Ядрените реактори от тип РБМК, каквито е имало в Чернобилската

Ядрените реактори от вид РБМК, каквито е имало в Чернобилската АЕЦ, имат редица недостатъци по отношение на реакторите ВВЕР. При водо-водните енергийни реактори, каквито има в АЕЦ „ Козлодуй “, е невероятно да има такава повреда, сходна на тази в Украйна през 1986 година Това стана ясно по време на полемика на Българския атомен конгрес „ Булатом “ специалисти от Техническия университет в София по тематиката дали е допустима сходна повреда у нас. Повод за полемиката бе нашумелия в последните месеци сериал, предаван по заплатен канал, обвързван с дейностите и неутрализирането на следствията от повредата в АЕЦ „ Чернобил “ (с същинско име АЕЦ „ Ленин “ бел.ред.), която се смята за най-тежката техногенна повреда в международната нуклеарна енергетика.

Специалистите и инженерите от региона на нуклеарната енергетика са безапелационни, че сходни повреди в България са немислими и невъзможни. „ Съществуват редица обилни планови и експлоатационни разлики сред реакторите от Чернобилскитип (РБМК) и реакторите в АЕЦ „ Козлодуй “(ВВЕР), които вършат невероятно възникването на сходна повреда в България “, изясняват от Булатом.

В своя презентация от организацията изясняват разликите сред двата вида реактори и на какво се дължи тежката повреда през 1986 година „ Основна част от радиоактивните изхвърляния в АЕЦ „ Чернобил “ са точно вследствие на продължителното горене на графита “. В реакторите с ВВЕР технология водата по едно и също време извършва функционалностите на топлоносител и забавител на процеса, а не както при чернобилските реактори. При РБМК липсва цялостна защитна обвивка, до момента в който при ВВЕР реакторите има усилена херметична защитна обвивка. Тя може да предотврати изхвърляния на нездравословни субстанции в атмосферата.

„ Друга значима разлика е, че при РБМК реактора всички системи за сигурност действат на деен принцип – нуждаят се от непрекъснато електрозахранване. Системите са построени в два самостоятелни канала (всеки канал е в положение самичък да овладее оптималната планова авария). Сработването на спешната отбрана е функционалност на логиката на ръководство на реактора, само че разрешава да бъде изключена от оператора “, изясняват от „ Булатом “. „ Действието на пасивните системи за спешно изстудяване на дейната зона при РБМК е наподобено посредством потреблението на генератор за лични потребности, прикачен към вала на една от парните турбини, който зарежда помпите на дейните системи за спешно изстудяване. За операторите е значимо да знаят какъв брой време парната турбина ще продължи да се движи по инерция при отпадането на външно електрозахранване. Именно подобен опит желаят да проведат в АЕЦ „ Чернобил “ –да ревизират времето за движене по инерция на парната турбина при ниска мощ “, изясняват родните специалисти.

„ ВВЕР 1000 разчита на системи за сигурност и спешна отбрана, които действат на деен и въздържан принцип (не се нуждаят от външно електрозахранване, с цел да сработят). Регулиращите органи падат автоматизирано в дейната зона при отпадане на електрозахранване. Системите за сигурност са построени в три самостоятелни канала (всеки канал е в положение самичък да овладее оптималната планова авария). Сработването на спешната отбрана е функционалност на логиката на ръководство на реактора и не зависи от намесата на оператора “, разясняват от „ Булатом “.

Системите за спешна отбрана и регламентът за употреба са били съобразени с характерностите на реактора РБМК. Особеностите на реакторната апаратура, слабата подготовка на оперативния личен състав, опцията за оказване на въздействие върху дейностите на операторите и опцията за изключване на системи за сигурност по време на работа се оказват основни за развиването на повредата. При ВВЕР никой не може да подрежда дейности на оперативния личен състав и той носи лична отговорност “, заключват от Булатом.

Презентацията на Българския атомен конгрес можете да видите тук.