Мирела Костадинова: Янко Мустаков създава първия български хор, пленил князете Дондуков и Батенберг
Янко Мустаков е възрожденски диригент и композитор, живял и творил преди Освобождението на България. Той е основоположник на българското съвременно хорово пеене у нас. Автор е на 15 духовни и всемирски композиции. Прави хармонизации на десетки национални песни. Мустаков е литератор, просветник и патриот. Имал близки връзки с Раковски и бил негов почитател и съмишленик. Участва в живота на Свищовското читалище, в театралната му работа и способства за културния живот на града. Съвременните музиковеди го назовават „ Паисий в българската музика “.
Когато през 1879 година в Търново заседава Учредителното национално заседание, там квартирува и княз Дондуков-Корсаков. Той поканил Янко Мустаков с певческия хор, който самичък е основал за Великденските празници, с цел да показват концерт. След усърдни подготовки Мустаков отива с хористите си в остарялата столица. Репертоарът включва песнопения от Велики четвъртък до четвъртъка след Възкресение. Хоровото показване направило толкоз мощно усещане на княз Дондуков, че той възнаградил с по пет златни наполеона възхитителните артисти. А след това ги поканил на софра.
Хорът на Янко Мустаков впечатлил и първия български княз Александър Батенберг. Представителни свищовлии, дружно с хоровата група, решили да приветстват княза. По този мотив Мустаков нотирал три песни на четири гласа. След тържествени приветствия те били изпълнени на самия дунавски бряг.
Янко Мустаков е тревненец. Роден е на 3 януари 1842 година в дребното балканско градче в фамилията на Стойко Михайлов Буюклийски, който се занимавал с търговия и брачната половинка му Цвята. Двамата имат шест деца – четири дъщери и двама сина. Янко е най-малкият. Всъщност свещеникът го записал в църковните бумаги под името Йонко Стойнов Буюклийски. Как името му се трансформира в Янко Мустаков – не е известно.
Бъдещият талантлив музикант получава главното си обучение в родното си градче. Учи „ псалтикия “ при дядо Иконом и поп Стоян Дечев. От дете се занимава с черковно-славянското пеене. Събира също национални песни. После е възпитаник на Стоян Дечов и Стефан Еленчанина. Петко Р. Славейков е учителят, който оказва въздействие върху поетичната и прочувствената душа на дребния Янко.
През 1860 година фамилията му се реалокира в Свищов. Мустаков става псалт в черквата „ Св. Димитър “. Оженва се и остава да живеее в крайдунавския град. Учител е в Горната махала. През лятото на същата година посещава Букурещ. От там донася писма на Свищовския революционен комитет. Заподозрян е от управляващите. Търси леговище в Трявна, а след това и в Преображенския манастир. След няколко седмици татко му го закарва скрито с коня си в Свищов и го оставя в църквата „ Св. Димитър “ при свещеника Ради Йовчев. Препоръка до свещеника изпраща самият Петко Р. Славейков.
Музикалният гений и гласът на тревненеца несъмнено са впечатлявали свищовлии, само че Янко Мустаков не е удовлетворен от това, че е псалт в църква и преподавател. Заминава за Букурещ, с цел да учи в консерватория. Изкарва четиригодишен курс. Въодушевен от достиженията по това време в региона на многогласното църковно пеене, което учи там.
В началото на 1868 година със съдействието и поддръжката на хората от Свищов, основава първия в България черковен хор за многогласно пеене с потреблението на нотно писмо, с цел да сложи началото на актуалното хорово дело у нас.
Събира младежи, които имат музикални качества. Обучава ги на нотно писмо и църковно хорово пеене. До тогава хоровото пеене е едногласно и се разучава слухово под управлението на готови в музикално отношение диригенти. Новообразуваният хор в Свищов вкарва първоначално двугласното, а по-късно и четиригласното и хармонично пеене с потребление на нотното писмо.
Заедно с учениците си Янко Мустаков прави оркестър. Със свои пари купува множеството принадлежности - цигулки, китари, виолончело. Оркестърът извършва основоно музика към театрални представления. Тревненецът преподава солфеж и инструментално майсторство. Сред учениците му са бъдещият публицист Алеко Константинов, проф. Иван Шишманов, проф. Георги Данаилов, Георги Байданов, Атанас Паунов, Стоян Гешев и още други имена свързани с духовната ни история.
Мустаков има заслуги и в читалищното дело и театралната самодейстност в крайдунавския град.
По това време в Свищов идва като преподавател Петър Иванов от Лом. Той носи със себе си превод на новобългарски на „ Опелото на Христос “ от Кръстю Пишурка. Мустаков се заема и го създава на ноти за четиригласен хор. На Страстния петък това произведение е изпято от неговия хор. „ Опелото на Христос “ се смята за една от първите български композиции. А Мустаков се трансформира в един от първите наши диригенти. Той първи вкарва нотното образование освен измежду учениците си, само че и измежду свищовлии, макар усложненията, които изпитвали на гърба си. Основава „ Певческо сдружение “, което показва независими концерти в свищовския читалищен салон.
На Освобождението на България посвещава възторжени песни, които композира по текстове на Иван Вазов и Петко Р. Славейков. „ Из кръв и пушек и жал “ е музикално произведение по текст на патриарха на литературата ни и е приета за първия български марш. Янко Мустаков също се изявява като стихотворец и написа музика по свои текстове.
След петнадесетгодишна работа като преподавател е назначен за учебен контрольор на Свищовска и Никополска околия. Прави предложение пред Министерството на просвещението да се вкара нотното пеене в учебните заведения. Подготвя за щемпел и учебник по нотно пеене. На този си труд разпорежда огромни очаквания. Говори на брачната половинка си, че след издаването му ще оправят тежкото си материално състояние. Учебникът е подготвен през 1879 година, само че заради липса на средства, Янко не съумява да реализира неговото издаване.
Той е създател и на други учебници: „ Най-практична метода за в началото проучване на децата “ (1869). Този буквар претърпява още две издания, само че към този момент под надпис „ Буквар подреден по звукова метода “. След две години, третото издание носи заглавието: „ Читанка за учениците от главните учебни заведения “. Въпреки някои недостатъци на буквара, внимание му обръща самият поет-революционер Христо Ботев и написа отзвук във вестник „ Знаме “ на 5 януари 1875 година
Сред другите учебници на Янко Мустаков е „ Буквар, подреден по звучна метода “ (1872), който излиза в три издания, „ Читанка за възпитаници за главните учебни заведения “ (1874), „ Православно християнско обучение за възпитаници от приготовителните класове “ (1874). В него четем за учението на Христа:
„ Не живейте единствено за себе си, само че живейте, с цел да принесете изгода на человещината; Бъдете милостиви и състрадателни към секи злополучен и постарайте ся да му помогнете съгласно силите си;
Прощавайте обидите на другите, в случай че желаете да елементарни Бог вашите грехове; Обичайте враговете си, струвайте положително на тези, които ви ненавиждат и молете ся за тези, които ви костват зло; Не презирайте никого, тъй като всичките человеци са равни пред Бога; Не осъждайте другите за греховете им, а мислете по-добре за очистването на своите си; Тежко и горко на оногова, който съблазнява другите; Пазете се от пристрастие, благосъстоянието не доставя безконечен живот на человека; Не ламтете за състезание, който желае да стане най-първи, ще бъде най-последен; Днес не ся грижете за на следващия ден, а мислете единствено за днешните работи, предостатъчно е за секий ден неговата грижа; Грижете се най-вече за продобиване на царството небесно; Да ся не кълнете в нищо по кое време ще уверявате някого; Плащайте кому каквото сте длъжни; Кога ще сторите някоя лепта, или ще постите, или ще се молите Богу, не гледайте да вършите туй пред множеството, с цел да ся похвалите, само че вършете го скрито “.
Янко Мустаков умира в беднотия на 24 декември 1881 година След неговата гибел Теодосия, неговата брачна половинка, изпада в още по-голяма мизерия. Грижи се за четирите им деца, само че не съумява да запази скъпите писания на своя брачен партньор. Времето ги разпилява. Изчезва и скъпия му „ Учебник по нотно пеене “, както и подвързана тетрадка, в която са събрани всички негови авторски композиции и хармонизации на български песни. Името и на този българин остава недооценено в историята ни. Само паметна плоча в родния му град Трявна припомня, че е живял и творил този надарен човек.
Когато през 1879 година в Търново заседава Учредителното национално заседание, там квартирува и княз Дондуков-Корсаков. Той поканил Янко Мустаков с певческия хор, който самичък е основал за Великденските празници, с цел да показват концерт. След усърдни подготовки Мустаков отива с хористите си в остарялата столица. Репертоарът включва песнопения от Велики четвъртък до четвъртъка след Възкресение. Хоровото показване направило толкоз мощно усещане на княз Дондуков, че той възнаградил с по пет златни наполеона възхитителните артисти. А след това ги поканил на софра.
Хорът на Янко Мустаков впечатлил и първия български княз Александър Батенберг. Представителни свищовлии, дружно с хоровата група, решили да приветстват княза. По този мотив Мустаков нотирал три песни на четири гласа. След тържествени приветствия те били изпълнени на самия дунавски бряг.
Янко Мустаков е тревненец. Роден е на 3 януари 1842 година в дребното балканско градче в фамилията на Стойко Михайлов Буюклийски, който се занимавал с търговия и брачната половинка му Цвята. Двамата имат шест деца – четири дъщери и двама сина. Янко е най-малкият. Всъщност свещеникът го записал в църковните бумаги под името Йонко Стойнов Буюклийски. Как името му се трансформира в Янко Мустаков – не е известно.
Бъдещият талантлив музикант получава главното си обучение в родното си градче. Учи „ псалтикия “ при дядо Иконом и поп Стоян Дечев. От дете се занимава с черковно-славянското пеене. Събира също национални песни. После е възпитаник на Стоян Дечов и Стефан Еленчанина. Петко Р. Славейков е учителят, който оказва въздействие върху поетичната и прочувствената душа на дребния Янко.
През 1860 година фамилията му се реалокира в Свищов. Мустаков става псалт в черквата „ Св. Димитър “. Оженва се и остава да живеее в крайдунавския град. Учител е в Горната махала. През лятото на същата година посещава Букурещ. От там донася писма на Свищовския революционен комитет. Заподозрян е от управляващите. Търси леговище в Трявна, а след това и в Преображенския манастир. След няколко седмици татко му го закарва скрито с коня си в Свищов и го оставя в църквата „ Св. Димитър “ при свещеника Ради Йовчев. Препоръка до свещеника изпраща самият Петко Р. Славейков.
Музикалният гений и гласът на тревненеца несъмнено са впечатлявали свищовлии, само че Янко Мустаков не е удовлетворен от това, че е псалт в църква и преподавател. Заминава за Букурещ, с цел да учи в консерватория. Изкарва четиригодишен курс. Въодушевен от достиженията по това време в региона на многогласното църковно пеене, което учи там.
В началото на 1868 година със съдействието и поддръжката на хората от Свищов, основава първия в България черковен хор за многогласно пеене с потреблението на нотно писмо, с цел да сложи началото на актуалното хорово дело у нас.
Събира младежи, които имат музикални качества. Обучава ги на нотно писмо и църковно хорово пеене. До тогава хоровото пеене е едногласно и се разучава слухово под управлението на готови в музикално отношение диригенти. Новообразуваният хор в Свищов вкарва първоначално двугласното, а по-късно и четиригласното и хармонично пеене с потребление на нотното писмо.
Заедно с учениците си Янко Мустаков прави оркестър. Със свои пари купува множеството принадлежности - цигулки, китари, виолончело. Оркестърът извършва основоно музика към театрални представления. Тревненецът преподава солфеж и инструментално майсторство. Сред учениците му са бъдещият публицист Алеко Константинов, проф. Иван Шишманов, проф. Георги Данаилов, Георги Байданов, Атанас Паунов, Стоян Гешев и още други имена свързани с духовната ни история.
Мустаков има заслуги и в читалищното дело и театралната самодейстност в крайдунавския град.
По това време в Свищов идва като преподавател Петър Иванов от Лом. Той носи със себе си превод на новобългарски на „ Опелото на Христос “ от Кръстю Пишурка. Мустаков се заема и го създава на ноти за четиригласен хор. На Страстния петък това произведение е изпято от неговия хор. „ Опелото на Христос “ се смята за една от първите български композиции. А Мустаков се трансформира в един от първите наши диригенти. Той първи вкарва нотното образование освен измежду учениците си, само че и измежду свищовлии, макар усложненията, които изпитвали на гърба си. Основава „ Певческо сдружение “, което показва независими концерти в свищовския читалищен салон.
На Освобождението на България посвещава възторжени песни, които композира по текстове на Иван Вазов и Петко Р. Славейков. „ Из кръв и пушек и жал “ е музикално произведение по текст на патриарха на литературата ни и е приета за първия български марш. Янко Мустаков също се изявява като стихотворец и написа музика по свои текстове.
След петнадесетгодишна работа като преподавател е назначен за учебен контрольор на Свищовска и Никополска околия. Прави предложение пред Министерството на просвещението да се вкара нотното пеене в учебните заведения. Подготвя за щемпел и учебник по нотно пеене. На този си труд разпорежда огромни очаквания. Говори на брачната половинка си, че след издаването му ще оправят тежкото си материално състояние. Учебникът е подготвен през 1879 година, само че заради липса на средства, Янко не съумява да реализира неговото издаване.
Той е създател и на други учебници: „ Най-практична метода за в началото проучване на децата “ (1869). Този буквар претърпява още две издания, само че към този момент под надпис „ Буквар подреден по звукова метода “. След две години, третото издание носи заглавието: „ Читанка за учениците от главните учебни заведения “. Въпреки някои недостатъци на буквара, внимание му обръща самият поет-революционер Христо Ботев и написа отзвук във вестник „ Знаме “ на 5 януари 1875 година
Сред другите учебници на Янко Мустаков е „ Буквар, подреден по звучна метода “ (1872), който излиза в три издания, „ Читанка за възпитаници за главните учебни заведения “ (1874), „ Православно християнско обучение за възпитаници от приготовителните класове “ (1874). В него четем за учението на Христа:
„ Не живейте единствено за себе си, само че живейте, с цел да принесете изгода на человещината; Бъдете милостиви и състрадателни към секи злополучен и постарайте ся да му помогнете съгласно силите си;
Прощавайте обидите на другите, в случай че желаете да елементарни Бог вашите грехове; Обичайте враговете си, струвайте положително на тези, които ви ненавиждат и молете ся за тези, които ви костват зло; Не презирайте никого, тъй като всичките человеци са равни пред Бога; Не осъждайте другите за греховете им, а мислете по-добре за очистването на своите си; Тежко и горко на оногова, който съблазнява другите; Пазете се от пристрастие, благосъстоянието не доставя безконечен живот на человека; Не ламтете за състезание, който желае да стане най-първи, ще бъде най-последен; Днес не ся грижете за на следващия ден, а мислете единствено за днешните работи, предостатъчно е за секий ден неговата грижа; Грижете се най-вече за продобиване на царството небесно; Да ся не кълнете в нищо по кое време ще уверявате някого; Плащайте кому каквото сте длъжни; Кога ще сторите някоя лепта, или ще постите, или ще се молите Богу, не гледайте да вършите туй пред множеството, с цел да ся похвалите, само че вършете го скрито “.
Янко Мустаков умира в беднотия на 24 декември 1881 година След неговата гибел Теодосия, неговата брачна половинка, изпада в още по-голяма мизерия. Грижи се за четирите им деца, само че не съумява да запази скъпите писания на своя брачен партньор. Времето ги разпилява. Изчезва и скъпия му „ Учебник по нотно пеене “, както и подвързана тетрадка, в която са събрани всички негови авторски композиции и хармонизации на български песни. Името и на този българин остава недооценено в историята ни. Само паметна плоча в родния му град Трявна припомня, че е живял и творил този надарен човек.
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ