Ясен Гуев е предприемач и автор на книгата За доброто

...
Ясен Гуев е предприемач и автор на книгата За доброто
Коментари Харесай

Ясен Гуев: Успешната бизнес стратегия се базира на информацията

Ясен Гуев е бизнесмен и създател на книгата " За положителното име на компанията " , издадена първо на британски език със заглавието „ Reputation Strategy “ , в която разказва в едно смисълът на връзката, измерването й и финансовия резултат. Кариерата му е формирана от две елементи. Половината от нея минава във всички видове медии, като стартира от професионалната телевизия, където на 23 години води предаване след новините в 8:30, по-късно продължава в печатните медии и он-лайн медиите. После сполучливо управлява връзките с обществеността на огромни компании, последната от които е „ Теленор “, където дава отговор с изключение на за вътрешните и външни връзки, и за корпоративната обществена отговорност и регулациите. В последните 15 години се занимава с връзките с държавните институции. Образованието си получава в СУ " Св. Климент Охридски " по специалностите „ унгарска лингвистика “ и „ мениджмънт “, и по стратегии в Съединени американски щати, Франция и Австрия.
Гуев взе присъединяване в дискусионния панел „ PR против маркетинг “ в конференцията „ Стойността на връзките в цифровата епоха “ , която се организира на 23 ноември 2018 в аулата на Великотърновския университет „ Св. Св. Кирил и Методий “.

В изявление за Actualno.com той даде отговори на въпросите, които интересуват необятен кръг от хора:

Г-н Гуев, какви са трендовете в развиването на връзките?
Комуникациите стават доста интегрирани през последните години. Това, което преди беше един канал, да вземем за пример вестник или стенвестник, и на него се разгласяват новините за това, какво се случва в компанията, каква е тактиката, какви са измененията, кой е станал управител и кой си е тръгнал, и на открито имаше единствено вестници, а след това и телевизия и радио, които бяха общо-взето управляеми канали, значително, сега има цялостен безпорядък от канали поради навлизането на Интернет.
Интернет навлезе и вътре в фирмите с така наречен интранети. А на открито, с големия брой обществени мрежи и с големия брой информация, която е вътре, стана все по-голям проблем да се задържа вниманието на хората върху една вест.
В момента можем да научим всичко. Например, в случай че ви интересува спорта волейбол, вие единствено с няколко клика ще достигнете до информация за разпоредбите, по какъв начин се прави, за най-хубавите по света, кои са най-хубавите топки за волейбол и най-хубавите екипи. И ръководството на това стана доста мъчно, тъй като в случай че сте производител на топки за волейбол, могат да ви нападат през 100 места и вие би трябвало да слушате тези 100 места, тъй като даже един неудовлетворен клиент може да бъде чут от 5-10 души, те да го повторят, потретят, и вие да имате проблем с това, че вашите топки към този момент няма да се продават толкоз добре. Там е функционалността на индивида, който дава отговор за връзките, дали вътре в компанията или външна организация няма значение – това е просто логистика, става все по-важна, тъй като хората към този момент обществено приказват за услугите и за продуктите, обществено незабавно изявяват удовлетворение, само че в по-голямата си част и неодобрение. За задачата би трябвало да се реагира незабавно и да можеш да го чуеш, да приказваш на езика на потребителя, от време на време да признаеш виновност, когато продукта ти не дава отговор на изискванията и да можеш да накараш своята компания да вземе ограничения, с цел да в профил казуса. Така, че ролята става управническа. Обикновено това е роля, която не е на самия отговарящ за това, а на изпълнителния шеф. Това е извънредно значимо, тъй като въздейства на резултата. И става все по-трудно. Но по тази причина пък по забавно.
Коя е сполучливата тактика за добра известност на компанията?
Успешната бизнес тактика се базира на информацията. Това е най-основния проблем. Има доста модели. Всеки един модел, колкото и тежко да звучи, е поредност от въпроси. Моделите се пробват да включат всички нужни въпроси, на които би трябвало да се отговори. Вие може да отговорите вярно на въпросите само в случай че знаете какво се случва. И в действителност това е най-трудното, да бъдеш на пазара, да разбираш хората какво харесват и какво не харесват, и това важи както в политиката, по този начин и в стопанската система. И в случай че знаеш по какъв начин те възприемат, тогава знаеш мощните си страни, на които можеш да акцентираш, знаеш слабостите, които или можеш да прикриеш или можеш да се бориш да отстраниш, и чак тогава можеш да прецениш по какъв начин да споделяш, на кои планове да отделиш внимание, къде да се концентрираш. Това е нещо, в което би трябвало цялата компания да бъде въвлечена в един миг, тъй като, в случай че сте компания, и продавате нещо, всеки един чиновник е комуникатор, даже пред фамилията и роднините си. И когато получи въпрос от съседите в неговия блок – кои са най-хубавите вафли, които вършиме? – всеки би трябвало да дава един и същи отговор. Отговорът на индивида от поточната линия и отговорът на изпълнителния шеф на този въпрос би трябвало да бъде еднакъв. За задачата би трябвало да има информационен екип, да дава отговорите на главните въпроси на всички вътре в компанията, и оттова към този момент на неправителствени организации, държавни институции, медии, с цел да има едно обръщение. Няма по какъв начин, в случай че ви попитат коя е най-хубавата вафла, вие да кажете една, а изпълнителният шеф друга. Това значи, че някой не си е приключил работата.
Правилните въпроси са изискването за създаване на сполучливата бизнес тактика.
Какъв съвет ще дадете на този, който желае да последва вашият път на бизнесмен?
Първият най-съществен съвет е да осъзнава, че може да се провали. Над 95% от започващите компании се провалят, банкрутират, не съумяват да създадат артикул, който стига до пазара.
Друго доста значимо нещо е да може да си признае, че продукта не става, а не да упорства и да вкарва време и пари в артикул, който не се получава. В предприемачеството е доста значимо като видиш, че нещо не става, да го зачеркнеш и да започнеш изначало, или съвсем изначало. Обикновено човек мъчно признава, че е сбъркал. Защото е доста мъчно да имаш цялата информация за това по какъв начин ще реагират хората на това, което тръгваш да правиш, и то може да не им хареса. И за задачата би трябвало доста да ги слушаш, да ги питаш - за какво избирате непознатото, а не моето, и да се опиташ да станеш по-добър. Това е сложна борба, и не е борба за всеки. Затова бизнесмените по принцип са малцинство. Това е вдишване на риск, който включва и фамилията. Важното е да предприемеш риск, когато си подготвен. Тръгването с пет $ в джоба е общо взето приказка.
Какво да се направи, с цел да се задържат гениите?
Истината е, че ние като страна и като народ през последните 30 години загубихме тази борба. Броят на българите в чужбина е голям, броят на хората, които избират да учат висше обучение в чужбина, главно в Европа, също е голям, и това са нормално хората, които имат по-добри качества. Ние сме изгубили доста хора, може би не окончателно, само че сега надали има условия огромна част от тях да се върнат.
Не мисля, че има смисъл тази борба да бъде водена. Ние сме в Европейския съюз, прекосяваме в общество, в което хората пътуват и сменят страната, в която живеят. България сега изпитва стопански растеж през последните години главно тъй като сме част от Европейското пространство. И е реалност, че както българите вървят в чужбина, по този начин и чужденци идват у нас. Според мен, това, което ще се случи у нас, колкото и хората да са отрицателно настроени е, че нещата стават по-добре. Но постепенно стават по-добре и стават по-добре за дребна част от популацията. За основна част от популацията, в която включвам и хората в пенсионна възраст, които са 40% от цялото население, нещата за жалост стават по-зле. Имаме още проблеми с действието на съществени неща за хората – образованието и опцията да получат познания, по този начин, че по-късно да могат да получат пари против тези познания. Според мен това, което ще ни измъкне в един миг е, в случай че вложенията в образованието се усилят . И в място като това (бел. ред. – ВТУ), да има конвертируемо обучение, което прави добавена стойност . Много постепенно ще се случат нещата. Има малко компании, които дават положителни пари в страната, и увеличението на този брой компании няма да стане внезапно. Ние на практика нямаме безработица – равнището се колебае към 5-6%, и включва хората, които не желаят да работят по една или друга причина. Хора няма. Това е проблем.
Въпросът е за привличане на вложители тук , за едно положително равнище на инфраструктура, което в последните години се случва. Политически има офанзиви на тази тематика, само че това е извънредно значимо, и в последна сметка нещата се движат. Може би не толкоз бързо, колкото ни се желае, само че се движат.
В България прехода завърши по време на държавното управление на Симеон Сакскобургготски с огромните приватизационни покупко-продажби в енергетиката. Оттук нататък няма да има гражданска война, няма да има внезапно усъвършенстване на изискванията. Ние сме на това равнище, и ще има растеж от 2-3-5 %. Тоя % обаче не е за всички. За някои е 10 или 25%, за други е 0 или -2%. Това е обществото, което ние сме решили да изградим. И ще бъде мъчно, тъй като дейното потомство оказва помощ на родителите си . Това е методът, по който работят нещата . Не е добре, тъй като родителите ни са работили по 30-40 години, и не получават това, което заслужават. Това го споделих в едно изявление преди 20 години, и не се е трансформирало. И след 20 години отново няма да се промени, за жал. Въпросът е да гледаме искрено на действителността и да признаваме какво е допустимо и какво не е допустимо. И другото е да признаваме, че губим. Ние загубихме тези милиони хора от 1989 година насам и борбата да върнем някои от тях назад е съвсем невъзможна.
Интервю на Камелия Джанабетска
Източник: actualno.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР