Яна Титова е позната на българската публика както с участието

Яна Титова е позната на българската аудитория както с присъединяване си във филми като " Лов за дребни хищници " и " Стъпки в пясъка ", по този начин и от сцената на Народния спектакъл - " Полет над кукувичето гнездо ", " Август в Оклахома ". Тя получава " Аскеер " за ролята си на Ирина в " Три сестри " на Киркор Азарян, само че не се поколебава да се реалокира в Лондон, с цел да е с артиста Александър Алексиев, с който имат две деца. През 2014 година се изявява като режисьор на първия си късометражен филм, а пет години по-късно на 8 ноември по кината в цялата страна ще излезе пълнометражният й дебют " Доза благополучие ".

Филмът е изработен по автобиографичната книга " Падение и избавление: Изповедта на една хероинова наркоманка " на дългогодишния продуцент и публицист Весела Тотева, която умря ненадейно тази година на 45-годишна възраст. В нейния облик влиза дъщерята на Тотева - Валентина Каролева. Главната мъжка роля е поверена на младия артист Димитър Николов, а в актьорския състав участват имена като Ирмена Чичикова, Иван Бърнев, Асен Блатечки и Силвия Лулчева. Александър Алексиев освен играе във кино лентата, само че влиза и в ролята на продуцент.

" Дневник " беседва с Яна Титова за това по какъв начин един артист се трансформира в сценарист и режисьор, за актуалността на тематиката за зависимостите и за " Доза за благополучие " - един филм за търсенето на щастието.

Как попадна в ръцете Ви книгата на Весела Тотева, по която е изработен филмът? Имаше ли нещо общо с това престоят Ви в Лондон?

- Живеехме дружно с дъщерята на Весела - Валя ( бел. ред. - Валентина Каровела). Затова и знаех за нейната история, само че по-скоро накратко, без съвсем никакви елементи. Валя в никакъв случай не е разказвала историята на майка си като някаква тежка драма. Споменаваше, че тя е имала проблем със зависимостта. Но книгата ме накара да мина през толкоз доста страсти макар своя непретенциозен размер от едвам 120 страници. Четох я във въздуха по време на полет и нямах самообладание да сляза от самолета, с цел да се обадя на Весела. Предложих й да създадем филм. Тя ме попита дали няма да е отегчителен. Гарантирах й, че няма да е подобен. Това беше през януари 2017 година През октомври към този момент снимахме.

Тотева не е съсценарист, само че по какъв метод тя взе участие в работата по бъдещия филм?

- Това е нейният живот, тъй че постоянно се съветвах с нея. Тя четеше и споделяше по кое време нещо може да се промени или нещо не е било по този начин. Но имах голяма независимост. Още първоначално се бяхме разбрали, че това е филм и някои неща би трябвало да са правилни от чисто художествена позиция, даже да се разграничават от действителната история. Но по линия на нейния облик историята е на 98% такава, каквато е била.

Вие стартирате кариерата си в киното като артист. Как се стигна до пълнометражния ви дебют като режисьор?

- В режисурата скочих около писането на сюжети за филми, в които би ми било забавно да играя. Планът беше да ги предлагам на режисьори и да играя основната роля. Това по този начин и не се осъществя, само че започнах да протоколирам къси истории, въодушевени от разкази на другари. Стигна се досега, в който ми се искаше една от тях да види бял свят. Нямаше какво да изгубвам и застанах зад камерата. Оказа се, че там се усещам толкоз добре, че не ми се излизаше пред нея - играех една от функциите. Беше пленително да можеш да контролираш целия този развой и това, което е стояло в твоето въображение, да оживее и да доближи до публиката.


Димитър Николов и Валентина Николова

След няколко късометражни кино лентата и един среднометражен беше повече от ясно, че ще се стигне и дотук. В един миг идва време да разкажеш по-цялостна история. Въпреки това намирам, че късометражното кино е по-сложно. По-лесно можеш да усетиш ритъма на пълнометражния филм и да се лишиш от подиуми, които в началото си считал за значими. При късометражните филми би трябвало да си пресметнал точно всичко, тъй като след това нямаш материал, с който да компенсираш.

На накви знания се опирате в работата си като сценарист?

- На никакви, само че и нямам упоритостта да съм професионален сценарист. Опирам се на интуицията. Наскоро вторият ми сюжет за пълнометражен филм беше определен за присъединяване в Script Еast - уъркшоп за сценаристи. Там общувах с експерти от целия свят и за пръв път някой ми говореше за структури - бях като Алиса в Страната на чудесата. Но и те бяха доста сюрпризирани, тъй като с цел да попаднеш там, минаваш през зверска цедилка. Установихме, че в сюжета ми се срещат структурни детайли. Явно се е получило на вътрешно ниво. Но към този момент ще имам опция да се опра на съответни знания, в случай че имам усложнения с историята си и не знам по какъв начин да я продължа. Случвало се е да ми отнеме много време, до момента в който се измъкна от сходни обстановки. От друга страна писането на всичко с една и съща конструкция би умъртвило всякаква креативност.

Защо тематиката за зависимостите е значима освен за 90-те години, когато се развива действието във кино лентата, само че и за всяко едно време?

- Действието в " Доза благополучие " се развива през 90-те години, само че това проличава само по неналичието на технология. Филмът е лишен от какъвто и да е битовизъм - доста държах на това. Темата за зависимостите е от първостепенно значение за фамилиите и в този момент - съгласно статистиката всяко второ семейство е потърпевшо от някакъв тип взаимозависимост или се бори със взаимозависимост у дома. Било то от опиати, алкохол, хазарт, даже и принуждение, което също спада към този жанр проблеми. Нашата концепция постоянно е била филмът да бъде забелязан от подрастващото потомство. Това беше идеята на Весела и фондацията й " От другата страна " - опцията да се помогне на децата. Тя не съжаляваше, че е предходна по този път, тъй като посредством опита си можеше да бъде потребна на другите.

Филмът стартира много леко с едно момиче, което е бунтовник и търси щастието на всички места към себе си. На нея й се живее, само че попада в една среда, в която заради неналичието на добра осведоменост взима неправилния избор. Това предопределя години от живота й. Въпреки че живеем във века на интернет, ситуацията значително е същото. Най-опасното е, че тази информация липсва в учебните заведения и вкъщи. С екипа на кино лентата си пожелаваме децата да имат по-ясна визия за това, какво може да им се случи. И в случай че някой им предлага нещо, да помислят, преди да създадат своя избор, защото той може да бъде съдбовен. Да не приказваме, че през 90-те години това е било главно хероин, а в този момент има доста синтетични опиати, които са извънредно евтини. Те са толкоз налични за децата, че обстановката е в действителност плашеща. Един отворен и съответен спор по тази тематика би бил от изгода за нашето общество.


Яна Титова и щерка й Ая по време на снимачния развой.

Ще организирате ли полемики дружно с прожекциите на " Доза благополучие "?

- Още преди да заснемем кино лентата, обсъждахме това с Весела, която към този момент ходеше по учебни заведения и разговаряше с децата. Това е филм, обогатен от идея. Още от идващия месец ще имаме срещи в 5 учебни заведения. Ще обикаляме с него и с част от актьорите, които могат да споделят с децата персоналния си опит, истории от живота към всички нас. Това е повода да останем в България с Алек ( бел. ред. - Александър Алексиев). Ние живеехме в Англия, само че останахме в България, с цел да създадем кино лентата. Сблъскахме се с огромни компликации, само че ето - от ден на ден учители ни се обаждат и ни канят да отидем и при тях.

Бихте ли определили " Доза благополучие " като " фестивален " филм?

- По-скоро е на ръба. Ще се радваме да има хубава фестивална орис, само че за нас беше по-важно незабавно щом е подготвен, да излезе по българските кина. Кандидатствали сме за най-големите фестивали, само че там шансът е еднакъв съвсем на нула. Аз съм режисьор за първи път, а продуцентската ни компания ( бел. ред. - NO BLINK Studio) е доста дребна. Смятам, че " Доза благополучие " ще откри своето място на по-малките фестивали, тъй като историята е универсална. За това оказа помощ и лишаването от битовизма, а операторът Мартин Балкански снима кино лентата по в действителност необикновен метод - той има художествени качества и никога не е местен.

Филмът частна продукция ли е и каква е ролята на " Би Ти Ви "?

- TV Studios са разпространители и медиен сътрудник. Но филмът е осъществен благодарение на доста сътрудници, съидейници и другари. Ние продължаваме да събираме средства. Филмът може да е приключен, само че по този начин да се каже, някои неща са с отсрочено заплащане. Не знам по какъв начин се впуснахме в тази случка, само че това са към този момент 2 години от нашия живот. Вероятно предстоят още 2. Това може да е красиво, само че когато се опитваш да направиш филм с частни средства, без да използваш продуктово позициониране, е в действителност мъчно.


Иван Бърнев по време на снимачния развой.

Защо се отказахте от продуктовото позициониране ?

- От една страна, тъй като сме в съответна ера. Но и това не е филм, подобаващ за продуктово позициониране - не мога да трансформира и една стотна от сюжета. За сметка на това всички компании, които ни поддържаха без продуктово позициониране, припознаха идеята като своя. Това е показателно, че има вяра макар всички трудности. Филмът е изработен с частни пари, само че това не значи, че е на ниска цена. Реалната му стойност е към 2 млн. Лева. Но имаме доста сътрудници - " Дрийм тийм прадакшънс ", " Ню Бояна Филм " и доста други.

Как се популяризира актуалното българско кино?

- Това зависи от кината и феновете. Ще бъдем публикувани на повече от 50 екрана. Но нещата зависят и от самите създатели. Много филми остават в сянка, само че там и не се поставят големи старания в това отношение. Сякаш самите те не имат вяра, че в това има смисъл. А съгласно мен подобен постоянно има. Често слушам: " Това не е зрителски филм ". Но за мен всяко нещо има своята аудитория. Нашият е персонален, същински и е основан за всички.

Може би в случай че филмът не е " зрителски ", той може да развива нови публики...

- Това е извънредно значимо. " Доза благополучие " би могъл да направи нещо в тази посока, тъй като е доста естетически и прочувствен филм. Може феновете да не си падат кой знае какъв брой по естетиката, само че страстта да ги грабне. И около това да търсят и други сходни филми отсега нататък.

Какви бяха реакциите на същинските хора, които стоят зад героите във кино лентата?

- Не съм доста уверена в това, което ще кажа, само че за Весето нямаше огромно значение по какъв начин ще реагират те. Това е филм с задача и за нея беше значимо да го има, тъй че всяко персонално неодобрение съгласно нея оставаше на назад във времето. Доколкото знам родителите й не са били кой знае какъв брой въодушевени от книгата. Възможно е с кино лентата да е същото. Въпреки че Весето към този момент я няма и евентуално те гледат на всичко това по друг метод.



За мен беше голямо предизвикателство да работя с животите на толкоз хора. Налагаше се от време на време да ги върша комфортни за задачите си. Например обликът на сестрата е съвсем напълно изменен. Бистра, същинската сестра, знае за това. А и аз го споделям, когато ми се удаде случай. Но сме запазили главната функционалност на този персонаж – това, че постоянно е била до Весела. Може би някои от героите можеха да бъдат развити повече, само че нямахме екранно време.

По какъв метод се образува актьорският екип. Използва ли опцията да напишеш роля особено за някого?

- Докато писах, от самото начало си представях Димитър Николов. Не го познавах, само че го бях гледала във филми и в театрални постановки. И за миг не съм си представяла какво би станало, в случай че той по една или друга причина откаже. Или в случай че снимачният развой съответствува с негов ангажимент. За мен подобен вид нямаше. И популярност Богу, не се наложи да го обмисля. Димитър и Валентина съумяха да изградят прелестни взаимоотношения между тях - това се вижда на екрана. Те вършат кино лентата това, което е. С Весето си представяхме Асен Блатечки в ролята на Иван. Както и Силвия Лулчева и Васил Бинев като родителите й. В главата ми от самото начало беше и Ирмена Чичикова. А друга част от актьорите са определени по-късно - като Иван Бърнев.

А по време на фотосите се забавлявахме толкоз доста, че човек би си споделил, че сме снимали комедия. Сега, гледайки фрагментите от снимачния развой, си споделям, че не сме си давали сметка с какво се захващаме. Но това е за положително, тъй като другояче евентуално не бихме се захванали и филмът нямаше да го има.