Янаки Стоилов: Нужна е по-голяма устойчивост на законодателството, неспирните промени създават обща несигурност в правния ред
Янаки Стоилов – член на Конституционния съд, правист и някогашен правосъден министър, в утринния блок " Добро утро, България “ на Радио " Фокус “
По мотив Деня на Европейската спогодба за правата на индивида, който означаваме през днешния ден, на директната ни телефонна линия е Янаки Стоилов – правист и някогашен правосъден министър. Добро утро.
Здравейте.
Г-н Стоилов, тук у нас разбираме ли смисъла на Конвенцията - освен обществото, само че и институциите?
Да, считам, че в общи линии е ясно предназначението на конвенцията, даже в законодателството е належащо да се направи оценка на влияние, когато се трансформира то, дали е в сходство с условията на конвенцията. Това е смяна в Закона за нормативните актове от 2016 година. Освен това, от страна на български жители, организации са подали голям брой претенции до съда – те са прегледани, по редица от тях има издадени актове, в това число неоправдателни. Друго, което би трябвало да се означи, е, че е основан един вътрешен механизъм, който да лимитира жалбите до Съда в Страсбург, т.е., опцията за съглашение сред засегнатите жители и институциите, които са предизвикали нарушаванията, тъй че те да могат да бъдат обезщетени. Това е главното предопределение на наредбите в Конвенцията – да обезпечава отбрана, когато страната в лицето на свои органи не се е съобразила с избрани права на жителите, те да имат опция да се извърнат към Съда по правата на индивида в Страсбург, и по този начин да потърсят още една опция за отбрана на своите права.
В края на месец октомври се състоя конференция във връзка 30 години от присъединението на България към Конвенцията. Какво видяхте от това 30-годишно участие? Какви са резултатите?
Можем да вършим разнообразни разбори, в това число сравнителни, къде се намира България. Може да се каже, че по отношение на броя на популацията е имало години, където много претенции постъпват и редица от тях са били почетени. А в това време е основан механизъм, който дава опция да се одобряват така наречен " пилотни решения “, когато се стига до систематични осъждания по едни и същи въпроси, когато страните не са реагирали по подобаващ метод. И това е още един инструмент, който ускорява опциите за влияние. Ако приказваме за по-сложните проблеми в дейностите, които произтичат от решения на Съда, той се отнася до прекомерно дейната процедура на Съда в Страсбург, която се дължи един път на разширението на кръга на правата заради допълнението на Конвенцията с голям брой протоколи в годините, множеството от които са възприети от България, а вторият канал е към този момент не по пътя на договарянето сред страните, които са възприели тези протоколи, а посредством извличането бих споделил на спомагателни права от Съда на основата на избрани правила. И тук към този момент е по този начин по-сложната и деликатна материя, тъй като когато страните поемат избрани отговорности, те не постоянно са изцяло сигурни, че по-нататък Съдът няма да създаде условно казано и нови права, които да ги накарат по-късно да се преценяват с тях. Така че това е една деликатна сфера, тъй като Съветът на Европа е междуправителствена организация. Това значи, че страните авансово би трябвало да са поели задължения за осъществяването, за използването на избрани права, само че практиката на съда е прекомерно дейна и богата, и тя от време на време повдига и спомагателни условия, т.е., основават се избрани прецеденти, които могат да слагат страните в по-сложно състояние.
Вие казахте, че когато институциите у нас не обезпечават отбрана, хората могат да се извърнат към Съда в Страсбург. В тази връзка желая да ви попитам в каква степен са ангажирани институциите за правата на индивида у нас?
Държавите имат отговорности да изпълнят решенията на Съда и те нормално се свеждат до отсъждане на избрани компенсации. Така че съществува период, в който посредством Министерството на правораздаването държавното управление утвърждава такива средства. За предходната година, за 2021 година, са присъдени към 900 000 компенсации, които България е трябвало да изплати по редица решения. Тук има и един забавен въпрос, който е обсъждан, още преди година сме разговаряли, само че той продължава да е открит: дали е допустимо институцията, която е станала причина за постановяване на неоправдателното решение, и длъжностните лица да носят директна отговорност в този финансов смисъл посредством техния бюджет, тъй като другояче в последна сметка страната и всички жители са тези, които заплащат компенсацията за позволеното нарушаване.
А какво ни демонстрира войната в Украйна? Защо 2022 година се постанова да виждаме жестоко тъпчене на човешките права?
Това е комплицирана тематика. Един от резултатите от войната, само че освен, е този, че Русия суспендира своето присъединяване в Съвета на Европа, и оттова използването на Конвенцията. Но този развой се развиваше по-дълго, тъй като някои от страните са по-чувствителни по тази причина дали постановените от Съда в Страсбург са съвместими или тяхното пояснение дали подхожда на Конституциите, които работят в обособените страни. Това е едно удостоверение, че Съдът е ефикасен механизъм, когато има една относително устойчива система, когато има общо споделени полезности сред страните. Но когато настъпят тежки спорове, както наредбите на Конвенцията, по този начин също и общо наредбите на филантропичното право са сложени пред тежко тестване. Така че аргументите за достигането до войната са една прекомерно значима и обособена тематика, и за жалост, до тези събития се стигна както вследствие на съветската политика, само че съгласно мен слабостта на политиката на страните в Европейския съюз, основно на тези, които трябваше да бъдат гаранти по Минските съглашения. Като че ли се подцениха предшестващи събития в годините, тъй че един цивилен спор, който се развиваше на територията на част от Украйна, в действителност, прерасна в една война, която носи все по-големи опасности. Виждаме, че и страните сякаш, които са към този спор, вместо да положат повече старания за неговото спокойно решение, в допълнение нагнетяват това напрежение, и към този момент не се обрисуват изгледи за неговото привършване.
Така е. Аз желая да се насоча за малко и към събитията у нас. Вчера бяха признати на първо четене промени в Наказателния кодекс, с които се понижават наказванията за засегнатост и клюка на обществени фигури. Как ще се приложат тези промени и ще забележим ли резултати от тях, съгласно вас?
Това също са условия, които неведнъж са отправяни към България. Основната причина е, че обществените лица поначало са в по-голяма степен отворени към социална рецензия, и оттова е имало слагане на въпроса да не се стига до тежки наказателни наказания при реализиране на такива сформира. Въпреки че ние би трябвало да държим постоянно сметка за достолепието, правата и свободите на всички жители да бъдат дейно защитавани, въпросът е какви са формите. Но защото ние виждаме и в самата медийна езикът, посредством който се реализират тези сформира на засегнатост и клеветата, сякаш става все по-малко въздържан, в случай че мога да употребявам тази оценка. Някак към този момент и границите на тези идеали сякаш във времето се трансформират. И въпросът е да има ефикасна и бърза реакция, тъй че да могат всички, които са наранени, да се защитят, а в това време да не се лимитира свободата на словото, да може да се развива публичният спор, тъй че той да бъде свободен и проблемите да бъдат назовавани с същинските им имена. И използването, както във всички случаи, зависи от тези органи при положение на досъдебното и правосъдното произвеждане. Съответно пък в случаите, когато действията са от частен темперамент, те към този момент зависят от преценката на засегнатите лица. Важно като цяло за правораздаването и в тези случаи да има дейно и предвидимо правораздаване, т.е., в рационални периоди да се стига до решение и да се образува процедура, която е еднопосочна, тъй че да дава опция на всички хора, които се обръщат към съда, в доста от случаите да могат да плануват почти отбраната, която те биха получили.
Това считам, че е доста значимо. В свое изявление вие бяхте споделили, че правосъдната промяната би трябвало да върви от основата към върха. Вижда ли се работа в тази посока? Какво е вашето мнение?
Мисля, че не е настъпил поврат, тъй като нормално диалозите се въртят към конституционни промени, а по този начин се изпускат голям брой значими въпроси, които могат да бъдат решени по законодателен път или даже с ефикасни управнически дейности, подхванати от съответните органи. Така че едвам когато са изчерпани тези благоприятни условия, се счита, че би трябвало да бъде направена последваща стъпка, съгласно мен е по-добре, а това е и по-трудното, защото изисква и информиране на болшинства, изисква и повече време, да се доближава до вероятно до такива промени. Затова точно би трябвало да се вземат решение действителни проблеми, които засягат и жителите, и хората, които работят в правосъдната система. Виждате, в доста случаи Народното събрание не е в положение или подценява даже осъществяването на конституционни периоди за излъчването на представители в разнообразни институции, и по този метод се затруднява, даже има риск да се сковава активността на такива институции. Затова точно въпросите би трябвало да се слагат по значимостта на тяхното пораждане, по спешността на решенията, които дължат народните представители и други институции. А и би трябвало да се извличат поучения по какъв начин едни конюнктурни промени, които са правени в Конституцията, в допълнение затормозяват от време на време решаването на проблемите, вместо да се стигне до триумф на прословутата правосъдна промяна. Няма потребност от толкоз доста заклинания, а от повече поредните дейности и от проучване на резултатите от промени, които към този момент са осъществявани.
Вие казахте, че би трябвало да се вземат решение действителни проблеми, които засягат жителите. И желая да ви помоля, с цел да приключим този диалог, да очертаете главните проблеми в правосъдната ни система, т.е., с кое би трябвало незабавно да се захванат?
Един от сериозните проблеми, и то в последните години, дори бих споделил десетилетия, е незадоволителната предвидимост, тъй като всички, които се обръщат към съда, чакат той да бъде с поредна процедура. В редица от институциите по сходни въпроси се постановяват разнообразни решения. Освен това, належащо е делата да се развиват ритмично, а не примерно да се отсрочват с месеци от съвещание на съвещание. В края на краищата факторът време е значим. Защото в случай че едно право не бъде предпазено навреме, доста се понижава успеваемостта от постановеното по-късно решение. Важен е въпросът за достъпа до правораздаване. И добре, че най-малко не се стигна до преждевременно до закриване, преструктуриране на съдилища, прекосяването им в отделения. Необходимо е в действителност да се рационализира структурата на органите на съдената власт, само че това не би трябвало да бъде за сметка на достъпа до правораздаването, което има както своите физически, по този начин и финансови измерения. Така че това са част от тези значими въпроси, които би трябвало да се вземат решение. И другите опират до една по-голяма резистентност на законодателството, тъй като неспирните промени, постоянно в противоположни направления, основават обща неустановеност в правния ред. Ето, даже в редица случаи когато се постановат наказания по административен ред, не толкоз на непочтеност на жителите се дължи неизпълнението им, а това, че органите, които ги постановат, не ги осведомят навреме, а тези въпроси се натрупват все по-нататък и са затруднени да продължат да ги извършват. Така че нужна е една връзка. Ние приказваме за редица промени, подбудени от осведомителното общество, а липсва обикновена връзка от време на време сред административни органи и жителите, с цел да могат те да изпълнят своите отговорности или пък даже да осъществят, да приложат глобите, които са им наложени. Така че в доста случаи става дума до една по-добра организация на ръководството преди да се стигне до разрешаване на разногласията от страна на засегнатите лица.
Надяваме се да я забележим, тъй като няма по какъв начин в света на осведомителните технологии да липсва връзка и това да е казусът, който има сред жителите и правосъдната ни система.
Явно има подобен проблем и няма опрощение за неговото битие. Така че най-малко хората, които са добросъвестни, би трябвало да могат да реагират навреме. Освен това, се постановат и от време на време и така наречен " стимулиращи наказания “, т.е., в случай че в един скъсен период хората, които са глобени, платят санкцията, тя не би се увеличавала, а и в следствие не биха се натрупвали тези средства.
Така е. Аз се надявам да стартират да се вземат решение тези проблеми или най-малко да има метод за тяхното…
Дано да се вземат решение, тъй като постоянно от време на време на напред във времето се слагат въпроси, които отклоняват вниманието, които в допълнение задълбочават опълчването сред партиите в Народното събрание, и покачват общата неустановеност, рисковете пред страната, вместо в действителност да се слагат тези въпроси, които могат да срещнат по-голяма поддръжка, и чието решение в действителност да бъде усетено от жителите, организациите, изключително в сегашните комплицирани, тежки условия на рецесиите, които се развиват в страната, а и в цяла Европа.
Точно по този начин е. И в последна сметка е значимо проблемите и тяхното решение да бъде усетено в действителност от жителите. Както и вие казахте, действителните проблеми.
Но това значи и те самите да вършат един аргументиран избор, тъй като доста постоянно се разпореждат упования на хора, които с нищо не са посочили, че могат да решат проблемите, по-късно настава бързо отчаяние, с цел да бъде сменено с някакво ново отчаяние. Тук към този момент опираме до рационалността на избора, който се прави, до последователността на дейностите на тези, които са получили някакво доверие и поддръжка.
Така е. Затова това към този момент би трябвало да го изпълнят жителите като техен дълг и в действителност да помислят кого избират и какво решение вземат в действителност.
Така е, да.
Аз доста ви благодаря за този диалог.
Да, благодаря ви също.
Габриела ГАНЕВА
По мотив Деня на Европейската спогодба за правата на индивида, който означаваме през днешния ден, на директната ни телефонна линия е Янаки Стоилов – правист и някогашен правосъден министър. Добро утро.
Здравейте.
Г-н Стоилов, тук у нас разбираме ли смисъла на Конвенцията - освен обществото, само че и институциите?
Да, считам, че в общи линии е ясно предназначението на конвенцията, даже в законодателството е належащо да се направи оценка на влияние, когато се трансформира то, дали е в сходство с условията на конвенцията. Това е смяна в Закона за нормативните актове от 2016 година. Освен това, от страна на български жители, организации са подали голям брой претенции до съда – те са прегледани, по редица от тях има издадени актове, в това число неоправдателни. Друго, което би трябвало да се означи, е, че е основан един вътрешен механизъм, който да лимитира жалбите до Съда в Страсбург, т.е., опцията за съглашение сред засегнатите жители и институциите, които са предизвикали нарушаванията, тъй че те да могат да бъдат обезщетени. Това е главното предопределение на наредбите в Конвенцията – да обезпечава отбрана, когато страната в лицето на свои органи не се е съобразила с избрани права на жителите, те да имат опция да се извърнат към Съда по правата на индивида в Страсбург, и по този начин да потърсят още една опция за отбрана на своите права.
В края на месец октомври се състоя конференция във връзка 30 години от присъединението на България към Конвенцията. Какво видяхте от това 30-годишно участие? Какви са резултатите?
Можем да вършим разнообразни разбори, в това число сравнителни, къде се намира България. Може да се каже, че по отношение на броя на популацията е имало години, където много претенции постъпват и редица от тях са били почетени. А в това време е основан механизъм, който дава опция да се одобряват така наречен " пилотни решения “, когато се стига до систематични осъждания по едни и същи въпроси, когато страните не са реагирали по подобаващ метод. И това е още един инструмент, който ускорява опциите за влияние. Ако приказваме за по-сложните проблеми в дейностите, които произтичат от решения на Съда, той се отнася до прекомерно дейната процедура на Съда в Страсбург, която се дължи един път на разширението на кръга на правата заради допълнението на Конвенцията с голям брой протоколи в годините, множеството от които са възприети от България, а вторият канал е към този момент не по пътя на договарянето сред страните, които са възприели тези протоколи, а посредством извличането бих споделил на спомагателни права от Съда на основата на избрани правила. И тук към този момент е по този начин по-сложната и деликатна материя, тъй като когато страните поемат избрани отговорности, те не постоянно са изцяло сигурни, че по-нататък Съдът няма да създаде условно казано и нови права, които да ги накарат по-късно да се преценяват с тях. Така че това е една деликатна сфера, тъй като Съветът на Европа е междуправителствена организация. Това значи, че страните авансово би трябвало да са поели задължения за осъществяването, за използването на избрани права, само че практиката на съда е прекомерно дейна и богата, и тя от време на време повдига и спомагателни условия, т.е., основават се избрани прецеденти, които могат да слагат страните в по-сложно състояние.
Вие казахте, че когато институциите у нас не обезпечават отбрана, хората могат да се извърнат към Съда в Страсбург. В тази връзка желая да ви попитам в каква степен са ангажирани институциите за правата на индивида у нас?
Държавите имат отговорности да изпълнят решенията на Съда и те нормално се свеждат до отсъждане на избрани компенсации. Така че съществува период, в който посредством Министерството на правораздаването държавното управление утвърждава такива средства. За предходната година, за 2021 година, са присъдени към 900 000 компенсации, които България е трябвало да изплати по редица решения. Тук има и един забавен въпрос, който е обсъждан, още преди година сме разговаряли, само че той продължава да е открит: дали е допустимо институцията, която е станала причина за постановяване на неоправдателното решение, и длъжностните лица да носят директна отговорност в този финансов смисъл посредством техния бюджет, тъй като другояче в последна сметка страната и всички жители са тези, които заплащат компенсацията за позволеното нарушаване.
А какво ни демонстрира войната в Украйна? Защо 2022 година се постанова да виждаме жестоко тъпчене на човешките права?
Това е комплицирана тематика. Един от резултатите от войната, само че освен, е този, че Русия суспендира своето присъединяване в Съвета на Европа, и оттова използването на Конвенцията. Но този развой се развиваше по-дълго, тъй като някои от страните са по-чувствителни по тази причина дали постановените от Съда в Страсбург са съвместими или тяхното пояснение дали подхожда на Конституциите, които работят в обособените страни. Това е едно удостоверение, че Съдът е ефикасен механизъм, когато има една относително устойчива система, когато има общо споделени полезности сред страните. Но когато настъпят тежки спорове, както наредбите на Конвенцията, по този начин също и общо наредбите на филантропичното право са сложени пред тежко тестване. Така че аргументите за достигането до войната са една прекомерно значима и обособена тематика, и за жалост, до тези събития се стигна както вследствие на съветската политика, само че съгласно мен слабостта на политиката на страните в Европейския съюз, основно на тези, които трябваше да бъдат гаранти по Минските съглашения. Като че ли се подцениха предшестващи събития в годините, тъй че един цивилен спор, който се развиваше на територията на част от Украйна, в действителност, прерасна в една война, която носи все по-големи опасности. Виждаме, че и страните сякаш, които са към този спор, вместо да положат повече старания за неговото спокойно решение, в допълнение нагнетяват това напрежение, и към този момент не се обрисуват изгледи за неговото привършване.
Така е. Аз желая да се насоча за малко и към събитията у нас. Вчера бяха признати на първо четене промени в Наказателния кодекс, с които се понижават наказванията за засегнатост и клюка на обществени фигури. Как ще се приложат тези промени и ще забележим ли резултати от тях, съгласно вас?
Това също са условия, които неведнъж са отправяни към България. Основната причина е, че обществените лица поначало са в по-голяма степен отворени към социална рецензия, и оттова е имало слагане на въпроса да не се стига до тежки наказателни наказания при реализиране на такива сформира. Въпреки че ние би трябвало да държим постоянно сметка за достолепието, правата и свободите на всички жители да бъдат дейно защитавани, въпросът е какви са формите. Но защото ние виждаме и в самата медийна езикът, посредством който се реализират тези сформира на засегнатост и клеветата, сякаш става все по-малко въздържан, в случай че мога да употребявам тази оценка. Някак към този момент и границите на тези идеали сякаш във времето се трансформират. И въпросът е да има ефикасна и бърза реакция, тъй че да могат всички, които са наранени, да се защитят, а в това време да не се лимитира свободата на словото, да може да се развива публичният спор, тъй че той да бъде свободен и проблемите да бъдат назовавани с същинските им имена. И използването, както във всички случаи, зависи от тези органи при положение на досъдебното и правосъдното произвеждане. Съответно пък в случаите, когато действията са от частен темперамент, те към този момент зависят от преценката на засегнатите лица. Важно като цяло за правораздаването и в тези случаи да има дейно и предвидимо правораздаване, т.е., в рационални периоди да се стига до решение и да се образува процедура, която е еднопосочна, тъй че да дава опция на всички хора, които се обръщат към съда, в доста от случаите да могат да плануват почти отбраната, която те биха получили.
Това считам, че е доста значимо. В свое изявление вие бяхте споделили, че правосъдната промяната би трябвало да върви от основата към върха. Вижда ли се работа в тази посока? Какво е вашето мнение?
Мисля, че не е настъпил поврат, тъй като нормално диалозите се въртят към конституционни промени, а по този начин се изпускат голям брой значими въпроси, които могат да бъдат решени по законодателен път или даже с ефикасни управнически дейности, подхванати от съответните органи. Така че едвам когато са изчерпани тези благоприятни условия, се счита, че би трябвало да бъде направена последваща стъпка, съгласно мен е по-добре, а това е и по-трудното, защото изисква и информиране на болшинства, изисква и повече време, да се доближава до вероятно до такива промени. Затова точно би трябвало да се вземат решение действителни проблеми, които засягат и жителите, и хората, които работят в правосъдната система. Виждате, в доста случаи Народното събрание не е в положение или подценява даже осъществяването на конституционни периоди за излъчването на представители в разнообразни институции, и по този метод се затруднява, даже има риск да се сковава активността на такива институции. Затова точно въпросите би трябвало да се слагат по значимостта на тяхното пораждане, по спешността на решенията, които дължат народните представители и други институции. А и би трябвало да се извличат поучения по какъв начин едни конюнктурни промени, които са правени в Конституцията, в допълнение затормозяват от време на време решаването на проблемите, вместо да се стигне до триумф на прословутата правосъдна промяна. Няма потребност от толкоз доста заклинания, а от повече поредните дейности и от проучване на резултатите от промени, които към този момент са осъществявани.
Вие казахте, че би трябвало да се вземат решение действителни проблеми, които засягат жителите. И желая да ви помоля, с цел да приключим този диалог, да очертаете главните проблеми в правосъдната ни система, т.е., с кое би трябвало незабавно да се захванат?
Един от сериозните проблеми, и то в последните години, дори бих споделил десетилетия, е незадоволителната предвидимост, тъй като всички, които се обръщат към съда, чакат той да бъде с поредна процедура. В редица от институциите по сходни въпроси се постановяват разнообразни решения. Освен това, належащо е делата да се развиват ритмично, а не примерно да се отсрочват с месеци от съвещание на съвещание. В края на краищата факторът време е значим. Защото в случай че едно право не бъде предпазено навреме, доста се понижава успеваемостта от постановеното по-късно решение. Важен е въпросът за достъпа до правораздаване. И добре, че най-малко не се стигна до преждевременно до закриване, преструктуриране на съдилища, прекосяването им в отделения. Необходимо е в действителност да се рационализира структурата на органите на съдената власт, само че това не би трябвало да бъде за сметка на достъпа до правораздаването, което има както своите физически, по този начин и финансови измерения. Така че това са част от тези значими въпроси, които би трябвало да се вземат решение. И другите опират до една по-голяма резистентност на законодателството, тъй като неспирните промени, постоянно в противоположни направления, основават обща неустановеност в правния ред. Ето, даже в редица случаи когато се постановат наказания по административен ред, не толкоз на непочтеност на жителите се дължи неизпълнението им, а това, че органите, които ги постановат, не ги осведомят навреме, а тези въпроси се натрупват все по-нататък и са затруднени да продължат да ги извършват. Така че нужна е една връзка. Ние приказваме за редица промени, подбудени от осведомителното общество, а липсва обикновена връзка от време на време сред административни органи и жителите, с цел да могат те да изпълнят своите отговорности или пък даже да осъществят, да приложат глобите, които са им наложени. Така че в доста случаи става дума до една по-добра организация на ръководството преди да се стигне до разрешаване на разногласията от страна на засегнатите лица.
Надяваме се да я забележим, тъй като няма по какъв начин в света на осведомителните технологии да липсва връзка и това да е казусът, който има сред жителите и правосъдната ни система.
Явно има подобен проблем и няма опрощение за неговото битие. Така че най-малко хората, които са добросъвестни, би трябвало да могат да реагират навреме. Освен това, се постановат и от време на време и така наречен " стимулиращи наказания “, т.е., в случай че в един скъсен период хората, които са глобени, платят санкцията, тя не би се увеличавала, а и в следствие не биха се натрупвали тези средства.
Така е. Аз се надявам да стартират да се вземат решение тези проблеми или най-малко да има метод за тяхното…
Дано да се вземат решение, тъй като постоянно от време на време на напред във времето се слагат въпроси, които отклоняват вниманието, които в допълнение задълбочават опълчването сред партиите в Народното събрание, и покачват общата неустановеност, рисковете пред страната, вместо в действителност да се слагат тези въпроси, които могат да срещнат по-голяма поддръжка, и чието решение в действителност да бъде усетено от жителите, организациите, изключително в сегашните комплицирани, тежки условия на рецесиите, които се развиват в страната, а и в цяла Европа.
Точно по този начин е. И в последна сметка е значимо проблемите и тяхното решение да бъде усетено в действителност от жителите. Както и вие казахте, действителните проблеми.
Но това значи и те самите да вършат един аргументиран избор, тъй като доста постоянно се разпореждат упования на хора, които с нищо не са посочили, че могат да решат проблемите, по-късно настава бързо отчаяние, с цел да бъде сменено с някакво ново отчаяние. Тук към този момент опираме до рационалността на избора, който се прави, до последователността на дейностите на тези, които са получили някакво доверие и поддръжка.
Така е. Затова това към този момент би трябвало да го изпълнят жителите като техен дълг и в действителност да помислят кого избират и какво решение вземат в действителност.
Така е, да.
Аз доста ви благодаря за този диалог.
Да, благодаря ви също.
Габриела ГАНЕВА
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ