Япония изпъква. В останалата част от света държавите, търсейки начин

...
Япония изпъква. В останалата част от света държавите, търсейки начин
Коментари Харесай

Защо никой не инвестира в Япония?

Япония изпъква. В останалата част от света страните, търсейки метод да покачат растежа на стопанската система, не престават да окуражават вложенията на задгранични компании. Китай е изключително незабравим образец за тази тактика, само че доста дуриг страни - от Индия до към този момент пазарните стопански системи в Източна Европа - въодушевено ухажват непознатите предприятия. Преките задгранични вложения (ПЧИ) оказват помощ за навлизането на свежи хрумвания в стопанската система, покачват представянето на локалните снабдители, бизнес клиентите и, от време на време, даже съперниците. Например, когато японските производители отвориха фабрики в Северна Америка, Детройт разбра, че коства по-малко да предотвратиш дефектите, вместо да ги поправяш по-късно, написа Foreign Affairs в собствен разбор. Една-единствена огромна страна сподели " не, благодаря ": Япония. През 2019 година (откогато са последните налични данни), Конференцията на Организация на обединените нации за търговия и развиване (UNCTAD) подреди 196 страни по общи входящи ПЧИ като дял от стопанската система. Япония е последна - след Северна Корея! Резултатите на останалите страни подсказват, че нарастването на ПЧИ има капацитет да подхрани забележителен стопански напредък. Страните, които печелят най-вече от вложенията, са тези, които изостават най-вече що се отнася до успеваемост. Да, Япония е на върха в някои браншове - в автомобилната промишленост да вземем за пример - само че в доста други изостава. Вземете за образец цифровите технологии, които стават все по-важни за стопанските системи. Когато една институция подреди 64 страни по стопански триумф след вложения в цифровизация, Япония се подрежда на нежеланото 53 място. Ако Токио се надява да съживи стагниращия стопански напредък, нарастването на ПЧИ е жизненоважна съставна част от рецептата. Проблемите на Страната на изгряващото слънце са коренят във официални и неофициални спънки, сложени преди десетилетия, пред опитите на задгранични компании да получават локални компании. За благополучие има знаци, че страната стартира да се отваря към изгодите от ПЧИ. Неверни данни Класирането на Япония е още по-шокиращо, откакто си напомним, че преди съвсем две десетилетия водачите в Токио инкорпорираха концепцията за входящи ПЧИ в тактиката си за напредък на стопанската система. Когато Джуничиро Коидзуми стана министър председател през 2001 година, ПЧИ бяха едвам 1,2 % от стопанската система на Япония - спрямо 28 % за типичната богата страна. Коидзуми даде обещание да удвои вложенията, а по-късно, през 2006 година, сложи цел от 5% от Брутният вътрешен продукт до 2011 година Първоначално напредъкът бе забележим: до 2008 година те се усилиха до четири %. И тогава инерцията спря. Въпреки обещанието за удвояване, направено през 2013 година от наследника му Шиндзо Абе, към 2019 година съотношението е напълно малко по-високо: 4,4 %. Междувременно, в типичната богата страна то се увеличи до 44 %. Нещо повече: държавното управление даже крие от себе си какъв брой тежък е неуспехът. Министерство на финансите пресмята, че ПЧИ се повишават до $359 милиарда през 2020 година (и по този начин реализират задачата на Абе за удвояване на равнищата от 2013 г.). Реалността е, че сумата е $215 милиарда - съгласно Международния валутен фонд, Организацията за икономическо съдействие и развиване и UNCTAD. Откъде идва разликата? МВФ е одобрила две ограничения за ПЧИ, само че предлага единствено една от тях. Япония употребява другата, която включва нерелевантна в този случай информация, като да вземем за пример заеми от задгранични компании, дъщерни на японски компании. Ако първата стъпка към решаването на един проблем е признанието, че той съществува, Япония е закъсала. Защо Япония не може да затвори договорката? Защо напъните на Япония се провалят? В Южна Корея, да вземем за пример, ПЧИ подскочиха от 2 % от Брутният вътрешен продукт в края на 90-те до 14 % през днешния ден. В Индия бяха едвам 0,5 % през 1990, а през днешния ден са 14 %. В осемте някогашни стопански системи от руския блок в Източна Европа съотношението се повиши от седем % до 55 % през днешния ден. Преподавателите Такео Хоши и Козо Киота изичсляват, че в случай че и Япония се движеше със същия ритъм по сходство на страни с сходни характерности, през 2015 година съотношението ПЧИ от Брутният вътрешен продукт щеше да е 35 %. Японският пазар забележим е прелъстителен за задгранични бизнес. В проучване след проучване мултинационалните компании разказват Япония като топ място за инвестиция с помощта на огромния и състоятелен пазар; добре образованата работна мощ и клиенти; както и софтуерния потенциал на евентуалните снабдители и сътрудници. Основната спънка се оказва невъзможността на непознатите компании да купят здрави японски компании. В типичната богата страна 80 % от ПЧИ са под формата на сливания и придобивания, само че в Япония този дял е едвам 14 %. Тази неспособност е резултат от наследството на ерата, последвала Втората международна война, когато Токио лимитира задграничните вложения от опасения, че непознатите компании ще завземат локалните компании. През 60-те, когато на доктрина Япония стартира да либерализира рестрикциите, с цел да се причисли към Организацията за икономическо сътрудничество и раз, държавното управление измисли " контрамерки ", които косвено слагат нови спънки. Коидзуми отстрани някои от тях след двугодишна борба с локалните ползи. И през днешния ден множеството от тях към този момент не съществуват, само че някои към момента са на мястото си. Медиите са цялостни със случаи, в които непознати компании избавят закъсали локални колоси: Nissan, Sharp, Toshiba и други. Но задграничните вложители имат интерес да купуват положителни компании. За злощастие, най-привлекателните от тях не могат да бъдат купени, защото принадлежат към кейрецу - една от старите спънки. В превод думата значи " група без глава " и разказва корпоративни конгломерати, които са фундаментално свързани една с друга. Обичайно, те се групират към банка, която финансира фирмите и не разрешава поглъщането им от непознати компании. Традиционно, членовете на кейрецу в никакъв случай не се продават на членове на друга кейрецу - какво остава за непознати компании. Икономическите проблеми на страната ненапълно облекчиха рестриктивните мерки за сливания и придобивания в границите на други японски групи, само че те въпреки всичко остават недостъпни за компании от други страни. Днес в тези корпоративни групи, които включва 26 хиляди компании-майки и 56 хиляди дъщерни сдружения, работят 18 млн. души - една трета от чиновниците в Япония. И тук не се включват доставчиците и други партньорски компании. Най-лошото е, че остарялата традиция заплашва бъдещето на фирмите. Доклад показва, че 600 хиляди дребни и междинни предприятия може да се наложи да затворят до 2025 година, защото притежателите им са на над 70-годишна възраст и нямат наследници. Шест милиона работни места са в риск. Вятъра на смяната За благополучие има вяра всичко това да се промени. Първият знак е смяната в публичните настроения: в първите години на новия век японците купуваха голям брой книги, които разказват задграничните вложители като кръвопийци - една такава продаде 150 хиляди копия за месец. Десетилетие по-късно Карлос Гон се трансформира в воин, откакто избави Nissan. Проучвания на публичното мнение демонстрират, че през днешния ден множеството японци виждат повече позитивни черти в директните задгранични вложения, в сравнение с негативни. Вторият лъх може да пристигна от рецесията с МСП, които нямат правоприемник. Колко от 70-годишните притежатели, които се тормозят за чиновниците си, биха отказали да продадат на непознат вложител, в случай че бъдат осведомени с него от огромна японска банка или даже държавното управление? Третата опция идва от корпоративната промяна, която постепенно, само че несъмнено продължава от няколко години насам. Едно от новите условия към гигантските корпорации е да извърнат повече внимание освен на размера си и пазарния си дял, само че и на облагата. Може и да няма директна връзка с ПЧИ, само че нарастването на маржа идва от централизация върху главната активност. И като следствие те ще продадат дивизии, които не са свързани с нея. Чуждестранни колоси като KKR, Bain и CVC към този момент се приготвят за сходно развиване и натрупат средства, с които да купуват.
Източник: dnesplus.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР