Приватизацията на НСО
Явлението " национална работа за защита " (НСО), което като сапунен сериал не престава да предлага периодически страсти на необятната аудитория, лъсна с нов епизод. Политическите сценаристи и режисьори този път уцелиха точното заглавие: " Приватизацията на НСО ".
Щеше да бъде в действителност занимателно и иронично, в случай че за следващ път не се бяха удостоверили публичните съмнения за корист с власт и публични запаси за персонални цели . И тук въпросът не опира просто до " скъпите таксита на властта ", както галено ги назовава министърът на финансите, който индиферентно продължава да ги заплаща с парите от нашия джоб. Става дума за едно доста по-опасно събитие, което в страната на едноличната власт продължава да ерозира устоите на националната сигурност и доверието на жителите в нея.
За първи път, с помощта на проявената най-сетне храброст от страна на Президента, водачът на Движение за права и свободи публично удостовери, че " на НСО от години наред предоставяме коли и техника “ за защитата на господата Доган и Пеевски. Самият факт, че това самопризнание пристигна отвън държавната власт и не бе опровергано от водача Борисов е дълбокосмислен. Защото за следващ път удостоверява, че самото НСО е " страна в страната ", зачената от една порочна примес от ненаситния вкус на властимащите към привилегии и облаги, от една страна, и от друга - от устрема на една безконтролна специфична работа към власт и въздействие.
Чест прави на Движение за права и свободи, че има силата да си признае алъш-вериша с тази специфична, държавна работа. Това самопризнание повдига редица кардинални въпроси.
Първата група въпроси касаят законността . На какво законово съображение е ставал този вземане-даване? Кой е глобил и години наред е употребил тези " помощи ", имало ли е други сходни случаи и за какви суми става въпрос? Кой е определял и провел потреблението на тези материални средства и интеграцията им в ресурсите на НСО за защитата на въпросните лица? Кой написа и пренаписва Правилника за работа на НСО и пред кого носи отговорност за това? На тези и други сходни въпроси би могла да отговори като начало една цялостна проверка на НСО, която единствено се дава обещание, само че по закон нямало кой да разпореди. А белким всички тези въпроси не са съображение за самосезиране на прокуратурата? Или тя още веднъж ще си премълчи, както в тази ситуация с уволнението за престъпления на някогашния шеф на НСО Ангел Антонов, който за наказване бе заточен като общоприет консул на Р България чак в Санкт Петербург? И не е ли повода за мълчанието в това, че НСО охранява и " застрашената " прокуратура, на която не ѝ стига личната ѝ " Охрана на правосъдната власт "?
Щеше да бъде в действителност занимателно и иронично, в случай че за следващ път не се бяха удостоверили публичните съмнения за корист с власт и публични запаси за персонални цели . И тук въпросът не опира просто до " скъпите таксита на властта ", както галено ги назовава министърът на финансите, който индиферентно продължава да ги заплаща с парите от нашия джоб. Става дума за едно доста по-опасно събитие, което в страната на едноличната власт продължава да ерозира устоите на националната сигурност и доверието на жителите в нея.
За първи път, с помощта на проявената най-сетне храброст от страна на Президента, водачът на Движение за права и свободи публично удостовери, че " на НСО от години наред предоставяме коли и техника “ за защитата на господата Доган и Пеевски. Самият факт, че това самопризнание пристигна отвън държавната власт и не бе опровергано от водача Борисов е дълбокосмислен. Защото за следващ път удостоверява, че самото НСО е " страна в страната ", зачената от една порочна примес от ненаситния вкус на властимащите към привилегии и облаги, от една страна, и от друга - от устрема на една безконтролна специфична работа към власт и въздействие.
Чест прави на Движение за права и свободи, че има силата да си признае алъш-вериша с тази специфична, държавна работа. Това самопризнание повдига редица кардинални въпроси.
Първата група въпроси касаят законността . На какво законово съображение е ставал този вземане-даване? Кой е глобил и години наред е употребил тези " помощи ", имало ли е други сходни случаи и за какви суми става въпрос? Кой е определял и провел потреблението на тези материални средства и интеграцията им в ресурсите на НСО за защитата на въпросните лица? Кой написа и пренаписва Правилника за работа на НСО и пред кого носи отговорност за това? На тези и други сходни въпроси би могла да отговори като начало една цялостна проверка на НСО, която единствено се дава обещание, само че по закон нямало кой да разпореди. А белким всички тези въпроси не са съображение за самосезиране на прокуратурата? Или тя още веднъж ще си премълчи, както в тази ситуация с уволнението за престъпления на някогашния шеф на НСО Ангел Антонов, който за наказване бе заточен като общоприет консул на Р България чак в Санкт Петербург? И не е ли повода за мълчанието в това, че НСО охранява и " застрашената " прокуратура, на която не ѝ стига личната ѝ " Охрана на правосъдната власт "?
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ