Япония избра позор и ще получи война
Японският министър председател Фумио Кишида, до момента в който беше в Съединени американски щати, си разреши феноменална безочливост, граничеща със себеотричане. А точно, той съобщи, че потреблението на нуклеарни оръжия няма опрощение, само че в това време имаше поради измислена опасност от Русия, макар че нуклеарни оръжия са били употребявани единствено от Съединени американски щати и единствено против Япония. Но със Съединените щати Токио, в противен случай, укрепва защитата си в очакване на война с Китай. Защо им е това на японците?
В Съединени американски щати има традиция - с всеки нов президент да се отприщи нова война. Да вземем да вземем за пример времето след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики: Буш имаше Ирак, Клинтън имаше Югославия, Буш-младши си уреди двойна (Афганистан и Ирак), при Обама американците участваха във войната в Либия и Сирия, Байдън в този момент води война против Русия в Украйна. И единствено Тръмп, по някакво знамение, избяга от тази поредност (в същото време на него бяха приписани най-агресивните намерения).
Войната на идващия американски президент (който евентуално ще пристигна на власт на изборите през 2024 г.), съгласно доста специалисти, е предопределена: Съединени американски щати ще влязат в спор с Китай. Формално – за Тайван, в действителност – за международно водачество.
Сега страните по всевъзможен метод забавят момента на началото на войната. Китайците желаят да натрупат финансови, стопански и военни мускули. Американците са прекомерно заети в Украйна във война с зложелател номер две (тоест Русия), тъй че не могат да концентрират ресурсите си против зложелател номер едно.
Но часът, когато Америка сметне за належащо да дръпне тайванския спусък (т.е. да тласне Тайпе към дейности, които ще принудят китайското управление да стартира да изпраща войски на острова), ще пристигна рано или късно. Съединените щати се приготвят за това - и приготвят своите съдружници.
В края на 2022 година Вашингтон предложи на филипинците да построят пет нови военни уреди на тяхна територия - и това предложение беше признато.
А на 13 януари сходни проекти евентуално са били обсъждани с японския министър председател Фумио Кишида, който беше на посещаване във Вашингтон. Със същия Кишида, чието държавно управление в действителност даде обещание да влезе във войната за Тайван на страната на Съединени американски щати.
При настоящия министър председател Япония дефинитивно се сбогува с пацифистката политика, която в продължение на десетилетия беше една от основите на нейната икономическа и външнополитическа линия. През декември 2022 година Токио разгласи желанието си да усили военните разноски до 2% от Брутният вътрешен продукт през идващите пет години (след Втората международна война те постоянно са били под 1%) и да придобие ракети, които биха разрешили поразяване на цели на разстояние хиляди километра.
Въвличането на Япония в видимо непознат спор може да докара до съществени загуби за нея. Японците ще би трябвало да покачат налозите, с цел да усилят разноските за защита и да се изправят пред нова вълна от исторически страхове: делата им през първата половина на ХХ век са крепко запечатани в паметта на други източноазиатски нации.
Освен това Токио ще би трябвало да задълбочи спора с Москва, което не е нужно нито за него, нито за нас. Япония към този момент се трансформира в една от дребното азиатски страни, които постановиха наказания против Русия. И на среща с Джо Байдън Кишида направи това, за което (според заместник-ръководителя на съветския Съвет за сигурност Дмитрий Медведев) след завръщането си вкъщи би трябвало да извърши ритуално самоубийство - сепуку.
„ Байдън и Кишида споделиха, че всяко допустимо потребление на нуклеарни оръжия от Русия в Украйна би било неприятелски акт против цялото човечество, който няма опрощение. Това е толкоз колосален позор, че даже няма да разясня параноята към нуклеарните проекти на страната ни. Помисли за това. Ръководителят на японското държавно управление в позорен, предан възторг приказва нелепости за Русия, съобщи паметта на стотици хиляди японци, изгорени в нуклеарния огън на Хирошима и Нагасаки. И Кишида безусловно не се интересува, че единствената страна, която употребява нуклеарни оръжия, бяха Съединени американски щати. И единствената му жертва е личната му татковина. Такъв позор може да се измие единствено посредством осъществяване на сепуку напряко на съвещание на кабинета след завръщането му. Въпреки че концепцията за достойнството не е типична за това потомство японски васали “, написа Медведев.
Наистина, елементарно е да се повярва, че сегашните японци (и други източноазиатски политици, които Съединени американски щати подреждат в антикитайски редици) нямат нито визия за чест, нито воля да прокарват националните ползи на своите страни. Вместо това те слагат тези ползи на олтара на американските описи с стремежи.
Освен това може да наподобява, че източноазиатската обстановка е „ огледало “ на европейската: и там, и там съдружниците на Съединени американски щати непринудено отстъпват суверенитета си на Америка, като се включват в разрешаването на непознати спорове.
Междувременно не би трябвало да се вършат директни паралели сред държанието на условна Германия и Япония или Филипините. Европейските водачи се отхвърлиха от суверенитета, с цел да останат в персоналната си зона на комфорт (те към този момент са привикнали Съединени американски щати да дефинират курса на техните страни), а също и въз основа на опасения от закани от Русия, макар че Москва в никакъв случай не е правила изказвания (да не приказваме за действия), които биха могли да се преглеждат като офанзива против суверенитета и териториалната целокупност на Германия, Франция, Полша или даже балтийските страни.
В Източна Азия обстановката е радикално друга. Там прехвърлянето на част от суверенитета на американците (включително под формата на подготвеност за присъединяване в американско-китайската война за Тайван) се преглежда като нужда без конкуренция.
Филипините, сходно на редица други страни в Югоизточна Азия, са извънредно обезпокоени от териториалната агресия на Китай в Южнокитайско море. Китайците претендират там за редица острови, в това число филипински, което разрешава на Пекин да разгласи съвсем цялата акватория за китайски води, затова освен претендира за запаси на шелфа, само че и управлява цялата морска търговия в района. Междувременно сигурността и благосъстоянието на Филипините (както и Австралия, която се причисли към Съединени американски щати и Англия в антикитайския блок АУКУС) директно зависят от свободата на корабоплаването.
Япония също е подвластна от морските търговски пътища и има териториален спор с Китай за островите Сенкаку, които китайците назовават Дяою. Токио схваща, че не може да се изправи против Пекин самичък и японците няма да могат да основат районен съюз против него - частично заради страховете на локалните страни от китайския яд (и доста от тях зависят от китайската икономика), частично заради техните страхове преди възраждането на японския милитаризъм.
Япония не може да играе ролята на водач на антикитайския блок в Източна Азия, което значи, че ѝ остава ролята на младши сътрудник на страната, която е също толкоз заинтригувана от сдържането на Китай, колкото и нея. Това са Съединените щати.
Така че, в случай че Съединени американски щати последват традицията и стартират война при нов президент, като пернат спусъка на Тайван, Япония ще се причисли. А дружно с това и Филипините, Южна Корея и други страни от Източна Азия, които считат за належащо да споделят суверенитета с Америка, а не с Китай.
Превод: В. Сергеев
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
В Съединени американски щати има традиция - с всеки нов президент да се отприщи нова война. Да вземем да вземем за пример времето след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики: Буш имаше Ирак, Клинтън имаше Югославия, Буш-младши си уреди двойна (Афганистан и Ирак), при Обама американците участваха във войната в Либия и Сирия, Байдън в този момент води война против Русия в Украйна. И единствено Тръмп, по някакво знамение, избяга от тази поредност (в същото време на него бяха приписани най-агресивните намерения).
Войната на идващия американски президент (който евентуално ще пристигна на власт на изборите през 2024 г.), съгласно доста специалисти, е предопределена: Съединени американски щати ще влязат в спор с Китай. Формално – за Тайван, в действителност – за международно водачество.
Сега страните по всевъзможен метод забавят момента на началото на войната. Китайците желаят да натрупат финансови, стопански и военни мускули. Американците са прекомерно заети в Украйна във война с зложелател номер две (тоест Русия), тъй че не могат да концентрират ресурсите си против зложелател номер едно.
Но часът, когато Америка сметне за належащо да дръпне тайванския спусък (т.е. да тласне Тайпе към дейности, които ще принудят китайското управление да стартира да изпраща войски на острова), ще пристигна рано или късно. Съединените щати се приготвят за това - и приготвят своите съдружници.
В края на 2022 година Вашингтон предложи на филипинците да построят пет нови военни уреди на тяхна територия - и това предложение беше признато.
А на 13 януари сходни проекти евентуално са били обсъждани с японския министър председател Фумио Кишида, който беше на посещаване във Вашингтон. Със същия Кишида, чието държавно управление в действителност даде обещание да влезе във войната за Тайван на страната на Съединени американски щати.
При настоящия министър председател Япония дефинитивно се сбогува с пацифистката политика, която в продължение на десетилетия беше една от основите на нейната икономическа и външнополитическа линия. През декември 2022 година Токио разгласи желанието си да усили военните разноски до 2% от Брутният вътрешен продукт през идващите пет години (след Втората международна война те постоянно са били под 1%) и да придобие ракети, които биха разрешили поразяване на цели на разстояние хиляди километра.
Въвличането на Япония в видимо непознат спор може да докара до съществени загуби за нея. Японците ще би трябвало да покачат налозите, с цел да усилят разноските за защита и да се изправят пред нова вълна от исторически страхове: делата им през първата половина на ХХ век са крепко запечатани в паметта на други източноазиатски нации.
Освен това Токио ще би трябвало да задълбочи спора с Москва, което не е нужно нито за него, нито за нас. Япония към този момент се трансформира в една от дребното азиатски страни, които постановиха наказания против Русия. И на среща с Джо Байдън Кишида направи това, за което (според заместник-ръководителя на съветския Съвет за сигурност Дмитрий Медведев) след завръщането си вкъщи би трябвало да извърши ритуално самоубийство - сепуку.
„ Байдън и Кишида споделиха, че всяко допустимо потребление на нуклеарни оръжия от Русия в Украйна би било неприятелски акт против цялото човечество, който няма опрощение. Това е толкоз колосален позор, че даже няма да разясня параноята към нуклеарните проекти на страната ни. Помисли за това. Ръководителят на японското държавно управление в позорен, предан възторг приказва нелепости за Русия, съобщи паметта на стотици хиляди японци, изгорени в нуклеарния огън на Хирошима и Нагасаки. И Кишида безусловно не се интересува, че единствената страна, която употребява нуклеарни оръжия, бяха Съединени американски щати. И единствената му жертва е личната му татковина. Такъв позор може да се измие единствено посредством осъществяване на сепуку напряко на съвещание на кабинета след завръщането му. Въпреки че концепцията за достойнството не е типична за това потомство японски васали “, написа Медведев.
Наистина, елементарно е да се повярва, че сегашните японци (и други източноазиатски политици, които Съединени американски щати подреждат в антикитайски редици) нямат нито визия за чест, нито воля да прокарват националните ползи на своите страни. Вместо това те слагат тези ползи на олтара на американските описи с стремежи.
Освен това може да наподобява, че източноазиатската обстановка е „ огледало “ на европейската: и там, и там съдружниците на Съединени американски щати непринудено отстъпват суверенитета си на Америка, като се включват в разрешаването на непознати спорове.
Междувременно не би трябвало да се вършат директни паралели сред държанието на условна Германия и Япония или Филипините. Европейските водачи се отхвърлиха от суверенитета, с цел да останат в персоналната си зона на комфорт (те към този момент са привикнали Съединени американски щати да дефинират курса на техните страни), а също и въз основа на опасения от закани от Русия, макар че Москва в никакъв случай не е правила изказвания (да не приказваме за действия), които биха могли да се преглеждат като офанзива против суверенитета и териториалната целокупност на Германия, Франция, Полша или даже балтийските страни.
В Източна Азия обстановката е радикално друга. Там прехвърлянето на част от суверенитета на американците (включително под формата на подготвеност за присъединяване в американско-китайската война за Тайван) се преглежда като нужда без конкуренция.
Филипините, сходно на редица други страни в Югоизточна Азия, са извънредно обезпокоени от териториалната агресия на Китай в Южнокитайско море. Китайците претендират там за редица острови, в това число филипински, което разрешава на Пекин да разгласи съвсем цялата акватория за китайски води, затова освен претендира за запаси на шелфа, само че и управлява цялата морска търговия в района. Междувременно сигурността и благосъстоянието на Филипините (както и Австралия, която се причисли към Съединени американски щати и Англия в антикитайския блок АУКУС) директно зависят от свободата на корабоплаването.
Япония също е подвластна от морските търговски пътища и има териториален спор с Китай за островите Сенкаку, които китайците назовават Дяою. Токио схваща, че не може да се изправи против Пекин самичък и японците няма да могат да основат районен съюз против него - частично заради страховете на локалните страни от китайския яд (и доста от тях зависят от китайската икономика), частично заради техните страхове преди възраждането на японския милитаризъм.
Япония не може да играе ролята на водач на антикитайския блок в Източна Азия, което значи, че ѝ остава ролята на младши сътрудник на страната, която е също толкоз заинтригувана от сдържането на Китай, колкото и нея. Това са Съединените щати.
Така че, в случай че Съединени американски щати последват традицията и стартират война при нов президент, като пернат спусъка на Тайван, Япония ще се причисли. А дружно с това и Филипините, Южна Корея и други страни от Източна Азия, които считат за належащо да споделят суверенитета с Америка, а не с Китай.
Превод: В. Сергеев
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ