Скандалът в УНСС и тъжната истина за българското образование
Ясен Бояджиев
Facebook Twitter Viber Още благоприятни условия за шерване Гугъл Plus LinkedIn Email 14:58, 19 юни 17, 512 20
© Надежда Чипева, Капитал
Студенти от УНСС, 2016 година
За тези, които са пропуснали, да напомним накратко. Изпит в Университета за национално и международно стопанство (УНСС). Професорката идва с 30 минути забавяне, а пет минути по-късно предлага: който желае тройка, да си остави празните листове и студентската брошура и да напусне. 90 на 100 от студентите се възползват от офертата. След още 10 минути следва нова - който желае четворка, да напусне. Остават четирима. Малко по-късно двама от тях си споделят нещо, което е възприето като опит за преписване. " Ако желаете тройки, по-добре излезте ", им споделя професорката и те излизат. Остават единствено двама. След още 30-40 минути е оповестено, че изпитът е завършил (час по-рано от регламента). Минута откакто са предали работите си, двамата научават, че са " разтягали локуми " - и получават двойки.
Единият от тях прави опит да потърси правата си в администрацията, където обаче му споделят, че не могат да създадат нищо. Предлагат му да подаде тъжба до ръководителя на катедрата. Ръководител на катедрата обаче е професорката, от която той желае да се оплаче. Тогава студентът взема решение да опише цялата история във Facebook.
Изолирано събитие?
Някои от прочелите я не му имат вяра, което е ненапълно естествено - всичко е толкоз неуместно и дори смешно, че звучи като измислено, като анекдот. Но е истина - удостоверяват го други участници в събитията. Както и резултатите от формалната инспекция и последвалото (само)отстраняване на изпитващата.
От друга страна може да се допусне, че по изключение професорката тъкмо в този ден е била изнервена, изтощена или пък си е имала друга значима работа, така че подправеният изпит е просто изолирано събитие. Но надали - в обществената мрежа мнозина някогашни студенти пишат, че, първо, тази " подигравка на учител " е " пословична " с метода си на изпитване и че при нея " постоянно е било по този начин ". И, второ, че в същия този университет са се сблъсквали с доста други сходни парадокси, които " от дълго време са процедура ". И напомнят разкритата преди години скица за споразумяване на изпити против възнаграждение, каквито измами след това бяха разкрити и в други университети.
Възможно е, несъмнено, нещата към този момент да са се трансформирали. Някои дори настояват, че въпросният университет се развивал доста добре и че не трябва да бъдем " черногледи ". Защото поради един подправен изпит и една " подигравка на учител " не могат да се вършат обобщаващи заключения за целия университет. Още по-малко пък за цялото българско висше обучение.
Кой уронва престижа на университета?
Може би щяха да са прави, в случай че историята беше завършила дотук. Но най-потресаващото в нея занапред предстоеше - реакцията на работещите и учещите в университета. Оказа се, че за всички тях подправеният изпит не е проблем. Проблемът е, че се е разчуло за него. С изключение на оценените с двойки двама студенти, отказали да вземат участие във подправен изпит и по-късно проговорили пред малкия екран, не се чу нито един глас на отвращение, наказание или най-малко разграничение от станалото.
Ръководството на университета, да вземем за пример, можеше да накаже провинилия се учител, да анулира изпита и да насърчи изобличилите безобразието студенти. Нищо сходно. Преподавателката бе оставена да се пенсионира без последици и в този момент евентуално ще продължи да " сее познания " на хонорар в някой различен университет. Фалшивият изпит не е анулиран, тъй като това щяло да сътвори безпорядък. Както се споделя, пито-платено. Провелата изпита професорка изясни, че по този начин " пособия на децата ". А най-после с последно предизвестие за изключване бе осъдена не тя, а разприказвалият се студент, тъй като съобщавайки истината, бил " уронил престижа на образователното заведение ".
Но даже и това образователно заведение да е имало някакъв авторитет, в този момент той е не просто накърнен, а напряко срутен. И то не от някого другиго, а от самата така наречен академична общественост. Първо, тъй като с изцяло несъответстващата си реакция даде съображение за подозрението, че всичко в този университет може да е подправена симулативност - като непроведения, само че зачетен изпит. И второ, с урока, който дава на своите ученици - че истината и справедливостта нямат значение, че когато се сблъскат с лъжата и несправедливостта, би трябвало да си мълчат, че няма потребност да се поставят много-много старания в ученето, тъй като значими са бележките и подписите в книжките, а не знанията. Както и да се заплащат в точния момент таксите, несъмнено.
Урокът е теоретичен
Ако се съди по преобладаващата реакция на " възпитаниците ", урокът е добре усвоен. Първо от тези 90 и повече %, които с подготвеност са се присъединили в имитацията на изпит, получили са си тройките и четворките и в този момент си мълчат - какво толкоз, значими са " взетите изпити ", не знанията. А тези, които не мислят по този начин (ако има такива), са научили, че няма смисъл, а е и рисково да се опълчват на системата.
Стигна се дори до различен студентски митинг в отбрана на " незаслужено " упрекнатата преподавателка. Протестиращите считат, че държанието на оплакалия се студент е " неприлично и целящо само персонална полза за пиар ". В ефирен репортаж представител на митинга бе запитан дали " казусът е в оповестението или в самия изпит ". " Проблемът е в оповестението ", отговори той, без даже да се замисли. За доста студенти е неоправдателно не държанието на преподавателката, а реакцията на изобличилия я студент. Преобладаващото мнение в интернет форумите гласи, че и той нямаше да каже нищо, в случай че не беше получил двойка. " Ако толкоз доста искаш качествено обучение, избери си различен университет ", поучават го сътрудниците му. Също като ректора на УНСС, който през 2013 година посъветва протестиращите студенти да емигрират, откакто не им харесва в България. Съветът е непотребен. И без това всеки, който желае съществено обучение и може да си го разреши, бяга от България. И единствено малко на брой се връщат.
" Ами в този момент след тия насмешки и акция против университета - по какъв начин децата ни ще си намерят работа ", пита по малкия екран майка на студентка. Притеснението ѝ е ненужно - работодателите така и така знаят доста добре до каква степен могат да разчитат на новоизлюпените висшисти.
Разбира се, надалеч не всички студенти и преподаватели в България са такива. И тъкмо поради тях не трябва да се мълчи. Защото техните старания са обезсмислени и смазани от средата - реплика на изпити, реплика на университети, реплика на обучение.
Коментарът е оповестен от " Дойче веле "
Facebook Twitter Viber Още благоприятни условия за шерване Гугъл Plus LinkedIn Email 14:58, 19 юни 17, 512 20
© Надежда Чипева, Капитал
Студенти от УНСС, 2016 година
За тези, които са пропуснали, да напомним накратко. Изпит в Университета за национално и международно стопанство (УНСС). Професорката идва с 30 минути забавяне, а пет минути по-късно предлага: който желае тройка, да си остави празните листове и студентската брошура и да напусне. 90 на 100 от студентите се възползват от офертата. След още 10 минути следва нова - който желае четворка, да напусне. Остават четирима. Малко по-късно двама от тях си споделят нещо, което е възприето като опит за преписване. " Ако желаете тройки, по-добре излезте ", им споделя професорката и те излизат. Остават единствено двама. След още 30-40 минути е оповестено, че изпитът е завършил (час по-рано от регламента). Минута откакто са предали работите си, двамата научават, че са " разтягали локуми " - и получават двойки.
Единият от тях прави опит да потърси правата си в администрацията, където обаче му споделят, че не могат да създадат нищо. Предлагат му да подаде тъжба до ръководителя на катедрата. Ръководител на катедрата обаче е професорката, от която той желае да се оплаче. Тогава студентът взема решение да опише цялата история във Facebook.
Изолирано събитие?
Някои от прочелите я не му имат вяра, което е ненапълно естествено - всичко е толкоз неуместно и дори смешно, че звучи като измислено, като анекдот. Но е истина - удостоверяват го други участници в събитията. Както и резултатите от формалната инспекция и последвалото (само)отстраняване на изпитващата.
От друга страна може да се допусне, че по изключение професорката тъкмо в този ден е била изнервена, изтощена или пък си е имала друга значима работа, така че подправеният изпит е просто изолирано събитие. Но надали - в обществената мрежа мнозина някогашни студенти пишат, че, първо, тази " подигравка на учител " е " пословична " с метода си на изпитване и че при нея " постоянно е било по този начин ". И, второ, че в същия този университет са се сблъсквали с доста други сходни парадокси, които " от дълго време са процедура ". И напомнят разкритата преди години скица за споразумяване на изпити против възнаграждение, каквито измами след това бяха разкрити и в други университети.
Възможно е, несъмнено, нещата към този момент да са се трансформирали. Някои дори настояват, че въпросният университет се развивал доста добре и че не трябва да бъдем " черногледи ". Защото поради един подправен изпит и една " подигравка на учител " не могат да се вършат обобщаващи заключения за целия университет. Още по-малко пък за цялото българско висше обучение.
Кой уронва престижа на университета?
Може би щяха да са прави, в случай че историята беше завършила дотук. Но най-потресаващото в нея занапред предстоеше - реакцията на работещите и учещите в университета. Оказа се, че за всички тях подправеният изпит не е проблем. Проблемът е, че се е разчуло за него. С изключение на оценените с двойки двама студенти, отказали да вземат участие във подправен изпит и по-късно проговорили пред малкия екран, не се чу нито един глас на отвращение, наказание или най-малко разграничение от станалото.
Ръководството на университета, да вземем за пример, можеше да накаже провинилия се учител, да анулира изпита и да насърчи изобличилите безобразието студенти. Нищо сходно. Преподавателката бе оставена да се пенсионира без последици и в този момент евентуално ще продължи да " сее познания " на хонорар в някой различен университет. Фалшивият изпит не е анулиран, тъй като това щяло да сътвори безпорядък. Както се споделя, пито-платено. Провелата изпита професорка изясни, че по този начин " пособия на децата ". А най-после с последно предизвестие за изключване бе осъдена не тя, а разприказвалият се студент, тъй като съобщавайки истината, бил " уронил престижа на образователното заведение ".
Но даже и това образователно заведение да е имало някакъв авторитет, в този момент той е не просто накърнен, а напряко срутен. И то не от някого другиго, а от самата така наречен академична общественост. Първо, тъй като с изцяло несъответстващата си реакция даде съображение за подозрението, че всичко в този университет може да е подправена симулативност - като непроведения, само че зачетен изпит. И второ, с урока, който дава на своите ученици - че истината и справедливостта нямат значение, че когато се сблъскат с лъжата и несправедливостта, би трябвало да си мълчат, че няма потребност да се поставят много-много старания в ученето, тъй като значими са бележките и подписите в книжките, а не знанията. Както и да се заплащат в точния момент таксите, несъмнено.
Урокът е теоретичен
Ако се съди по преобладаващата реакция на " възпитаниците ", урокът е добре усвоен. Първо от тези 90 и повече %, които с подготвеност са се присъединили в имитацията на изпит, получили са си тройките и четворките и в този момент си мълчат - какво толкоз, значими са " взетите изпити ", не знанията. А тези, които не мислят по този начин (ако има такива), са научили, че няма смисъл, а е и рисково да се опълчват на системата.
Стигна се дори до различен студентски митинг в отбрана на " незаслужено " упрекнатата преподавателка. Протестиращите считат, че държанието на оплакалия се студент е " неприлично и целящо само персонална полза за пиар ". В ефирен репортаж представител на митинга бе запитан дали " казусът е в оповестението или в самия изпит ". " Проблемът е в оповестението ", отговори той, без даже да се замисли. За доста студенти е неоправдателно не държанието на преподавателката, а реакцията на изобличилия я студент. Преобладаващото мнение в интернет форумите гласи, че и той нямаше да каже нищо, в случай че не беше получил двойка. " Ако толкоз доста искаш качествено обучение, избери си различен университет ", поучават го сътрудниците му. Също като ректора на УНСС, който през 2013 година посъветва протестиращите студенти да емигрират, откакто не им харесва в България. Съветът е непотребен. И без това всеки, който желае съществено обучение и може да си го разреши, бяга от България. И единствено малко на брой се връщат.
" Ами в този момент след тия насмешки и акция против университета - по какъв начин децата ни ще си намерят работа ", пита по малкия екран майка на студентка. Притеснението ѝ е ненужно - работодателите така и така знаят доста добре до каква степен могат да разчитат на новоизлюпените висшисти.
Разбира се, надалеч не всички студенти и преподаватели в България са такива. И тъкмо поради тях не трябва да се мълчи. Защото техните старания са обезсмислени и смазани от средата - реплика на изпити, реплика на университети, реплика на обучение.
Коментарът е оповестен от " Дойче веле "
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ