните жители не би трябвало прекомерно мощно да страдаме за равнището на здравната ни система. То е депресиращо. То не е обърнато към елементарните жители, а към облагата с цената на всичко и непременно. То печели от това да има повече заболели. Не приказвам за лекарите, нашите герои, а за системата на опазване на здравето, която най-малкото е за " запазване " - на здравето.
Чисто психически ние, другояче можем да превъртим, не би трябвало да мислим депресиращо Ако, то... Ако, не дай Боже, нас ни пипне вирусът, то какво ще вършим с тази система наша за опазване на здравето...
Трябва да понижим налога, който плащаме на този боязън, обвързван с равнището на опазването на здравето ни. Поне този боязън можем да прогонваме от себе си. В края на краищата този боязън ни депресира и отслабва имунната ни система, а не ни оказва помощ с нищо. В края на краищата и с този боязън, и без този боязън, ние сме частично в ръцете на Случая.
Всъщност, Рисковото общество е общество на Неопределеността, Неизвестността, Неяснотата, Непредсказуемостта. Ще би трябвало да се учим да живеем с тях. Е, в България тяхното равнище е много по-високо. Но за това тяхно високо равнище и ние като елементарни жители сме си отговорни. Защото с нашите гласове са на власт тези, които трансфораха това равнище в толкоз високо.

Така че като паднат ограниченията, ще си споделяме, ще си повтарямеу старите, изпитани неща - като 10 Божи антивирусни заповеди:
-- Заразата се вмирисва от главата.
-- Който се бои от вируса не върви в града.
-- Пази се самичък от вируса, с цел да те пазят и другите.
-- И самичък пазещият се от вируса е пазещ се от вируса.
-- На бранене от вируса - като на пазане от вируса.
-- Който се пази от вируса и Господ го пази.
-- Господът на вируса е българин.
-- За генетичния код на българина пробивновирусни патрони няма открити.
-- Прави при отбраната от вируса каквото би трябвало, пък да става каквото ще.
-- И със болестта на вируса животът продължава.