Янис Варуфакис е бивш министър на финансите на Гърция, а

...
Янис Варуфакис е бивш министър на финансите на Гърция, а
Коментари Харесай

Стагниращият капитализъм

Янис Варуфакис е някогашен министър на финансите на Гърция, а сега е професор по стопанска система в Университета в Атина. Коментарът е оповестен на Project Syndicate.

Когато Голямата меланхолия последва пагубния срив на пазара в Съединени американски щати през 1929 година, съвсем всички признаха, че капитализмът е неустойчив, обезсърчителен и благоразположен към застоялост. В десетилетията по-късно обаче тази позиция се промени радикално.

Следвоенното възкръсване на капитализма, и изключително при втурването към глобализация след края на Студената война, възвърне вярвата във опцията на пазара да се саморегулира.

Днес, едно дълго десетилетие след международната финансова има вяра, тази религия още веднъж е разрушена поради естественото влечение на капитализма към застоялост. Възходът на расисткото дясно, фрагментацията на политическия център и възходящото геополитическо напрежение са просто признаци.

Една уравновесена капиталистическа стопанска система изисква магическо число под формата на действителна (изчистена от инфлацията) рента. Магическо е, тъй като то би трябвало да убие две доста разнообразни птици, които летят в две доста разнообразни висини - с един камък.

Първо, то би трябвало да балансира търсенето на чиновници от работодателите и съществуващото предложение. Второ, то би трябвало да изравни спестяванията и вложенията.

Ако магическото число не се оправи с първата задача, изпадаме в безработица, изгубен човешки капацитет и беднотия. Ако не увеличи равнището на вложенията до това на спестяванията, идва дефлацията, която подхранва още по-голям спад на вложенията.

Изисква се голяма религия, с цел да приемеш, че това магическо число съществува, или че даже да е по този начин, общите ни старания ще реализиран действителна рента, близо до него.

Как последователите на свободния пазар се убеждават, че съществува такова число (например, 2%), което ще накара вложителите да вложат средствата си в вложения и ще убеди работодателите да наемат всеки, който търси работа?

Вярвата във опцията на капитализма да генерира такова магическо число идва от Милтън Фрийдман, който споделя, че в случай че една стока не е в нищожни количества, то тя няма стойност и цената ѝ би трябвало да е нула. И в този смисъл, в случай че цената не е нула, то тази стока е дефицитна и би трябвало да има цена, при която съществуващото количество от нея да бъде разпродадена. По сходен метод, в случай че заплатите не са нула, то всички, които желаят да работят на заплата, ще си намерят работа.

Ако използван същата логичност към спестяванията и приемем, че всички пари могат да финансират производството на машини, които да създават скъпи предмети, би трябвало да има задоволително ниска рента, при която някой да заеме всички спестявания и с облага да ги построи.

Според Фрийдман, действителната рента може да доближи, и то от единствено себе си, магическото равнище, което отстрани безработицата и непотребните спестявания.

Ако това бе правилно, капитализмът в никакъв случай нямаше да стагнира, с изключение на при интервенция на държавно управление или синдикати. Разбира се, това не е вярвно по три аргументи.

Първата е, че това число не съществува. Втората е, че даже да съществуваше, няма механизъм, по който да го достигнем. И трето, капитализмът има нормална податливост да узурпира пазарите посредством усилване на това, което Джон Кенет Галбрайт назовава сходна на картел " техноструктура ".

Ситуацията, в която се намира Европа през днешния ден, показва неналичието на това магическо число. Финансовата система на Европейски Съюз държи до €3 трилиона спестявания, които не биват вложени продуктивно, макар че лихвата за депозити на Европейската централна банка е -0,4%. Междувременно остатъкът по настоящата сметка на Европейски Съюз през 2018 година доближава невероятните €450 милиарда. За да бъде отстранен остатъкът, дружно с този на спестяванията, лихвата би трябвало да падне до най-малко -5% - число, което ще унищожи европейските банки и пенсионните фондове с едно мигване.

Оставяйки настрани неналичието на магическо число, естествената податливост на капитализма към застоялост отразява и неуспеха на паричните пазари.

Привържениците на свободния пазар одобряват, че всички цени вълшебен се нагодяват, с цел да отразят действителната стойност. В действителността това обаче не е по този начин. Когато вложителите схванат, че Федералният запас или Европейската централна банка обмисля да обърне посоката и да не усилва лихвите, те се тормозят, че това може да значи по-лоша прогноза за търсенето. Затова, вместо да усилят вложенията, те ги понижават. И се концентрират върху придобиванията и сливанията, които усилват мощта на техноструктурата да наглася цени, да намалява заплати и да купува акциите на личните си компании, с цел да увеличи бонусите си.

И по този начин непотребните спестявания порастват още повече, а цените не съумяват да отразяват релативния дефицит - или с цел да бъдем по-точно, единственият дефицит, който цените, заплатите и лихвите отразяват е дефицитът на търсене за артикули, труд и спестявания.

Впечатляващо е какъв брой доста последователите на свободния пазар не имат вяра на обстоятелствата. През 70-те те предвиждаха, че безработицата ще изчезна, в случай че инфлацията остане ниска. Когато през 80-те безработицата остана висока макар ниската инфлация, те оповестиха високият брой безработни за " натурален ".

По сходен метод през днешния ден те считат, че инфлацията, която не пораства макар ниската безработица и растежа на заплатите, е " естествена ".

Но капитализмът има една естествена наклонност: застоялост. Както всички, тя може да бъде преодоляна посредством тласъци. Единият е охолно наливане на средства, което ще създаде необикновен растеж в средносрочен проект за сметка на дълготрайно главоболие.

Другият е по-устойчив: ръководен от политици и сходен на дейностите след Втората международна война. Но във време, в което политиката е толкоз счупена, колкото и финансовия бранш, светът не се е нуждаел повече от посткапиталистическа визия в никакъв случай преди. /money.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР