Отглеждане на Японски Хин вкъщи
Японският хин е декоративна порода кучета, която на първо време се е зародила в Китай след много упорита селекция. По-късно кучето е било пренесено в Япония, откъдето славата му се разнася на длъж и на простор заради интереса на императорското семейство към него.
И през днешния ден тези очарователни кучета печелят сърцата на мнозина, и най-много на хората, мечтаещи за пале с необикновен външен тип, което обаче да не се нуждае от доста пространство и прекомерно дълги разходки.
Със своите размери японският хин несъмнено може да се подреди в листата с дребните породи кучета. Той е висок към 25-28 сантиметра, а тежестта му рядко надвишава 3 кг.
Запазена марка на дребния звяр е неговата дълга, права и много мека четина. Тя е двуцветна, като най-популярните комбинации са черно и бяло, черно и кафяво, червеникаво и бяло.
Японският хин е пъргаво, напористо и самоуверено куче, което обича да е център на внимание. То елементарно се привързва към членовете на фамилията и с повече упорита работа от страна на стопанина може да бъде добре дресирано.
Ако обаче на кучето не му се покаже кой е шефът вкъщи, то може да одобри неправилно ролята си и да стартира да си разрешава разнообразни произволи.
Ако дресурата и социализирането на кучето бъдат занемарени може да се стигне даже до такава степен, че пухкавото създание да стартира да демонстрира експанзия към стопанина си и близките.
Отглеждане на японски хин в къща
Японският хин би се радвал да живее в къща, само че не и да бъде трансфорат в класическото дворно куче. За да не се постанова да търсите кучето из целия двор, а и да се чудите дали не е съумяло да се измъкне по някакъв метод на открито, можете да оградите дребен сектор от градината си и да го поставите там.
Уверяваме ви, че това мъниче ще се усеща комфортно там, стига до него да са обичаните му играчки, купичките с вода и храна.
Добре е мястото да разполага и с някакъв заслон, защото през летните горещини директната слънчева светлина ще вреди на дребния красавец.
Вечер можете да прибирате кучето назад в дома ви, като не е нужно да го къпете напълно, а просто да го забърсвате с влажна забрадка и да разресвате добре козината.
Японските хинове се славят като много чистоплътни кученца, тъй че при престоя си на открито (най-вече в заградено място) няма по какъв начин да се изцапат.
Отглеждане на японски хин в апартамент
Компактните размери на породата я вършат подобаваща за развъждане в апартамент. Както всяко живо създание и това се нуждае от придвижване, само че при него не е неотложно разходките да са многочислени и продължителни.
Така че породата несъмнено би допаднала на хора, които не обичат да правят постоянно физически извършения, както и на пенсионери.
Представителите на тази порода са относително лесни да развъждане в тесни пространства. Те не заемат ненужно място и не основават огромен звук, сходно на други породи като джак ръсел териер да вземем за пример.
От тях може да се чака повече, че ще се наместят до стопанина си пред тв приемника, само че не и да разхвърлят облеклата ви и да нагризат обувките и мебелите.
Друга позитивна страна на тези очарователни кученца е, че те могат да се забавляват и сами. Така че даже и да останат сами у дома за известно време, няма да го изживеят толкоз тежко като един дратхаар да вземем за пример.
Освен преимущества обаче тази порода си има и дефекти, като в тази ситуация преди всичко можем да посочим дългата четина, която постоянно се скубе.
Ето за какво в случай че имате алергия към кучешки косми, най-вероятно ще се наложи да се откажете от концепцията да си осиновите японски хин и да се задоволите с по-скромни представители на животинския свят като рибки или костенурка.
Японски хин и други домашни любимци
Държанието на японския хин към останалите животни е обусловено главно от степента на неговото социализиране. Ако от още от малко кучето е запознавано с разнообразни домашни любимци и е научено да ги приема и най-много да не се опасява от тях, то няма да показва неприязън нито към други кучета, нито към котки, зайчета и чинчили.
Ако обаче то е живяло в затворена среда, е изцяло допустимо да се стресира при срещата с чужд тип и да изрази неспокойствието си с лай или ръмжене.
Японски хин и дете
Японският хин би могъл да бъде благ и правилен другар на дете, което е на по-осъзната възраст, и знае по какъв начин да се държи с кученцето.
Въпреки че не са от най-жизнените палета, тези дребни лъвчета биха се радвали да излизат на разходка с хлапето и да споделят с него разнообразни игри.
Съжителството на кучето с по-малко хлапе обаче не е за препоръчване. Често пъти малчуганите одобряват подобен вид декоративни кученца като плюшени кученца, щипят ги и ги скубят.
Това несъмнено не би допадало на самолюбивия японски хин и е доста допустимо той да опита да се отбрани. Ето за какво при съществуване на две дребни сладурчета вкъщи наличието на възрастен е повече от наложително.
