Защо се прави фенер от тиква за Хелоуин
яма по-класически облик за Хелоуин от този на блестяща издълбана тиква, сложена на прозорец или до входа, създавайки избрана атмосфера. В продължение на десетилетия издълбаването на тиква е една от най-американски обичаи за есента, празникът се отбелязва и с празненства, фестивали и телевизионни надпревари, написа „ Нешънъл джиографик” ().
Интересна приказка е историята на тези тикви за Хелоуин, превърнати във фенери, тяхното значение като украса за празника и за какво са издълбани. Въпреки че именитият конник без глава и неговата тиква плашат американците от генерации насам, същинският генезис на може да се наблюдава епохи обратно, до традициите на Стария свят в страни като Ирландия, Англия и Шотландия.
С течение на времето езическите ритуали, невероятните митове и естествените явления са се преплели, с цел да основат една приковаваща вниманието история, която е от елементи действителност, от елементи небивалица, само че ужасяващо занимателна.
Келтски ритуали
Концепцията за потреблението на кръговиден плод или зарзават за обрисуване на човешко лице датира от хиляди години в някои келтски култури. „ Може даже да има предхристиянски генезис, който е еволюирал от обичая за удостояване на главата или може да съставлява военни титли, взети от врага”, споделя Нейтън Манион, шеф на музея на EPIC – Ирландския емиграционен музей в Дъблин. „ Това е много злокобно, само че би могло да символизира отсечените глави на враговете”.
Идеята се корени в келтския фестивал „ Самхейн”, който се е чествал на 1 ноември и е въодушевил доста от радициите на актуалния Хелоуин. Вярвало се е, че в навечерието на „ Самхейн”, 31 октомври, духовете на мъртвите се смесват с живите.
За да се предпазят от тези изгубени души, хората са се маскирали и са издълбавали ужасяващи лица върху зеленчуци
като цвекло, картофи и ряпа, които нормално били в обилие по това време на годината.
Според Mанион празникът също се е развил от на практика съображения. „ Металните фенери били много скъпи, тъй че хората издълбавали зеленчуците”, изяснява той. „ С течение на времето те стартират да вършат формата им като на лица, които разрешават на светлината да минава през дупките, без да гаси пламъка”.
Посетителите на Националния музей на Ирландия – „ Живот на село” в региона Майо, могат да видят от първа ръка какъв брой ужасяващи са били тези ряпи. В непрекъснатите експонати на музея има гипсова отливка от издълбана ряпа, която била доста публикувана при започване на ХХ в., наречена „ ряпа фантом”, която има злокобни зъби и очи.
Човешки недостатъци и трикове на природата
Произходът на фенерите не се лимитира до продукта; терминът се отнася и за хората. Според речника на Мириам Уебстър във Англия е било всекидневно да назовават човек с незнайно име „ Джак”. Например, нощен надзирател е бил именуван „ Джак с фенера”.
След това има ирландска легенда от XVIII век: За нежелателен човек, за който се приказва, че е ковач със податливост към злодеяния и алкохол. Има десетки версии, само че постоянно срещано изложение е, че въпросният Джак два пъти е измамил дявола. Когато Джак починал, му били неразрешени и раят, и пъкълът. Но демонът се смилил над Джак и му дал въглен от жарава, с цел да възпламени фенера си, до момента в който се скита сред двете места вечно, вдъхновявайки името Jack-of-the-Lantern или jack-o’-lantern (английското название на тиквения фенер).
„ Използвано е и като морална приказка, защото душата на Джак е била заклещена сред двата свята и в случай че се държите по същия метод като него, вие също може да свършите така”, споделя Манион.
Тъй като Ирландия стартира процеса на национална електрификация през 30-те години, легендата за Джак стартира да отслабва. „ Веднага откакто светлините светват, доста от историите губят своята мощ и въображението на хората към този момент не е толкоз лудо”, споделя Манион.
Пристигане в Съединени американски щати
До тогава традицията на „ Джак с фенера” се е утвърдила в Новия свят и се появява в американската литература и медии. Писателят Натаниел Хоторн я загатва в един от разказите си от 1835 година и още веднъж през 1852 година във „ Фадъртоп”, роман за чучело, чиято глава е издълбана тиква. Според Синди От, създател на „ Тиква: Любопитната история на една американска икона”, първото изображение на фенер от тиква евентуално е това, което се появява в брой от 1867 година на „ Харпърс Уикли”.
Легендата за конника без глава от Уошингтън Ървинг, къса история, оповестена през 1820 година и преиздадена през 1858 година, проправя пътя на тиквата в американската просвета повече от всеки път. В разгара на повествованието конникът без глава хвърля издълбана тиква върху Ичибод Крейн, който в никакъв случай повече не е забелязан. Но множеството от изображенията на този отблъскващ изверг го изобразяват с тиквен фенер, заради което историята се трансформира в дълготраен детайл от Хелоуин.
През ХIХ в. и началото на ХХ в.пристигането на ирландски имигранти, носещи своите обичаи и митове, също оказва помощ за оформянето на историята на фенерите в Америка. Те разкрили, че тиквите, които не са толкоз познати в Ирландия, само че са публикувани в Северна Америка, са доста по-лесни за изрязване, в сравнение с ряпа или картофи.
Все повече американци стартират да честват Хелоуин и фенерът се появява като най-емблематичното му изображение .
Преглед в Конституцията на Атланта разказва доста позитивно фестивала от 1892 година „ Всички на Хелоуин” в дома на кмета на Атланта Уилям Хемфил: „ Никога в аналите на обществото в Атланта не е имало по-уникални и блестящи забавления”, с украшения, показващи „ всевъзможни усмихнати фенери, направени от тикви, с ловко издълбани лица”.
Издълбаните тикви не са единствено с декоративна цел. Въпреки ужасяващия си външен тип, фенерите символизират гостолюбие и възприятие за общественост.
През последното десетилетие известността на фенерите не понижава. Според Министерството на земеделието на Съединени американски щати през 2018 година са откъснати над 1 милиард тона тикви. Много от тях се озовават на верандите като фенери.
Тикви по време на пандемия
Тази година коронавирусът поставя спирачки на празненствата за Хелоуин, само че някои фестивали не престават с защитни ограничения. Обикновено в „ Слипи Холоу” и прилежащия „ Таритаун” се организират десетки събития в чест на легендата за Конника без глава. През 2020 година, когато се отбелязва 200-годишнината от публикуването на историята, събитията са фрапантно понижени. Но фестивалът „ Тиквен фенер” осветлен с повече от 7000 издълбани тикви, е отворен с по-малко места, авансово закупени билети и ограничения за обществено разграничаване.
За да се избегне заразяване или разпространяване на вируса, Центровете за надзор и предварителна защита на болесттите предлагат на хората, които честват Хелоуин в региони с висока периодичност на COVID-19, да се въздържат от пътувания по селски фестивали.
За благополучие, към момента можем да влезем в духа на Хелоуин по обичаен метод: да издълбаем фенер вкъщи, както хората са правили от епохи, с цел да внесем малко светлина в тъмната есенна нощ.
Интересна приказка е историята на тези тикви за Хелоуин, превърнати във фенери, тяхното значение като украса за празника и за какво са издълбани. Въпреки че именитият конник без глава и неговата тиква плашат американците от генерации насам, същинският генезис на може да се наблюдава епохи обратно, до традициите на Стария свят в страни като Ирландия, Англия и Шотландия.
С течение на времето езическите ритуали, невероятните митове и естествените явления са се преплели, с цел да основат една приковаваща вниманието история, която е от елементи действителност, от елементи небивалица, само че ужасяващо занимателна.
Келтски ритуали
Концепцията за потреблението на кръговиден плод или зарзават за обрисуване на човешко лице датира от хиляди години в някои келтски култури. „ Може даже да има предхристиянски генезис, който е еволюирал от обичая за удостояване на главата или може да съставлява военни титли, взети от врага”, споделя Нейтън Манион, шеф на музея на EPIC – Ирландския емиграционен музей в Дъблин. „ Това е много злокобно, само че би могло да символизира отсечените глави на враговете”.
Идеята се корени в келтския фестивал „ Самхейн”, който се е чествал на 1 ноември и е въодушевил доста от радициите на актуалния Хелоуин. Вярвало се е, че в навечерието на „ Самхейн”, 31 октомври, духовете на мъртвите се смесват с живите.
За да се предпазят от тези изгубени души, хората са се маскирали и са издълбавали ужасяващи лица върху зеленчуци
като цвекло, картофи и ряпа, които нормално били в обилие по това време на годината.
Според Mанион празникът също се е развил от на практика съображения. „ Металните фенери били много скъпи, тъй че хората издълбавали зеленчуците”, изяснява той. „ С течение на времето те стартират да вършат формата им като на лица, които разрешават на светлината да минава през дупките, без да гаси пламъка”.
Посетителите на Националния музей на Ирландия – „ Живот на село” в региона Майо, могат да видят от първа ръка какъв брой ужасяващи са били тези ряпи. В непрекъснатите експонати на музея има гипсова отливка от издълбана ряпа, която била доста публикувана при започване на ХХ в., наречена „ ряпа фантом”, която има злокобни зъби и очи.
Човешки недостатъци и трикове на природата
Произходът на фенерите не се лимитира до продукта; терминът се отнася и за хората. Според речника на Мириам Уебстър във Англия е било всекидневно да назовават човек с незнайно име „ Джак”. Например, нощен надзирател е бил именуван „ Джак с фенера”.
След това има ирландска легенда от XVIII век: За нежелателен човек, за който се приказва, че е ковач със податливост към злодеяния и алкохол. Има десетки версии, само че постоянно срещано изложение е, че въпросният Джак два пъти е измамил дявола. Когато Джак починал, му били неразрешени и раят, и пъкълът. Но демонът се смилил над Джак и му дал въглен от жарава, с цел да възпламени фенера си, до момента в който се скита сред двете места вечно, вдъхновявайки името Jack-of-the-Lantern или jack-o’-lantern (английското название на тиквения фенер).
„ Използвано е и като морална приказка, защото душата на Джак е била заклещена сред двата свята и в случай че се държите по същия метод като него, вие също може да свършите така”, споделя Манион.
Тъй като Ирландия стартира процеса на национална електрификация през 30-те години, легендата за Джак стартира да отслабва. „ Веднага откакто светлините светват, доста от историите губят своята мощ и въображението на хората към този момент не е толкоз лудо”, споделя Манион.
Пристигане в Съединени американски щати
До тогава традицията на „ Джак с фенера” се е утвърдила в Новия свят и се появява в американската литература и медии. Писателят Натаниел Хоторн я загатва в един от разказите си от 1835 година и още веднъж през 1852 година във „ Фадъртоп”, роман за чучело, чиято глава е издълбана тиква. Според Синди От, създател на „ Тиква: Любопитната история на една американска икона”, първото изображение на фенер от тиква евентуално е това, което се появява в брой от 1867 година на „ Харпърс Уикли”.
Легендата за конника без глава от Уошингтън Ървинг, къса история, оповестена през 1820 година и преиздадена през 1858 година, проправя пътя на тиквата в американската просвета повече от всеки път. В разгара на повествованието конникът без глава хвърля издълбана тиква върху Ичибод Крейн, който в никакъв случай повече не е забелязан. Но множеството от изображенията на този отблъскващ изверг го изобразяват с тиквен фенер, заради което историята се трансформира в дълготраен детайл от Хелоуин.
През ХIХ в. и началото на ХХ в.пристигането на ирландски имигранти, носещи своите обичаи и митове, също оказва помощ за оформянето на историята на фенерите в Америка. Те разкрили, че тиквите, които не са толкоз познати в Ирландия, само че са публикувани в Северна Америка, са доста по-лесни за изрязване, в сравнение с ряпа или картофи.
Все повече американци стартират да честват Хелоуин и фенерът се появява като най-емблематичното му изображение .
Преглед в Конституцията на Атланта разказва доста позитивно фестивала от 1892 година „ Всички на Хелоуин” в дома на кмета на Атланта Уилям Хемфил: „ Никога в аналите на обществото в Атланта не е имало по-уникални и блестящи забавления”, с украшения, показващи „ всевъзможни усмихнати фенери, направени от тикви, с ловко издълбани лица”.
Издълбаните тикви не са единствено с декоративна цел. Въпреки ужасяващия си външен тип, фенерите символизират гостолюбие и възприятие за общественост.
През последното десетилетие известността на фенерите не понижава. Според Министерството на земеделието на Съединени американски щати през 2018 година са откъснати над 1 милиард тона тикви. Много от тях се озовават на верандите като фенери.
Тикви по време на пандемия
Тази година коронавирусът поставя спирачки на празненствата за Хелоуин, само че някои фестивали не престават с защитни ограничения. Обикновено в „ Слипи Холоу” и прилежащия „ Таритаун” се организират десетки събития в чест на легендата за Конника без глава. През 2020 година, когато се отбелязва 200-годишнината от публикуването на историята, събитията са фрапантно понижени. Но фестивалът „ Тиквен фенер” осветлен с повече от 7000 издълбани тикви, е отворен с по-малко места, авансово закупени билети и ограничения за обществено разграничаване.
За да се избегне заразяване или разпространяване на вируса, Центровете за надзор и предварителна защита на болесттите предлагат на хората, които честват Хелоуин в региони с висока периодичност на COVID-19, да се въздържат от пътувания по селски фестивали.
За благополучие, към момента можем да влезем в духа на Хелоуин по обичаен метод: да издълбаем фенер вкъщи, както хората са правили от епохи, с цел да внесем малко светлина в тъмната есенна нощ.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ