Американците и мартениците не са проблемът ни с Хелоуин
Яростното опълчване във връзка Хелоуин всяка година има своите корени и аргументи и е здравословно да сме наясно с тях. Не за друго, просто осъзнато се живее по-добре.
Мнозина употребяват по инерция аргумента " Когато американците сложат мартеници, тогава и аз ще чествам Хелоуин " . Той обаче е неплатежоспособен, лекомислен и недомислен. Мартениците за американците нямат нищо общо, тъй като желанието или нежеланието ни да прегърнем нещо би трябвало да идва и да зависи от самите нас, не от дейностите на различен.
Истината е, че имаме такава сензитивна реакция против Хелоуин, тъй като усещаме обичайните си полезности и традиции под опасност от нещо изцяло непознато, от нещо извънредно комерсиално, от нещо, което увлича най-податливите - децата, и от нещо, което не носи никакъв смисъл, с който можем да се идентифицираме.
Поради тази причина да вземем за пример надалеч по-слаби брожения има всяка година към Деня на влюбените. Да, на процедура това е католически празник, само че никой не го регистрира с тази мисъл. 14 февруари се употребява повече за мотив, в сравнение с за пълнометражен празник, тъй като възхвалява една общовалидна и общочовешка полезност - любовта. А тук разлика сред религиите и народите няма. И ние сме хора, и ние се обичаме, затова просто употребяваме датата като мотив да го покажем.
С Хелоуин обаче това не е по този начин. Той е изцяло непознат, изцяло друг като идея и ритуали. И по тази причина българите, за които смисълът на традициите, посланието на обредите и значимостта на празниците имат значение, усещат Хелоуин като доста нападателно непознато тяло, което инстинктивно отхвърлят . И в това е изцяло обикновено. Има обаче други българи, за които тези неща не са толкоз значими. Те не търсят смисъл, за тях е задоволително, че просто се забавляват . И е хубаво двете групи да престанат да се съдят и наскърбяват, тъй като това не оказва помощ на никого.
Има някои неща обаче, които биха помогнали на тези, които се усещат дискомфортно в целия цирк около Хелоуин.
Това е като борбата за кирилицата. Дълго време маймуницата беше овладяла чатовете, имейлите, sms-ите. Когато обаче един народ има здрави устои и близки, естествени обичаи, те съумяват да окажат опозиция на сходни външни фактори. Така и кирилицата съумя да окаже опозиция и през днешния ден все по-рядко виждаме шльокавица в интернет пространството.
Та какво могат да създадат българите, за които Хелоуин е агресор? Много оказва помощ по Коледа или Великден да не водите децата си по екскурзии по всички страни, а да ги запознавате всякога с топлината и уюта на това фамилията да се събере и да прекара тези толкоз светли празници дружно. Помага да ги отведете на Сурва в Перник, на мъжкото богоявленско хоро в Калофер, на хвърлянето на кръста в града ви, на Роженския събор, на фестивала в Жеравна, да месите дружно козунаци, питки и баници, да ги научите на някое и друго хоро, да им създадете празнично въодушевление на 3 март, 24 май, 6 септември, да обиколите България и да им покажете хубостите й.
Защото по този начин се уважава корена. Така се построява връзка с него и по този начин след време, когато той е задоволително бездънен и развъртян, няма да има потребност от безсмисленото непознато, а единствено от значимото свое.
Патриотизмът няма нищо общо с " другите " - да сме по-добри от тях, да ги отхвърляме или да ги принизяваме. Патриотизмът е доста персонално възприятие и има общо единствено със личната ти душа. Изборът на своето пред непознатото е елементарен, когато човек има здрави устои и търси смисъла както в делниците, по този начин и в празниците. Не всички обаче имат този шанс и там Хелоуин съумява да пробие.
Но без суматоха. След епохи на непознати нашествия, българското още е тук и още е живо. Има мисъл, обръщение и дух, а това, популярност богу, към момента е " на мода ".
Автор: Десислава Любомирова
Мнозина употребяват по инерция аргумента " Когато американците сложат мартеници, тогава и аз ще чествам Хелоуин " . Той обаче е неплатежоспособен, лекомислен и недомислен. Мартениците за американците нямат нищо общо, тъй като желанието или нежеланието ни да прегърнем нещо би трябвало да идва и да зависи от самите нас, не от дейностите на различен.
Истината е, че имаме такава сензитивна реакция против Хелоуин, тъй като усещаме обичайните си полезности и традиции под опасност от нещо изцяло непознато, от нещо извънредно комерсиално, от нещо, което увлича най-податливите - децата, и от нещо, което не носи никакъв смисъл, с който можем да се идентифицираме.
Поради тази причина да вземем за пример надалеч по-слаби брожения има всяка година към Деня на влюбените. Да, на процедура това е католически празник, само че никой не го регистрира с тази мисъл. 14 февруари се употребява повече за мотив, в сравнение с за пълнометражен празник, тъй като възхвалява една общовалидна и общочовешка полезност - любовта. А тук разлика сред религиите и народите няма. И ние сме хора, и ние се обичаме, затова просто употребяваме датата като мотив да го покажем.
С Хелоуин обаче това не е по този начин. Той е изцяло непознат, изцяло друг като идея и ритуали. И по тази причина българите, за които смисълът на традициите, посланието на обредите и значимостта на празниците имат значение, усещат Хелоуин като доста нападателно непознато тяло, което инстинктивно отхвърлят . И в това е изцяло обикновено. Има обаче други българи, за които тези неща не са толкоз значими. Те не търсят смисъл, за тях е задоволително, че просто се забавляват . И е хубаво двете групи да престанат да се съдят и наскърбяват, тъй като това не оказва помощ на никого.
Има някои неща обаче, които биха помогнали на тези, които се усещат дискомфортно в целия цирк около Хелоуин.
Това е като борбата за кирилицата. Дълго време маймуницата беше овладяла чатовете, имейлите, sms-ите. Когато обаче един народ има здрави устои и близки, естествени обичаи, те съумяват да окажат опозиция на сходни външни фактори. Така и кирилицата съумя да окаже опозиция и през днешния ден все по-рядко виждаме шльокавица в интернет пространството.
Та какво могат да създадат българите, за които Хелоуин е агресор? Много оказва помощ по Коледа или Великден да не водите децата си по екскурзии по всички страни, а да ги запознавате всякога с топлината и уюта на това фамилията да се събере и да прекара тези толкоз светли празници дружно. Помага да ги отведете на Сурва в Перник, на мъжкото богоявленско хоро в Калофер, на хвърлянето на кръста в града ви, на Роженския събор, на фестивала в Жеравна, да месите дружно козунаци, питки и баници, да ги научите на някое и друго хоро, да им създадете празнично въодушевление на 3 март, 24 май, 6 септември, да обиколите България и да им покажете хубостите й.
Защото по този начин се уважава корена. Така се построява връзка с него и по този начин след време, когато той е задоволително бездънен и развъртян, няма да има потребност от безсмисленото непознато, а единствено от значимото свое.
Патриотизмът няма нищо общо с " другите " - да сме по-добри от тях, да ги отхвърляме или да ги принизяваме. Патриотизмът е доста персонално възприятие и има общо единствено със личната ти душа. Изборът на своето пред непознатото е елементарен, когато човек има здрави устои и търси смисъла както в делниците, по този начин и в празниците. Не всички обаче имат този шанс и там Хелоуин съумява да пробие.
Но без суматоха. След епохи на непознати нашествия, българското още е тук и още е живо. Има мисъл, обръщение и дух, а това, популярност богу, към момента е " на мода ".
Автор: Десислава Любомирова
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ