Японски Хин
Японският Хин е малко куче, което е уместно за развъждане в апартамент и заради тази причина е доста известно измежду жителите на огромните градове. Японският Хин е доста рядка порода и доста постоянно хората, които не са наясно с това по какъв начин наподобяват тези кученца, ги бъркат с Пекинези.
История на Японски Хин
Малко е известно за историята и произхода на Японски Хин. Смята се, че кучетата от тази порода произлизат от по този начин наречения Тибетски Той. Прародителят на породата попаднал в Япония с помощта на будистки монаси. Породата е доста антична, защото са намирани старинни тъкани, върху които е изобразен Японски Хин. Той е рисуван върху вази и други съдове.
В Япония кучетата от тази порода са се считали за любимци на боговете. През 1603 година кучетата от породата Японски Хин се трансформирали в наложителен амулет за японските аристократи. През 1613 година британският капитан Сирлъс докарал в Англия с транспортен съд няколко кученца от породата Японски Хин и те незабавно се трансформирали в любимци на английските аристократи.
През 1853 година американският командор Пери доставил няколко кучета от тази екзотична порода в САШ. Чифт от тези кучета бил изпратен като дипломатически подарък на британската кралица Виктория. През 1868 година кучетата от породата Японски Хин се трансформирали в наложителен аксесоар за аристократите, а след време почнали да се отглеждат от хора от всички съсловия, защото били доста комфортни за стайни компаньони.
Стандарт на Японски Хин
Въпреки че кучетата от породата Японски Хин постоянно са бъркани с Пекинези, те доста се разграничават от тях. Теглото на Японския Хин е от 1. 8 до 4 кг, а Пекинезите са по-тежки. Височината на мъжките представители на Японски Хин е към 25 сантиметра, а женските доближават до 20 сантиметра. Японският Хин има тънка четина, която на пипане е нежна като коприна. Тя може да бъде оцветена или в бяло и черно или в бяло и рижаво. Други цветове на козината не са възможни, както и комбинацията от бяло, черно и рижаво.
Въпреки че е дълга, козината на Японския Хин не се влачи по земята, което способства за нейната лесна поддръжка. Козината на Японския Хин е права, за минус се счита къдравата или вълнистата четина. Цялото тяло на Японския Хин е покрито с дълга четина. Изключение прави единствено лицевата част на главата. Допускат се ярко кафяви или жълти петна върху главата на Японския Хин.
За ценителите на породата е доста значимо кучето да има цветно леке в региона на тила. Още от древността такова леке се назовава пръстът на Буда. Това не въздейства върху оценяването на кучето при присъединяване му на изложения, само че се счита за огромна необичайност и всеки познавач на породата би предпочел куче с такова леке.
Главата на Японския Хин е с кръгла форма, носът е черен или по-светъл, според от цвета на козината. Носът се намира на една линия с очите. Челюстите са мощни и добре развити макар дребния размер на кучето. Очите са огромни, кръгли и се намират на относително огромно разстояние едно от друго. Те са черни и блестящи. Ушите на Японския Хин са с триъгълна форма и са клепнали. Те са покрити с дълга четина. Шията е къса, гръдният панер е добре развъртян. Опашката на Японския Хин е покрита с дълга четина и е навита над гърба. Лапите на Японския Хин са дребни, наподобяват на заешки и имат снопчета от косми.
Грижи за Японски Хин
Козината на кучето от породата Японски Хин има потребност от ежедневно разресване, с цел да се избегне възможното й сплъстяване. По време на промяната на козината всекидневното разресване ще защищити дома ви от обилие от косми. Кучетата от породата Японски Хин понасят жегите доста зле, по тази причина избягвайте да ги разхождате, когато е прекомерно горещо, защото любимецът ви може да получи проблеми с дишането. Японският Хин елементарно може да бъде теоретичен да употребява котешка тоалетна, в случай че нямате време за разходки с любимеца си или на открито е прекомерно студено за него.
Обучение на Японски Хин
Японският Хин е куче, което доста елементарно се научава какво е разрешено и какво не в дома, в който живее. То няма да се опита да нарушава разпоредбите и да господства над стопанина си. За това дребно кученце е наслада да извършва всяка волност на стопанина си. Кученцата от тази порода елементарно се научават на трикове, само че е изцяло неразрешено да се употребяват физически способи на наказване, в случай че Японският Хин откаже да извършва команда.
Хранене на Японски Хин
Японският Хин яде малко, само че от време на време може да прояви известни прищявки и да откаже да изяде порцията си, даже това да е обичаната му храна. Като цяло кучетата от тази порода се хранят с консерви и суха храна за дребни породи, само че може да се хранят и с натурални артикули. Японският Хин с наслада ще яде пилешко и пуешко месо, телешко и заешко, а също по този начин обезкостена сварена или печена риба.
Той ще похапва твърдо сварени яйца, кисело мляко, извара, плодове и зеленчуци. Не би трябвало да давате на Японския Хин кокали, прясно мляко, сладко и солено, тестено и пикантно, а също по този начин прекомерно студена или прекомерно гореща храна. Ако храните Японския Хин с натурални артикули, добавяйте към менюто му витамини и минерали за кучета.
Заболявания на Японски Хин
Японският Хин като цяло е здрава порода, само че измежду генетично обусловените заболявания, от които може да страда това куче, са тазобедрената дисплазия и усукването на колянната капачка.
Понякога Японският Хин страда от проблеми с костната система, което се отразява върху способността му да върви добре. Очите на Японския Хин са огромни и поради това би трябвало да се защищават от замърсявания, защото в тях елементарно могат да попаднат прашинки и дребни предмети, което от своя страна да докара до развиването на рискови очни болести при кучетата.
Любопитни обстоятелства за Японски Хин
Японският Хин е доста изтънчено куче, което е с аристократично държание. То постоянно се държи умерено и излъчва достойнство. Интересен факт е, че Японският Хин не излъчва безусловно никаква миризма. Кучетата от породата Японски Хин от антични времена са се употребявали за лекуване на нервно заболели хора, защото се счита, че в случай че седят в скута им, работят успокояващо. Смята се, че галенето на копринената четина на Японския Хин работи доста успокояващо на нервната система.
Японският Хин се приспособява към метода на живот на своя собственик. Той ще се усеща добре, в случай че неговият собственик е деен човек, който доста се движи и взима любимеца си на дълги разходки, само че ще му е добре и в случай че стопанинът му по през целия ден си седи у дома и го държи в скута си. Затова кучетата от породата Японски Хин са подобаващи за възрастни хора, защото не се натрапват и се преценяват с настроението и метода на живот на стопанина си.
Кучетата от породата Японски Хин обичат да седят на високо място, тъй като по този метод се усещат уверени, защото имат опцията да следят всички отвисоко. Интересен факт е, че когато върви, Японският Хин подвига много високо предните си лапи.
Японският Хин се сприятелява с всички породи кучета и с останалите домашни любимци, защото е доста отзивчив и контактен. Благодарение на естествената си просветеност Японският Хин в никакъв случай не се натрапва. Той усеща в какво въодушевление е стопанинът му и търпеливо изчаква, до момента в който бъде извикан. Още в древността японците се лекували с кучета от порода Японски Хин от разнообразни заболявания. Според легендата тези кучета могат да придвижват заболяванията на стопанина върху самите тях. Известни са случаи, когато куче от породата Японски Хин е стояло неразделно до тежко болния си собственик и той е оздравявал, а кучето е умирало.
Кривогледството е постоянно срещано при кучетата от породата Японски Хин. Допуска се неналичието на един-два зъба, което също е постоянно срещано. Женските на Японския Хин раждат от 2 до 4 кученца. Рекорд е сложила женска, която е родила 7 кученца. Малките се раждат с тегло към 80 грама. Женската на Японския Хин има потребност от помощ при раждането. Въпреки огромните глави на кученцата майката не страда по време на самото раждане, само че нормално женските от тази порода не прегризват пъпната шнур на новородените кученца и това би трябвало да се направи от ветеринарен експерт или от стопанина на кучето.
Поради обстоятелството, че козината му не излъчва миризма, Японският Хин се счита за хипоалергенна порода и се предлага на хора, които имат алергия към кучешка четина. Дори когато е влажен, Японският Хин не мирише на присъщия мирис, който излъчват кучетата.
Японският Хин е куче, което доста рядко лае. Той издава звуци, които наподобяват на нещо като пеене. За разлика от Пекинезите Японският Хин няма проблеми с очите и не съществува риск очите му да изпаднат при избрана обстановка.
Недостатъци на Японски Хин
Японският Хин не е подобаващ за каквато и да е работа, още по-малко - за защита. Това е декоративно куче, чиято единствена цел е да носи наслада и да бъде непрекъснато галено и прегръщано. Кучетата от породата Японски Хин не са подобаващи за фамилии с прекомерно дребни деца, защото хлапетата могат да наранят дребното кученце, без да желаят, до момента в който играят с него.
