Япония – страната, която това лято трябваше да посрещне за

Япония – страната, която това лято трябваше да посрещне за ...

Игрите, които никога не се състояха: Токио 1940.


Япония – страната, която това лято трябваше да посрещне за втори път в историята си летни олимпийски игри, тъгува. Токио 2020 – това вълнуващо събитие не само за местното население, но и за целия свят, се отлага. Засега, за догодина.
Отложиха олимпийските игри в Токио Решението е дошло след разговор между японския министър-председател Шиндзо Абе и президента на МОК Томас Бах
Пандемията с коронавируса, която приклещи в смъртоносна хватка планетата доведе до безпрецедентно отлагане на най-великия спортен форум на земното кълбо. Досега, олимпийските игри са били отменяни на три пъти – веднъж заради Първата и два пъти заради Втората световна война.

Но никога преди, олимпийските игри не са били отлагани.

Мечтата за домакинството на Токио през 1940 г. се ражда първо в сърцето и душата на един велик японец Кано Джигоро – бащата на джудото. Джудото е и първото японско бойно изкуство, което попада в олимпийската програма. Той е и първият член на Япония в МОК (1909-1938).



През 1932 г. барон Джигоро пътува до Лос Анджелис, за да представи пред МОК кандидатурата на Япония да приеме Игрите и да се превърне в първата азиатска страна-домакин. Джигоро има и специална мисия. През 1940-а в родината му ще честват 2600 години от началото на японската империя и от възкачването на престола на първия император – легендарния Дзиму.

В битката за игрите през 1940 г. обаче Токио се оказва в епицентъра на жестоката конкуренция на Рим и Хелзинки. С тънкостта на дипломацията, която владее до съвършенство, барон Джигоро стига много далеч – среща се с италианския диктатор Бенито Мусолини, който е идеолог на кандидатурата на Рим с молба, Италия да се откаже в полза на Япония.

И чудото се случва. Човекът, установил първата фашистка диктатура, омеква и на практика капитулира с думите: „Ние отстъпваме в името на това Япония да спечели. Но очакваме Япония да ни подкрепи за домакинството на игрите през 1944 г.“

Поставен между това да избере Токио или Хелзинки, МОК залага на японската столица с 37 на 26 гласа във финалното гласуване.

Японците ликуват. Тяхното домакинство и безспорната победа на барон Джигоро са прекрасен шанс за подобряване на международните отношения със западните демократични нации, начело с Великобритани и САЩ.



В страната настъпва трескава подготовка. Изготвена е програма за Игрите, отпечатани са дори плакатите. Определена е и датата на откриването – 21-и септември 1940 г. Начертан е дори план откъде да мине маршрутът и щафетата на олимпийския огън от Берлин.

И когато всичко изглежда готово, избухва Китайско-японската война (7 юли 1937-9 септември 1945). Тя започва с локален инцидент край Пекин между военни части на двете страни и се разраства в една от основните зони на военни действия на Втората световна война. Китайското правителство привлича на своя страна множество местни военни командири, както и разполагащата със значителни военни сили Китайска комунистическа партия, а в различни периоди получава подкрепа и от Германия, СССР, САЩ и Британската империя.



Притеснен и огорчен от военизирането на Япония, през пролетта на 1937 г. Кано Джигоро отново прекосява Океана за тежки преговори домакинството на Токио да не бъде отнемано. Членовете на МОК са разделени в позициите си, макар че зад кандидатурата на Япония стои не кой да е, а самият основател на съвременните олимпийски игри – барон Пиер де Кубертен.

Решението се бави, а Джигоро се качва на прочутия тихоокеански лайнер „Хикава Мару“ и потегля от Европа по дългия обратен път към дома. Смъртта го застига месеци по-късно в открити води - на 4 май 1938 г. на кораба.

Официалната версия е, че е погубен от пневмония, довела до бъбречна недостатъчност. През 1990 г. в Япония започва изненадващо разследване по подозрения, че баронът е отровен с храна, заради политическите си разбирания и острите си антимилитаристки убеждения. Така и не са събрани достатъчно доказателства и делото срещу неизвестен извършител, е прекратено.

Ковчегът на една от най-забележителните фигури в историята на Япония Кано Джигоро е свален от лайнера, завит с олимпийското знаме – върховна чест, оказана на малцина.

Баронът не доживява да научи решението на МОК, а то е категорично: Токио не може да организира олимпийски игри след като японското правителство е във война с Китай. Домакинството е дадено на Хелзинки, но за кратко.

На 1-и септември 1939 г. избухва Втората световна война. Над 500 елитни спортисти от всички краища на света, които вече са се класирали за участие в летните игри през 1940 г., между които редица олимпийски, световни и европейски шампиони, вместо на пистата, в залата, на стадиона и в басейна, отиват на фронта.

И губят живота си.

bTV призовава: останете си вкъщи!
Игрите, които никога не се състояха: Берлин 1916 (ВИДЕО) Как смъртта на един велик архитект се прие за лоша поличба в Германия

Източник: btvnovinite.bg