Яне Сандански /1872 – 1915/ е роден на 18 (30)

...
Яне Сандански /1872 – 1915/ е роден на 18 (30)
Коментари Харесай

Яне Сандански е убит от засада край Мелник

Яне Сандански /1872 – 1915/ е роден на 18 (30) май 1872 година в полите на Пирин, в село Влахи, край Кресна.
Той е третото (и последно) дете от фамилията на Иван и Милка Сандански. Името Яне идва от гальовното умалително на името на татко му. След потушването на Кресненско - Разложкото въстание фамилията му заобикаля в България. Живеят за малко в Горна Джумая, а след това се заселват в Дупница. Там учи до 2 клас на класното учебно заведение. През 1892 година е взет за боец. Служи в 13 пехотен полк в Кюстендил. През 1895 година се включва интензивно в живота на ВМОРО, а през април 1901 година образува първата си чета, която дава началото на неговата близо 15–годишна непрекъсната революционна активност. През 1902 година на път от Банско за Горна Джумая (Благоевград) Яне Сандански, Христо Чернопеев и Кръстьо Асенов отвличат протестантската мисионерка Елън Стоун и по този начин стартират аферата Мис Стоун. Поисканият откуп от 14 500 турски златни лири е за въоръжаване на ВМОРО. Въпреки преследванията, на 18 януари 1902 година, четата съумява да получи откупа в Банско. Малко по-късно мис Стоун е освободена и изнася доста беседи в Америка за македонската идея.
Междувременно нараства напрежението сред ВМОРО, на страната на която застава Сандански, и Върховния комитет, управителен от военачалник Цончев. Яне Сандански не утвърждава взетото от Солунския конгрес на ВМОРО решение за въстание в Македония и Одринско през 1903 година Въпреки това той не се опълчва и се включва в подготовката на Илинденско-Преображенското въстание от 1903 година След разгрома на Илинденско-Преображенското въстание като началник на Серския революционен окръг той застава отпред на така наречен левица в македоно-одринското придвижване. Сандански поддържа концепциите за самостоятелна Македония и балканска федерация. След гибелта на Дамян Груев, началник на ВМОРО, (загинал в престрелка с турците на 10 Декември 1906 г.) в организацията настъпва битка за власт, в която Сандански вижда главната спънка за упоритостите си в лицето на Борис Сарафов, Иван Гарванов и Христо Матов. През 1907 година Сандански стартира да застъпва концепцията, че македонският въпрос не би трябвало да се преглежда като национално обединяване за българите, а да се сложи на една освободена от национализма интернационална основа.
От тази позиция всички, които пропагандират за обединяването на Македония и България би трябвало да бъдат посрещани от Вътрешна македонска революционна организация враждебно и третирани наедно със сръбските и гръцките пропагандатори.Сандански е уредник на изтезанията на Михаил Даев, а по-късно на Борис Сарафов и Иван Гарванов и като подобен носи отговорност за започване на самоизтреблението и за подронването на българската идея в Македония и за налагането на терора като средство за разрешаване на вътрешни несъгласия във ВМОРО.Заради това на конгреса през март 1908 година в кюстендилското село Жабокрът Сандански е изключен от ВМОРО и наказан на гибел от Тодор Александров. От всички членове на Серския областен комитет – Сандански, Буйнов, Брански, Скрижовски, Кантарджиев, Хаджиев, Паница и Пейо Радев – единствено един, Пейо Радев пада от противников патрон. Всички останали стават жертва на братоубийството, чието начало поставя Яне Сандански.
Подготовката на Охридското въстание е предоставена на войводи от ВМОРО. Те са упълномощени да влязат по отношение на албански вождове и да договарят за общи дейности за опозиция против сръбската и гръцка окупация на Македония и най-много да се спрат безчинствата, които Кралство Сърбия организира над всички жители в Македония, които се самоопределят като българи. През април 1913 година представители на краткотрайното албанско държавно управление вършат предложение за започване на общо въстание сред тях и ВМОРО против сръбската власт. Правителството в София обаче не има вяра, че ще се стигне до война със Сърбия, заради което не поддържа съюз с албанците. Затова делегатите на ВМОРО не се отзовават на поканата. През юни 1913 обаче се схваща, че войната със Сърбия е неизбежна. Тогава българското държавно управление изпраща Яне Сандански да договаря с албанското държавно управление за взаимна битка против Сърбия и Гърция. Сандански декларира, че е съумял да се споразумее за взаимни военни дейности против окупаторите на българска Македония. Албанците са дали " беса " да отмъстят на сърбите за безчинствата над локалното население, формирано от българи и албанци. За да осуетят сделката на Сандански, Сърбия и Гърция незабавно изпращат свои пратеници в Албания, като им оферират Дебър, Дяково, Корча и Аргирокастро в подмяна. При тези обещания албанците се отхвърлят за взаимни дейности с ВМОРО. След Междусъюзническата война обаче те остават излъгани и още веднъж търсят алианс с България.
След младотурската гражданска война през 1908 година Сандански минава на страната на младотурците и влиза в състава на Народната федеративна партия – българска секция. Противниците му го упрекват, че даже вземал месечна заплата от 50 златни турски лири. През 1909 година взе участие в похода на младотурците към Цариград и в детронирането на султан Абдул Хамид ІІ. Впоследствие, отчаян от младотурците, се отдръпва в Роженския манастир. По време на Балканската война подкрепя настъплението на българските войски. Сандански е погубен на 22 април 1915 година в Пирин, местността Балтата, в засада на районната неврокопска чета на ВМОРО.
Източник: Уикипедия
Източник: actualno.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР